Решение № 4399 от 25.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4399 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20251100111777 по описа за 2025 година

„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“, АД, предявява против Г. И. Г. осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ

В исковата молба се твърди, че с полица № BG/08/8002258975 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на 08.08.2018 г. е учредено валидно застрахователно правоотношение между Е.А.М., ЕГН **********, като Застраховащ и „Дженерали Застраховане“ АД, като Застраховател, предоставящо застрахователно покритие по чл. 477 от КЗ във връзка е притежаването и/или ползването на л. а. марка „Рено”, модел „Метан”, ДК № ********, собственост на Застраховащия, за периода от 11:23 часа на 08.08.2018 г. до 23:59 часа на 07.08.2019 г. На 28.07.2019 г., на АМ „Марица”, при км. 67+880, в землището на гр. Харманли е настъпило ПТП с участието на л. а. „Рено Метан“ с ДК № ********. Механизма на настъпване на събитието е следният водачът на л. а. „Рено Метан“ е ДК № ******** при управление на МПС в посока към гр.

Свиленград, губи контрол върху автомобила, отклонява се от лявата лента в която се движи надясно, излиза извън пътното платно и самокатастрофира, като реализира удар в десния скат и в бетонна канавка. Съставен е съответния Констативен протокол. Като последица от станалото ПТП, пътуващата в процесното МПС, Е.А.М. е претърпяла телесни повреди изрязващи се във фрактура на 3-ти поясен прешлен с последващо стеснение /стеноза/ на вертебралния канал. Увреденото лице е получило първа помощ в ЦСМП гр. Хасково, от където е приведено в УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД гр. Пловдив и е хоспитализирано по спешност.

След извършени изследвания, рентгенографии и консултации на 29.08.2019 г. Е.М. е оперирана - извършена е метална стабилизацияна гръбначен стълб на нива JI1 ,JI2, Л4, Ес 1 по повод фрактура на тялото на ЛЗ. За обезщетяване на претърпените неимуществени и 1 имуществени вреди последица от процесното ПТП, на 21.08.2020 г. увреденото лице е завело в “Дженерали Застраховане” АД доброволна претенция, във връзка с която е образувана Преписка с № 210702980 от същата дата. Съгласно чл. 493 КЗ, задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ покрива гражданската отговорност на застрахования водач, за причинените от него вреди на трети лица, а, съгласно чл. 477, ал. 3 КЗ, за трети лица се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.

За установяване на причинените неимуществени вреди на увреденото лице към доброволната претенция са представени копия от Епикриза от Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД Пловдив, ИЗ № 47749/2019 г. за проведено лечение от 28.07.2019г. до 12.08.2019 г.; Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 214/2019г„ изготвена по досъдебното производство и Експертно решение на ТЕЛК № 52 от 004/09.01.2020 г. С доброволната претенция се претендира изплащането на 60 000 лв. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания във връзка с получените от ПТП травми и негативни здравословни последици) и 6 90.53 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди (разходи за лечение, в случая за заплащане на метална остеосинтеза доказани с фактура 12001119296/29.07.2019 г. и касов бон).

Във връзка с така заведената доброволно претенция, на 09.10.2020 г. е сключено Споразумение между „Дженерали Застраховане“ АД, като Застраховател и Е.А.М., като Увредено лице, с което страните се съгласяват да уредят окончателно правоотношенията между тях във връзка с процесното ПТП, като Застрахователят изплати на Увреденото лице, застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 35 000 лв. и застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди 6 090.53 лв. или общо сумата 41 090.53 лв. за всички претърпени вреди последица от ПТП. В изпълнение на договореното в Споразумението, на 19.10.2025 г. Дружеството – ищец е изплатило по посочената в Споразумението банкова сметка на увреденото лице посочената по – горе сума, като застрахователно обезщетение по процесната застраховка. Ищецът се позовава на нормата на чл. 500, ал. 2 КЗ, съгласно която застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало МПС, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС, или на което временно е отнето свидетелството за управление на МПС. Подробно представя в исковата си молба актуалната съдебна практика. Според него, ответникът е отговорен за настъпване процесното ПТП, тъй като е бил неправоспособен по смисъла на чл. 500, ал. 2 КЗ, управлявайки МПС без наличието на валидно свидетелството за управление и платилият застраховател има право да получи от последния изплатеното застрахователно обезщетение по Преписка с № 210702980 от21.08.2020 г. В тази връзка ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 41 090,53 лв. /равностойни на 21 009,25 евро/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 35 000 лв. и застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди 6 090,53 лв. в полза на увреденото лице по задължителна застраховка „гражданска отговорност“, , ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното и изплащане. Претендира разноски.

2

Ответникът Г.Б.Г. оспорва предявения иск изцяло, като неоснователен. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Не оспорва по настъпване на застрахователното събитие, както и факта на плащане от страна на ищеца на увреденото лице обезщетение по споразумение. Не оспорва и обстоятелството, че ответникът е управлявал МПС с изтекъл срок на свидетелство за управление на МПС. Оспорва по факта, че ответникът не притежава правоспособност за управление. От фактическа страна поддържа, че ответникът е правоспособен. Поддържа, че по делото не са представени доказателства за вина на водача на автомобила, доколкото няма съставено наказателно постановление или данни за влязла в сила присъда или друга административна санкция.

