Решение № 997 от 17.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 997 гр. Пловдив, 13.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова П. при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20245300500284 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №4707/22.11.2023г. по гр.д.№3606/2023г. по описа на ПРС,ХХIV гр.с-в,с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.287 и чл.288 от ТЗ,вр. с чл.266,ал.1 от ЗЗД,както и е уважен предявеният насрещен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД,като жалбоподателя е претендирал за заплащане на сумата от 13 400,останала неплатена вноска за продажба и монтаж на мобилна къща,както и сумата 900лв.,представляващи разноски по обезпечително производство.Жалбоподателя е бил осъден да заплати сумата от 16 920лв.,представляваща неустойка за забавено изпълнение за предаването на мобилна къща.Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът в първоинстанционното производство и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което ответницата да се осъди да заплати претендираната сума,като се отхвърли и насрещния иск за заплащане на неустойка за забавено изпълнение.

В срока е постъпил отговор от въззиваемата страна Д. Р.,с който счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди,а жалбата като неоснователна да се остави без уважение.Претендира за разноски.

Пловдивски окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото се установява,че на 10.04.2022г. между страните е бил сключен договор за изработка на мобилна къща,с който жалбоподателя се е задължил да изработи посочената в 1 договора мобилна къща до 31.05.2022г.,а възложителя се е задължил да му заплати цената от 56 400лв.Към датата на сключване на договора въззиваемата страна е заплатила сумата в размер на 40 000лв.,като са останали за доплащане още 16 400лв.,както и че към 08.08.2022г. е била заплатена и сумата от 3000лв.,при което са останали за доплащане още 13 400лв.В договора страните са уговорили,че срокът за изпълнение на поръчката е до края на м.май 2022г.,както и монтажа на същата също е до края на м.май.Приемането е било уговорено да стане в производственото хале на изпълнителя след подписване на протокол за приемане.Жалбоподателя твърди да е изработил къщата на 28.04.2022г. и на същата дата същата е била транспортирана до к.к.Ч..Пред първоинстанционния съд са разпитани св.О.,който е работил в онзи момент във фирмата „Мобилни къщи“,и който в своите показания сочи,че към 01.06.2022г. всички къщи,които са били предназначени за к.к.Ч. са били вече там,тъй като след тази дата е имало ограничение за влизане на тежка техника в къмпинга и за извършване на монтажни работи поради факта,че тогава вече е било сезон за почивка.Сочи,че теренът на въззиваемата не е бил подготвен за работа,поради което се е налагало да се извършват множество операции и отстраняване на деформации по къщата.От показанията на св.П. се установява,че къщите са доставени след втората седмица на юли и тогава е започнал да се извършва техния монтаж.Верандата на къщата се е клатила,поради което той е бил помолен да я подпре.Твърди също така,че къщата е започнала да се ползва в края на м.август.

При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира решението на пръвоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да го отмени и да осъди въззиваемата да заплати претендираната сума,а насрещния иск да се отхвърли като неоснователен поради следното:

Договорът за изработка представлява възмезден,,неформален,двустранен договор,при който възложителят възлага,а изпълнителят се задължава да изработи поръчаната вещ,като за целта възложителят заплаща цена за изработката.Неформален е защото не се изисква непременно писмена форма за валидността му и е двустранен,защото се сключва между две страни.

В настоящия случай се установява,че към 28.04.2022г. къщата е била изработена,но тъй като същата не е била получена от възложителя в халето на производителя или поне по делото няма такива доказателства,вещта да е получена в халето,то от представените фактура и товарителници се установява,че на **г. от гр.Р. до гр.П.е била транспортирана,а след това на ***. е била транспортирана до к.к.“Ч***“ с един и същи превозвач и е до мястото на поставянето.Твърдението,че не са посочени никакви белези за точно този обект,не може да се сподели от съда,тъй като е видно,че са представени две товарителници,от които на едната е записан номера на камиона-превозвач,посочен във фактурата,а на другата товарителница е записан друг номер на камион,превозващ явно друга къща,като на нито една от товарителниците не са посочени белези на къщите.

