Решение № 271 от 23.07.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. София, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600037 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на защитника на подс. Д. К. С. срещу присъда от 22.11.2024 г. по НОХД № 6557/2023 г. по описа на СГС, НО, 23-ти състав, с която подс. Д. С. e признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 2, пр. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години и глоба в размер на 2 000 лв.

Във въззивната жалба и допълнението към нея се излагат доводи, че обжалваната присъда е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се и че не са обсъдени в цялост събраните по делото доказателства и присъдата почива на предположение. Сочи се и че неоснователно първоинстанционният съд е 1 отказал да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК или да определени наказанието при условията на чл. 55 от НК, въпреки наличието на основания за това. Предлага се обжалваната присъда да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебното заседание на Апелативния съд защитникът на подс. Д.

С. поддържа жалбата по изложените в нея и допълнението към нея доводи.

Счита, че първоинстанционният съд е формирал фактически изводи, несъответстващи на събраните по делото доказателства, които установявали, че не подсъдимият С., а служители на Общинската служба по земеделие очертавали имотите, за които се подава заявление за подпомагане, както и че подсъдимият действително е бил ангажиран в осъществяване на дейност по обработка на земеделски земи. Поддържа и доводите за наличие на основания за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, с оглед установените по делото обстоятелства за хаос в службите, отговарящи към обработката на заявления за подпомагане и невъзможност за установяване на грешки и неточности в същите заявления.

Представителят на Апелативна прокуратура София изразява становище за неоснователност на поддържаните от защитата доводи и пледира обжалваната присъда да бъде потвърдена, като обоснована и правилна.

В своята последна дума подс. Д. С. моли да бъде уважена въззивната жалба.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите във въззивния протест и въззивните жалби‚ както и изложените от страните в съдебно заседание, в пределите на своята компетентност, намери следното:

От фактическа страна въззивният съдебен състав намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. К. С. е роден на *** г. в гр. Варна, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работещ като *** в Спортен тотализатор, живущ в ***, с ЕГН **********.

Подс. С. бил управител на дружеството „Джи Фрукт“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ 204970944, а едноличен собственик на капитала на дружеството 2 било „А. 74“ ЕООД, притежавано от също от подс. С.. През 2019 г. дружеството „Джи Фрукт“ ЕООД кандидатствало за получаване на безвъзмездна финансова помощ по схемите и мерките за директни плащания на площ.

През посочената година приложението на схемите е било регламентирано със Закона за подпомагане на земеделските производители, Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, Наредба № 5 от 27.02.2009 г. (в сила от 01.03.2009 г.) за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. „Схема за единно плащане на площ” (СЕПП) представлявала схема за получаване на директни плащания, като за кампания 2019 г. средствата се осигурявали от Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) за земеделски площи, които земеделските стопани ползват на територията на Република България. Допълнителни средства можели да се предоставят и по мярка Компенсаторни плащания в планински райони /Подмярка 13.1/НР 1/, финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като правната уредба на мярката е регламентирана в Наредба № 6 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

Към 2019 г. правната уредба на схемите и мерките за директни плащания на площ, предвиждала подпомагане на земеделските стопани, които ползват земеделска земя и/или отглеждат животни на територията на страната.

Кандидатите за подпомагане можели да бъдат както физически, така и Ю.дически лица. Процесите, свързани с регистрирането на кандидатите и обработваните от тях площи, както и кандидатстването им за подпомагане се осъществяват чрез използване на разработени за целта електронни системи.

3

Системата за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на заявките за плащане (СРКЗПЗП) включва регистър на кандидатите за подпомагане и регистър на заявленията за подпомагане и заявките за плащане.

Системата за идентификация на земеделски парцели (СИЗО) е географска информационна система, създадена в съответствие с изискването на чл. 33 от Закона за подпомагане на земеделските производител, въз основа на ортоизображения чрез дигитализиране на физическите блокове и блоковете на земеделските стопанства. Системата за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на заявките за плащане (СРКЗПЗП) и Системата за идентификация на земеделски парцели (СИЗП) са били част от Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК ). Съгласно чл. 7 от ЗПЗП, към Министерството на земеделието и храните се създава и поддържа регистър на земеделските стопани. Регистрирането на земеделския стопанин се извършва в общинските служби по земеделие (ОСЗ) по местонахождението на площите . Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., земеделските площи, с които се кандидатства за подпомагане, трябва да са очертани в СРКЗПЗП. Според чл. 2, ал. 1 от Наредбата, за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания могат да кандидатстват земеделски стопани, които ползват земеделска земя и/или отглеждат животни и отговарят на изискванията на чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските производители. В чл. 2, ал. 2 от Наредбата е посочено, че земеделските стопани подават заявление за подпомагане по образец. При първо подаване на заявление за подпомагане те следва да подадат и заявление за регистрация. Както към 2019 г., така и според сега действащата нормативна уредба, заявлението за регистрация следва да бъде подадено преди подаване на заявлението за подпомагане. Регистрацията на площите се извършва чрез очертаване границите на земеделските парцели.

