Протокол № 186 от 15.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 186 гр. Пловдив, 11.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева

Сложи за разглеждане докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20225001000026 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:22 часа се явиха:

Жалбоподателят „А.*Б.“ ЕАД, редовно призован, за него се явява адв. Р., представя пълномощно.

Ответникът по жалбата „Х.-Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/, редовно призован, за него се явява адв. К., представя пълномощно.

Синдикът Б. Л.. Б., редовно призован, явява се лично.

Адв. Р.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Синдик Б.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, ето защо

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се същото.

Образувано е по въззивна жалба на „А.*Б.“ ЕАД против решение от 26.10.2021 г., постановено по т.д. № 6/2020 г. на О.С.-П., в следните части:

В частта, с която са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на „Х.-Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/ прихващания, извършени 1 както следва: С изявление за прихващане от 28.03.2018 г. за сумата 415 438,51 лв., с изявление за прихващане от 28.03.2018 г. за сумата 16 403,52 лв., с изявление за прихващане от 30.03.2018 г. за сумата 77451,35 лв., в частта, с която е осъдено дружество „А.*Б.“ ЕАД да заплати в масата на несъстоятелността на „Х.-Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/ посочените суми – 415 438,51 лв., дължимата на основание договор от 01.12.2005 г., сумата 16 403,52 лв., дължима на основание договор по 01.12.2005 г. и сумата 77451,35 дължима на основание посочения договор от 01.12.2005 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба до окончателното изплащане и с което е осъдено дружеството да заплати по сметка на О.С.-П. държавна такса в размер на 40 743,48 лв.

Изложени са оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт и за противоречието му с материалния закон, и наличие на съществени процесуални нарушения, поради което се претендира отмяна на акта в посочените обжалвани части. Изложени са подробни съображения.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Постъпил е отговор от синдика на дружеството по въззивната жалба, с който се изразява становище за нейната неоснователност и се иска решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено в посочените обжалвани части.

Адв. Р.: Поддържам жалбата. Нямам искания за доказателства.

Представям списък на разноските с доказателства за извършени плащания.

Синдик Б.: Оспорвам жалбата. Считам, че решението е правилно и законосъобразно. Нямам доказателствени искания.

Адв. К.: Оспорвам жалбата. Нямам доказателствени искания.

С оглед изразените становища, съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА представените списък на разноските с доказателства за извършени плащания.

ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

2

Адв. Р.: Уважаеми апелативни съдии, искам да обърна внимание на някои моменти, като най-напред искам да кажа, че първоинстанционният съд правилно е установил датите, на които са извършени прихващанията - трите, съответно първите две са извършени на 23.02.2018 г., т.е. преди датата на несъстоятелността, а третото прихващане, което е за 77 451 лв. е извършено на 30.03.2018 г., т.е. след датата на несъстоятелността. Искам да обърна внимание, че искът, който е предявен от синдика е по чл. 645 ал.3 от ТЗ, няма предявен иск по чл. 645 ал.4, т.е. началната дата на несъстоятелността не би следвало да има отношение към разглеждането на спора, такъв иск е преклудиран, съответно спорът би следвало да се развие само затова дали „А.*Б.“ ЕАД е знаело или не е знаело за това, че „Х.-Т.“ ЕООД е неплатежоспособно към момента, в който са извършени съответните сделки, съответно прихващания.

В този смисъл искам да кажа, че мнението ни е, че решението на първоинстанционния съд почива изцяло на предположения и на една практика на ВКС по аналогия, която е приложена, която смятаме за напълно неоснователна.

Прихващанията са извършени за суми, които „Х.-Т.“ ЕООД е събирало за сметка изцяло от името и за сметка на „А.*Б.“ ЕАД, т.е. това са пари на „А.*Б.“ ЕАД, не са пари на „Х.Т.“, които суми е събирало от клиенти от „А.*Б.“ ЕАД, които „Х.Т.“ е следвало да привежда на следващия работен ден на „А.*Б.“ ЕАД, и това е видно и от съдебно счетоводната експертиза в отговор по въпрос 1 от нея.

