Решение № 255 от 06.10.2022, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 306/2022
- Вид
- Решение № 255
- Подписан
- 06.10.2022
- В сила
- 06.10.2022
- Състав
- Мария Янева Блецова Калцова, Симеон Илиянов Светославов, Стефка Тодорова Михайлова Маринова
Други актове по делото
- Протокол № 317 от 05.10.2022 · Мария Янева Блецова Калцова, Симеон Илиянов Светославов, Стефка Тодорова Михайлова Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1 т. 7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1 т. 7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1 т. 7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1 т. 7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1 т. 7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1 т. 7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 255 гр. С., 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:
Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20222200500306 по описа за 2022 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба депозирана от юриск.Е., пълномощник на „ Фератум България“ ЕООД, със седалище гр. С., ж.к. „ М. 3“, бул. „ Александър Малинов“, № 51 – А ет.9 офис 20 решение № 260023/14.03.2022 г. по гр.д. № 297/2021 г. на С.ския районен съд, с което на основание чл.55, ал.1 предл.1 от ЗЗД, във вр. с чл.23 от ЗПК, въззивникът е бил осъден да заплати на П. К. Г., ЕГН ********** от гр. С., кв.“ К.“ , 3 – Б – 17 сумата от 25.00лв., представляваща част от недължимо платена сума по недействителен договор за кредит № 542402 от 11.09.2017г., ведно със законната лихва считано от 27.01.2021г., деловодни разноски в размер на 250.00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв.
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно.
Въззивникът заявява, че първоинстанционният съд неправилно е приел за безспорно, че договорът е нищожен на основание чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй 1 като за да е нищожен договорът не това основание е необходимо комулативно да не са налице всички посочени от законодателя условия – 1.писмена форма;
2.хартиен или друг траен носител; 3.ясно и разбираемо съдържание; 4.шрифт не по- малък от 12; 5; два екземпляра – за всяка от страните.
Освен това се твърди, че възнаграждението по договора за гаранция не спадало към годишния процент на разходите, тъй като не отговаряло на белезите, установени в чл. 19, ал. 1 от ЗПК. То не представлявало „общи разходи по кредита“, нито представлявало възнаграждение на посредник за сключване на договора, а било възнаграждение на друго лице, различно от заемодателя, дължимо по друго правоотношение, а не по договора за гаранция/поръчителство, като двете правоотношения запазвали своята относителна самостоятелност и страните по тях били различни.
Жалбоподателят посочва, че съгласно договора заемателят е имал право на избор дали да се ползва от процесното обезпечение или да представи друго такова, като си осигури поръчител. От горното следвало, че това възнаграждение нямало как да бъде включено в ГПР. В случая се касаело за плащане, непопадащо в приложното поле на чл. 19, ал. 3 ЗПК, а ГПР по договора бил правилно изчислен. Моли се да се отмени обжалваното решение и предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции. Страната не е направила нови доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. З., пълномощник на П. К. Г., ЕГН ********** от гр. С., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Въззиваемата страна счита, че в хода на първоинстанционното производство е доказано по безспорен начин, че са налице всички необходими предвидени предпоставки за възникване и ангажиране отговорността на ответното дружество. Правилно съдът бил приел, че ответникът е погасил изцяло сумата по сключения договор за потребителски кредит № 542402 от 11.09.2017г., а именно в общ размер на 1731.83 лева, както и че последната е била изплатена единствено и само на „Фератум България” ЕООД. Съдът бил стигнал до правилния извод, че процесният договор за потребителски кредит № 542402/11.09.2017г. с „Фератум България” ЕООД е нищожен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи на законоустановените императивни 2 правила, както и е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.
Въззиваемият твърди още, че в хода на първоинстанционното производство е било установено, че е налице нарушение на императивните правила, като в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.19, ал. 4 от ЗПК, като в тази връзка не е посочена и общата сума, дължима от кредитополучателя. По-нататък в отговора се излагат детайлни съображения, с които се оборват последователно всички наведени с въззивната жалба оплаквания. Сочи, че сумата – възнаграждение за поръчителя е изплатена заедно с вноските по кредита, а незаконосъобразно не е включена в ГПР, който по този начин би надхвърлил максимума, определен от правната норма. Освен това получаването на кредита било обвързано с поръчителството точно на „Фератум банк“. Счита, че правилно първостепенният съд е приел наличие на нарушение на чл. 19 ал. 1 от ЗПК, в договора неправилно е бил посочен размерът на ГПР, на длъжника не е била посочена точно финансовата му тежест и това е основание за приемане на целия договор за недействителен с оглед разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски. Направено е възражение за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение от въззивната страна.
Страната не е направила доказателствени искания.
