Определение № 618 от 25.10.2023, Административен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 618 гр. Враца, 25.10.2023 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ВРАЦА, втори състав, в закрито заседание на 25.10.2023г. /двадесет и пети октомври, две хиляди двадесет и трета година/, в състав:

АДМ. СЪДИЯ:

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия

ГЕОРГИЕВ адм. дело № 587 по описа на

АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по ЖАЛБА на К.Х.К. ***, обл. ***, против Решение от 29.09.2023г. на Комисия за определяне на допълнително трудово възнаграждение на педагогически специалисти за учебната 2022/2023г. към ** .

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във връзка със Закон за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/ и във вр. с Наредба № 4 от 20.04.2017г. за нормиране и заплащане на труда – Раздел V „Условия и ред за определяне на допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда на персонала в институциите“.

В жалбата се излагат съображения за допустимост и за основателност на жалбата.

Твърди се, че решението е постановено от некомпетентен орган, липсват мотиви и липсва ясна разпоредителна част. Иска се отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона.

В придружителното писмо на Комисията за оценяване на постигнатите резултати от труда на педагогически специалисти за учебната 2022/2023г. към ** до АдмС Враца, с приложени жалбата и документите по издаване на оспорения акт, е изразено становище за недопустимост на жалбата. Излагат се съображения, че оспореното решение не е административен акт, не е издадено от административен орган в рамките на административно правоотношение и не подлежи на обжалване по реда на АПК. Иска се оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на съдебното производство.

Съдът, преценявайки приложените към жалбата и към преписката по издаване на акта писмени доказателства, както и становищата на страните, намира жалбата за РЕДОВНА – отговаряща на изискванията на чл. 150 и чл.151 от АПК, но за процесуално НЕДОПУСТИМА поради обстоятелството, че оспорения акт не подлежи на обжалване - съгласно чл.159 т.1 от АПК.

От фактическа страна не е спорно, че жалбоподателката К. К. работи по трудово правоотношение, като ** в ** . За определяне на допълнителното й възнаграждение като ** е било извършено оценяване на постигнатите от нея резултати от труда през учебната година от комисия, съставена на основание чл.

27, ал. 2 от Наредба № 4/20.04.2017г. за нормиране и заплащане на труда.

Несъгласна с дадената й оценка, жалбоподателката К. К. е подала възражение по реда на чл. 28, ал. 4 от Наредба № 4, като по това възражение комисията по чл.

27, ал. 2 от Наредба № 4 се е произнесла с решение по Протокол № * от 28.09.2023г., което съгласно чл. 28, ал. 6 от цитираната наредба е окончателно.

Във връзка с подаденото възражение и това решение на комисията, от страна на комисията е изготвено и изпратено до жалбоподателката уведомително писмо с вх.

№ 75/29.09.2023г., с което е информирана за резултатите от подаденото възражение и извършена корекция на нейната оценка, която е завишена с една точка.

Решението на комисията по възражението е взето с Протокол № * от 28.09.2023г., а не с оспореното уведомително писмо вх. № 75/29.09.2023г. В оспореното писмо обаче са посочени мотивите за неприемането на възражението и мотива за завишаване на общата оценка с една точка.

Съдът приема от правна страна, че след като жалбоподателката К. К. работи по трудово правоотношение, всички искания, адресирани от нея до работодателя й в това му качество или до помощните комисии назначени от същия, са в сферата на правно регулиране на Кодекса на труда /КТ/ или специалните закони /Закона за предучилищното и училищното образование и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него/. Това се отнася и за изплащането на допълнително трудово възнаграждение, като процесната жалба е свързано с неприето възражение срещу оценка на резултатите от трудова дейност, извършено от помощен орган, назначен от работодателя /чл. 27, ал. 2 от Наредба № 4/. След като правоотношението, касаещо искането се отнася до определяне на трудово възнаграждение, то има частноправен/трудовоправен характер и не е административно. Между подалата жалбата и неговият адресат не съществува административно правоотношение, и адресатът в конкретния случай – комисията, няма качеството на административен орган съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК.

Решението на комисията по чл. 28 ал. 6 от Наредба № 4 от 20.04.2017г. е окончателно и не подлежи на обжалване.

Правилно е становището на комисията, за недопустимост на жалбата.

Ето защо жалбата като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Адм. съд Враца, втори състав

О П Р

Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ

БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЖАЛБА на К.Х.К. против писмо от 29.09.2023г. и решение взето с Протокол № * от 28.09.2023г. на Комисия за определяне на допълнително трудово възнаграждение на педагогически специалисти за учебната 2022/2023г. към *** .

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 587/2023г. по описа на Административен съд-Враца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, чрез АдмС-Враца, пред ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. София, в 7/седмо/ - дневен срок от уведомяването.

На основание чл. 138 АПК на страните да се изпрати препис от настоящето определение.

АДМ.

СЪДИЯ :