Решение № 5681 от 01.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5681 гр. София, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Д. при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Д. Гражданско дело № 20241100103700 по описа за 2024 година

Предявен е от Р. И. Р. против Столична община иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 21.01.2024 г., около 07:30 ч., в гр.София се движела от метростанция „Орлов мост“ към езерото „Ариана“, пресякла първото пътно платно на бул. “Евлоги и Христо Георгиеви“, находящо се от дясната страна на бул.“Цариградско шосе“, по посока на движение към езерото “Ариана“, изминала няколко метра, след което се подхлъзнала върху заледена и непочистена от сняг част от тротоара и паднала в района между двете скулптурни фигури „орли“, находящи се на площад „Орлов мост“./уточняваща молба от 20.12.2024 г./. Вследствие на произшествието получила палпаторна болезненост в областта на дясното бедро и движенията й били ограничени. Потърсила спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Н. И.

ПИРОГОВ“ ЕАД, където след извършен преглед, рентгенови изследвания и консултации със специалисти, й била поставена диагноза “счупване на външен(латерален) малеолуст, закрито“. В болничното заведение увреденият й крайник бил имобилизиран с гипсова шина, а след отпадане на необходимостта от лекарско наблюдение, била изписана за домашно лечение с препоръка за спазване на щадящ режим, без натоварване. Вследстие на 1 получената телесна повреда ищцата претърпяла болки и страдания със значителен интензитет през първия месец от възстановителния период.

Наложило се да спазва постелен режим, което попречило на самообслужването й и посрещането със собствени сили на елементарни хигиенни и обикновенни битови потребности, като личен тоалет и обличане.

Дълго време не могла да се придвижва без чужда помощ и й се налагало да ползва патерици . Твърди, че се чувствала безпомощна и зависима от близките си, което се отразило негативно на емоционалното й състояние, както и на работната й ангажираност. Преди травмата ищцата била ведър и спокоен човек, а понастоящем станала сприхава, изнервена и потисната. Твърди, че продължавала да изпитва болки и ограничение на движенията в областта на увредения крайник. Възстановяването й, изразяващо се в провеждане на рехабилитация и раздвижване, протичало бавно, мъчително и болезнено.

Предвид възрастта на ищцата, въстановителният период бил по-дълъг от обичайния за такъв вид травми. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 21.01.2024г./датата на увреждането/до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска. Поддържа становището, че липсват основни елементи от ФС на чл.49, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД - противоправно деяние, вреда и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата. Оспорва мястото и механизма на настъпване на увреждането.

Ответникът твърди, че е изпълнил задължението си да осигури почистването на тротоарната настилка от лед, тъй като сключил договор № СОА20-ДГ55127/02.03.2020 г., съгласно който „БКС Чистота“ ЕООД, ЕИК 127016841, и „Търговски център „Тракия“ АД, ЕИК 825395495, поели задължение да почистват и поддържат улици и места за обществено ползване на територията на Столична община, сред които и процесният участък, върху който паднала ищцата. Оспорва размера на иска. Поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, която не положила дължимата грижа да прояви внимание при движението си. Наред с това не предприела действия да обездвижи десния си крак до пристигането й в болницата, като по този начин допринесла за настъпване на усложнения в общото й състояние. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди направените по делото разноски.

2

Третите лица – помагачи “Търговски център “Тракия“АД и „БКС Чистота“ ЕООД, чрез своя процесуален представител, в първото съдебно заседание оспорват иска, като се присъединяват към възраженията на ответника. Молят съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От показанията на св. С.Д.И./дъщеря на пострадалата/, съпоставени с представените по делото медицински документи и изпратеното писмо от „Националния институт по метеорология и хидрология“ в гр.София, се установява, че н а 21.01.2024 г. в гр.София, след като е слязла на спирка „Орлов мост“ и е пресякла пътното платно, ищцата се е подхлъзнала и е паднала върху тротоарната настилка на площад „Орлов мост“ в района между двата орела. Според свидетелката, пътната настилка не била почистена, имало снежна покривка, а под нея лед. След падането ищцата изпитвала болка, но кракът й не бил видимо подут. Двете се качили в автобус на спирката, но след слизането от превозното средство, болката на пострадалата се усилила, поради което изчакали съпруга на свидетелката, за да ги откара до „Пирогов“ЕАД.

