Протокол № 350 от 20.02.2026, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 350 гр. Сливен, 20.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна К. Димитрова при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Анна К. Димитрова Наказателно дело частен характер № 20252230200315 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Тъжител с пор. № 1, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. К. Г. от АК – Сливен, надлежно упълномощена.

Подсъдим с пор. № 2, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. П.

Н. от АК – Сливен, надлежно упълномощен.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че в днешното с.з. не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което:

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:

В. С. А. – роден на .................. г. в гр.Сливен, жител и живущ в гр. Сливен, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, работи, неосъждан, ЕГН:

**********.

Адв. Г.: От името на тъжителя Г. О. Х. предявявам против подсъдимия В. С. А. с ЕГН ********** гр. иск в размер на 2556,46 евро /5 000 лева/, представляващи обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

Адв. Н.: Г-жо председател, аз съм изразил становище по отношение на гр. иск, считам че принципно е предявен в срок и е допустим, но същевременно с това считам, че би 1 затруднил същинския наказателен процес, поради което моля да не бъде разглеждан в това производство.

Съдът намира, че гражданският иск е своевременно предявен и се намира във връзка с предмета на делото и разглеждането му не би затруднило наказателното производство, поради което следва да бъде приет за разглеждане в настоящия наказателен процес.

Ето защо съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от тъжителя Г. О. Х. против подсъдимия В. С. А. с ЕГН ********** гр. иск за сумата от 2556,46 евро /5 000 лева/, представляваща обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

Съдът разясни на страните правата за отводи и по доказателствата.

Адв. Г.: Нямам искания за отводи. По доказателствата представям снимков материал на камъка и на платформената количка с която обвиняемият е нападнал тъжителя Г.. Към момента водим един свидетел, а именно Ф.Г.А., която е очевидец. Моля да изискате справка от ОДМВР-Сливен, от която да е видно на 06.03.2025 г. от кой телефонен номер е подаден сигнал и да се изиска записа на разговора. Моля да се извърши справка от ОДМВР-Сливен кои са били полицейските служители, които са посетили местопроизшествието и същите да бъдат призовани за следващото съдебно заседание. Моля да бъде допусната до разпит водената от нас свидетелка.

Адв. Н.: Нямам искания за отводи, по доказателствата моля да допуснете водените от нас свидетели. По отношение на снимките считам, че не допринасят с нищо за изясняване на фактите по делото, съвсем принципно заявявам, че не са събрани по НПК и това не е доказателство. По отношение на нашите искания, същите сме ги формулирали в депозирания отговор в частната тъжба. Да бъдат допуснати полицейските служители посетили мястото, за което се твърди, че е станал инцидент. По отношение на искането за допускане на разпит на свидетел очевидец П.Й.Ч., ще моля и още един свидетел да бъде допуснат М.П.Т., като посочвам, че и двамата свидетели са пред залата. Моля да бъде изискано от районен център Бургас писмена справка, от която да е видно на 06.03.2025 г. подаван ли е сигнал от посочените два телефона, които се ползват от моят подзащитен и при положителен отговор, съдържанието на тези сигнали да бъдат предоставяне на съответния носител.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените в днешното съдебно заседание доказателства.

2

ДОПУСКА до разпит поисканите свидетели Ф.Г.А., П.Й.Ч. и М.П.Т.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

Ф.Г.А. - на 37 г., бълг. гражданин, със средно образование, неомъжена, не работи, неосъждана, без родство с подсъдимия;

П.Й.Ч. - на 54 г., бълг. гражданин, полувисше неосъждан, без родство с подсъдимия; образование, женен, работи,

М.П.Т. – на 58 г., бълг. гражданка, с висше образование, омъжена, работи, неосъждана, без родство с подсъдимия;

Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещават да кажат истината.

Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на съдебното следствие.

Председателят на състава ДОКЛАДВА, че настоящото производство е образувано по внесена тъжба от РП - Сливен против подсъдимият В. С. А. за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

ДАВА възможност на частния тъжител да изложи обстоятелствата по повдигнатото обвинение.

Адв. Г.: Нямаме какво да добавим, изложили сме подробно обстоятелствата.

ПОДСЪДИМИЯТ В. С. А., РАЗПИТАН КАЗА: Получих препис от тъжбата преди повече от 7 дни. Разбирам в какво съм обвинен, но мисля, че жертвата в този случай съм аз.

