Решение № 993 от 22.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 993 гр. Велико Търново, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20254110101805 по описа за 2025 година

Отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 , пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.

Ищецът К. М. И. основава исковите си претенции на твърдения, че при издаването на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1625/22 г. на РС Вeлико Търново в полза на ответника, съдът не е обсъдил липсата, или наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит, поради което съобразно актуалната практика на СЕС и на ВКС няма пречка да се предяви иск за недължимост на вземанията по договора, въпреки, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея е образувано изпълнително производство. Излага, че в договора за кредит са налице неравноправни клаузи, които описва подробно. Въз основа на това счита договора за недействителен, в резултат на което смята, че дължи само чистата стойност на кредита, като твърди, че е погасил същата с плащането на сумата от 9840 лева. Моли съда да приеме за установено, че не дължи сумите от 4153,56 лева главница, 775,25 лева договорна лихва, 82,61 лева обезщетение за забава , ведно със законна лихва от 27.06.2022 г. до окончателното 1 изплащане, както и 150,23 лева разноски по делото. Заявява, че има правен интерес да предяви иска си срещу цедента, а не срещу цесионера- „АСВ“ ЕАД, по съображения изложени в допълнителна молба. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. С писмено становище на пълномощника си адв.И. поддържа исковата молба. Претендира разноски.

Ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който заявява недопустимост и неоснователност на иска. Заявява, че е налице влязъл в сила съдебен акт, поради което спорът между страните вече е бил решен и не може да се преразглежда. Твърди, че не е надлежна страна по спора, тъй като е прехвърлил вземанията с договор за цесия от 31.01.2024 г. на „Агенция за събиране на взмания“ ЕАД. Моли съда да прекрати производството по делото, а евентуално- да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител.

Третото лице- помагач „АСВ“ ЕАД, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери установена следната фактическа обстановка :

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че е издадена заповед за изпълнение № 652/29.06.2022 г. по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр.д.№1625/2022 г. на ВТРС срещу длъжника К. М. И. полза на "Ти Би Ай Банк " ЕАД, гр.София за сумата от 4153,56 лева главница, 775,25 лева договорна лихва за периода 5.01.2022 г.- 30.05.2022 г.;

82,61 лева обезщетение за забава за периода 5.01.2022 г.- 14.06.2022 г. , дължими съгласно извлечение от счетоводните книги на банката по договор за потребителски кредит № ********** от 26.03.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от 27.06.2022 г. до окончателното изплащане и 150,23 лева разноски за ДТ и юк възнаграждение. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист № 556/29.06.2022 г., като същите са връчени на длъжника на 3.10.2022 г. според приетата покана за доброволно изпълнение, изпратена до длъжника по ИД № ***/22 г. по описа на ЧСИ С.К. , рег.№ *** в КЧСИ с район на действие ВТОС. Не се спори, че срещу ЗИ не е подавана частна жалба от длъжника. Не се спори, че вземането по договора за потребителски кредит е прехвърлено на третото лице-помагач на страната на 2 ответника- „АСВ“ ЕАД съгласно посочен договор за цесия от 31.01.2024 г.

Приложен е договор за потребителски кредит **********/26.03.2021 г. със страни „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и К. М. И., видно от който е отпуснат потребителски кредит в размер на 3500 лева. Общият размер на застрахователната премия по сключени застраховки е 1279,44 лева, а общият размер на кредита е 4779,44 лева, при ГПР 48,43% и ГЛП 41,09%. Общо дължимата сума по договора е 8387,65 лева, платима на месечни погасителни вноски съгласно погасителния план, обективиран в договора за кредит, с последна вноска 5.04.2024 г. Приети са още рамков договор за платежни услуги на физически лица, информационен бюлетин на вложителите, декларация за предоставената предварителна информация, запознаване с Общи условия, декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователната програма „***“ и „***“ и Допълнителна медицинска услуга „***“ предоставена от

***, съобразно представената декларация и застрахователен сертификат. При сключването на договора за застраховка ответникът е действал в качеството си на застрахователен агент, а застраховател е ***. Приета е справка, издадена от ответника за плащанията по договора, според която за периода 10.05.2021 г.- 27.11.2023 г. са платени 3807,96 лева. По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е дало заключение, че по процесния договор за потребителски кредит в месечната вноска е включена само главница /заем и застраховка/ и лихва.

