Решение № 136 от 24.03.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Варна, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Г. Чавдарова Търговско дело № 20253100900522 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Ю.

М. от гр.София срещу Д. З. АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Оборище”, бул.Княз Ал.Дондуков” №68, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.405, ал.1 и чл.409 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 35000лв, предявена като частичен иск от вземане в размер на 49000лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие на 13.05.24г. по договор за застраховка „АВТОКАСКО“, и сумата от 2935,43лв, представляваща лихва за забава, считано от 27.12.24г. до 19.08.25г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба– 20.08.2025г. до окончателното изплащане на сумата. В с.з. в срока по чл.214 ГПК ищецът С. Ю. М. е направил изменение на исковете като претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 42261,07лв, предявена като частичен иск от вземане в размер на 49000лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, и сумата от 3626,87лв, представляваща лихва за забава, считано от 27.12.24г. до 19.08.25г.

В исковата молба твърди, че между страните е сключен договор за застраховка „АВТОКАСКО“ за л.а. Мерцедес Е200Д с рег.№*******. Твърди, че на 10.05.24г. паркирал лекия автомобил до жилищен комплекс Варна Сити Парк, находящ се в гр.Варна, жк.Трошево, ул.Младежка. Сочи, че на 13.05.24г. установил, че колата я няма като подал сигнал до органите на реда. С Постановление №6673/23.07.24г. поправено с постановление от 13.09.24г., РП Варна спряла наказ.производство по ДП №585/24г. на 3 РУ-ОД на МВР Варна.

Сочи, че ответното дружество регистрирало претенцията с №211751311. Излага, че на 20.11.24г. регистрацията на автомобила била прекратена, а на 29.11.24г. предал на застрахователя последните изискуеми документи. Твърди, че към момента не му било определено и заплатено 1 застр.обезщетение. Твърди, че е изпълнил задълженията си да предаде всички доказателства съгл. чл.106 КЗ и считано от 27.12.24г. ответникът бил изпаднал в забава.

В срока за отговор ответникът Д. З.

АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Оборище”, ***, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва факта на валидно застр.правоотношение за процесния автомобил при застр.сума от 49300лв. Не оспорва и факта на завеждане на застр.претенция пред застрахователя, за което е образувана щета №211751311/13.05.24г. Счита, че е налице изключен риск, като се позовава на т.16.12, б.а, б.б и б.в от ОУ.

Навежда доводи, че ищецът е заблудил умишлено застрахователя по отношение на контактните ключове, с които реално се застрахова МПС, което било продадено с два оригинални ключа, а при застраховането му ищецът заявил, че МПС е закупено и се застрахова само с един контактен ключ. Счита, че противоречащите обстоятелства, изложени от ищеца и продавача на МПС, поставяли под въпрос настъпването на твърдяната кражба. Намира претендираният размер на вредите за завишен. Оспорва претенциите за лихви.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма спор, а и видно от приложения препис на застрахователна полица №0312240146004676/06.02.24г., сключена между С.

Ю. М. и Д. З. АД, се установява сключен договор за застраховка, по силата на който е застраховано МПС - л.а.Мерцедес с рег.

№*******, по застраховка „Каско на МПС“, клауза Пълно каско, със срок на действие от 06.02.24г. до 05.02.25г. при застр.сума от 49300лв. Няма спор, че застр.премия е заплатена, като в застр.полица е обективирана декларация на застраховащия, че е получил, запознат е и е съгласен с ОУ.

Видно от представеното постановление за спиране на наказ.производство от 22.07.24г., изменено с постановление от 13.09.24г., на РП-Варна, е спряно наказ.производство по ДП №585/24г. по описа на 3 РУ-ОД на МВР-Варна, пр.пр.№6673/24г. по описа на РП-Варна, водени за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.12 вр. чл.194, ал.1 НК, за това, че за периода от 22ч. на 10.05.24г. до 08.30ч. на 13.05.24г. в гр.Варна, чрез използване на неустановено техн.средство, е отнета чужда движима вещл.а.Мерцедес Е 220Д с рег.№*******, от владението на С. Ю. М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да бъде присвоена.

Не се спори, че ищецът е заявил претенция пред застрахователя за изплащане на застр.обезщетение, за което е заведена щета

№211751311/13.05.24г.

Съгласно т.14 от приложените Общи условия на застрахователя клауза Пълно каско покрива кражба и грабеж на МПС, както и щети на МПС, като в раздел ІІІ, т.16 са предвидени хипотезите на изключени от застрахователя рискове. С оглед свободата на договаряне – чл.9 ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила.

Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на 2 застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Когато в Общите условия страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение /така Решение №224/20.07.15г. по т.д. № 4554/2013г. на ВКС /.

В разглеждания случай застрахователят основава отказа си да заплати застр.обезщетение с наличието на изключен от застр.покритие риск по т.16.12, б.а, б.б и б.в от ОУ, а именно умишлена заблуда при сключване на договора за застраховка, предявяване на претенция за изплащане на обезщетение и доказване на събитието по покрит риск. Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса тежестта на доказване на твърдения изключен риск се носи от застрахователя.