Не се признавам за виновен. Обяснения ще дам сега. На 06.03.2025 г. въпроснияТ господин и жена му донесоха при мен хладилник за ремонт, докараха го с кола мини ван и бяха двамата с жена си. Хладилника го свалихме заедно с тъжителя. При свалянето на хладилника започнах да му правя оглед и установих, че хладилника не е ползван доста години и някои основни детайли на този хладилник са силно корозирали и не подлежат на ремонт. Това нещо го казах на тъжителя, че не си струва ремонта, а дори и да немерим такива части ремонта ще е скъп, поради което му препоръчах да не го ремонтира. Аз този сервиз съм го отворил за да не връщам клиентите, но в случая от 40 годишния ми стаж прецених, че това нещо не си струва да се ремонтира, защото финансовия проблем ще е за клиента, а не за мен. Подчертавам, че не съм им поискал никаква сума за огледа. Те ме попитаха какво да го правим и аз им обясних, че в този случай хладилника трябва да се занесе на вторични суровини, тъй като това е уред, който не трябва да се изхвърля на улицата. Първоначално той и съпругата му се скараха нещо за хладилника, като тя държеше 3 да го отремонтирам. Той каза, че не може да стане и след това си казаха нещо на друг език, което аз не разбрах. Те тръгнаха да си тръгват и аз попитах хладилника няма ли да си вземете и той ми отговори: „Спокойно ще го вземем. С какво да го взема“ и аз им отговорих с каквото го докарахте и той каза ами с кой да го кача и му обясних, че ще му помогна да го качим. След това започнаха да ме обиждат, че не съм никакъв майстор, с викане и крещене, обидите не си ги спомням, но две от тях ми се набиха в главата.

Направих им забележка да говорят по - тихо, тъй като имаме проблеми със съседите, че трябва да пазим тишина, тъй като беше 14 часа. След това се обадих на 112 и се отдалечих на 10-15 метра за да съм по-далеч от тях и в това време излезе колегата П. и аз му обясних каква е ситуация и той също им каза, че хладилника не става да си го взимат. През това време съпругата му Ф. каза тия неща, които все още ми тежат: „Днес е рамазан и клетвите се сбъдват, дано да ти изсъхне езика, да легнеш и да не се събудиш повече, нито ти, нито твоето семейство“. Аз не издържах и тръгнах към тях и им казах да си взимат счупения хладилник и да сИ тръгват, обаче той тръгна към мен заплашително и каза „ти на какъв се правиш 60 годишния“. Въпросната количка, която ви я показаха заснета я ползвам за пренасяне на хладилници в сервиза, а тя стои облегната на бордюр, висок около един метър.

Той тръгна към мен заплашително, спъна се в количката и падна, след което Ф. се развика, че бият нея и мъжа й. Аз се изтеглих назад и може би след около 5 минути дойде полицията.

При пристигането на полицията дори те много трудно ги укротиха за да не викат. Когато полицаите започнаха да пишат протокола, тъжителят се обърна към мен и ми каза „ще видиш какво ще ти се случи“. Аз казах на полицая, че той продължава да ме заплашва и полицая каза: Аз ви казах да не се занимавате един с друг. Те идват и си тръгват, но за мен обидите остават, тъй като от там минават хора и не знаят какво се случва, а това рефлектира върху работата ми. Съседката на другия ден ме попита какъв е бил този шум. Понякога когато искаш да направиш добро, то ти се връща и затова искам да кажа, че трябва да имаме уважение към възрастта, тъй като тяхното държание беше неприемливо. Във физически допир с тъжителя не съм влизал. След като се изправи не съм виждал по тъжителя някакви наранявания. Тъжителят падна на плочките, които са като парко елементи за паркинги и представляват плочи с отвори.

Страните: Нямаме въпроси.

СВИДЕТЕЛКАТА Ф.Г.А., РАЗПИТАНА КАЗА: Датата беше 06.03.2026 г., беше рамазан. С мъжа ми бяхме заедно, защото не можехме да носим хладилника, тъй като по време на този празник не ядяхме и не пиехме. Качихме го на колата и го занесохме на сервиз. ПодсъдимияТ погледна хладилника и каза, че няма да стане и че е развален. Каза, че е за боклука и ние казахме, че не можем да го вдигнем повече или ще потърсим помощ или да ни даде номер за вторични суровини. Аз и мъжа ми го свалихме от колата до сервиза.

