Решение № 311 от 30.11.2021, Районен съд - Разград

Мотиви към решение № 311/30.11.2021г., постановено по ЧНД 630/2021г. по описа на РС Разград.

Производството е по реда чл. 155 и сл. от ЗЗ, образувано по искане на РРП за задължително настаняване на лечение на лицето ИВ. ХР. Д., ЕГН *** от гр.Разград.

В с.з. пред РС представителя на РРП не поддържа направеното искане, счита, че не са налице предпоставките за това и предлага на скъда да се произнесе с Решение, с което да остави искането без уважение.

Настаняемата ИВ. ХР. Д. не е съгласна с предложението на РП – Разград, счита, че няма нужда от лечение.

Защитника намира искането на прокурора за неоснователно.

РРС след преценка на доводите на страните и събраните по делото констатира от фактическа страна следното: доказателства

Прокурорска преписка № 2100/2021г. е образувана в Районна прокуратура - гр. Разград, след отделяне на материали от пр.пр. №904/2021г. на РРП, поради събрани данни, че ИВ. ХР. Д., ЕГН ********** от гр. Разград, страда от психично разстройство- „параноидно личностово разстройство“ и е евентуално опасна за себе си, децата си и околните. По случая е възложена съвместна проверка на служители на РУ МВР - Разград и лекар - психиатър при МБАЛ „Св.Ив.Рилски Разград“ АД - Разград.

В хода на проверката е установено, че ИВ. ХР. Д. на 46год. живеела в гр. Р.**** заедно с двете си деца: М. И. Х. - на 15год., род. на ***г., и Д. И. Х. - на 5 год., род. на ***г. Нямала подкрепа от близки и роднини, бащите на децата й не ги били припознали и не полагали грижи за тях. Д. била пенсионер по болест, не работела, издържала себе си и децата си с пенсията си и получавани социални помощи.

Страдала от психично заболяване - „параноидно разстройство на личността“, но нямала съзнание за болест и не приемала необходимите за заболяването й лекарства. Не се водела на диспансерен отчет и не й били провеждани хоспитализации, въпреки че първите данни за психичното й заболяване датират от 2009г.

При извършен преглед от психиатър и психолог на 11.05.20г., по повод назначена съдебно психиатрична и психологическа експертиза по ДП № 1873 ЗМ-764/19г. по описа на РУМВРРазград, вх.№1539/2019г. по описа на РП- Разград, водено за престъпление по чл. 188, ал.1 НК / образувано по нейно съобщение за извършено престъпление/ й била поставена диагнозата „параноидно личностово разстройство с кверулантни прояви", водещо до значително нарушение на способността правилно да възприема действителността и съответно да възпроизвежда фактите от нея.

В резултат на заболяването си, проявление на което били и параноидните фиксации към хора от обкръжението й, в съзнанието на Д. постоянно възниквали налудни идеи за злонамереност, ощетяване, увреждане на сина й М. от най - различни познати и непознати, както и случайно срещнати хора.

Затова и от 2019г. насам Д. била подала многобройни жалби до различни институции - чрез тел. 112 и писмено: до Районна прокуратура - Разград, Окръжна прокуратура - Разград, РУ Разград, ОДМВР - Разград, ГДБОП, Президентство на РП, Главен прокурор на РБ, Омбудсмана на РБ, Министерство на здравеопазването, други. Твърдяла, че М. е под въздействието на лица, които застрашават живота и здравето му, карат го да върши престъпления, заплашват го и той им се подчинява. По тези сигнали били извършвани проверки, като всеки път се установявало, че твърденията на Д. не отговарят на обективната действителност и липсват данни за извършено престъпление.

Във връзка с проверките служители на РУ МВР - Разград многократно били провеждали разговори с Д.. Тя като цяло не съдействала: не искала да приеме призовка, не се явявала, 1 или ако се явяла отказвала да даде сведения и ако даде такива - да ги подпише. Отказвала да бъде разговаряно и със сина й М. като сочела най- различни причини за това. Нееднократно го карала да пише и подписва сигнали и дава обяснения за извършени спрямо него противоправни действия, които не отговаряли на истината. В един от тези сигнали през м.

Април 2021г., знаейки, че майка му не познава латинските букви, М. изписал най-отдолу:

„направих го защото майка да се успокои, не е вярно“.

В сигналите /жалбите/ съобщенията си Д. обвинява различни познати и непознати граждани за най - различни измислени от нея неща. Например в един от последните си сигнали, че общински служител / който я бил консултирал за възможността детето й Даниел да бъде откарано безплатно за нея на преглед в София, след като било пострадало при ПТП/, че краде коли и че непознат възрастен мъж / който дори не я познава, но чиито номер тя е заснела случайно/ продава наркотици на подрастващите. Д. постоянно твърдяла, че някой я следи /хора се криели в храстите да я наблюдавали, нея и децата й/, непознати минавали в превозни средства покрай дома й и като я видели се снижавали на седалките, за да не ги разпознае тя. Самата тя обикаляла из града с мобилния си телефон, снимала различни хора в автомобили, за които смята, че са „престъпници", като често в схемите й присъствали и полицаи. Нейното поведение се активизирало в моментите, когато срещнела добронамереност и готовност за подкрепа.

От заключението на вещите лица по назначената в хода на съдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание, се установява, че освидетелстваната ИВ. ХР. Д. страда от параноидно личностово разстройство с кверулантни прояви. Лека умствена недостатъчност. Към момента на наблюдението и изследването не се констатират белези на декомпенсация на личностовото разстройство, поради което и оценката на риска е ниска и не предполага провеждане на задължително лечение. Заболяването е особеност на характера от категорията на личностовите разстройствата, което неминуемо води до социална дисфункция. Когато е в състояние на декомпенсация, тогава попада в изброените, които да подлежат на задължително лечение. Но към момента на експертизиране и провеждане на съдебното заседание няма белези на декомпенсация.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че не са налице предпоставките на чл. 155 във вр с чл.146 ал.1 т.1 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на ИВ. ХР. Д., ЕГН ********** от гр. Разград, защото същата не страда от заболяване по смисъла чл. 146 ал.1 т.1 от ЗЗ. Не е налице материалноправната предпоставка за задължително настаняване на лечение, поради което съдът остави без уважение искането на РП – Разград.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

2

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Разград, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА в присъствието на прокурора Десимира Руменова Недкова (РП-Разград) като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Частно наказателно дело № 20213330200630 по описа за 2021 година

РЕШИ:

НА основание чл. 156 от ЗЗ оставя без уважение искането на Районна прокуратура – Разград за задължително настаняване и лечение на ИВ. ХР.

Д., ЕГН *** от гр.Разград, като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок от днес пред Окръжен съд - Разград.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

1