Определение № 264 от 12.03.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 264 гр. Перник, 12.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500125 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 2234/22.01.2026 г. по описа на Регистратура на РС-Перник от К. Д. Т. ЕГН ********** срещу определение №4205/29.12.2025 г. по гр.д.№2743/2025 г. по описа на РС-Перник, с което съдът е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебния акт, като се моли същият да бъде отменен като незаконосъобразен. Изразява се несъгласие с приетото в обжалвания акт, като се поддържа, че районният съд не е изпълнил задължението си по чл.129 ал.2 ГПК да даде ясни, точни и конкретни указания на ищцата за отстраняване на нередовностите на исковата молба, а при условията на евентуалност се поддържа, че основанието на предявените искове и петитума са ясно формулирани, поради което и следва да се отмени обжалваното определение.

Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена в срок от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д.№2743/2025 г. по описа на РС-Перник е образувано, след като с определение №2187/09.07.2025 г. по гр.д.№1740/2025 г. по описа на РС-Перник са отделени предявените от ответницата К. Д. Т. в срока по чл.211 ГПК насрещни искове срещу ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Юробанк България“ АД.

С разпореждане от 14.07.2025 г. на ищцата са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да уточни поддържа ли иска за прогласяване нищожността на договор № *** , сключен между К. Д. Т. и „БНП Париба Пърсънъл 1 файненс С.А“, клон България, като в случай, че искът се поддържа, на ищцата е указано да посочи кой е надлежен ответник по иска за нищожност на договора, сключен с "Юробанк България" АД. По отношение иска за заплащане на основание чл.

55 ЗЗД, вр. чл. 23 на сумата 1075,66 лева, представляваща надплатена главница, на ищцата е указано да посочи на кого твърди, че е надплатила недължимо сумата от 1075,66 лева – на „Юробанк България“ АД или на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и от кого претендира връщането й, като в тази връзка изложи твърдения във връзка със заявеното искане двамата ответници да бъдат осъдени при условията на солидарност, да посочи кой от двамата ответници твърди, че неправомерно е задържал сумата от 1075,66 лева, както и посочи как е формиран размерът на претенцията за имуществени вреди от неправомерното задържане на посочената сума в размер на 3150 лв., респ. да посочи периода, в който са претърпени вредите, с начална и крайна дата. По отношение иска за неимуществени вреди в размер на 4784,60 лв. на ищцата е указано да се уточни начална и крайна дата на периода, в който твърди, че е понесла неимуществените вреди, както и с какви конкретни действия служители на всеки от посочените двама ответници са допринесли за настъпването на неимуществените вреди На ищцата е указано да представи доказателства за внесена по сметка на Районен съд-Перник държавна такса в размер на 360,14 лева (представляваща 4% от материалния интерес и дължима за разглеждане на исковете за сумите 1075,66 лв., 3150 лв., 4784,60 лв.), евентуално - и за сумата от 480,00 лева, в случай, че поддържа искането си съдът да се произнесе с отделен изричен диспозитив относно недействителността на договора за кредит. На ищцата е указано правото да й бъде осигурена правна помощ при необходимост и право на това. Ищцата е предупредена за неблагоприятните последици от неизпълнението.

Препис от разпореждането е връчен на ищцата на 31.07.2025 г., като с уточняваща молба вх.№18545/07.08.2025 г. по описа на регистратура при РС-Перник ищцата е посочила, че исковата молба е насочена срещу ответниците „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Юробанк България“ АД, като се иска осъждането им при условията на солидарност, без да са изложени твърдения откъде произтича същата. Посочила е, че не предявява самостоятелен иск за прогласяване нищожността на договор № *** и не желае предоставяне на правна помощ. Не е уточнила как се формира сумата в размер на 3150 лева, представляваща претенция за имуществени вреди вследствие неправомерно задържане на сумата от 1075,66 лева, като е уточнила периода, за който претендира същата с начална и крайна дата- от 15.06.2018 г. до 02.07.2025 г. Уточнен е периодът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4784,60 лв. за времето от 15.06.2018 г. до 02.07.2025 г., като са посочени и конкретните действия, от които твърди да е търпяла притеснения. Ищцата е представила вносна бележка за внесена на 02.07.2025 г. държавна такса в размер на 310,41 лв. за насрещните искове, внесена по гр.д. № 1740/2025 г., както и платежно нареждане от 14.05.2025 г. за внесена по сметка на РС-Перник 50 лв. държавна такса по гр.д. № 1177/2025 г.по описа на съда.

С разпореждане от 15.08.2025 г. районният съд е дал повторни указания на ищцата по отношение на иска за заплащане на сумата от 3150 лв., представляваща вреди от неправомерното задържане на сумата от 1075,66 лева да изложи обстоятелствата, от които счита, че между ответниците „Юробанк България“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниква солидарност, или доводите си в тази насока, като в случай, че се твърди, че само единият от ответниците е задържал сумата от 1075,66 лв., да посочи надлежен ответник по иска. По отношение 2 твърденият начин на формиране на претенцията за имуществени вреди на ищцата е указано да изложи фактически обстоятелства в какво се изразяват пропуснатите ползи (доколкото посочва, че част от нея – 1266,48 лв., е обвързана с договорната лихва за 2520 дни, а друга част – 1883,52 лв. посочва, че са пропуснати ползи от доходи за 2520 дни по 0,75 лв. на ден, без да става ясно за какви доходи и с какъв източник). По отношение иска за неимуществени вреди в размер на 4784,60 лв. с период на претенцията от 15.06.2018 г. до 02.07.2025 г. на ищцата е указано при възможност да уточни конкретните дати и конкретното поведение, осъществено от всеки от ответниците чрез своите служители. Ищцата е предупредена, че при неизпълнение на дадените указания изцяло и в срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено.