Според него, спорен е фактът на датата на заплащане на обезщетението. Невярно в исковата молба е посочено, че обезщетението е платено на 19.10.2025 г. видимо от представеното авизо местен превод, обезщетението е заплатено на 19.10.2020 г. Спорен е въпросът за действителния размер на претърпените неимуществени иимуществени вреди, доколкото размерът на същите не е определен по съдебен ред, а по съгласие между пострадалата и застрахователя, като ответникът по настоящото дело не е страна по сключената спогодба и не е обвързан от волята на трети лица изразена в нея. В този смисъл оспорваме размера на посоченото в исковата молба обезщетение, тъй като въпросното е определено в резултат на лично договаряне между ищеца и пострадалата. Позовал се е на съдебна практика и на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, според която размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Направил е възражение за възражение за изтекла петгодишна давност на всички вземания по регресния иск. На следващо място, е оспорил принципното наличие на субективното право на регрес у ищеца, като е представил подробна аргументация досежно приложението на разпоредбата на чл. 500, ал. 2 КЗ Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада на делото, приет в о.с.з. на 27.4.2026г., съдът е приел, че безспорни са всички твърдения по делото, с изключение на: вината за ПТП, както и размера на вредите.

По делото е безспорно и от представената преписка се установява, че автомобилът бил управляван от ответника Г. Г.. В констативния протокол за ПТП с пострадали лица е вписано, че СУМПС № 282417507 е с изтекъл срок. От справка, изготвена по досъдебното производство е видно, че същото е било валидно до 11.4.2014г. Липсват твърдения, както и доказателства, на ответника да е наложено наказание лишаване от правоспособност за управление на МПС, нито за отнемането на свидетелството за правоуправление на ответника / временно/, като принудителна административна мярка, или като наложено административно наказание.

Разпоредбата на чл.500,ал.2 КЗ предвижда две хипотези на регресно право на платилия застраховател – първата, когато делинквентът не притежава правоспособност да управлява МПС / която не се твърди в исковата молба/, и втората - когато свидетелството за правоуправление е било временно отнето. Нито една от двете хипотези не е налице, нито 3 свидетелството с изтекъл срок може да се приравни на отнето такова. Изтеклият срок на свидетелство за правоуправление съставлява различен състав по ЗДвП. Придобитата правоспособност да се управлява МПС от определена категория се удостоверява с валидно свидетелство за правоуправление. Правоспособността може да бъде загубена/ по реда на чл.157,ал.4 ЗДвП, поради отнемане на всички контролни точки/, или временно отнета, при хипотезите на чл.171,т.1 и 4 ЗДвП/ първата – като принудителна административна мярка, а втората – на лице, загубило всички контролни точки, което не е върнало свидетелството си в МВР/ или по реда на чл.69а НПК. За сочените в ЗдвП нарушения, е налице както административно – наказателна отговорност / чл.177 от закона/, така и принудителни административни мерки.

Управлението на МПС с изтекъл срок на валидност съставлява административно нарушение, съгласно чл.150а ЗдвП. Първата група административни нарушения, възприети и от чл.500,ал.2 КЗ са свързани с поведение на водача, което грубо нарушава правилата за движение по пътищата – управление на МПС, без правоспособност, управление на МПС, когато водачът има правоспособност, но е всички контролни точки са отнети на водача, в който случай водачът следва да се яви на изпит за придобиването на правоспособност. При изтичане на срока на валидност на СУМПС, водачът не е лишен нито от правоспособност, нито свидетелството му е временно отнето по административен или съдебен ред.

Отговорността по чл.500,ал.2 КЗ е изчерпателна, поради което недопустимо е разширителното тълкуване на разпоредбата. Ето защо, искът следва да се отхвърли изцяло, без да се обсъждат останалите предпоставки за уважаването му.

При този изход на спора, право на разноски има само ответникът, който претендира сумата 3937 лева адвокатско възнаграждение., платени в брой, съобразно представения договор.

По направеното възражение за прекомерност, съдът счита същото за основателно, поради следното. Спорът между страните е единствено по сочения правен въпрос, въпреки направеното оспорване в отговора и на вината, и размера на вредите. Този спор е бил очертан към момента на подаване на отговора, във връзка с който е бил изготвен договора за правна защита и съдействие, видно от самия договор. Делото се отличава с ниска фактическа и правна сложност, в сравнение с дела от същия тип, защото не са събирани други доказателства освен писмени, като при един спорен въпрос и решаването на делото в рамките на две открити съдебни заседания с не особено дълга продължителност.

Възнаграждението е именно в размера на минималното, предвидено в чл.7,ал.2 НВАР. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

Двете цитирани разпоредби на ЗАдв, също са изменени, като ал.3 предвижда съответните критерии, а ал.4 предвижда правила за прилагането им, които ще се уредят с 4

Наредба. Критериите са: „фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им;. квалификацията, опита и специализацията на адвоката.“ Наредба след изменението не е приета / единствено е прието изменение на името, размерите Наредба 1/2009г., което не съставлява приемане на Наредба след изменението на законова разпоредба, каквото се налага, предвид промяната, наложена след решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C438/22г. и правилото, че подзаконовите нормативни актове се прилагат само ако не противоречат на законовия акт, от който произтича законовата делегация по приемането им, защото не е съобразена с посочените приети критерии. При изложеното, следват следните изводи: Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа не може да се приложи, и при съобразяване на ниската фактическа сложност на делото, съдът присъжда на ответника сумата от 1000евро.