Застрахователната премия не е включена в ГПР. Ако се включи, неговият размер ще бъде 92,75%. Ищецът е погасил общо сумата от 3807,96 лева , от която главница 952,93 лева и договорна лихва -1425,45 лева. Към 28.11.2023 г.

– дата след направеното последно плащане, остатъчната неплатена главница е 3826,51 лева, а остатъчната договорна лихва- 2182,76 лева. На 31.01.2024 г. вземането е прехвърлено на „АСВ“ ЕАД, а на 29.10.2025 г. „АСВ“ ЕАД е прехвърлило вземането с договор за цесия на „Еос Матрикс“ ЕАД. От цесията до 29.04.2026 г. не са извършвани погасявания по кредита. Към 29.04.2026 г. общото непогасено задължение за главница е 3448,28 лева, за договорна лихва- 174,54 лева и законна лихва- 140,43 лева. С допълнително заключение след справка по ИД № ***/22 г. на ЧСИ С.К. се установява, че през периода 31.10.2022 г.- 1.09.2025 г. длъжникът е платил 2045,13 лева. ЧСИ е превел към ответника 1082,85 евро за периода 31.10.2022 г.- 16.04.2024 г. Към „АСВ“ ЕАД за периода 1.07.2024 г.- 1.09.2025 г. е превел 683,19 евро. Погасени са 279,09 3 евро такси към ЧСИ. Получени са плащания от 2045,13 евро, от които главница 266,46 евро; неолихвяеми вземания- 438,62 евро; лихви към главници- 846,15 евро; разноски по ИД- 76,69 евро; разноски по гр.д.-76,81 евро, такси ЧСИ-340,40 евро. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключенията.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Макар да е налице неоспорена и влязла в сила заповед за изпълнение, респективно образувано изпълнително производство, преди подаване на исковата молба по настоящото дело, съдът намира иска за процесуално допустим. Основанието за издаване на заповедта за изпълнение е извлечение от счетоводните книги на банката за задълженията на ищеца по договор за потребителски кредит, което означава, че с оглед засилената защита, която ЗЗП и съгласно Директива 93/13 се дава на потребителите, заповедният съд е следвало да обсъди в мотивите си наличието и /или липсата на неравноправни клаузи в договора, респективно да направи изводи за неговата действителност/ недействителност. Ако това не е сторено, както в конкретния случай, съгласно безпротиворечивата практика на ВКС, предявеният впоследствие след влизане в сила на заповедта за изпълнение установителен иск, е процесуално допустим. В този смисъл са Определение № 2122 от 26.07.2024 година по Ч.т.д. № 356/2024 г. на II т.о. на ВКС и Определение № 1199 от 09.05.2024 г. по Ч.т.д. № 1304/2023 г. на II т.о. на ВКС. Не се споделя доводът на ответника и за липса на пасивна процесуална легитимация, поради цедирането на вземането по договора на третото лице-помагач- «АСВ» ЕАД. Това е така, защото макар да е прехвърлил вземанията си на цесионера, цедентът продължава да е страна по договора за потребителски кредит, чиято недействителност се релевира с направените от ищеца възражения, тоест ищецът има правен интерес да предяви иска си срещу него.

Ищецът релевира възражения за недействителност на договора, поради неправилно посочен размер на ГПР. Според него в годишния процент на разходите следва да се включи и разходът за застраховки и такси, което не е сторено, а заблуждаващото посочване на ГПР обуславя недействителността на договора. Ответникът отрича задължението за включване на застраховката в ГПР, като заявява, че същата е сключена доброволно от ищеца, без това да е 4 задължително условие за сключването на договора и без да е била задължителна, нито за сключването, нито за съществуването на договора до неговото прекратяване. Отрича застраховката да е разход, подлежащ на включване в ГПР. Респективно заявява, че ГПР не надвишава нормативно установените размери, следователно и при спазени всички изисквания на ЗПК, договорът е действителен.

