Решение № 209 от 27.07.2023, Административен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 209 гр. Русе, 27 .07.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Русе, VI-ти състав, в открито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: Елица

Димитрова при участието на секретаря Бисерка Василева, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 202 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на А.З.С. с адрес ***, чрез адв. Н., против Уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2127 от 06.02.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 за кампания 2021, издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с което са извършени намаление на подпомагането в общ размер 554.40 лв. и се оторизира сума в размер на 671.44 лв., която е прихваната и съответно изплатената сума е 0.00 лв.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неспазване на изискванията за форма и съдържание и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че от уведомителното писмо не става ясно какви са мотивите за издаването му, нито пък са посочени основанията, въз основа на които е извършено намалението на исканите суми. В подкрепа на изложеното жалбоподателят прилага Уведомително писмо, изх. №***/3663 от 15.11.2022 година по същата мярка, за кампания 2019г., където при същите заявени площи не са били установени никакви несъответствия и подпомагането е било определено на 100%.

Същите доводи се излагат в представена писмена защита по спора. В тях се обяснява още, че действително процесният имот е бил заявен за ползване от две лица. Съответно при обща площ от 12013 к.м., А.С. е заявил 6.000 дка, а другия ползвател – 6.013 дка. Всеки ползва своята част в реални граници и на практика няма застъпване. И двамата ползватели имат годно и самостоятелно правно основание за ползване на своята част. Неизясняване от АО на факта на реалното разпределение на имота е нарушение, което може да се причисли към съществените такива.

Иска се, съдът да постанови решение, с което да отмени административния акт и се претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание, ответникът - замeстник-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Поддържа изложените мотиви в становището на изпълнителния директор, представено по делото /л.82/. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, адресат на ИАА, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Фактите:

Няма спор между страните, че А.З.С.,*** е земеделски производител/земеделски стопанин/.

На 22.04.2021 г., С. подал до ДФЗ общо заявление за подпомагане с УИН 18/090621/97610 (л. 13 - 23 от адм. преписка) по няколко мерки и схеми, а именно: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за заплащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), „Агроекология и климат“ (Мярка 10) и „Биологично земеделие“ (мярка 11).

Неразделна част от това заявление е таблицата в него (л. 12 - гръб от адм. преписка), за използваните парцели, за които иска подпомагане. Сред тях е и процесният такъв – БЗС 87700-1838-9, за който е записана площ 0.60 ха. Към заявлението приложил и изискуемите в такива случаи документи.

Още с подаване на заявлението е извършена автоматична проверка на въведените данни (л. 22 от адм. преписка - гръб и сл.).

Записано е в таблицата за заявените площи (л. 24 от адм. преписка), че декларирана площ за подпомагане по мярка 10 за 2021г. е 3.98 ха. На л. 11 от адм. преписка е налице документ с дата 16.05.2023г., 13:29 часа, от който е видно, че е направена справка за подаденото от С. заявление с УИН 18/090621/97610 и че по отношение на БЗС 87700-1838-9 /ПИ с идентификатор 87700-001-003/, за имот с площ 0.59 ха са налице двойно декларирани площи.

На

13.04.2023г., С. получил/изтеглил от СЕУ (Системата за електронни услуги) Уведомително писмо, изх. №***/2127 от 06.02.2023 година за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 ”Агроекология и климат” от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2021 (л.4 от адм. преписка), издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, гр.

София, с което бил уведомен, че по мярка 10, за кампания 2021г. е оторизирана субсидия в размер на 671.44 лева. Писмото завършва с подпис на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ на 2 стр. и указания за възможността за обжалването му. Следва таблица с изчисления, в която в колона 5 „Недекларирана площ“ е записано 17.75 %. В колона 11 „Намаления и санкция за наддеклариране“ е записана сумата 554.40 лева. В колона 21 „Оторизирана сума“ е записана сумата 671.44 лева. На последната страница на писмото е друга таблица – „Извършени плащания“, като в колона „Оторизирана сума“ е записана сумата 671.44 лева, а в следващата колона „Прихваната сума“ – 671.44 лева. В колона „изплатена сума“ – 0 лева.

В административната преписка освен УП и заявлението на С. за подпомагане с УИН 18/090621/97610 по мярка 10 ”Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020, за кампания 2021г. са известие за доставяне на УП, заповедта за делегиране на правомощия от изп. д-р на ДФЗ на заместника му – В. Казакова. Тук се намира и становище от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, което видно от изходящия му номер и дата – 15 май 2023г. е издадено много след оспореното пред съда УП.

В това становище, което спокойно можеше да бъде част от мотивите към издадения АА, се дава пълно разяснение защо е наложена санкция на жалбоподателя, в размер на 554.40 лв. Липсва обяснение обаче за направеното прихващане.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Уведомително писмо, изх. № 02-180-6500/2127 от 06.02.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 за кампания 2021, издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", по заявление УИН 18/090621/97610, е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма.