Много близо до сервиза спряхме колата и свалихме хладилника до колата. Както каза „няма да стане“ и да го изхвърлим. Подсъдимия ми каза „взимайте си боклука и се махнете от тук“, а аз му казах да ми даде номер на вторични да се обадя и изведнъж започна да се ядосва и да посяга на мъжа ми. Имаше там една количка за носене, взе количката, която 4 беше желязна и я хвърли към мъжа ми. И ако мъжа ми не беше я хванал, сега щеше да е мъртъв. Уточнявам, че не хвърли количката към мъжа ми, а посегна с нея да го удари и мъжа ми я хвана. След това подсъдимият я издърпа от ръцете на мъжа ми. Мъжа ми по едно време беше паднал на земята от тази количка и на колата беше счупен стопа. Подсъдимия пусна количката и взе един камък. Започна да посяга на мъжа ми, с него камък и после и с юмруци и с камъни. Аз започнах да викам колкото мога, защото не мога да отида между тях, затова само виках. Мъжа ми беше ударен с юмрук по лицето. Ръцете му бяха одраскани на дланите и ръката му беше подута. Ние с мъжа ми не сме се карали преди подсъдимия да го нападне. Аз се обадих в полицията, номера ми беше чужд, но не го знам. Сега след като проверих в приложението WhatsApp, номера ми е +447733544856. Когато дойдоха полицаите аз им показах количката, с която посягаше и камъка. Исках да се снимат, но те казаха, че тук не може нищо да се направи и трябва да отидем на лекар да го прегледат и да вземем каквото трябва и да отидем в полицията. Други хора нямаше там. След това като той удари мъжа ми излязоха двама. Единият излезе от сервиза, до този на подсъдимия, а една жена дойде към мен и ме попита какво става и аз й казах, че бие мъжа ми без причина. И двамата са тук, но те нищо не видяха. Те не бяха отвън. Аз търсех помощ и затова виках. Г. един месец не можеше да спи, много беше стреснат и не осъзнаваше какво е станало. Този човек да го удря на рамазана пред мен. За пръв път се виждаме с този човек и не разбирам, защо го направи това нещо. На ръцете имаше много болки, които продължиха един месец.

Той не можеше да държи нищо, а едната му ръка-дясната беше много надута. Ние живеем в квартала и поискахме помощ от съсед и двамата с мъжа ми го качиха в колата. Аз съм жена, беше рамазан и ние като постим от 05 до 19 часа, не ядем, не пием и аз нямах сили да го кача в колата. Хладилника е 2 метра, а той сам не може да го качи. След като стана това нещо и ние се обяснихме, след това си взехме хладилника. Беше много трудно взимането му. Аз и мъжа ми го качихме. Подсъдимият не му е предлагал да му помогне да качат хладилника, дори мъжа ми го помоли, но той каза, че не може, тъй като имал проблеми с ръцете. Каза ни “както сте го донесли, така ще си го вземете“. Вече цяла година не мога да си обясня, защо посегна и удря мъжа ми. Дори на децата не съм казала. Мъжа ми падна по гръб, защото подсъдимия го буташе. В нас му казах „защо само се пазеше, а не го удари, вие сте двамата“, но той ми каза, че не може да посяга, тъй като е на рамазан, а и човека е по възрастен от него. На рамазан не трябва да се отправят клетви. Не съм отправяла клетви към подсъдимия. Не съм сигурна колко пъти го удари, но видях, че го удряше с юмруци и с камък, но не мога да кажа колко пъти. Не мога да броя юмруците. За мен беше голям кошмар това нещо. Това се случи пред сервиза, на около 3 метра от вратата. Те се биха отстрани на колата, а мъжа ми се пазеше и се дърпаше към улицата, а той все идваше към мъжа ми. Аз бях по далеч от сервиза, като виках. Много помощ исках и много крещях, затова си спомням много добре, че нямаше никой друг. Първо удряше подсъдимия мъжа ми, а след това мъжа ми падна, както идваше към мъжа ми и той падна назад. Държеше камъка и така удари мъжа ми с него. Не помня с коя ръка държеше камъка. Не зная в коя част на тялото попадна удара с камъка. Хора не са минавали покрай нас. Той като удряше мъжа ми, аз бях на 4 метра назад и се оглеждах за помощ. Като започна да удря мъжа ми започнах да 5 се оглеждам за помощ, тъй като не можех да отида да му помогна. Аз можех да му помогна, да взема камък, но не го направих, само крещях.