Решение № 1519 от 17.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1519 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно гражданско дело № 20251000502368 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 89013/23.07.2025год. на В. Д. Ц. срещу Решение № 938/25.06.2025год., постановено по гр.д.№ 2234/24год. на СГС, с което е отхвърлен предявения него срещу 149 СУ „ Иван Хаджийски“ гр.София иск с правно основание чл. 95, ал.1 вр. с чл. 15,ал.1,т.5 от ЗАПСП за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 300 лева, представляваща обезщетение за вреди от нарушаване на неимущественото право на автора по чл. 15, ал.1 , т.5 от ЗАПСП да иска запазване целостта на произведение на изкуството, представляващо стенопис в кабинет по изобразително изкуство в 149-то СУ „ Иван Хаджийски“ и с което е осъден за заплати на 149 СУ „ Иван Хаджийски“ разноски по делото в размер на 1562.40лева.

В жалбата се сочи като неправилен издвода на съда , че преди боядисването на стените, върху нарисуваното от ищеца били нанасяни различни цветове бои, което е довело до замазване на рисунката , съответно до нейното унищожаване. Този извод се определя като предположение, което не се установява от събраните по делото доказателства. Изводът бил направен въз основа на показания на свидетели, които са в трудовоправни отношения с ответното училище , тоест за заинтеросовани и не следва да бъдат кредитирани. Направен бил и въз основа на снимки, които не били приети като доказателства по делото, а и били манипулирани. Твърди се , че от доказателствата по делото се установявало по категоричен начин, че нарисуваното от ищеца било „замазано“ от новоназначения учител по изобразително изкуство и то по нареждане на директора на училището. Не следвало да бъдат кредитирани и показанията на свидетял М., тъй като същият нямал специални знания да прецени дали един стенопис е произведение на изкуството или не.

Поддържа се ищецът да е притежавал необходимото образование , опит и квалификация за да създаде процесния стенопис, че стенописът бил създаден в кабинета по изобразително изкуство, впосредствие превърнат в библиотека , който стенопис, след уволнението на ищеца , е бил заличен-унищожен от нареждане на ръководството на училището. Твърди се , че доколкото стенописа е обект на авторското право и че доколкото с последващо му унищожаване се нарушавало авторското право на автора му, то на последния се дължи обезщетение за 1 претърпените вреди в размер на 6 300лева. Приемането на противното от първоинстанционния съд било в разрез със събраните по делото доказателства,поради което първоинстанционното решение било неправилно и следвало да се отмени, а предявеният иск- да се уважи като основателен и доказан в пълния му предявен размер.

В срок е подаден писмен отговор от 146 СУ „ Иван Хаджийски“ гр.София, , в който се прави искане за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, ведно с произтичащите от това последици. Поддържа се, че от събраните в първоинстанционното производство доказателства не се установявало , че е налице единно и неделимо произведение, предмет на авторска защита. От тези доказателства не се установявало как е изглеждало претендираното произведение , което не съществува към настоящия момент и това било пречка да се установи неговата автентичност, авторство, стойност. Нарисуваното било резултат от дейността на много ученици и на ищеца, а към момента на заличаване на рисунките , те вече са представлявали загрозяваща гледка.

Претендираното произведение на изкуството било направено в кабинета по рисуване на училището и то при изпълнение на задачи от учебната програма. Направено било без проект и възлагане от директора, поради което и не може да бъде самостоятелен обект на авторското право. За рисуването по стена на училището било необходимо разрешение и санкция на директора, а такива не били получени в настоящия случай.

Апелативен съд-София намира въззивната жалба за процесуално допустима- подадена в законоустановения срок , от легитимирано да обжалва лице и срещу валиден и допустим съдебен акт.

За да се произнесе по нейната основателност , въз основа на изложените в нея оплаквания, съдът съобрази следното :

Пред СГС е предявен иск от В. Ц. срещу 149 СУ „ Иван Хаджийски“ гр.София с правно основание чл. 95, ал.1 от ЗАПСП за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за вреди в размер на 6 300 лева , претърпени в резултат на нарушение на неимуществоното право на автора по чл. 15, ал..1 ,т.5 от ЗАПСП да иска запазване целостта на произведение на изобразителното изсуство , представляващо стенопис, създаден в кабинето по изобразително изкуство на 149 –то СУ „ Иван Хаджийски“.

Ищецът е твърдял , че от 2007год. до 24.10.2022год. е работил в ответното училище на длъжност- учител по изобразително изкуство и като притежаващ необходимите образование, опит и калификация упражнявал през този период учебно- творческа дейност на доброволни начала като оформял цялостния дизайн на училището и дори създал стенопис с внушителни размери във фоаето му. Твърдял е също така , че в периода 2012год.- 2020год. бил създал в кабинета по изобразително изкуство/сега превърнат в библиотека/ стенопис с размери 18 кв.м. на две стени, който стенопис бил от стила „ Попарт “. Посочил е, че след уволнението му от ответното училище стенописът бил заличен - унищожен по нареждане на ръководството на училището, поради което и с оглед на това, че стенописът съставлявал обект на авторско право, нарушено при унищожаването му, ответното училище му дължало обезщетение за причинените вреди в размер на 6 300 лева.

В допълнителна молба ищецът е уточнил, че авторското право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата принадлежи на лицето, което е създало произведението и в случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице. Това, че стенописът бил създаден в сградата на друго лице, не лишавало художникът от авторско право върху това произведение на изкуството и авторът, съгласно чл. 15, ал.1 , т.5 от ЗАПСП, имал право да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси и личното достойнство.

Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба. В писмено становище е изложил доводи, че претендираното произведение не е обект на авторското право, че рисуването в кабинета по изобразително изкуство не било възложено на ищеца от директора на училището, както и че не ставало ясно как изглежда неговото произведение. Поддържал е, че нарисуваното било резултат както от действията на ищеца , така и на други ученици и учители , поради което липсвало отделен обект на авторско право.

С обжалваното в настоящото производство решение СГС е отхвърлил иска по чл. 95, ал.1 от ЗАПСП като е приел ищеца за автор на стенопис, представляващ око и фон от цветя на стена в 2 кабинет по рисуване на ответника, който съставлявал произведение и попадало в предметния обхват на чл. 3, ал.1 ,т. 5 от ЗАПСП. Приел е също така , че като автор на стенописа ищецът може да се ползва от защитата на правото да иска запазване на целостта на произведението си, но че унищожаването на произведението не е резултат от боядисването на стената по възлагане на ответника, а от предходни действия на неустановени по делото трети лица. Поради липса на противоправно поведение на ответника, което да е довело до нарушаване на правото на ищеца да иска запазване целостта на произведението, обект на авторско право , е счел , че липсва един от елементите на фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответника и това е достатъчно основание за отхвърляне на исковата претенция, без да се изследва въпроса относно размера на претендираното обезщетение.

За да се произнесе по правилността на така постановеното решение решението в рамките на наведените с въззивните жалби доводи, настоящият съдебен състав съобрази следното :

Ищецът е завършил висше образование във Висш институт по изобразително изкуство „ Николай Павлович“ по специалността „ плакат“ и това се установява приложената по делото диплома № 000377. Няма спор по делото, че същият е работил в ответното училище по трудово правоотношение на длъжност „ Учител по рисуване“.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Д. С., работила в ответното училище като учител на подготвителна група до 2019год. се установява , че ищецът бил започнал да създава върху двете от стените на кабинета по изобразително изкуство рисунка, изобразяваща момиче в профил и от лявата му страна-цветя. Свидетелката сочи , че лично е възприела нарисуваното от ищеца при посещенията си в кабинета по изобразително изкуство, но и че поради последващото си пенсиониране не била видяла рисунката завършена. Разяснява , че нарисуваното момиче било основното изображение, а другото- фон. Според нея нарисуваното било стил „ Попарт“. Свидетелката уточнява , че е виждала ищеца да рисува картината извън работно време и че не е виждала други лица да участват в рисуването. Сочи , че стенописът бил започнат през 20112012год. и не бил завършен през 2019год. В последствие, от близки ученици била разбрала, че картината била завършена. Посочва ,че от разкази на ученици в училището знае ,че в последствие стенописът бил замазан с латекс от другия учител по рисуване, който разяснявал на учениците че го прави по заповед на директорката.Сочи ,че не знае дали други деца са рисували нещо по стените на кабинета по рисуване .

Свидетелката Р. Н. –родител на дете, учило в ответното училище, сочи че е виждала нарисуваното от ищеца в кабинета по изобразително изкуство, но към този момент то не било завършено. Видяла била нарисуван профил на момиче на стената срещу учениците и цветя и пеперуди , нарисувани на втора стена. От коментари на дъщеря си и други нейни съученички знае, че рисунките са на учителя по рисуване, но и че и деца също са рисували върху стените в кабинета.От техни разкази е научила , че нарисуваното било заличено от следващия учител по рисуване, който им разяснил , че го прави по заповед на директора. Сочи , че замазването било сторено с латекс.

В първоинстанционното производство е разпитан като свидетел С. М.- старши учител по изобразително изкуство в ответното училище. Същият разяснява ,че в кабинета по изобразително изкуство преподавал ищеца и че по стените на този кабинет в годините имало много нарисувани неща от учениците . Имало нарисувано черно-бяло око, вълнообразни линии и различни фигури, които били оцветени ,както и надписи. В последствие се появили и други рисунки- дърво, вещица върху метла, цветя. Във времето се увеличавали надписите , цветовете , рисунките, но че върху стените нямало нарисуван профил на жена. Свидетелят сочи , че влизайки в кабинета по рисуване след уволнението на ищеца бшил видял ,че същият е изцяло изрисуван- имало цветя , замазани животински образи, надписи, неприлични изрази и нецензурни думички, фигурки, малки човечета и др. Твърди , че никое от тези изображения на било в стил „ ПОПАРТ“ . При връщането си в кабинета направил снимки на рисунките и решил да ги замаже. Според него изображенията не били подходящи за класна стая, поради което и ги заличил.

В показанията на разпитания свидетел С. И.- -*** на ответното училище се съдържат данни, че учениците пишели и рисували по стените на кабинета по изобразително изкуство найразлични неща . Свидетелят твърди, че при посещението си в този кабинет не бил виждал нарисувано око, че не бил виждал ищеца да рисува и отрича на ищеца да е било възлагано изрисуването на стените на този калинет. Сочи, че се наложило извършване на ремонт, стените 3 били боядисани и бившия кабинет по изобразително изкуство сега бил превърнат в модерна библиотека. Рисунките в този кабинет, според свидетеля, не били правени еднократно, а са били наслагвали във времето.