Съгласно чл. 7 ал. 2 от Наредба № 5, земеделските стопани регистрират (очертават) земеделските площи (блокове на земеделско стопанство и земеделски парцели) в общинските служби по земеделие по местонахождението на площите или в общинската служба по постоянен адрес на физическите лица и по адрес на регистрация на Ю.дическите лица и едноличните търговци. Регистрирането на земеделските площи се извършва чрез географски информационни средства, като кандидатът посочва границите на всеки използван от него през текущата календарна година 4 парцел. При регистрирането на земеделските площи кандидатът получава от ОСЗ визуализирани на екран географски данни в цифров вид в рамките на СРКЗПЗП. За всички заявени имоти се попълвала и „Таблица за използваните парцели”, в която е отразена информацията, касаеща местонахождение и размер на блоковете на земеделските стопанства, начина на трайно ползване на всеки от тях, видове култури и номерата на блоковете на земеделското стопанство и други данни, конто идентифицират ползваните земеделски земи.

За всеки заявен земеделски парцел, заявителят получавал карта на блок на земеделско стопанство, с отразено местонахождение на имота, земеделските парцели в него, неговия размер и начина му на трайно ползване. Картите се изготвяли в установена форма, заложена в софтуерния продукт, обслужващ Интегрираната система за администриране и контрол, от длъжностно лице от съответната общинска служба по земеделие.

След като регистрирали ползваната от тях площ, земеделските стопани имали възможност да кандидатстват за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ. Съгласно приложимата редакция на чл. 41, ал. 1 от ЗПЗП, земеделските стопани можели да кандидатстват за подпомагане, когато са регистрирани съгласно чл. 7 от същия закон, чрез подаване на заявление за подпомагане за съответната календарна година.

Кандидатстването се осъществявало чрез подаване на заявление по образец съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП. Към заявлението за подпомагане, кандидатите прилагали и получените от съответната Общинска служба по земеделие (ОСЗ) таблица на използваните парцели, попълнена със заявените от тях данни и карти на блок на земеделското стопанство, изготвени въз основа на заявеното от тях. Според разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба 5/27.02.2009 г., заявленията за подпомагане се подавали в ОСЗ, в която се намира постоянният адрес на кандидата - физическо лице или адресът на управление на кандидата - Ю.дическо лице или едноличен търговец. Въвеждането на данните се извършвало в ОСЗ въз основа на подаденото заявление и в присъствието на кандидата. Заявлението за подпомагане и подадените от кандидата декларации с въведените в СРКЗПЗП данни, се разпечатвало в два екземпляра, всяка страница от които се подписвала от кандидата. Датата на разпечатване и подписване на заявлението се счита за дата на подаване на заявление за подпомагане по директни плащания в Държавен фонд „Земеделие“ Разплащателна агенция според чл.10 ал.2 от Наредба № 5. До приключване на 5 кампанията, кандидатите можели да извършват промени по подаденото заявление за подпомагане, подавайки заявление за редакция. Редакцията можела да касае заявените схеми и мерки, при която имало възможност да се добавят или изключат заявени вече парцели, или да се увеличи, или намали площта на някои от тях, а също – и да се добавят или изключат отделни схеми и мерки без да се извършва промяна в заявените парцели и тяхната площ.

Редакцията можела да се отнА. и до промяна в личните данни или банковата сметка. Разплащателната агенция извършвала плащания по подадените заявления, след като чрез интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), осъществявала административна проверка на заявленията за подпомагане, като съпоставя заявените данни с данните от регистрите (чл. 37 ал. 2 от ЗПЗП). Освен това, Разплащателната агенция всяка година проверявала на място контролна извадка от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Проверките на място се извършвали от техническия инспекторат, чрез инспекция на земеделското стопанство или чрез методи за дистанционно наблюдение (чл. 37 ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП).

Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площ и за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, не са земеделски площи - необработваемите площи, непригодни за извършване на земеделска дейност, захрастени територии, териториите, заети от гори, застроени площи, урбанизираните територии, застроени площи извън населените места. В чл. 10, ал. 1 от Наредбата било посочено, че трайно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, заети от дървесна и храстовидна растителност, нежелана растителност като орлова папрат, чемерика и къпина, сгради и съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени. Съгласно чл. 10, ал. 2 от цитираната наредба, временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, за които в календарната година се установи, че са изоставени, без наличие на земеделска дейност. Временно неподходящи за подпомагане са и земеделските площи, при които височината на тревостоя е над 0,5 м за земи под угар; над 0,7 м за ливади и над 0,35 м за постоянно затревени площи.