Решение № 534 от 30.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20251001000266 по описа за 2025 година

Производството е по чл.267, ал.1 ГПК.

Образувано е по 5 броя въззивни жалби портив Решение №902317 от 03.01.2023г. на ОС-Благоевград, ТО, 2 състав, постановено по т.д.№ 66/2018 год., с което с което е признато за установено по отношение на „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД /н./, „Кожух Ванга" ЕООД, „СиЗ Оранжерии Петрич" ЕООД, „Консервна фабрика Петрич" ЕООД, „БК и РЗ Оранжерии Петрич" ЕООД, и „Топлофикация Петрич" ЕАД съществуването в полза на „КТБ" АД на вземания по Заповед за незабавно изпълнение № 1846/04.10.2017 г. на PC-Петрич по ч.гр.д.№ 1256/2017 г. по описа на с.с., както следва: 2 116 000 лв. - просрочена главница по Договор за банков кредит от 14.03.2012 г. и прилежащите към него Анекс № 1/14.05.2013 г. и Анекс № yi0.02.2014 г.; 389 150,04 лв. - просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.06.2015 г. до 25.09.2015 г.; 1 068 809,28 лв. - просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.06.2015 г. до 25.09.2017 г.; 5 760,22 лв. - текущи лихви върху просрочена главница за периода 25.09.2017 г. до 29.09.2017 г.; 215 472,47 лв. - неустойка върху просрочена главница за периода 25.06.2014 г. до 29.09.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата и неустойката, считано от датата на подаване на заявлението 29.09.2017 г. до окончателното погасяване на вземането.

1

Първата въззивната жалба е на ответника „Консервна фабрика Петрич“-ЕООД се излагат доводи за недопустимост на решението поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения, а също и за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Жалбоподателят твърди, че с Решение №860 от 20.02.2019г., постановено по т.д. № 252/2016 г. на БлОС по отношение на ответниците по настоящия иск е открито производство по несъстоятелност, поради което производството по настоящото дело било спряно на основание чл.637, ал.1 от ТЗ. С Решение № 498 от 26.02.2020 г. на САС /влязло в сила/ е отменено горното решение № 860 от 20.02.2019г. в частта, с която по отношение на всички ответници, с изключение на „В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/ е открито производство по несъстоятелност. По тази причина съдът възобновил производството по настоящото дело, като към този момент е останало висящо производството по несъстоятелност на ответника „В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/.

Твърди, че молител в производството по несъстоятелност на горното дружество е ищецът и по настоящото дело „КТБ" АД /н/, а вземанията, предмет на настоящия иск, са предявени от ищеца в производството по несъстоятелност и включени в списъка с приетите вземания на кредиторите на „В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/. Срещу същите от страна на длъжника е подадено възражение по чл.692 от ТЗ (обстоятелства, които не се оспорват от ищеца).

Поради това и на основание чл.637, ал.3 от ТЗ, когато към момента на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника спрямо същия е налице висящо дело, което подлежи на спиране на основание чл.637, ал.1 от ТЗ, законодателят обвързва възможността за по - нататъшно развитие на това дело с нуждите на производството по несъстоятелност. В случаите, когато ищецът по завареното дело е предявил вземането си в производството по несъстоятелност на длъжника - ответник по завареното дело, същото е било включено в списъка на приетите вземания и срещу него е подадено възражение по чл.692, тогава спряното на основание чл.637, ал.1 производство продължава с участието на синдика, кредитора и лицето, подало възраженито, като за процесуална икономия, на това производство се отрежда ролята на производство по чл.694 от ТЗ. В този смисъл, настоящото производство по отношение на ответника „В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/ има значение на такова по чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Във връзка с горното и съгласно чл.694, ал.6 от ТЗ, исковете по чл.694, ал. 1 - 3 се разглеждат от друг състав на съда, различен от този, който е открил и води производството по несъстоятелност.

Жалбоподателят твърди, че Решение № 860 от 20.02.2019г., с което по отношение на „В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД е открито производство по несъстоятелност, е постановено от същия състав, постановил и 2 обжалваното решение по настоящото дело по иска по чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ.

В първото открито заседание по настоящото дело от страна на друг ответник по делото - „Топлофикация Петрич" ЕАД било направено искане за отвод на състава, което било оставено без уважение. Затова жалбоподателят счита, че настоящото производство е недопустимо, поради което и крайният съдебен акт е недопустим и подлежи на обезсилване.

Алтернативно се излагат и подробни доводи за неправилност на решението. Твърди, че съгласно чл.263л, ал.1 ТЗ, при преобразуване, изразяващо се в отделяне, когато съществуващо задължение не е разпределено изрично към някое от новоучредените дружества, то това задължение остава в патримониума на преобразуващото се дружество, а новоучредените дружества отговарят солидарно, но ограничено - до размера на получените права.Това не било отчетено от първоинстанционния съд.

Твърди, че в случаите на преобразуване чрез отделяне (за разлика от преобразуването чрез разделяне) преобразуващото се дружество не се прекратява, като посочената в плана/договора част от правата и задълженията му преминава към новоучредени дружества. От това следва, че тези права и задължения, които не са разпределени, остават в преобразуващото се дружество и по аргумент на чл.263л, ал.1, изр. второто ТЗ то отговаря за тях неограничено, като кредиторът получава и нови солидарни длъжници, като основанието на закона е, че част от имуществото на преобразуващото се дружество, с което то отговаря съобр. чл.133 от ЗЗД спрямо кредиторите си, е преминало вследствие частното правоприемство в новоучредените.