От приложените материали по изисканото ДП №585/24г. по описа на 3 РУ-ОД на МВР-Варна, е видно, че в подаденото съобщение за настъпило застр.събитие от 13.05.24г. ищецът е описал обстоятелствата за настъпилата кражба, като в обяснението–декларация последният е посочил, че МПС е закупено с 1 бр. ключ. Според показанията на разпитания св.А.Г., кредитирани от съда като непротиворечиви на тези, дадени в ДП и съответни на другите доказателства, ищецът си харесал автомобил в гр.Сливен и го помолил да му съдейства. Свидетелят сочи, че след като преценил, че колата е добре, ищецът му направил пълномощно /приложено по делото/, за да извади транзитни номера и да закара колата в София. Според свидетеля колата е продадена от автокъща с договор и фактура /приложени по делото/, като закупил автомобилът с един ключ, който предал на ищеца. Доказателства, които да опровергават така установения факт на продажба на автомобила с 1 бр.ключ, не са събрани в настоящото производство. Ето защо при тези фактически положения и съобразявайки липсата на доказателства, които да установяват конкретни действия на собственика на застрахования автомобил, свързани с твърдяната умишлена заблуда, съдът не намира основание да приеме, че е налице в конкретния случай хипотезата на изключен риск по т.16.12, б.а, б.б и б.в от ОУ, обуславяща основателен отказ на застрахователя да плати дължимото застрахователно обезщетение.

С оглед на безспорно установеното настъпване на покритото от договора застр.събитие за застрахователя е възникнало задължението да заплати уговореното застр.обезщетение в размера, определен по правилото на чл.386, ал. 2 КЗ. Последната предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на застрахования. Съдът съобрази, че действителната стойност, съгласно чл.400, ал.1 КЗ, е тази, срещу която може да се купи идентично на застрахованото имущество, т. е. за обезщетяването е релевантна пазарната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие. Видно от заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда, действителната пазарна стойност на процесния автомобил към 13.05.2024г. възлиза на 42261,07лв. При така установеното съдът приема, че дължимото застрахователно обезщетение по чл.405, ал.1 КЗ възлиза именно на сумата от 42261,07лв, определено към датата на настъпване на застр.събитие и представляващо стойността на 3 откраднатото МПС към тази дата. Ето защо предявеният частичен иск следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на исковата молба–20.08.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Що се касае до предявения иск с правно основание чл.409 КЗ съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 освен в случаите на чл.380, ал.3. Според чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или 5 КЗ, а именно 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 КЗ или 6 месеца от датата на предявяване на претенцията. В т.84.2.б“б“ от ОУ е предвидено, че при кражба на МПС застрахователят изплаща застр.обезщетение за МПС със застр.сума над 30000лв до шест месеца от датата на завеждане на претенцията. В случая няма спор, че застрахованият ищец е предявил пред ответния застраховател претенция, по която е била образувана щета №211751311/13.05.24г. По делото няма спор, че застрахователят е изискал допълнителни документи от ищеца, които са представени, както и че с имейл от 13.12.24г. застрахователят е отказал да се произнесе до приключване на проверката от разследващите органи. Предвид изложеното съдът приема, че застрахователят е изпаднал в забава от датата на отказа за произнасяне по претенцията – 13.12.24г.

Определено чрез лихвен калкулатор обезщетението за забава за исковия период 27.12.2024г. – 19.08.2025 г. върху дължимата главница възлиза на 3776.12лв, като с оглед диспозитивното начало претенцията следва да се уважи изцяло в претендирания размер от 3626,87лв.

Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. От ответника е релевирано възражение за прекомерност. Съгласно приложения договор за правна защита и съдействие е отразено заплащане на адв.възнаграждение в размер на 4010лв. Съдът съобрази, че с оглед на даденото с Решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С438/22 разрешение, което съобразно чл.633 ГПК е задължително за всички съдилища, той не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл.38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба №1/09.07.04г. размери на адв.възнаграждения, и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко– фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай съдът отчита, че съдебното производство се е развило с провеждането на две съдебни заседания, като са събрани както писмени доказателства, така и гласни доказателства и съд.експертиза, като защитата на ответника се изразява не само в подаване на отговор, но и в осъществяване на процес.представителство в проведените съдебни заседания чрез лично явяване на адвоката. Съобразявайки тези обстоятелства, материалния интерес по 4 делото и положените от процесуалния представител правни усилия във връзка с осъществяване на защитата на ответника, обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден, въззивният съд намира, че размерът на дължимото адвокатско възнаграждение от 4010лв за производството се явява справедливо, обосновано и съответно на осъщественото процесуално представителство. Ето защо на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 3153,58 евро /равностойност на 6167.87лв/ адв.възнаграждение, д.т. и депозит за експертиза, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.