Решение № 994 от 11.08.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 994 гр. В., 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20233100501041 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Д. Д., действаща със съгласието на нейната майка и законен представител П. Г. Д., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 801/10.03.2023 год., постановено по гр. дело № 2139/2022 год. по описа на РС-В., в ЧАСТТА МУ, с която е прието за установено в отношенията между ищеца Д. А. Д. и ответницата И. Д. Д., действаща със съгласието на нейната майка и законен представител П. Г. Д., че ищецът не дължи на ответницата сумите от по 50 лева месечна издръжка за всеки от месеците за времето от 09.01.2009 год. до 20.06.2019 год., за които е издаден изпълнителен лист по гр. дело № 6566/2008 год. на РС-В., поради изтекла погасителна давност.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон.

Неправилно е прието, че задължението по изпълнителния лист е периодично и се погасява с кратката тригодишна давност без да е съобразено, че според чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение и от този момент започва да тече нова давност, чийто срок винаги е пет години, ако вземането е установено със съдебно решение, съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, както е в случая. От мотивите на решението не става ясно как съдът е обосновал извода си, че за всяка отделна издръжка, дължима за времето от 09.01.2009 год. до 20.02.2019 год е налице изтекла погасителна давност, без да е обсъдено прекъсването на давностния 1 срок с оглед признанието на ищеца за извършени плащания на дата 24.01.2011 год. на сумата от 50 лева; на дата 15.02.2011 год. – на сумата от 100 лева; и през месеците ноември и декември 2016 год. на сумата от общо 200 лева. Не е обсъдено от съда дали с извършването на тези плащания (безспорни между страните) прекъсва ли се и за кой период давностния срок и откога започва да тече нов давностен срок.

Отправено е искане за отмяна на решението в частта му, с която е прието за установено в отношенията между ищеца Д. А. Д. и ответницата И.

Д. Д., действаща със съгласието на нейната майка и законен представител П.

Г. Д., на основание чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на ответницата сумите от по 50 лева месечна издръжка за всеки от месеците за времето от 09.01.2009 год. до 20.06.2019 год., поради изтекла погасителна давност и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, насрещната страна – ищец по иска по чл. 439 ГПК – Д. А. Д., оспорва жалбата, счита решението в атакуваната от ищцата част за правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивницата И. Д., чрез процесуален представител, поддъжа жалбата, оспорва подадения писмен отговор.

В съдебно заседани въззиваемият Д. Д., не се явява, не се представлява и не изразява становище.

Съдът съобрази следното:

Предявен е иск по чл. 439 ГПК.

В исковата си молба, уточнена с молба от 08.03.2022 год. ищецът Д. Д. е навел следните твърдения:

На 06.03.2009г. РС-В. е издал изпълнителен лист по гр. д. № 6566/2008г. по описа на В нРС, с който ищецът Д. Д. е осъден да заплаща издръжка на ответницата И. Д. – негова дъщеря, в месечен размер от 50 лева.

Твърди, че е плащал редовно в брой сумите и не е предполагал, че майката ще отрече този факт и ще търси сумите за издръжка по съдебен ред. Независимо от факта, че през целия период ищецът е заплащал издръжка на дъщеря си и никога не я е лишавал от средства, по молба с вх. № 15728/18.06.2019г. е образувано изпълнително дело № ......... по описа на СИС при РС-В.. С покана за доброволно изпълнение изх. № .....................2019г. ищецът Д. Д. е поканен да заплати месечни издръжки, като към 20.06.2019г. сумата възлиза на 6 300 лева – главница за времето от 09.01.2009 год. до 20.06.2019 год. Твърди, че към 06.03.2019г. описаното по-горе вземане е погасено по давност. Първата петгодишна давност е изтекла к ъ м 06.03.2014г., за да се търси по принудителен ред задължението и да се образува изпълнително дело. Наред с това към 06.03.2019г. е изтекъл още един петгодишен давностен срок и съответно е изтекъл общият десетгодишен давностен срок, в рамките на който не е било образувано изпълнително дело. Изпълнителното дело е образувано едва с подадената на 18.06.2019 год. молба за образуване на изпълнително 2 дело. Твърди още, че с Решение № 145/10.01.2020 год., постановено по гр. дело № 12067/2019г. по описа на PC-В., е изменен размерът на дължимата към дъщеря му издръжка от 50 на 230 лева месечно, считано от 30.07.2019г. датата на предявяване на исковата молба за изменение на издръжката, чийто увеличен размер ищецът Д. Д. заплаща редовно и в срок.

На основание чл. 120 от ЗЗД ищецът се позовава на изтекла погасителна давност отношение на претендираните суми за издръжка.

Навежда, че задълженията за издръжка, за които е образувано изпълнителното дело, чиито падеж е настъпил преди 5 и повече години са погасени по давност на осн. чл. 110 от ЗЗД.