Преобразуващото се дружество не се прекратява, т.е. кредиторът не губи неограничено отговорния си длъжник, но доколкото част от имуществото, с което той е отговарял, е преминало към трето лице, той получава гаранция за удовлетворяването чрез възможността да насочи изпълнение към акциите/дяловете на новоучреденото дружество, които са влезли в патримониума на неограничено отговорния му длъжник, както и допълнителна гаранция - имуществените права, преминали в новоучреденото дружество, което обаче отговаря именно до размера на така получените права.

Отговорността за чуждия дълг на всяко от новоотделените дружества се обуславя от получения актив, което от своя страна обуславя и размера на тази отговорност, а именно - до размера на този актив. Позовава се на Решение № 78 от 10.07.2017 г. по т. д. № 843/2016 г. на ВКС, постановено по чл.290 ГПК, с което е прието, че „В хипотезата на отделяне (а не на разделяне, уредено с ал.2 на чл.263л ТЗ), ако е налице разпределяне с договор или план за преобразуване, в който преминаващите в отделеното дружество права и задължения са конкретизирани, то в този случай непосочените такива остават в патримониума на първоначалното дружество (което е сключило договора) и отговорността, произтичаща от неизпълнението е негова".

Настоящият случай бил именно такъв. Чл.15 от Плана за преобразуване на „В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/ предвиждал „Точно 3 описание и разпределение на правата и задълженията от имуществото на преобразуващото се дружество, които преминават към всяко новоучредено дружество". Клаузата на чл.15.3. касаела конкретно правата и задълженията от имуществото на преобразуващото се дружество, които преминават към „Консервна фабрика Петрич" ЕООД. В т. III било предвидено, че „Консервна фабрика Петрич" ЕООД ще поеме правата и задълженията по всички действащи договори, сключени от „В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/ във връзка с консервиране на замразени и сушени плодове и зеленчуци.". Това означавало, че в съответствие с чл.263л, ал.1, както и с цитираното решение на ВКС, „Консервна фабрика Петрич" ЕООД отговаря неограничено само и единствено за задълженията на „В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/, поети по договори във връзка с консервиране на замразени и сушени плодове и зеленчуци. Що се отнася до всички други задължения на преобразуващото се дружество, възникнали преди датата на преобразуването, в т. ч. и по процесния договор за кредит, „Консервна фабрика Петрич" ЕООД отговаря солидарно, но ограничено - до размера на получените права. Затова обжалваното решение било неправилно по същество.

След като при отделянето му от „В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/ задълженията по процесния договор за банков кредит не са били изрично възложени на „Консервна фабрика Петрич" ЕООД, а са останали в патримониума на преобразуващото се дружество, още повече след като Анекс №2 от 10.02.2014г. към договора за кредит, с който са предоговорени условията за погасяването на кредита, е подписан осем месеца след преобразуването, не може да бъде ангажирана дори и ограничената солидарна отговорност на „Консервна фабрика Петрич" ЕООД за задълженията на „В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/ по предоговорения след преобразуването договор за кредит.

По тези съображения моли за обезсилване на решението като недопустимо, евентуално отмяната му като незаконосъобразно.

Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е процесуално допустима.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ“-ЕАД, в който излага подробни съображения за основателност на въззивната жалба, като моли съда да я уважи. Подробни доводи са развити в отговора.

Постъпил е отговор и от „КТБ“-АД /Н/ чрез синдиците А. Д. и К.

М., в който са изложени подробни доводи за неоснователност на подадената от „Консервна фабрика Петрич“-ЕООД въззивна жалба. Твърди, че делото по несъстоятелност и настоящото се разглеждат от различни съдии.

Твърди, че е недопустимо тълкуване на разпоредбата по начина, който твърди несъстоятелното дружество. Това би създало възможност на 4 недобросъвестните длъжници да увредят своите кредитори. Ако се приеме застъпената във възражението теза, то преобразуващото се дружество може да поеме задължение спрямо свързано с него лице, с единствената цел след преобразуването, отделилите се дружества да изпълнят това задължение и на практика да се освободят от задълженията си към добросъвестните кредитори.

Допускане на подобна възможност би довела до несигурност в търговския оборот и на практика би обезсмислила предвиждането на солидарна отговорност при преобразуване на дружества. Целта на чл.263л от ТЗ е да защити кредиторите, която защита не може да бъде осъществена, ако отговорността на отделените дружества е ограничена.

Правилно съдът приел, че длъжникът отговаря солидарно за цялото вземане на КТБ АД /н./ от „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ"ООД“ ООД.

Нормата на чл. 263л от ТЗ цели защита на кредиторите на преобразуващото се дружество. Тъй като в плана за преобразуване няма споразумение за разделяне на правата и задълженията, то длъжникът отговаря солидарно за цялото задължение на „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ"ООД“ ООД към „КТБ“ АД.

Моли съдът да съобрази и Определение № 284 от 10.05.2022г. по т.д.

№ 998/2021г., с което окончателно е установено вземане на КТБ АД /н./ по реда на чл.263л ТЗ към едно от преобразуваните от „В & ВГД Оранжерии Петрич” ООД дружества, т.е. по дело с идентичен правен въпрос.

Моли за потвърждаване на решението като валидно, допустимо и правилно.

Втората въззивната жалба е на ответника „С и З ОРАНЖЕРИИ Петрич“-ЕООД /Н/, в която се излагат абсолютно идентични доводи за недопустимост на решението поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения, както и за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с молба решението да бъде обезсилено, евентуално отменено като незаконосъобразно.

Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е процесуално допустима.