Следващото заключение на съда, че „А.*Б.“ ЕАД е знаело за неплатежоспособността на „Х.-Т.“ ЕООД, искаме да кажем, че както от свидетелските показания, така и от експертизата в първата инстанция е видно, че в нито един момент „А.*Б.“ ЕАД не е разполагало, не са му предоставени каквито е било документи или информация за ликвидни или финансови затруднения от страна на „Х.-Т.“ ЕООД. От експертизата е видно, че само около 28 % от приходите на „Х.-Т.“ ЕООД са постъпвали от „А.*Б.“ ЕАД, а останалата част е била от други дейности на дружеството, като тук не се отчитат трансферните плащания, т.е. пари, които „А.*Б.“ ЕАД е плащало на „Х.-Т.“ ЕООД, за да може „Х.-Т.“ ЕООД да покрива свои разходи към трети лица или субсидии към абонати на „А.*Б.“ ЕАД, т.е. от тези пари нищо не е 3 оставало за „Х.-Т.“ ЕООД и те не са приход.

От доказателствата, събрани по делото е видно, че „Х.-Т.“ ЕООД никога не е изразявало някакви финансови притеснения или опасения, че може да изпадне в неплатежоспособност. В отговор на нотариалната покана от 27.02.2018 г., с която „А.*Б.“ е потърсило тези свои, събрани сметки от абонати, представителят на „Х.-Т.“ ЕООД на 28.02. е отговорил, че дружеството ще изчисти задълженията си с „А.*Б.“ ЕАД съвсем скоро, към края на март, когато изтича договора, т.е. оттам по никакъв начин не се вижда дружеството да е имало някакви притеснения или финансови затруднения.

Позоваването на практиката на ВКС, че поради извършено в съвсем отделно производство, което няма отношение към настоящето, изявление на процесуалния представител на „А.*Б.“ ЕАД, че датата несъстоятелността е трябвало да бъде в началото на март 2018 г., позоваването на такава практика е неоснователно, защото дори такова изявление да е извършено, с каквато и да е цел, то на първо място е извършено много след като са били извършени сделките, от които са възникнали задълженията и самите прихващания за тези насрещни задължения, т.е. няма как то да се използва за доказвате на по-рано настъпили факти и обстоятелства. Още повече процесуалният представител не е имал никакво отношение към сделката, от които са възникнали задълженията, нито извършването на самите прихващания.

Смятам, че всичко събрано по делото доказва, че „А.*Б.“ ЕАД не е знаело и не е имало как да знае че „Х.Т.“ е в неплатежоспособност и моля да отмените решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и да уважите жалбата на „А.*Б.“ ЕАД.

Моля да ни се присъдят направените разноски в полза на „А.* Б.“ за първа и втора инстанция.

СИНДИК Б.: Уважаеми апелативни съдии, оспорвам жалбата, като моля да потвърдите първоинстанционното решение. Съображения за това съм изложил в писмения отговор.

Първоинстанционният съд много подробно се е мотивирал защо счита, че „А.*Б.“ ЕАД е знаело за възникването на неплатежоспособността на „Х.-Т.“ ЕООД . Напълно споделям изложените мотиви на съда. Не съм съгласен с изложеното в днешното съдебно заседание, че посочването от страна на „А.*Б.“ ЕАД на началната дата на неплатежоспособността на „Х.4 Т.“ ЕООД , която е месец преди извършените прихващания не означавало нищо. Напротив, това означава, че „А.*Б.“ ЕАД са знаели и признават въпросната дата на неплатежоспособност.

Моля да вземете предвид съображенията ми в писмения отговор.

Относно разноските по делото, в случай, че са над минималните съгласно Наредбата за минималните адвокатските възнаграждения оспорвам същите.

Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, считам за правилно и законосъобразно първоинстанционното решение.

Знанието на „А.*Б.“ ЕАД считам за доказано по отношение настъпила неплатежоспособност на „Х.-Т.“ ЕООД, по отношение на извършените прихващания в края на месец март 2018 г. поради следното:

Двете дружества имат дългогодишни търговски отношения над 13 години, които търговски отношения са били през годините изменяни постоянно с анекси, приложения и т.н. Предвид факта, че съгласно приложените по делото документи „А.*Б.“ ЕАД, е предоставило стоков кредит на „Х.-Т.“ ЕООД за сума над 800 000 лв. и е допуснало възможността „Х.-Т.“ ЕООД да събира в търговските си обекти суми от сметки на абонати в значителни ежедневни размери, а това говори, че дружеството „А.*Б.“ ЕАД е да следи финансовото състояние на партньора си, особено при положение, че „Х.“ е било основен партньор. С оглед дългогодишните отношения, предоставянето на големи размери суми като стоков кредит и като събиране на суми от сметки от абонати, това говори за знанието през целия период на договора на „А.*“ за финансовото състояние на „Х.“.

В началото на февруари месец 2018 г. „А.*“ извършва първото прихващане, което е за сума над 800 000 лв., което е една съществена сума, която е част от прихода на „Х.“, но „Х.“ не я получава заради извършеното прихващане.

Две седмици по-късно „А*“ пуска уведомление за разваляне на договора на „Х.“, като считано от момента на извършване на прихващането до началото на месец февруари 2018 г. „А.*“ спира да извършва каквито и да е плащания по този договор по сметките на „Х.“.

На датата, на която „А.*“ изпраща уведомлението за разваляне на 5 договора или ден-две по-късно, но в рамките на ден-два от уведомяването на „Х.“ за разваляне на договора, „А.*“ спира какъвто и да е всякакъв достъп на „Х.“ до системи, т.е. „Х.“ не може нито да сключва договори с абонати, нито има правото да събира суми от сметки от абонати, поради което изложеното във въззивната жалба, че „Х.“ един месец след това е продължило да получава приходи от дейността по договора с „А.*“, първо е невярно, второ е недоказано, т.е. „Х.“ директно приключва да получава постъпления още с извършване на първото прихващане от февруари 2018 г. Извършвайки това прихващане, пускайки уведомлението за разваляне на договора около две седмици по-късно, считам че „А.*“ още при извършването на самото прихващане е било наясно, че ще развали този договор, т.е. те не са го решили последните две седмици, така че още в момента на извършване на прихващането „А.*“ е било наясно, че ще спре да пуска всякакви суми по договора на „Х.“, „А.*“ било е наясно, че това е основната дейност, която извършва „Х.“ и че без тази дейност „Х.“ няма как да продължи, бивайки лишено от всички постъпления от този договор.

По отношение на молбата за присъединяване като кредитор и датата 02.03., която са посочили колегите, не се съгласявам, че това не означава нищо, тъй като тя е посочена на по-късен етап, след извършване на прихващанията, но това е изявление от „А.*“ по отношение на тяхното мнение за настъпилата неплатежоспособност на „Х.“, което реално след като на по-късен етап са имали предположението, че на дата 2.3. е настъпила тази наплатежоспособност, не считам, че може да се пренебрегне по какъвто и да е било начин, в случая, доказвайки знанието на „А.*“ за финансовото състояние на „Х.“.

В производството пред първата инстанция от разпитаните свидетели Т. и Г.Т. стана ясно, че двете дружества са провеждали поне три пъти преговори за това „А.*“ да купи „Х.“. Търговският обичай изисква при такива преговори да се предоставя пълна информация на финансовото състояние на дружеството, включително дейността, с която се занимава, приходите, които получава и разходите които има, активи, пасиви и т.н..

По време на тези преговори със сигурност „А.*“ е било наясно, както за това, че „Х.“ развива основна дейност по договора с „А.*“ така и за допълнителни дейности, които „Х.“ развива, като спомагателни на тази основна дейност, а със сигурност са предоставени справки и „А.*“ има 6 представата като цялост за това какъв % заемат допълнителните дейности от основния приход и работа на „Х.“.