Съобразно наведените твърдения е и отправеното искане – да се приеме за установено по отношение на ответницата И. Д., действаща със съгласието на своята майка и законен представител П. Г. Д., че ищецът Д. А. Д. не дължи на ответницата по образуваното изпълнително дело № **** по описа на СИС при РС-В., сумата от 6300 лева по задължение за издръжка за периода 09.01.2009 год. – 21.06.2019 год., присъдена в полза на ответницата И. Д.ова Д., по изпълнителен лист от 06.03.2009 год., издаден по гр. дело 6566/2008 год. по описа на РС-В., поради погасяване на вземанията по изпълнителния лист по давност.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответницата И. Д., чрез процесуален представител, оспорва иска. Счита, че не е изтекла твърдяната от ищеца погасителна давност. Навежда, че ищецът е извършил плащания по задълженията си към нея за издръжка, както следва: на 15.02.2011г. – 100 лева; на 24.01.2011г. – 50 лева; през ноември 2016г. – 100 лева; през декември 2016 год. – 100 лева; на 04.09.2019 год. – 50 лева; на 07.11.2019 год. – 50 лева и на 04.12.2019 год. – 50 лева, с които е погасил найстарите си задължения, съгласно чл. 76 ЗЗД.

По тези съображения, счита, че искът е неоснователен и настоява за отхвърлянето му.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С изпълнителен лист от 06.03.2009 год., издаден въз основа на решение от 09.01.2009 год. по гр. дело № 6566/2008 год. на РС-В. ищецът Д. А. Д. е осъден да заплаща на ненавършилата пълнолетие своя дъщеря И. Д. Д., чрез нейната майка и законен представител П. /П./ Г. Д., издръжка в размер на 50 лева месечно с падеж – първо число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от влизането в сила на решението за прекратяване на брака с развод – 09.01.2009 год., до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

Не е спорно по делото, че по молба от 18.06.2019 год., подадена от ответницата И. Д. със съгласието на нейната майка и законен представител П.

Д. и въз основа на приложен към нея изпълнителен лист от 06.03.2009 год., издаден въз основа на решение от 09.01.2009 год. по гр. дело № 6566/2008 3 год. на РС-В., е било образувано изпълнително производство по изп. дело № **** по описа на СИС при РС-В., за принудително събиране на вземанията на кредитора И. Д. по горния изпълнителен лист.

С ПДИ от 20.06.2019 год., връчена на длъжника на дата 21.06.2019 год. същият е поканен да плати дължимите суми за издръжка за периода 09.01.2009 год. до 20.06.2019 год., т. е., за 126 месеца, в общ размер на 6300 лева, както и сумата от 3363, 33 лева – сбора от обезщетенията за забава върху всяко вноска, считано от забавата за плащане на всяка вноска до 20.06.2019 год., която сума от 3363, 33 лева не е предмет на делото.

На 04.07.2019 год. е наложен запор от държавния съдебен изпълнител върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД.

Прието е за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът Д. Д., длъжник по изпълнителния лист, е извършил следните плащания: на 15.02.2011г. – 100 лева; на 24.01.2011г. – 50 лева; през ноември 2016г. – 100 лева; през декември 2016 год. – 100 лева; на 04.09.2019 год. – 50 лева; на 07.11.2019 год. – 50 лева и на 04.12.2019 год. – 50 лева.

Не е спорно също, че с Решение № 145/10.01.2020 год., постановено по гр. дело № 12067/2019г. по описа на PC-В., е изменен размерът на дължимата към дъщеря му издръжка от 50 л е в а на 230 лева месечно, считано от 30.07.2019г.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Установено е по делото, че вземането за издръжка на ответницата по иска И. Д. към ищеца Д. Д. е установено с влязло в сила съдебно решение.

Поради това и независимо, че вземането за издръжка е периодично задължение /сумата за издръжка се дължи ежемесечно/, то давността за погасяването на задължението на ищеца към ответницата за издръжка за всяка месечна вноска, е пет години, съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД и започва да тече от падежа на всяка вноска, който в случая е първо число на месеца, за който се дължи издръжката.

Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Подаването на молба от кредитора за образуване на изпълнително дело е действие, което прекъсва погасителната давност, съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД.

Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от ответницата на дата 18.06.2019 год., с което е прекъсната давността за задълженията на ищеца за издръжка от месец юли 2014 год. за в бъдеще. В случая последното по време процесно вземане за издръжка за месец юни 2014 год. е станало изискуемо с падежа му на 01.06.2014 год., давността за него е започнала да тече от 02.06.2014 год. /денят, следващ деня на събитието/ и е изтекла на 02.06.2019 год., т. е., преди подаването на молбата за образуване на 4 изпълнителното дело на 18.06.2019 г. При това положение за периода юли 2014 год. – юни 2019 год. вкл. /т. е., за период от 60 месеца/ задължението на ищеца за издръжка в общ размер на 3000 лева не е погасено по давност.

За периода януари 2009 год. до юни 2014 год. /за период от 66 месеца/ задължението на ищеца за издръжка в размер на сумата от общо 3300 лева е погасено по давност. Този извод не се променя от обстоятелството, че ищецът – длъжник по изпълнителния лист, е извършил следните плащания: на 15.02.2011г. – 100 лева; на 24.01.2011г. – 50 лева; през ноември 2016г. – 100 лева; през декември 2016 год. – 100 лева, тъй като плащането на отделни, възниквали ежемесечно задължения за издръжка във времето не съставлява признание на дълга по смисъла на чл. 116, ал. 1, б. "а" ЗЗД , защото при извършването на частично плащане липсва формирана от длъжника воля относно останалата част з а вземането на кредитора. С други думи волеизявлението на длъжника при частичното плащане обхваща единствено погасената част от вземането, поради което и в тази хипотеза липсва манифестиране на воля на длъжника, който да потвърждава съществуването на неплатената част от размера на дълга. Поради това и доводите на ответницата, че с извършените плащания през 2011 год. давността била прекъсната и за дължимата в периода януари 2009 год. – юни 2014 год. издръжка са неоснователни.