Решение № 506 от 17.08.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. Благоевград, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Илинска

Членове:

Миглена Кавалова-Шекирова

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело № 20231200500731 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба с вх. №8058/21.06.2023 г. на К. У. длъжник по изпълнително дело № 469/2019 г., по описа на ЧСИ Б.В. с рег. № 890 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд Благоевград. С жалбата се атакува Разпореждане от 20.04.2023 г., постановено по цитираното изпълнително производство, с което е отказано от страна на съдебния изпълнител да прекрати на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК по искане на длъжника У. изпълнителното дело. С разпореждането още е оставено без уважение молбата на длъжника да бъде намален приетият с постановление от 01.03.2023 г. размер на адвокатско възнаграждение, претендирано от присъединения по делото взискател Е. А..

В жалбата се излага, че с нарочно постановление от 29.09.2020 г. публичен изпълнител при ТД на НАП - София се е суброгирал по реда на чл. 232, ал. 6 от ДОПК в правата на взискателя по изпълнително дело № 469/2019 г. „Б.“ ЕООД, ЕИК **** по изпълнителния лист, дал повод за образуването на изпълнителното производство. Посоченото постановление било обжалвано от страна на взискателя, но с окончателно решение на Административен съд София - град неговата жалба била отхвърлена. Ето защо с нарочна молба от 29.09.2020 г. публичният изпълнител поискал от ЧСИ Б.В. да му бъде предаден изпълнителния лист, вземането по който било запорирано от НАП на 10.02.2020 г. В тази връзка цитира разпоредбата на чл. 202, ал. 4 ДОПК, според която запорът върху вземания по ИЛ се извършва чрез самото изземване на изпълнителния лист. Въз основа на тази норма и 1 предвид факта, че взискателят вече не бил титуляр на вземането, прави заключение, че изпълнителният титул следва да бъде предаден на органите на НАП. Поради последното сочи, че всички права на взискателя „Б.“ ЕООД принадлежали и се упражнявали от НАП.

Ето защо релевира, че от момента, в който съдебният изпълнител бил сезиран надлежно от органите на НАП с молба с изх. № 94-Б-48 от 30.12.2020 г., всички последващи действия от страна на взискателя „Б.“ ЕООД били без правно и фактическо значение. Възразява, че след датата на издаване на постановлението, с което публичният изпълнител се суброгирал в правата на взискателя (29.09.2020 г.), в продължение на две години по изпълнителното дело не били извършвани никакви изпълнителни действия, което от своя страна довело до настъпването на перемпция. В тази връзка моли да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно разпореждането, с което съдебният изпълнител отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК.

На следващо място, в жалбата се излага, че по молба с вх. № 1070/25.01.2023 г. на основание чл. 456, ал. 2 ГПК е присъединена като взискател по делото и Е. П. - адвокат към АК Благоевград. Счита, че съдебният изпълнител неправомерно, поради настъпилата перемпция и поради липса на надлежна представителна власт у процесуалния представил, представляващ взискателя, присъединил адв. Е. П., вместо да образува ново изпълнително дело по така представения от нея ИЛ. Моли, че в случай че е налице образувано ново изпълнително дело по представения от адв. Е. П. ИЛ, съдът да се произнесе по искането на длъжника да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение, претендиран от взискателя П..

