Решение № 86 от 31.01.2022, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ________

Варна, ______________

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИВЕТА ПЕКОВА

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА при секретаря

Елена Воденичарова и с участието на прокурора

Силвиян Иванов изслуша докладваното от съдията

Искрена Димитрова адм. дело № 2725/2021г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на И.С.Г., ЕГН: **********,***, чрез адв.А.Д., против Решение № 813/05.11.2021г. на ВРС, ХХVІІІ-ми състав, постановено по НАХД № 3534/2021г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 21-0819-002908/05.08.2021г. на н-к група към ОДМВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.4, вр.ал.1, т.6 от ЗДвП му е наложена глоба, в размер на 1500лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Конкретно твърди, че преценката на АНО и ВРС за извършване на нарушението в условията на повторност е неправилна, т.к. това обстоятелство не е посочено в АУАН и отделно, не може да бъде обусловено от наличието на електронен фиш, т.к. според дефиницията в §6, т.33 от ДР на ЗДвП повторност е налице единствено, когато в едногодишния срок, за същото по вид нарушение, на водача е наложено наказание с наказателно постановление. Електронният фиш е [акт], различен от наказателното постановление, и не може да обоснове повторност. Въпреки разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, счита че електронният фиш не е изрично упоменат в §6, т.33 и т.63 от ДР на ЗДвП. При съставянето на АУАН е пропуснато да се спомене, че е налице повторност, но нарушаването на материалноправната норма е доказано, поради което е налице основание за изменение в благоприятен за нарушителя аспект, в съответствие с размерите на наказанието, предвидени в основната санкционна норма. Твърди се и нарушение на изискванията по чл.57, ал.1, т.1 и т.5 от ЗАНН, т.к. липсва описание на нарушението, посочване на датата и мястото на извършването му, на обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, с което е нарушено правото му на защита. По същество твърди и че по делото липсват доказателства, че към момента на засичане на спорната скорост, радарният скоростомер, с който е установено нарушението, е бил одобрен тип средство за измерване, технически изправен и отговарящ на всички законови изисквания, поради което и не е доказано, че фиксираната от него скорост е точно тази, отразена в АУАН и НП, вкл. че не става ясно дали при определяне на наказуемата скорост, е съобразена допустимата грешка на АТСС. Твърдят се и нарушения на изискванията на чл.42, т.7 и чл.40, ал.3 от ЗАНН при съставянето на АУАН, както и че не е безспорно установено авторството на деянието. Излагат се е подробни съображения относно неспазване на реда и изискванията за разположение и настройка за експлоатация на АТСС, в резултат на което липсват гаранции, че скоростта е била засечена в рамките на отрязъка от пътя, за който важи ограничението. Твърди, че процесното средство за измерване не е сред изрично посочените в чл.2, ал.1 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване, поради което не е налице изключението по чл.26, ал.3 от Закона за измерванията, т.е. техническата изправност на АТСС - „CORDON М2“ с фабричен № MD1194 не е доказана и изготвената снимка не може да е доказателство, потвърждаващо нарушението. Твърди и че след като според техническото описание и инструкцията за експлоатация АТСС може да засича скорости и в двете посоки, това автоматично води до съмнение, дали именно това е скоростта на автомобила, още повече че на снимката регистрационният номер е неясен. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна -

ОДМВР-Варна, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор С.д. № 314/10.01.2022г. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, и моли да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред

ВРС е установено, че на 18.08.2021г. около 22:08 часа по бул.Цар Освободител, до бензиностанция „Стар Пауър“ в посока ул.Вяра, при разрешена скорост от 50км./ч., л.а. БМВ с рег.№ ***бил заснет да се движи със скорост 113км./ч. След приспадане на толеранс от 3% в полза на водача, била установена наказуема скорост 109км./ч. Автомобилът бил собственост на И.С.Г., който в декларация по чл.188 от ЗДвП не посочил друго лице, което да е било водач на автомобила по време на извършване на нарушението. Установено било, че в условията на повторност е извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което бил съставен АУАН № 865329/05.07.2021г., а въз основа на него било издадено НП № 21-0819-002908/05.08.2021г., с което на основание чл.182, ал.4, вр.ал.1, т.6 от ЗДвП, на Г. била наложена глоба, в размер на 1500лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения – АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове, съдържат всички съставомерни признаци и всички относими към тях факти, в т.ч. фактите, обосноваващи извода за повторност на нарушението. По същество ВРС е приел, че АНО правилно е приложил и материалния закон – наказуемата скорост е определена като от заснетата скорост е приспаднат толеранса от 3%, като безспорно деянието е извършено при условията на повторност и е приложима разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, т.к. от справката за нарушител се установява, че нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на електронни фишове сер.К № 3287752, сер.К № 3302791, сер.К № 3302799. Предвид превишението на разрешената скорост с 59 км./ч., ВРС е приел, че правилно е определен и размера на глобата – (700лв. + 50лв. (за превишение 5км./ч. над 50км./ч. ) х 2 = 1500лв.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е всички доводи в жалбата и приложимите правни норми, като при даденото им правилно тълкуване е стигнал до обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление. В контекста на наведените твърдения в жалбата ВРС е анализирал приложимите разпоредби като изводите му се споделят изцяло от настоящия касационен състав.

