Решение № 1194 от 21.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1194 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000500942 по описа за 2025 година

С решение № 46/27.01.2025г.,постановено по гр.д.№ 1065/2023г. по описа на ОС – Благоевград Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н. Д. Т. от гр.

*** сумата от 90 000 /деветдесет хиляди/лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на действия на ответника, изразяващи се в противозаконно образуване срещу ищеца на досъдебно производство; противозаконно повдигане на обвинение за деяние, което същият не е извършил, както и незаконно повдигане и поддържане пред съда на обвинение за извършване на престъпление от общ характер, каквото не е извършено; незаконно разгласяване на материали по досъдебното производство нарушаващо презумпцията за невиновност; разглеждане на наказателното производство извън разумния срок съобразно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ; обезщетение за негативните чувства, усещания и преживявания на ищеца свързани с нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, доброто име в обществото, вреди във връзка с професионалната му реализация, промените в социалния му начин на живот и увреждането на здравето и психиката му, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 08.09.2022г., до окончателното изплащане на сумата.

Претенцията е отхвърлена до пълния й предявен размер от 250 000 лв.

На ищеца са присъдени и разноски съобразно уважената част от иска.

Против така постановеното решение са подадени жалби от страните по делото.

1

Прокуратурата на Република България е подала жалба против решението в осъдителната му част. Със същата се правят оплаквания за незаконосъобразност на първоинстанционният съдебен акт в тази му част като се сочи необоснованост на изводите на съда относно законосъобразността на образуването на досъдебното производство . На следващо място се сочи, че по делото не са събрани доказателства относно пряката и непосредствена причинна връзка между твърдените вреди и конкретното увреждане/ незаконното обвинение/.

Подробно са коментирани събраните доказателства , като се изразява становище, че от тях не следва направеният от съда извод за претърпяно увреждане в период на цялото времетраене на наказателното производство. Изтъква се, че Прокуратурата е решаващ орган само в досъдебната фаза на процеса, която фаза предвид предявените обвинения, боят на обвиняемите и множеството извършени действия по разследването не е продължила дълго и срокът следвало да се счита за разумен. При прекратяването на делото в съдебна фаза и връщането му за прецизиране на обвинението, новият обвинителен акт бил изготвен в кратък срок. Останалата част от времетраенето на процеса била в съдебна фаза, за която прокуратурата не носела отговорност.

Във връзка с приетото от съда, че е налице незаконно разгласяване на материали по делото, образувано против ищеца, се поддържа, че Прокуратурата не следва да носи отговорност за начина на отразяване в медиите на воденото наказателно производство. При условията на алтернативност се моли присъденото обезщетение да бъде намалено.

Поддържа се също, че е нарушен принципа на чл.52 от ЗЗД.

Ищцовата в производството страна е подала отговор на тази жалба, с който я оспорва.

Моли решението в осъдителната му част да бъде потвърдено като подробно се коментират изложените от Прокуратурата на Република България оплаквания.

Н. Д. Т. е подал насрещна въззивна жалба против решението в отхвърлителната му част с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да уважи претенцията за неимуществени вреди изцяло. Счита определеното обезщетение за неимуществени вреди за занижено и несъобразено със събраните по делото доказателства като се излагат аргументи в по

Ищецът е подал отговор на депозираната от Прокуратурата на Република България въззивна жалба, с който я оспорва и моли същата да бъде отхвърлена.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа подадена от нея жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.

Софийският апелативен съд, извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба, събраните по делото доказателства и доводите на страните установи следното:

Предявен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 , пр.първо от ЗОДОВ като се иска да бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на привличането на ищеца като обвиняем и воденето против него на наказателен процес.

2

Сочи се, че ищецът е бил привлечен като обвиняем на 14.09.2006г. по ДП №452/2006 по описа на РПУ-Петрич/ Пр.пр. №1591/2006г. по описа на РП-Петрич/ за престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. с чл.201 от НК за това , че за периода 2002-2004г. на пункта на Управление „Пътни такси и разрешителни“- Кулата, в качеството му на длъжностно лицеконтрольор на ГС „Кулата, Златарево, Илинден“ е присвоил около 83 903,43 лв., собственост на ИА „Пътища“,връчени му в това му качество или поверени му да ги управлява,като присвояването е в особено големи размери.

Била му определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лв., като в последствие била намалена на 3000 лв. В хода на разследването на ищеца била налагана забрана за напускане на страната. Тази ограничителна мярка неколкократно била отменяна от съда като незаконосъобразна, но ответникът продължил да я налага. Това провалило уговорка на ищеца за работа при чуждестранен работодател. Поради това ищецът започнал частен бизнес. При осъществяването му обаче срещал непрекъснато трудности, тъй като контрагентите му не изпитвали доверие към него поради наличието на висящо наказателно производство.

Посочва се ,че досъдебното производство е продължило шест години като едва през 2012г. било образувано съдебно наказателно производство ,което приключило с оправдателна присъда на 16.03.2018г. Тази присъда била протестирана от прокуратурата и била потвърдена с решение на ОС-Кюстендил на 08.09.2022г.

В резултат от действията на Прокуратурата на ищеца били нанесени огромни неимуществени вреди, които се изразявали в изживени и все още изживявани негативни емоции, изразяващи се в страх, притеснение и стрес от евентуална осъдителна присъда за деяние, което не е извършили за което се предвижда сериозно наказание – лишаване от свобода от 3 до 15 години.

Чувствал се опозорен, човешкото му достойнство било силно накърнено. Сринат бил целият му професионален , социален и личен авторитет пред роднини, приятели, колегите и обществото. Чувствал се унизен, смятал името и честта си за опетнени за цял живот, изпитвал силен гняв и негодувание поради накърняване на чувството му на справедливост.

Посочва се също, че разгласяването на случая в медиите – национални и регионални засилило тежестта на психическите страдания.

Изключително продължителния срок, както на разследването, така и на съдебното производство също засилило много неблагоприятните последици от незаконното обвинение, като в психологически план, така и във физически такъв. Ищецът се променил. Станал значително по- затворен , много по- нервен и избухлив към околните, емоционално съсипан.

Във физически план- с високо кръвно налягане, страдащ от безсъние и кошмари, с влошени семейни взаимоотношения, без желание за общуване с околните.

Ищецът е претендирал сумата от 250 000 лв., като е посочил, че същата справедливо ще обезщети претърпените от него неимуществени вреди в резултат на повдигнатото и поддържано незаконно обвинение.

3

Прокуратурата на Република България е подала отговор на исковата молба, с който я оспорва.

Посочва се, че безспорно ищецът е оправдан по повдигнатите му обвинения, но оспорва воденото против него наказателно преследване да му е причинило описаните в исковата молба вреди.

Във връзка с твърденията за медийни публикации сочи, че практиката на ВКС възприела, че Прокуратурата на РБ не може да носи отговорност за начина, по който делото е медийно отразено, тъй като не е дала публично изявление за разследването или обвинението, както и че липсват данни прокуратурата неправомерно да е предоставяла невярна информация за наказателното производство. Спрямо ищеца била взета сравнително лека мярка за неотклонение - парична гаранция в размер на 2000 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, което не е съобразено икономическите стандарти в страната. Застъпва тезата, че досъдебното разследване е протекло в разумни срокове, като по-продължителен срок производството се е намирало в съдебна фаза, където органите на Прокуратурата нямали ръководни функции.

Наказателното производство било с голяма фактическа и правна сложност, с множество обвиняеми и други участници в процеса, което обусловило неговата продължителност.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и повдигнатото обвинение.

По делото са представени и приложени множество писмени доказателства. Това са Присъда № 15/16.03.2018г. постановена по НОХД № 630/2012 г. по описа на Районен съд Кюстендил, ведно с мотиви; Решение № 260009/08.09.2022г. постановено по ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил; протоколите от проведените съдебни заседания по НОХД № 1629/2009г. на Районен съд – Кюстендил, от о.с.з. по НОХД № 630/2012г. по описа на Районен съд - Кюстендил и протоколи от о.с.з. по ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил като общият им брой е - 59 бр.

Представени са също копия от публикации в различни вестници и разпечатки от писмени материали, публикувани в електронни сайтове, които отразяват воденото наказателно производство против ищеца и останалите лица, които са обвиняеми и подсъдими заедно с него.

Във връзка с наказателното производство, от което се претендират вреди е необходимо да се отбележи,че обстоятелствата относно правните квалификации на обвиненията, повдигането на същите, взетите мерки за неотклонение и административна принуда, както и развитието на самото наказателно производство по отношение на ищеца не са спорни между страните в настоящото въззивно производство. Поради това не се налага настоящата инстанция да обсъжда повторно всички писмени доказателства, които са приложени в настоящото производство и които се отнасят до посочените факти.

Спорно между страните, с оглед изложеното от ПРБ, е какви неимуществени вреди е 4 претърпял ищеца и причинната връзка между тях и повдигнатото незаконно обвинение, дали производството е приключило в разумен срок, както и какъв е справедливият размер на обезщетението, което адекватно ще репарира неимуществените вреди.

Както вече беше посочено, Прокуратурата поддържа, че е господар на процеса само в досъдебната фаза и всички действия след това, включително продължителността на съдебното производство не могат да послужат като основание за ангажиране на нейната отговорност.

Във връзка с установяването на обема и интензитета на настъпилите неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства- показанията на свидетелите И. К. Д., М.

П. Т. и В. И. Ч..

Свидетелят И. Д. посочва, че с ищеца са били колеги и че той също е бил подсъдим по същото дело заедно с Т.. Свидетелят разказва, че над 40 пъти са ходили в гр.Кюстендил за явяване в съдебните заседания по делото. На всяко заседание журналистите ги снимали .

Твърди, че Н. Т. се е страхувал от възможността да влезе в затвора. Освен това имало и психически тормоз отвсякъде, като на практика споделя своите преживявания във връзка с повдигнатото обвинение , като казва ,че приятелите ти те отбягват, излизаш навън и ти казват – „мани го бе тоя крадец“. Сочи че е било тежко като знаеш, че не си направил нищо, а в същото време да слушаш такива подмятания и принципно обяснява как такъв факт се отразява на семейството, на социалните и професионалните контакти.

Освен това посочва, че Н. не се чувствал виновен в престъплението в, което го обвинявали. Воденото наказателно производство го променило- той станал затворен, „свит, смачкан“. Страдал заради това, че голямото му дете не иска да ходи на училище заради коментарите , които имало по случая. Започнали разправии в семейството му.