Безспорно от съдържанието на процесния договор става ясно, че се касае за договор за потребителски кредит, към който са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.9,ал.2 от ЗПК и като такъв попада под защитното действие на ЗЗП, който в Глава Шеста предвижда служебно задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и последиците, ако бъдат установени такива. В Глава шеста от Закона за потребителския кредит, чл. 22 предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая е спазена писмената форма за действителност на договора, като се спори относно спазване императивните разпоредби на чл. 11, ал.1 т. 9 и 10 от ЗПК, според които договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Процесният договор съдържа годишният лихвен процент – 41,09%, посочен е ГПР –48,43 %, лихвеният процент на ден1/360 от ГЛП и общо дължимата сума по кредита- 8387,65 лева , като формално ГПР не надвишава максимално допустимия размер съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК.

Съдът намира за основателни възраженията на ищеца относно нарушаване на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не е действителният такъв, защото не включва застрахователната премия, която се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за 5 кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В съдържанието на договора за кредит, конкретно чл. 19 и чл.7.2 се посочва, че потребителят не е длъжен да сключи застраховки, или да се присъедини към застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключването на договора, а при желание за това, кредиторът превежда средствата за конкретната застраховка директно по банковата сметка на застрахователя, или застрахователния посредник, за което потребителят дава изричното си съгласие. Въпреки това съдът е длъжен да изследва всички обстоятелства относно сключването на договора, за да прецени дали това е така, тъй като цитираните клаузи са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху които потребителят не може да влияе и имат изцяло декларативен характер. В конкретния случай съдът намира, че сключването на договора за застраховка представлява условие за отпускане на кредита, доколкото размерът на застрахователната премия е предварително определен и е включен в размера на главницата, според заключението на вещото лице по СсчЕ, прието и кредитирано от съда, като компетентно и обосновано. Така застрахователната премия е включена в погасителния план, респективно възнаградителната лихва е начислявана върху размера на главницата / заем+застраховка/. Договорът за кредит и застраховката са сключени в един и същ ден, а кредиторът е действал като застрахователен агент на застрахователя при сключване на застраховката. С оглед горното съдът приема, че сключването на застраховката е представлявало условие за отпускане на процесния кредит и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК размерът на застрахователната премия е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите, което не е сторено според направеното от ответника изрично признание. Ако застрахователната премия се включи в ГПР, според вещото лице неговият размер ще бъде 92,75%, който надвишава петкратния размер на законната лихва за 2021 г. Заобикаляйки разпоредбата на чл.19,ал.4 6 от ГПК се стига да извода за нищожност на клаузата , определяща ГПР , съгласно чл.19,ал.5 от ЗПК. Последицата от неизпълнението да се посочи действителния размер на ГПР според изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ГПК е обявяването на договора за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 26,ал.1, пр. първо от ЗЗД, вр. с чл. 11, ал.1,т.10 , чл. 19,ал.4 и чл. 22 от ЗПК. При това съгласно чл.23 от ЗПК потребителят ще дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи. Чистата стойност на кредита съгласно договора е 3500 лева. От заключението на СсчЕ се установява, че ищецът е извършил плащания в общ размер от 3807,96 лева към 28.11.2023 г. О допълнителното заключение е видно, че по изпълнителното дело ищецът е извършил плащания на сумата от 2045,13 евро за периода от 31.10.2022 г. до 1.09.2025 г. В резюме, при извода на съда за недействителност на договора за потребителски кредит, от което следва дължимост само на главницата от 3500 лева- 1789,52 евро , която ищецът е погасил според ССчЕ, иска се явява основателен и следва да бъде уважен. Следва да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4153,56 лева -2123,68 евро главница, 775,25 лева- 396,38 евро договорна лихва за периода 5.01.2022 г.- 30.05.2022 г.; 82,61 лева-43,23 евро обезщетение за забава за перода 5.01.2022 г.- 14.06.2022 г., ведно със законна лихва от 27.06.2022 г. до окончателното изплащане както и сумата от 150,23 лева- 76,81 евро разноски , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417ГПК и изп.лист по ч.гр.д.№ 1625/2022 г. на ВТРС.