Във връзка с жалбата е подадено писмено възражение от „Б.“ ЕООД по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в което представител на дружеството възразява както срещу правния интерес от обжалване на длъжника, така и срещу основателността на жалбата. Посочва, че разпореждането, с което съдебният изпълнител е отказал да предаде изпълнителния лист на органите на НАП не било обжалвано от НАП и е влязло в сила, поради което към този момент не било налице интерес за длъжника да обжалва отказа за предаване. Счита, че правилно съдебният изпълнител е отказал да предаде изпълнителния лист, тъй като разпоредбата на чл. 202, ал. 4 ДОПК се отнасяла само до хипотеза, в която длъжникът притежавал изпълнителен лист, но въз основа на него не било образувано изпълнително дело. Релевира, че в искането за предаване на изпълнителния лист органите на НАП не са посочили актуалния размер на публичното задължение и в случай, че този дълг е по-малък от този на взискателя, а делото бъде прекратено, то правата на последния щели да бъдат нарушение. На следващо място, посочва, че суброгацията, уредена в чл. 232, ал. ДОПК, касае единство правото на публичния изпълнител да получи изпълнение вместо своя длъжник от едно трето лице, но тази суброгация не прави публичния изпълнител титуляр на вземането. В тази връзка цитира съдебна практика. Ето защо счита, че е неправилен извода на жалбоподателя, че от момента, в който съдебният изпълнител е бил сезиран от органите на НАП за издаденото постановление за суброгация, всички последващи действия от страна 2 на „Б.“ ЕООД били без правно и фактическо значение. Твърди още, че действията на съдебния изпълнител по присъединяване на адв. Е. П. като взискател били правомерни.

Моли съдът да върне жалбата като подадена от лице, за което липсва правен интерес от обжалване, евентуално - да бъде отхвърлена като неоснователна.

ЧСИ Б.В. от своя страна намира жалбата за допустима, но неоснователна, като се присъединява към аргументите, изложени от взискателя, които са в смисъл, че предвидената от разпоредбата на чл. 232, ал. 6 ДОПК суброгация не води до промяна на носителя на правото, а само регламентира възможността на публичния изпълнител да замести длъжника в правата по събиране на вземането, без тази възможност да му предоставя право да се разпорежда с предмета на изпълнителното дело. Твърди, че на 02.09.2021 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от процесуалния представител на взискателя за извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се на постоянния адрес на длъжника К. У.. По отношение обжалване размера на претендираното от взискателя Е. П. възнаграждение, съдебният изпълнител не намира основание за неговото намаляване.

Окръжен съд - Благоевград, след като прецени материалите по делото и становищата на страните, намира следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 469/2019 г. по описа на ЧСИ Б.В., с рег. № 890 и район на действие ОС - Благоевград, е образувано въз основа на молба от „Б.“ ЕООД, с която се представя оригинал на изпълнителен лист, издаден на 26.06.2019 г. по гражданско дело № 3851/2017 г., с който К. Н. У. е осъден да заплати на „Б.“ ЕООД сума в размер на 696 373 лева, ведно със законна лихва от 16.06.2019 г. до окончателното погасяване на задължението. Видно от постановление с изх. № C200022-022-0004974/03.02.2020 г., издадено от старши публичен изпълнител при НАП, върху така посоченото вземане на „Б.“ ЕООД спрямо К. У. на основание чл. 200 във връзка с чл. 202, ал. 2 ДОПК е бил наложен запор. С Постановление с изх. № С200022-087-0000001/29.09.2020 г. публичен изпълнител при ТД на НАП София се суброгирал в правата на „Б.“ ЕООД спрямо К. У. за неговите задължения по изпълнителния лист от 26.06.2019 г., като с нарочна молба с вх. № 10121/07.10.2020 г. публичният изпълнител поискал предаване на този изпълнителен лист. С разпореждане от 11.11.2020 г.

ЧСИ Б. В. отказал да уважи молбата на публичния изпълнител. С молба от 15.04.2021 г. публичният изпълнител при ТД на НАП София представил изпълнителните основания, въз основа на които е било предприето принудително изпълнение по реда на ДОПК спрямо „Б.“ ЕООД, поради което с нарочно разпореждане от 20.04.2021 г. съдебният изпълнител суброгирал НАП, ТД - София в правата на последното дружество. На 02.09.2021 г. взискателят „Б.“ ЕООД подал молба с искане съдебният изпълнител да предприеме опис на движими вещи, находящи се в жилището на длъжника К. У.. С нова молба от 05.04.2023 г. публичен изпълнител при ТД на НАП София отново поискал представяне на изпълнителния лист, посочвайки и решение на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена 3 жалбата на „Б.“ ЕООД срещу постановлението за суброгиране в права от 29.09.2020 г. С нарочен акт от 05.04.2023 г. публичният изпълнител за втори път отказал предаването.