Препис от разпореждането е връчен на ищцата на 05.09.2025 г., като същата е депозирала втора уточняваща молба вх.№22169/12.09.2025 г. по описа на регистратура при РС-Перник. В изпълнение на дадените от ПРС указания ищцата е посочила, че сумата в размер на 1075,66 лева била неправомерно задържана от „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А“, клон България, а правоприемник на същото била „Юробанк България“ АД. Твърди, че не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата в размер на 8532,64 лева, за която е посочила, че представлява несъществуващо вземане. Твърди, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД няма активна материалноправна легитимация на кредитор. Поддържа, че претенцията за обезщетение за имуществени вреди от неправомерно задържане на сумата в размер на 1075,66 лева е в размер на 4225,66 лева, като същата включва пропуснати ползи от доходи и годишна договорна лихва, за което претендира осъждането на „Юробанк България“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД при условията на солидарност. По претенцията за обезщетение за неимуществени вреди ищцата не е уточнила всеки от ответниците чрез своите служители какво конкретно поведение е осъществил, вследствие на което да са й били причинени същите. Формулиран е петитум решаващият съд да обяви за неоснователни, незаконосъобразни и увреждащи действията по договор № *** и по заповедното и исковото производство.

С обжалваното определение ПРС е прекратил на основание чл. 126 ГПК производството по делото в частта, с която е предявен иск за връщане на сумата от 1075,66 лв., поради образувано на 26.03.2025 г. гр.д. № 1177/2025 г. по описа на ПРС по искова молба на К. Т. срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със същия предмет, върнал е на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба в останалата част и е прекратил производството по гр. д. № 2743/2025 г. по описа на РС- Перник.

В чл.126 ал.1 ГПК е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск. С оглед извършената от първоинстанционния съд служебна проверка, при която се установява, че предмет на гр.д. № 1177/2025 г. на ПРС е предявен от К. Т. срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД иск за връщане на надплатена сума от 1075,66 лв. по договор за потребителски кредит № *** , сключен с „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А“, клон България, като производството по делото продължава да е висящо, 3 правилни са изводите на РС-Перник, че е налице пълна идентичност както между страните, така и между предмета и исканията по двете дела.

Във връзка с изложените от ищцата доводи за отмяна на обжалваното определение в частта, в която съдът е върнал исковата молба като нередовна на основание чл.129 ал.3 ГПК следва да се посочи, че с постъпилите уточняващи молби ищцата не е направила необходимата конкретизация на исковата молба с оглед на дадените й от съда указания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. Съгласно чл. 127, ал. 1, точки 4 и 5 от ГПК исковата молба трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава претенцията и в какво се състои искането. Основанието на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси в исковия процес, респ. несъществуването на оспорваното право. Други фактически твърдения, които не се отнасят до заявеното в исковата молба материално правоотношение, не формулират основанието на иска.

Обстоятелствата, въз основа на които се претендира защита на правото, и търсената с иска защита представляват едно цяло – необходимо е исковата молба да съдържа точни, ясни и логически свързани твърдения, а петитумът да е закономерен извод от тях и да следва от същата правна норма, под която се подвеждат фактите. При несъответствие между изложените в исковата молба факти и петитума на същата определянето на правната квалификация и спорния предмет е невъзможно, поради което е налице нередовност на исковата молба. Нередовност на исковата молба съществува и в случаите, когато в обстоятелствената част на молбата са изложени твърдения, на които се основава дадена претенция, но в петитума не е формулирано изрично искане за произнасяне по нея, както и обратното – в хипотезата, когато по отношение на обективираното в петитума искане не са посочени фактите, на които се основава.

В конкретния случай първоначално заведената искова молба след отделянето й от ПРС по реда на чл.211 ГПК е била нередовна, поради което и правилно и законосъобразно първоинстанционният съд с разпореждането си от 14.07.2025 г. и от 15.08.2025 г. е дал на ищцата указания съобразно чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване на така констатираните нередовности. С постъпилите две уточняващи молби, вместо да отстрани посочените нередовности, като уточни надлежните ответници по предявените искове и изложи ясни и конкретни твърдения как са формирани исковите претенции, ищцата е преповторила отчасти първоначалните си твърдения, като, видно от изложеното по-горе съдържание на уточняващата молба вх.№22169/12.09.2025 г., със същата са предявени и нови искове. Дадените от съда указания се отнасят за отстраняване на всички констатирани нередовности на исковата молба, а не само на част от тях. Недопустимо е, вместо с уточняващата молба да се отстранят нередовностите във вече предявените искове, да се въвеждат нови искове, почиващи на различно правно основание, които отново биха подлежали на уточнение, в какъвто смисъл е и утвърдената практика на ВКС (определение № 60449/15.12.2021 3 г. по ч. гр. д. № 3484/2021 г.; решение № 316/15.01.2018 г. по гр. д. № 4787/2016 г. на IV г. о.; определение № 399/10.06.2020 г. по т. д. № 2764/2019 г., I т. о., ТК).