По отношение на възраженията за недостатъци на изработеното,не може да се сподели от настоящата инстанция извода на първоинстанционния съд,че къщата не е била получена 2 от възложителя.Къщата е била получена от възложителя,дори и да няма подписан протокол между страните,тъй като при договора за изработка същия не е направил възражения в шестмесечния срок,който се явява преклузивен при откриване на дефект.А още повече,че възнаграждение не се дължи само при прекратяване на договора,а данни по делото,че договора е прекратен от някоя от страните няма.Следователно сумата от 13 400лв. е дължима от страна на въззиваемата,тъй като същата представлява част от цената на къщата,която е било договорено да бъде изработена от ищеца.Дори и да се приеме,че къщата е била ползвана за първи път на 09.07.2022г.,то не може да се вмени в забава на изпълнителя,че същия не е бил в срок с изработката на вещта,тъй като както се посочи по-горе къщата е била доставена на 28.04.2022г.,а от свидетелските показания се установи,че мястото не е било подготвено за монтажа й,но това вече е факт независещ от изпълнителя,тъй като същия следва да монтира вещта на годно място.Следва също така да се отбележи,че от изпратения имейл от 09.06.2022г. от управителя на „Мобилни къщи“ става ясно,че се коментира липсата на профили за плъзгане,а ако не е била монтирана къщата,то не може да бъде монтирана и терасата,за да се търсят за нея профили.Това е още една индиция,че към дата 01.06.2022г. къщата е била монтирана.С оглед на така приетото,че към 01.06.2022г. къщата е била монтирана,следва да се приеме,че не е основателна претенцията по насрещния иск за заплащане на сумата в размер на 16 920лв.,тъй като тази неустойка не се дължи по причина,че изпълнителя не е в забава,поради което насрещния иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемата страна такива се дължат съобразно представения списък с разноски по чл.80 от ГПК в размер на 3500лв. за адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №4707/22.11.2023г. по гр.д.№3606/2023г. по описа ПРС,ХХIV гр.с-в,с което е отхвърлен предявеният от „Мобилни къщи“ ЕООД с ЕИК-201798329 със седалище и адрес на управление:гр.Р.,ж.к.“***за осъждане на Д. К. Р. с ЕГН-********** от гр.П.,ж.к.“Т** да заплати сумата в размер на 13 400лв.,представляваща неплатен остатък от възнаграждението по договор за производство на мобилна къща от 10.04.2022г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 10.03.2023г. до пълното изплащане на задължението и е уважен предявеният от Д. К. Р. с ЕГН-********** от гр.П.,ж.к.“Т*** насрещен иск за осъждане на Мобилни къщи“ ЕООД с ЕИК-201798329 със седалище и адрес на управление:гр.Р.,ж.к.“*** да заплати сумата в размер на 16 920лв.,представляващи неустойка за забавено изпълнение на задължението за предаване на мобилна къща по договор за производство на мобилна къща от 10.04.2022г. за периода 01.06.2022г.30.06.2022г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Д. К. Р. с ЕГН-********** от гр.П.,ж.к.“Т**“,бл.203Б да заплати на 3

„Мобилни къщи“ ЕООД с ЕИК-201798329 със седалище и адрес на управление:гр.Р.,ж.к.“*** сумата в размер на 13 400лв.,представляваща неплатен остатък от възнаграждението по договор за производство на мобилна къща от 10.04.2022г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 10.03.2023г. до пълното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ предявеният насрещен иск от Д. К. Р. с ЕГН-********** от гр.П.,ж.к.“*** против „Мобилни къщи“ ЕООД с ЕИК-201798329 със седалище и адрес на управление:гр.Р**,ж.к.“** за заплащане насумата в размер на 16 920лв.,представляващи неустойка за забавено изпълнение на задължението за предаване на мобилна къща по договор за производство на мобилна къща от 10.04.2022г. за периода 01.06.2022г.30.06.2022г. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д. К. Р. с ЕГН-********** от гр.П.,ж.к.“Т**** да заплати на „Мобилни къщи“ ЕООД с ЕИК-201798329 със седалище и адрес на управление:гр.Р***,ж.к.“*** направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 3500лв./три хиляди и петстотин лв./ за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4