Съдът приема, че то е издадено както при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, така и в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, включително и в нарушение на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, за които строго следи Съда на Европейския съюз.

На първо място, от АО е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореното уведомителното писмо не съдържа ясни мотиви, както по отношение на извършеното намаление на подпомагането, така и относно направеното прихващане. Съгласно тази норма индивидуалния административен акт следва задължително да съдържа като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Наличието на мотиви позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

Единствено в таблицата, чиито колони, имащи значение за казуса описани по-горе, в колона 5 „Наддекларирана площ“ е записан 17.75%.

А в обяснението дадено под таблицата за тази колона е посочено – „Недопустима площ, изчислена в проценти на основание чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014г.“ Разбира се, че тези проценти, наложени върху общата поискана от ЗП сума в размер на 1225.84 лева, дават намаление на подпомагането в общ размер на 554.40 лева. Но, не може само, чрез тази таблица, без никакви други мотиви - защо е налице наддеклариране или застъпване, с кой друг ползвател е станало това, или е по друга причина, каква е причината за това застъпване, кои са приложимите за случая законови и подзаконови актове от нашето законодателство, да се издаде административен акт като оспореното УП. Съдебната практика в това отношение е постоянна: така издадено, то е в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Фактическите основания не могат да се извлекат и от документите, предхождащи издаването на оспореното уведомително писмо – заявлението за подпомагане и съответните приложения, и резултатите от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2021 г. В УП не се сочи дори, кога точно са направени тези административни проверки, а липсва и такъв конкретен текст. На л.11 от адм. преписка е налице документ с дата 16.05.2023г., 13:29 часа, от който е видно, че е направена справка за подаденото от С. заявление с УИН 18/090621/97610 и съгласно данните в него, административният орган твърди, че е установено застъпване на част от имот БЗС 87700-1838-9 /ПИ с идентификатор 87700-001-003/, за имот с площ 0.59 ха и са налице двойно декларирани площи. Но кога е съставен този документ и кога е извършена проверката, не става ясно. Не може с достоверност да се приеме, че той е част от преписката, преди издаване на УП.

В преписката е налице становище от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, което видно от изходящия му номер и дата – 15 май 2023г. е издадено много след оспореното пред съда УП.

Тези мотиви обаче е следвало да намерят място не в писмото, изходящо няколко месеца след издадения ИАА, а в самия административен акт. Според настоящия състав е недопустимо мотивите на административния акт да бъдат посочени едва в хода на съдебното производство, чрез излагането им в съпроводително писмо до съда или становище на АО, дадено отново много по-късно от датата на издаване на писмото.

В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика – напр. Решение № 2871 от 20.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7255/2022 г., V о., Решение № 5897 от 15.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2366/2022 г., V о. Решение № 7084 от 13.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2899/2022 г., V о. Решение № 4455 от 11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1120/2022 г., V о. и др.

Съгласно

ТР № 16/31.03.1975 г. на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горестоящия административен орган, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, издал акта. Липсата на мотиви не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по - горестоящият орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. От посоченото следва изводът, че подобно "препращане" е възможно до приключване на евентуалното обжалване по административен ред, но не и да се "допълва" акта с мотиви, едва след обжалването му по съдебен ред. В случая в оспорения административен акт липсва и препращане към други документи, съдържащи се в преписката по издаване на акта. Липсата на конкретно посочени фактически основания и съответните на тях правни изводи нарушава правото на защита на адресата на издадения акт, както и препятства съдебния контрол, и е недопустимо едва в хода на съдебното производство, органът да установява съображенията си - фактически и правни, за издаване на обжалвания акт.

Липсват и изложени мотиви и правни съображения и за извършеното прихващане на оторизираната сума от 671.44 лева. Липсват и доказателства, даващи основание на АО за прихващането. Дадени са общи разяснения под таблицата за прихващане, че то се извършва, когато е издаден АУПДВ или са приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки или са приспаднати на основание чл.38, ал.15, вр. с чл.65, ал.14 от ЗДДФЛ. Коя обаче е била хипотезата, при толкова възможности за прихващане, не става ясно. В УП, липсва мотивиране относно наложеното прихващане на оторизираната сума. Не е посочен, чрез индивидуализация, влязъл в сила акт, въз основа на който е направено това прихващане или е по друг ред. По тази причина, съдът не е в състояние да направи проверка за законосъобразност – да установи съществува ли такъв акт, дали подлежи на изпълнение, дали вече дължимата по него сума не е била прихваната или платена. Поради неиндивидуализирането на акта, въз основа на който се извършва посоченото в УП прихващане, съдът не може да извърши преценка и относно спазването на материалния закон в тази част на административния акт.