Решение № 1295 от 30.10.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1295 гр. Пазарджик, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20235220104427 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и евентуално съединен осъдителен иск по чл.99 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.

В подадената искова молба от „**я“ ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес на управление : гр. София , ул. „*** представлявано от пълномощника юрисконсулт М. се твърди против ответницата Е. Г. Д. ЕГН ********** с настоящ адрес : ** , че на 19.09.2022 г. между „Б**с“ С.А., клон България в качеството на кредитор и Е. Г. Д. в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № PLUS-**, по силата на който кредиторът е предоставил на заемателя паричен заем в размер на 17 000,00 лв. при застрахователна премия в размер на 3 947,40 лв., а заемателят се е задължил да върне сума в общ размер на 26 145,00 лв. в срок до 15.09.2027 г., платима на 60 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 435,75 лв., съгласно погасителен план, посочен в договора за кредит. Поради спиране на плащанията по кредита същият е обявен за предсрочно изискуем, като уведомление за това е получено от ответницата на 12.09.2023 г. С Приложение № 1 от 10.02.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., сключен между „Б**с“ С.А., клон България и „**я“ ЕАД, вземанията по договора за потребителски кредит били прехвърлени на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, за което длъжникът бил уведомен с връчване на исковата молба и приложеното към нея уведомление за извършената цесия. За дължимите суми по договора за потребителски кредит ищецът се 1 снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3465/2023 г. по описа на Районен съд - Пазарджик. Против заповедта за изпълнение постъпило възражение от длъжника, поради което ищецът предявява иск за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение, както следва: главница в размер на 17 063,16 лв. за периода от 15.10.2022 г. до 15.09.2027 г., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост на 12.09.2023 г., договорна лихва в размер на 5 097,60 лв. за периода от 15.10.2022 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 12.09.2023 г. (дата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост) и обезщетение за забава в размер на 1 888,57 лв. за периода от 16.10.2022 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задълженията. В случай, че не бъдат уважени предявените установителни искове изцяло или частично предявява осъдителни искове против ответника за заплащане на следните суми: главница в размер на 17 063,16 лв. за периода от 15.10.2022 г. до 15.09.2027 г., договорна лихва в размер на 5 097,60 лв. за периода от 15.10.2022 г.

(падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 12.09.2023 г. и обезщетение за забава в размер на 2 112,44 лв. за периода от 16.10.2022 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задълженията.Претендира разноските в заповедното и исковото производство. Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Е. Г. Д. е подала писмен отговор, в който моли за отхвърляне на предявените искове. Отрича да е получила пари по договора за кредит. Твърди, че е била измамена от кредитни посредници, които са получили цялата сума по банковия кредит и не й дали нито лев. За това било образувано ДП № 5070/2023 г. и се извършвало разследване.Представя протокол за уведомяване на пострадал.С молба от 12.02.2024 г. ответницата уточнява, че схемата за измама, за която твърди в отговора на исковата молба, е извършена от трети лица - кредитни консултанти, които не са банкови служители и банката няма вина за измамата, която претърпяла. Заявява, че не прави възражение за унищожаване на договора поради измама.

Съдът след като подложи на съвкупен анализ събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна :

Ответницата Е. Г. Д. и третото за спора лице „Б**с С.А. клон България /праводател на ищеца/ са били обвързани от валидно договорно право-отношение, възникнало по силата на сключен на 19.09.2022 г. договор за потребителски кредит- под № PLUS-**/19.09.2022 г., представляващ по същество договор за заем /чл.240 ЗЗД/, регламентиран от Закона за потребителския кредит /ЗПК- в сила от 12.05.2010 г./. По силата на този договор дружеството- заемодател предоставило на ответницата- заемател паричен заем в размер на 17 000,00 лв. срещу задължение на последната да върне заемната сума, ведно с възнаградителна лихва, на 60 равни месечни вноски от по 435,75 лв. всяка, с крайна падежна дата- 15.09.2027 г. Уговорени са между страните по договора фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 11,09 % и годишен процент на разходите /ГПР/- в размер на 12,92 2

%, като общият размер на дълга, включващ договорната /възнаградителна/ лихва и „такса ангажимент“ от 425 лв., е определен на 26145,00 лв.

От страна на ответницата не е заявено оспорване на процесния кредитен договор, ведно с погасителен план и условия към договора, а от заключението на допуснатата по делото съдебно- почеркова експертиза безспорно се установява, че подписите в графа „Подпис на клиента „ на всяка от страниците на Договора от 19.09.2022 г. са изпълнени от ответницата Е. Г. Д.. Ответницата изрично е заявила , че не прави възражение за унищожаване на договора поради измама, а поддържа само, че такава измама е извършена не от страна на заемодателя , от трети лица , които взели кредитната сума без да й дадат от нея нищо. Тези възражения обаче отстоят извън предмета на настоящия правен спор и биха имали значение в друго гражданско или наказателно производство против тези лица, но не обосновават изключващи отговорността на ответницата обстоятелства по това валидно договорно отношение.

Предвид сключването на договора в изискуемите от чл.9, чл.10 и чл.11 ЗПК форма /писмена форма/ и съдържание, и тъй като е установено по делото, че заемната сума е получена по декларирана в договора за кредит банкова сметка на името на ответницата Е. Г.

Д. - договорът е породил съответни правни последици и задължение на последната да върне заемната сума. Клаузите относно основното съдържание на договора съдържат ясна воля на страните и конкретен фиксиран размер на лихвата и ГПР, като потребителят се е съгласил с тях при подписване на договора. Спазено е изискването на чл.10, ал.1 ЗПК, според който договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по- малък от 12.

Уговореният годишен процент на разходите /ГПР/ не противоречи на чл.19, ал.4 ЗПК /норма от императивен порядък/, тъй като не надвишава петкратния размер на законната лихва, поради което и в тази част не е налице недействителност на договора.

Не е налице основание за приемането и на извод за нищожност на договорната клауза относно лихвената конвенция между страните, за която съдът следи служебно, тъй като договореният годишен лихвен процент /ГЛП/ на възнаградителната лихва е в размер 11,09 % и не надвишава трикратния размер на законната лихва /към датата на сключване на процесния договор- общо 30 %/, представляващ приложим критерий за необезпечените кредити. Клаузата за възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави и не се явява нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Не се касае и за искане, основаващо се на неравноправна клауза, за наличието на каквато при договори за потребителски кредит, включени в обхвата на ЗПК, съдът е длъжен също да следи служебно /за спазване императивните разпоредби на чл.19, чл.10а, чл.22 и чл.33 ЗПК/, който принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, съобразно изричната разпоредба на чл.7, ал.3 ГПК /нова- ДВ, бр.100/ 20.12.2019 г./.

При това положение задължението на ответницата- кредитополучател да погасява вноските по сключения с кредитодателя договор за потребителски кредит от 19.09.2022 г.

3 безспорно е възникнало.

Анализът на събраните в процеса доказателства налага приемането на извод, че ответницата Е. Д. е неизправна страна по сключения с „Б**с “ клон България договор за потребителски кредит и дължи плащане на неизплатената част от дълга по кредита, възлизаща на 17000,00 лв. падежирала главница и възнаградителна лихва в размер от 1610,79 лв. за периода 15.10.2022 г. / падежната дата на първата падежирала вноска до 12.09.2023 г. / датата на обявяване на договора за предсрочно изискуем / ТР № 8 от 2.04.2019 г. по тълк. дело № 8/ 2017 г. на ВКС, ОСГТК- т.1/ и и сумата в размер на 238,95 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 16.10.2022 г. до 26.09.2023 г. / датата на подаване на заявлението в съда / дължима на основание чл. 5 от Условията към договора за кредит. Тези данни за дължимите размери са безспорно установени от заключението на допуснатата по делото съдебно- счетоводна експертиза. Ответницата, чиято е доказателствената тежест за установяване изпълнението на договора, не е навела фактически твърдения, нито е установила в процеса, че е погасила посочената част от претендирания по делото дълг, както преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, така и в хода на делото, поради което и следва да бъде признато, че дължи посочената сума на основание чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.

Ищецът претендира горепосочената главница, позовавайки се предсрочна изискуемост на целия дълг по кредита, като твърди, че ответницата /длъжник/ била уведомена за обявяване на предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението в съда /с писмо № УПЦ/УПИ-С/ PLUS- **/ 13.09.2023 г./, а в случай, че не се установи това обстоятелство по делото, поддържа, че уведомяването за предсрочната изискуемост е осъществено чрез връчване на препис от исковата молба, ведно с приложенията /вкл. писмоуведомление за предсрочна изискуемост/, на ответницата.

В случая са ангажирани безспорни писмени доказателства,видно от които след като е констатирало преустановяване плащането на две последователни погасителни вноски дружеството- кредитор чрез надлежно упълномощения цесионер по договор за цесия - е изпратило нарочно уведомление до ответницата- кредитополучател, че поради неплащането на същите счита целия кредит за предсрочно изискуем. Същото писмо съдържа съобщение до длъжника и за промяната на неговия кредитор поради прехвърляне на вземанията на основание чл. 99 ЗЗД.

Предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за кредит, уредена в нормите на чл.71 ЗЗД и чл.432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се 4 преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски.

Такива последици, съдът приема в настоящия случай , че са настъпили преди образуване на заповедното производство и на настоящото дело, поради което се налага приемането на извод, че ищецът- цесионер се легитимира като носител на вземанията по кредита – главница, възнаградителна лихва до датата на предсрочната изискуемост на кредита,както и обезщетение за забава , поради което и е активно легитимиран за претендира именно тези суми на основание чл.99 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.