С нарочна молба с вх. № 1070/25.01.2023 г. Е. А. П., действаща чрез адвокат Б. Б., поискала вземанията й, обективирани в изпълнителен лист № 9374 от 17.01.2023 г., издаден по търговско дело № 179 от 2019 г. на ОС - Благоевград, спрямо К. У. да бъдат присъединени към изп. дело № 469/2019 г. Претендира още присъждане и разноските по изпълнителното производство, представляващи авансова такса в размер на 84 лева и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 630 лева.

Видно от молба с вх. № 5146/18.04.2023 г. длъжникът, на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК, поискал прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на наложените по него запори на банкови сметки, излагайки, че правата на взискател по делото принадлежали на НАП от 2020 година, като повече от две години от страна на публичния изпълнител не били поискани никакви изпълнителни действия. Отделно възразил и по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК спрямо приетия размер на адвокатско възнаграждение, претендиран от взискателя Е. А.. В отговор на тази молба, на 20.04.2023 г. било издадено атакуваното в настоящото производство разпорежда, в което съдебният изпълнител приел, че с постановлението от 29.09.2020 г. публичният изпълнител придобил възможността да замести длъжника в правата по събиране на вземането, но не и самото материално право, поради което и същият не можел да се разпорежда с предмета на изпълнителното дело. Посочил, че е налице молба за извършване на изпълнително действие от 02.09.2021 г. (поисканият опис на движими вещи от страна на „Б.“ ЕООД ), поради което хипотезата на чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК не била налице. С разпореждането намерил възражението за прекомерност на претендираните разноски от страна на взискателя Е. П. за неоснователно.

Съдът, съобразявайки така приетите фактически положения, намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, длъжник по изпълнението, против подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител - видно от разпоредбата на чл.

435, ал. 2 т. 6 и т. 7 ГПК на длъжника принадлежи правото да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, както и да обжалва всеки акт, с който се определят разноски по изпълнението /така ТР № 3/17 г. по т.д.№ 3/15 г. на ОСГТК на ВКС, т.2/. Ето защо и в тази връзка е неоснователно възражението, направено от взискателя в неговото становище по така подадената жалба, че в случая не е налице правен интерес за длъжника да обжалва процесното разпореждане. Трактовката на това възражение всъщност започва от разбирането на взискателя, че в случая подлежи на обжалване отказът на съдебния изпълнител да изпрати изпълнителния титул на публичния изпълнител, който въпрос вече е бил предмет на произнасяне от страна на съдебния изпълнител с разпореждане от 05.04.2023 г. Със своя акт от 20.04.2023 г. ЧСИ В. отказва да прекрати изпълнителното 4 производство, отричайки да е настъпила перемпция, който отказ сега е на вниманието на съда. Това дали съдебният изпълнител правилно или не е отказал да предаде изпълнителния лист, посочвайки, че суброгацията по чл. 232, ал. 6 ДОПК не дава на органа по изпълнение към НАП материални права върху самото вземане, е въпрос преюдициален за изхода на настоящия спор, по който съдът ще вземе отношение по-надолу.

На следващо място, жалбата е подадена в срок, доколкото разпореждането е връчено на надлежно упълномощения процесуален представител на длъжника на 07.06.2023 г., а частната жалба е подадена на 21.06.2023 г., тоест в законоустановения срок по 436, ал. 1 ГПК. Представен е документ за платена държавна такса в размер на 25 лева по сметка на ОС Благоевград, отделно е изпълнена процедурата по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК.