Определение № 4515 от 21.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4515 гр. Варна, 18.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20243100501984 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от ET”Агро-Светозар Дичевски“, със седалище гр.Варна, чрез адв. Г. срещу определение № 8054/17.07.2024г. по гр.д. №14841/2023 по описа на Варненски районен съд, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за допълване на протоколно определение № 2424/19.04.2024г. в частта за разноските.

Обосновава се в жалбата, че ответникът има право да разноски и при прекратяване на производството по евентуален иск поради неговото оттегляне. Като намира, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК настоява за отмяна на обжалваното определение и присъждане на надлежно удостоверените разноски по евентуалния иск.

Насрещната страна по жалбата Т. Т. депозира писмен отговор в срока по чл. 276, ал.1 от ГПК чрез адв. Т.. Намира жалбата за неоснователна. Счита, че разноски по евентуалния иск могат да се дължат само при разглеждането на този иск. На следващо място намира, че ищецът не е представил доказателства за заплащане на разноски по конкретния евентуален иск.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима.

1

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

С протоколно определение № 2424/19.04.2024г. e прекратено производството по гр.д. № 14841/2023г. по описа на Районен съд – Варна, в частта по предявения по делото евентуален иск с правно основание чл. 16, ал.

1 ЗАЗ за изменение на Договор за аренда с нотариална заверка на подписите от 28.06.2005 г., вписан в Служба вписвания - Козлодуй с дв. вх. рег. № 3137/02.08.2005 г. , изменен с Анекс, вписан в Служба вписвания - Козлодуй с дв. вх. рег. № 758/20.02.2018 г., в частта за арендното плащане, като същото се увеличи на 90 лв. на декар, считано от стопанската 2023/2024 г.

В срока за обжалване на горното определение е постъпила молба вх.

№41225/22.05.2024г. за допълването му в частта за разноските. Към молбата е приложен списък по чл. 80 от ГПК, с който е удостоверено, че по евентуалният иск с правно осн. чл. 16, ал, 1 от ЗАЗ е заплатено възнаграждение в размер на 700 лева от общия размер на възнаграждението по договора за правна помощ.

За да отхвърли искането за допълване на прекратителното определение, съдът е приел, че когато евентуалният иск е предявен срещу ответника по главния иск, при прекратяването на първия разноски на насрещната страна не се дължат, тъй като по двата иска се претендира еднакъв по вид защита.

Определението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал. 4 от ГПК ответникът има право да бъде обезщетен за сторените разноски за производството, което, по независещи от него причини, не е приключило с акт по същество. В хипотезата на частично прекратяване на исковото производство поначално разноските следва да се определят съразмерно на прекратената част.

От друга страната, при предявен иск при условията на евентуалност, разглеждането му е поставено в зависимост от изхода по главния иск. Само ако главният иск бъде отхвърлен, това ще е предпоставка за разглеждане на евентуалния. Ето защо когато исковете са съединени при условията на евентуалност, отговорността за разноски се определя от изхода на делото по главния иск, ако не се е сбъднало поставеното от ищеца условие за разглеждане на главния евентуалния, или от изхода на евентуалния, ако същият е бил разгледан. В случая на уважаване на евентуалния иск, на 2 ответника не се дължат разноски за отхвърления главен иск. При прекратяване на производството по един от обективно евентуално съединените искове(по главния или по евентуалния) правните последици са идентични-отговорността за разноски се преценява с оглед основателността на разгледания иск(така определение№ 284/6.04.2012г. по ч.гр.д. № 238/2012г., опр. № 477/ 4.11.2016г. по ч.т.д. № 1218/2016г., опр.№ 70/ 5.03.2018г. по ч.т.д. № 257/2018г., всички по описа на ВКС).

Ето защо, доколкото в случая е разгледан и уважен, с влязло в сила вече решение, главният иск, разноски по евентуалния не се дължат.

Поради съвпадение на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, съставът на въззивния съд

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА определение № 8054/17.07.2024г.

№14841/2023 по описа на Варненски районен съд. по гр.д.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. от чл.

248, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3