Неоснователно оплакването в касационната жалба, че нарушението не е безспорно установено.

Наредба

№ 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., регламентира условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, чрез които се издават електронни фишове за установените нарушения на правилата за движение по пътищата – чл.3 от Наредбата. Доколкото в случая за процесното нарушение се предвижда и наказание лишаване от правоуправление на МПС, разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е неприложима, поради което деянието, макар установено с АТСС, е санкционирано по общия ред - със съставянето на АУАН и НП, а не чрез електронен фиш.

В конкретния случай от събраните във въззивното производство доказателства безспорно се установява годността на мобилната система за контрол, мястото, на което е извършван контрола, ограничението на скоростта на мястото на контрола, измерената скорост, поради което липсва причина съставения от АТСС клип да не се кредитира като доказателство установяващо вмененото административно нарушение.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че снимката е неясна и не може да се установи автомобила и лицето, което го управлява. Ясно на приложената снимка се вижда регистрационния номер на автомобила, а относно субекта на нарушението – разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП изрично посочва, че се наказва собственикът, ако не посочи на кого е предоставил превозното средство.

Неоснователно касаторът твърди недоказаност на нарушението, т.к. не са представени доказателства за спазване на изискванията на чл.6 и чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. В случая административнонаказателното производство не е приключило с издаването на електронен фиш – в който случай наличието на протокол за използване на АТСС е императивно изискване с оглед осигуряване правото на защита в пълен обем, а се е развило и приключило по общия ред – със съставяне на АУАН и НП, като в случая в съставения АУАН водачът саморъчно e вписал, че няма възражения. Приобщената разпечатка (снимка) от заснетия от АТСС видеоклип е годно веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, от което се установява дата, час, точното място (GPS координати), на което е осъществяван контрола и е установено нарушението, въведеният за участъка скоростен режим, посоката на контрол, измерената скорост и регистрационния номер на автомобила, поради което правилно ВРС е приел, че нарушението и неговият автор са безспорно установени.

Видно от приложените по преписката Протокол от проверка № 77-С-ИСИС/17.02.2021г. и писмо на директора на Дирекция ИСИУС до председателя на ДАМТН, на основание чл.34 от Закона за измерванията и чл.1а, ал.4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване е вписана под № В-46 – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2, с посочени метрологични характеристики, които след извършване на удостоверените с протокола за проверка полеви тестове, са определени като отговарящи на метрологичните изисквания. Така представените документи удостоверяват двете кумулативни предпоставки за техническа годност на измервателните средства, предвидени в Закона за измерванията и чл.760 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, а именно одобряване на типа и първоначална проверка, поради което използваната АТСС е изправно измервателно средство на скорост от одобрен тип и изготвените от нея видеоклип/снимка са годно доказателство, потвърждаващо нарушението.

Правилно е определена и наказуемата скорост, съгласно данните от полевия тест, посочени в Протокол от проверка № 7-С-ИСИС/17.02.2021г. на АТСС – 3% за установената скорост от 113км./ч., като изрично в АУАН и НП е посочена както измерената скорост, така и наказуемата скорост, след приспадане на грешката. В този смисъл неоснователно касаторът поддържа, че е налице [необяснимо] разминаване между измерената и посочената в НП скорост.

Неоснователни са и оплакванията на касатора за това, че не са налице основания да се приеме, че нарушението е извършено в условията на повторност.

Съгласно чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за превишаване над 50 км./ч. с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км./ч. превишаване над 50 км./ч. глобата се увеличава с 50 лв. Според ал.4 на с.р., за повторно нарушение по ал.1, т.6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Дефиниция за повторно нарушение е дадена с §6, т.33 от ДР на ЗДвП, а именно – нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.