От заключението на медицинската експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че вследствие на процесния инцидент на 21.01.2024 г. ищцата Р. Р. е получила счупване на долния край на дясната малкопищялна кост. Увреждането й е причинило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период от около 3 – 4 месеца. Непосредствено след инцидента на 21.01.2024 г. пострадалата е била прегледана в „Спешно отделение“, където след извършена рентгенова снимка е установено счупване на долния край на дясната малкопищялна кост и е извършено обездвижване с гипсов ботуш за срок от 45 дни. След свалянето на гипсовата имобилизация е б и л о проведено раздвижване на крайника. Лечението на пострадалата е било адекватно и необходимо, с оглед вида, характера и местоположението на травматичното увреждане. Вследствие на травмата ищцата е претърпяла болки и страдания с голям интензитет за около 6 – 7 дни, последвани от болки с умерен интензитет за около 2 месеца, след което силата им постепенно е намалявала. С оглед вида и местоположението на травматичната увреда, възрастта на ищцата, изтеклия период от време и вида на проведеното лечение, вещото лице 3 приема, че пострадалата търпи болки и понастоящем – при по-продължително ходене и стоене права, при влажно и студено време. Същевременно експертът заявява, че състоянието на ищцата е стабилизирано, тъй като самостоятелната й походка е възстановена. Счупването на долния край на дясната малкопищялна кост е зараснало напълно. При ищцата има данни за наличие на “артрозна болест” в ставите на десния долен крайник преди процесния инцидент - установено с рентгеновата снимка на болница “Пирогов” от 21.01.2024 г. Вещото лице е извършило личен преглед на ищцата на 14.04.2025 г., при който е установило, че тя се придвижва без помощно средство, изпитва болка при натиск в областта на долния крй на дясната малкопищялна кост.

Дясната глезенна става извършва движения в обем, по-малък от нормата с 15 %. /обстоятелствена част на заключението/.

В съдебно заседание вещото лице заявява, че ограничението в обема на движение на дясната глезенна става е трайно. Това ограничение с 15 процента означава, че ищцата може да свие надолу стъпалото на десния крак, но не може докрай да го свие нагоре. След счупване като процесното често остава такова ограничение на движенията, което не пречи на походката. По делото не е представен документ за извършена физиотерапия от ищцата.

Според вещото лице, предвид вида и местоположението на травматичната увреда, давността на травмата и възрастта на ищцата, не е от голямо значение, че не е провеждана физиотерапия. Самостоятелната походка на пострадалата е възстановена. По-продължителното й лечение се дължи на нейната възраст.

Тя е била в болничен отпуск за 169 дена. Съпътстващата артрозна болест е от значение за възстановителния период.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

4

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, който включва следните елементи: противоправно поведение, вина, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите, вина на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психическо отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя, при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (така – ППВС № 9/1966 г.).

Събраните по делото доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.

От показанията на св. С.И. се установи, че на 21.01.2024г. в гр.София, след като е слязла на спирка „Орлов мост“ и е пресякла пътното платно, ищцата се е подхлъзнала и е паднала върху непочистена от сняг и заледена тротоарна настилка на площад „Орлов мост“, в района между двете скулптурни статуи, изобразявящи орли. От заключението на медицинската експертиза е видно, че пострадалата е получила средна телесна повреда: счупване на долния край на дясната малкопищялна кост, която травма е в причинно-следствена връзка с падането й върху тротоара. От телесната повреда ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания/заключение на медицинската експертиза/.

Тротоарната настилка, находяща се в гр. София на площад „Орлов мост“, се поддържа от Столична община. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост, като собствеността на пътищата се разпростира върху всички техни основни елементи п о смисъла на чл. 5, ал. 1 от закона : обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности.

5

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП , вр.чл. 29, вр.чл. 31 от Закона за пътищата, лицата които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.

Задължение за поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б. " от Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно който организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината.