Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1901 от 20.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 5146/2025
Вид
Решение № 1901
Подписан
20.03.2026
Състав
Галя Вълкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 116 · Наказателен кодекс
  • чл. 143 · Наказателен кодекс
  • чл. 152 · Наказателен кодекс
  • чл. 321 · Наказателен кодекс
  • чл. 234, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 234, ал. 9 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 368, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1901 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20251100105146 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от Г. Л. Б. против Прокуратура на Република България.

В исковата молба се твърди, че производството по ДП 4/2020 г. по описа на Специализирана прокуратура (СП), прокурорска преписка (пр. пр.) № 250/2020 г. по описа на СП, е било образувано и водено срещу ищеца. По това производство с постановление от 12.06.2020 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал.

2 от НК - за това, че за периода от 2012 г. до 28.05.2020 г., на територията на Република България - гр. София, е участвал в организирана престъпна група с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл. 116, чл. 152 и чл.

143 НК. Със същото постановление му била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева. С друго постановление от 17.06.2020 г. на СП му била наложена забрана да напуска пределите на Република България без разрешението на прокурор. Две години след образуване на наказателното производство било подадено искане за ускоряване на производството. Вместо то да бъде ускорено, разследването по делото било спряно. На 29.03.2024 г. прокуратурата прекратила наказателното производство срещу ищеца поради липса на престъпление. Постановлението 1 било обжалвано пред СГС и потвърдено с определение № 1302/25.04.2024 г. на СГС, наказателно отделение, 36 състав по н.ч.д. № 2208/2024 г. и с определение № 701/04.07.2024 г. на Софийския апелативен съд, 6 въззивен състав. Така за период от 4 години ищецът бил незаконно обвинен и търпял наложени мерки за процесуална принуда, включително и забрана за напускане пределите на страната, в максимално предвидения от закона срок - 1 година и шест месеца. Г. Б. твърди, че действията на прокуратурата дълбоко го травмирали, уронили честта и доброто му име. Той бил отчаян, депресиран и загубил всякаква надежда и вяра в правосъдието. Изживял множество силни негативни емоции, подробно описани в исковата молба. Те се усилили от медийното разгласяване на производството. Изпитвал трудности да си намери работа, което също се отразило на психичното му здраве. Поради това претендира обезщетение за претърпените от незаконните му обвинения неимуществени вреди в общ размер на 50 000 лева. Твърди, че е заплатил и 4 600 лева адвокатски хонорар в наказателното производство, които също претендира да му бъдат възстановени от ответника. Претендира и лихва от исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сторените разноски.

Ответникът Прокуратура на Република България е депозирал писмен отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК. Оспорва исковата молба като неоснователна. Твърди, че от доказателствата по делото не можело да се направи извод дали постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила и съответно да се извърши преценка доколко би било основание за предявяване на исковите претенции. Същевременно липсвали доказателства за твърдените неимуществени вреди, както и за връзката между наказателното производство и сочените негативни изживявания, влошено здравословно състояние и затруднения при намирането на работа. На следващо място Прокуратурата смята, че не следва да носи отговорност за медийното разгласяване на производството, тъй като тя не е разпространявала данни от разследването. Освен това тези публикации касаели различен период и други криминални прояви на ищеца. Така според ответника не е било доказано ищецът да е имал сочения от него авторитет и добро име в обществото, които да са били накърнени от процесното производство. Същевременно за процесния период срещу ищеца е имало и други образувани наказателни производства за престъпления от общ характер, 2 по едно от които е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“. По отношение на размера на претенцията за неимуществени вреди ответникът заявява, че същата е прекомерна и не отговаря на критерия за справедливост.

Недоказани били и заявените имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в досъдебното производство. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатените разноски за адвокатско възнаграждение. Затова ответникът моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, чрез процесуален представител адв. М. поддържа предявените искове. Ответникът, чрез прокурор Куманов, оспорва исковете.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

На 12.06.2020 г. с постановление по ДП № 4/2020 г., пр.пр. № 250/2020 г. на Специализирана прокуратура Г. Б. е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление от общ характер: в периода от 2012 г. до 28.05.2020 г. на територията на Република България – гр. София, участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на три лица, с ръководител В.К.Б. и участници: Г. Л. Б. и А. Г.ев М., с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл. 116, чл. 152 и чл.

143 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел – престъпление по чл. 321, ал.

3 пр. 2 т. 2 вр. ал. 2 НК.

Спрямо Г. Б. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10000 лв.

Същият ден е извършено претърсване и изземване в дома на Г. Б. без отбелязване за иззети обекти.

На 15.02.2021 г. Г. Б. е поискал изменение на мярката за неотклонение, молбата е оставена без уважение с постановление от 17.02.2021 г. С определение от 22.03.2021 г. на Специализиран наказателен съд обжалваното постановление е потвърдено. Съдът е отчел, че за престъплението, за което Б. е привлечен към наказателна отговорност, срокът на мерките за неотклонение е 1 година и 6 месеца, т.е. не е изтекъл. Не са налице и предпоставките на чл.

234, ал. 9 НПК за отмяна на мярката.

3

С молба от 17.05.2021 г. Г. Б. е поискал отмяна на мярката на процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната“. С постановление от 19.05.2021 г. молбата е оставена без уважение. По ЧНД 1868/2021 г. на СпНС жалбата срещу постановлението е оставена без уважение. Съдът е приел, че не е надвишен разумният срок на разследване и действие на забраната.

С постановление от 13.12.2021 г. по молба на обвиняемия от 07.12.2021 г. са отменени наложената мярка за неотклонение „гаранция в пари“ и забраната Б. да напуска пределите на Република България. В мотивите е посочено, че е изтекъл срокът по чл. 234, ал. 8 НПК за търпене на ограниченията.

На 20.10.2022 г. Г. Б. е депозирал молба по чл. 368, ал. 2 НПК за ускоряване на разследването по делото и приключването му с надлежно постановление. С постановление от 19.06.2023 г. досъдебното производство е спряно до получаване на отговор на изпратена молба за международна правна помощ до съдебните власти на Обединени Арабски Емирства.

С постановление от 29.03.2024 г. досъдебното производство е прекратено по отношение на Г. Л. Б.. Изложени са мотиви за несъбрани доказателства за участие на обвиняемия в организирана престъпна група.

Отразено е отсъствие на основни елементи от престъплението по чл. 321 НК.

По жалба с определение № 1302/25.04.2024 г. по ЧНД 2208/2024 г. на СГС съдът е потвърдил постановлението. Съдът е отбелязал, че липсва каквото и да е описание на фактически положения, приети от прокурора за установени и касаещи осъществени вкл. от Б. действия или бездействия, като вместо това е направен извод, че при анализа на доказателствата по делото не се установява съпричасността на обвиняемите към престъпния сговор. Същевременно съдът приема за обоснован извода на прокурора за основанието за прекратяване на наказателното производство поради недоказаност, тъй като въпреки огромния обем на доказателства е налице доказателствен дефицит по отношение на това престъпление. Прието е за необосновано становището на защитниците за прекратяване на производството при липса на осъществено престъпно деяние.

С определение № 701/04.07.2024 г. по в.н.ч.д. № 805/2024. първоинстанционното определение е потвърдено.

По делото са приложени разпечатки от сайтове на “24 часа”:

4

“Обвиняеми с Б. в списъка с подслушваните, най-много са от “Възраждане”, нито един от ДБ и ИТН, “Сандал, Закопчаха Ж..Т., човек на В. Б.”.

По делото е приета справка за производства срещу Г. Л. Б., както и справка от СДВР за образувани и водени досъдебни производства.

За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б.Г. Б.а и А.Д.К..

Свидетелката Б.Б., съпруга на ищеца, посочва, че в деня на задържането не били в гр. София, при пристигането заварили полицията да чака пред вратата. Г. Б. се познавал с В. Б. и по тази причина името му било споменавано при медийните атаки във връзка с убийства. Ищецът често бил викан от прокуратура и полиция, търсели го на адреса на родителите му. Познатите на ищеца спрели да отговарят на телефонните му обаждания. Той, на свой ред, не желаел да разговаря със семейството си за случващото се. Никой не искал да го наеме на работа. Към повдигането на обвинение ищецът се занимавал с хазарт, не знае дали е получавал възнаграждение по граждански договори или по друг начин. Ищецът и с днешна дата изпитвал стрес при позвъняване на телефона, сънувал кошмари. От весел и жизнерадостен човек започнал да изпитва срам. С времето диалогът на ищеца с близките му се възстановил, но той се чувствал променен. Имал проблеми с щитовидната жлеза, приемал кортикостероиди. В този период починал бащата и бабата на ищеца.

Свидетелят К. сочи, че познава ищеца от 2007 - 2008 г., близки приятели са. Наказателното дело довело до това познатите и приятелите да отбягват ищеца. Ищецът бил демотивиран поради липса на работа, тъй като към 2020 г. работел за компания на В. Б.. Невъзможността да подкрепя финансово семейството си го измъчвала. От жизнен човек се затворил в себе си. Чувствал се зле, тъй като здравословното състояние на баща му се влошило и го отдавал на случващото се поради наказателното дело. Ежеседмично бил викан от полиция/прокуратура.

По делото е приета и неоспорена Съдебно-психологична и психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица: психолог Б. К. и психиатър А. П..

Експертите оговарят, че незаконното наказателно преследване се е отразило върху здравето и психиката на ищеца, като е причинило разстройство в адаптацията по МКБ-10, рубрика F43.2. Те приемат, че при ищеца са налице данни за хроничен стрес, продължил с години, свързан с това, че впоследствие 5 се е установила невинността му и е възникнала екзистенциална житейска криза със сериозни социални, имиджови и твърдени от самия ищец материални негативни последици. Вещите лица посочват, че болките и страданията, които е понесъл ищецът, са в сферата на субективния психичен дистрес като се проявяват и чрез усещане за невъзможност за справяне със ситуацията и за нормално социално функциониране. Те изрично отбелязват, че преживяното не представлява остро стресово разстройство и не покрива критерии за посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Според експертите травматичните спомени от преживяното все още се преработват, но тежестта им не достига равнище на ПТСР. Основният фактор за състоянието на дезадаптация е именно стресът от самото съдебно преследване, докато останалите обстоятелства — здравословни проблеми, загуба на близки и други дела — са второстепенни. Според експертите публичното оповестяване на обвинението има съществен стресогенен ефект, тъй като представлява социално „умножаване“ на обвинението и засилва психичния му отзвук.

По делото са представени договори за правна защита и съдействие, сключени между Г. Б. и адв. М. - за защита по ДП 4/2024 г., пр. пр. 2020 за сумата от 1000 лв., както и договор, сключен с адв. С. М. за сумата от 1000 лв.