В с.з.въззивникът редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба процесуалният му представител заявява, че поддържа въззивната жалба и моли същата да се уважи. Претендира разноски. Счита, че не следва да се присъждат разноски на ответната страна, тъй като не са били представени доказателства за „ материално затруднено лице“, за което да се търси възнаграждение по реда на ч. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява. В писмено становище процесуалният и представител заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.
3
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 30.05.2022г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 02.06.2022 г. е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
За да постанови решението си С.ският районен съд е приел, че договорът сключен между страните е недействителен поради нарушаване на изискванията на чл.10, ал.1 във вр. с чл. 11 ал.1 т. 7-12 и т.20 от ЗПК. В разпоредбата на чл. 22 от ЗПК е посочено, че когато не са спазени разпоредбите на …. чл.11 ал.1 т. – 7 – 12, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 11 предвижда, че Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 12 ЗПК предвижда, че договорът следва да съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, 4 допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в сключения потребителски кредит задължително се посочва годишният процент на разходите по кредита ( ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите .
В настоящия случай не се спори между страните, че чрез средства за комуникация от разстояние - електронна поща, уебсайт и телефон - при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗЗД и ЗЕДЕУУ, между тях е сключен във формата на електронен документ договор за предоставяне на потребителски кредит № 813297/30.10.2019г., по който ответното дружествовъззивник е кредитор, а ищецът-въззиваем – кредитополучател. Страните са се уговорили първият да предостави на втория заем в размер на 900.00 лева, който да върне сумата на дедсет вноски съгласно погасителния план, неразделна част от договора, като първата вноска е на 11.10.2017 г., а последната - на 08.07.2018 г. В договора за потребителски кредит е посочено, че кредитополучателят дължи връщане на сумата от 1071.00лв. на кредитора, от които 900.00 лв., главница и 171.00 лв. лихва, като лихвеният процент е в размер на 19 %, за същите суми е изготвен погасителен план, а посоченият ГПР на заема е в размер на 48.35%.
В т. 5 от този договор е посочено, че „заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ ЕАД в полза на дружеството /„Фератум България“ ЕООД/“. Посочено е още, че „с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението“, както и че „одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита“ Представени са разпечатки от екранни снимки на хронологията на автоматизирания процес за кандидатстване, одобрение и потвърждаване на кредита, като непосредствено след стъпката за заявка на конкретния кредит, 5 където са описани и личните данни на заявителя, следва стъпка за избор на гарант с две опции – „гаранция от Фератум банк“ и „личен гарант/поръчител“.
След избор на първия вариант за ищеца[1]кредитополучател е определена такса за гаранта „Фератум Банк“ в общ размер на 639.00 лева. Представени са формуляр за предоставена преддоговорна информация на кредитополучателя, Общи условия за отношенията между „Фератум България“ ЕООД и клиентите по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити и Общи условия към договора за гаранция/ поръчителство. По делото безспорно е установено, че „Фератум Банк“ ЕАД е дружество - партньор на Фератум България, представлява самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, регистрирана в М., която предоставя услуги на територията на Република България по силата на лиценз, издаден от БНБ, и е вписано под № 178 в публичния регистър на БНБ. В ОУ към договора за гаранция/поръчителство е посочено, че те се прилагат към Договор за гаранция, сключен между „Фератум Банк“ ЕАД и Клиента, по силата на който „Фератум Банк“ ЕАД се съгласява да предостави гаранция, под формата на поръчителство, като се задължава 6 да обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи от Договор за потребителски кредит между Клиента и „Фератум България“ ЕООД. В т.4.2 на тези условия е посочено, че гарантът предоставя гаранцията след като клиентът подаде искане за гаранция, с подаването на такова искане последният попълва информацията за кредита и изискуемите данни, които подписва, удостоверявайки и запознаването си с ОУ, а в т.4.3 е посочено, че договор за гаранция се сключва, ако гарантът одобри предоставянето на гаранция на клиента и го информира по електронен път /смс, идент. номер../, а клиентът след това връща съгласието си по аналогичен начин и договорът, от който неразделна част са ОУ, се счита сключен. Липсата на потвърждение от страна на клиента е равнозначно на несключване на ДГ. В т. 5 е посочено, че клиентът е длъжен да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранция, зависеща от размера на кредита. Ищецът-кредитополучател е заплатил на ответника „Фератум България” ЕООД сумата от 1731.83 лева, от която главница в размер на 900.00 лв., лихва в размер на 155.53лв., такса за гаранция 571.80лв. и такса по общи условия - 104.50 лв.
Разпечатката съдържа 32 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e6b739b1-3963-429a-adb5-15193be2cbe0