Решение № 918 от 30.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 918 гр. Пловдив, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Н. К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20235300501401 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от Университет по Хранителни Технологии, БУЛСТАТ ***, чрез пълномощника по делото адвокат З., против Решение №1301 от 24.03.2023г., постановено по гр.д.№17979 по описа за 2022 г. на Районен съд- Пловдив, I гр.с., с коeто е призната заповед на Ректора на Университет по Хранителни Технологии, с която на Н. Д. М., ЕГН **********, заемащ длъжността „***” в УХТ, е наложено дисциплинарно наказание „Забележка” за незаконосъобразна и е отменена, жалбоподателят е осъден да заплати на Н. Д. М. сумата от 883,72 лева, представляваща удържани суми от възнагражденията на ищеца на основание оспорената заповед, ведно със законна лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба в съда – 9.12.2022г. до окончателното й изплащане, сумата от 1000 леваразноски по делото за адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- гр. Пловдив- сумата от 130 лева.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правия спор, с което 1 исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Н. Д. М., чрез адвокат П., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията и доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 188, т. 1 във вр. с чл. 357 от КТ, предявен от Н. Д. М. против Университет по Хранителни Технологии за признаване за незаконна и отмяна на заповед 793 от 8.11.2022 г. на Ректора на УХТ, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, както и да се осъди ответника да възстанови на ищеца сумите, които незаконосъобразно са били удържани от заплатата му по силата на оспорената заповед. Исковата претенция се основава на твърденията, че ищецът работи като преподавател в Университета по хранителни технологии - Пловдив (УХТ) от 01.01.1999 г. до настоящия момент. Освен преподавател заемал и длъжността „***“, като в началото на 2020 г., след изтичане на мандата на предишните академични органи на УХТ, бил освободен от така заеманата длъжност и преназначен с допълнително споразумение от 14.01.2020 г. на длъжност „***“, която заема и към настоящия момент. Твърди, че след като ответникът УХТ става бенефициер по проекта „Изграждане на модерна образователна инфраструктура в Университет по хранителни технологии - Пловдив“, изпълняван по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014- 2020, процедура за директно предоставяне BG16RFOP001 -3.002 „Подкрепа за висшите училища в Република България“ на ищеца била изготвена нова длъжностна характеристика на нова длъжност „***“, подписана от ищеца на 11.10.2016 г., според която му е вменено задължение да координира изпълнението на дейностите по проекта. Ищецът твърди, че администрирането на проекта се извършвало чрез Интегрирана система за управление и наблюдение (ИСУН 2020), като проектът приключил на 16.06.2019 г. След приключването на проекта ищецът получил нова длъжностна характеристика на заместник-ректор по проектна и информационна дейност, подписана от ищеца на 19.09.2019 г., която го освобождавала от координиране на дейностите по проекта, описан по-горе. Твърди се, че като координатор на проекта ищецът имал достъп до система ИСУН и отговорност да въвежда документи и да комуникира с управляващия програмата държавен орган 2 заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството. На 04.10.2022 г. ищецът получил писмо-искане от Ректора на УХТ да предостави своя компютърен достъп до системата ИСУН 2020, на което ищецът отговорил с доклад с отказ. След което ищецът бил наказан за това, че по негова вина, бидейки единствено лице, което е имало достъп до документацията на проекта чрез система ИСУН, не бил извършвал периодичен контрол на документацията, въведена в системата. В заповедта също така било отбелязано, че след приключване на проекта, продължавал петгодишен период на наблюдение, до 19.08.2024 г., в който управляващият орган можел да извършва проверки и да преразглежда взаимоотношенията по отпуснатите средства. На 02.11.2021 г. в система ИСУН било получено Решение № РД-02- 36- 2226/02.11.2021 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството като Управляващ орган на Оперативна програма „Региони в растеж“, с което на УХТ- Пловдив е отказана верификация и било установено публично задължение в размер на 14729.77 лв. Според оспорената заповед ищецът не бил уведомил ръководството за постъпилото в ИСУН решение, достъп до който имал единствено ищеца, с което било нарушено законно нареждане на работодателя - да координира обмена на документи като координатор на проект по Заповед № 915/2016 г., като поради късното узнаване от УХТ заплатило това задължение, заедно с начислена лихва от 1284.87 лв. В заповедта било посочено, че ищецът е станал причина работодателя му да претърпи имуществени вреди, изразяващи се в заплатената лихва и по този начин бил уронил престижа на УXT пред министъра на образованието и науката и министъра на финансите.

Ищецът счита заповедта за незаконосъобразна, доколкото след преназначаването му на нова длъжност с нова длъжностна характеристика, в която не се съдържат и вменяват задължения по проекта, за него не са се породили задължения и не може да му бъде търсена отговорност. Според ищеца, именно ръководството на УХТ, избрано в края на 2019 г., чийто мандат продължава и към днешна дата, било служебно задължено да се погрижи за фазата на отчитане на проекта и влизане във връзка с управляващия орган на ОПРР като овласти нови длъжностни лица за достъпване на документацията в ИСУН. Освен това излага, че инструкцията „Информационна система за управление и наблюдение (ИСУН) съдържа забрана за овластения потребител да разкрива паролата на други лица и го задължава при риск да я смени незабавно, поради което ищецът не е имал правото да предостави паролата на друго лице, затова е и отказал да я предостави.

С писмения отговор на ответника по реда на чл. 131 от ГПК се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че на 16.09.2016 г. между Университета по хранителни технологии- Пловдив и Министерството на регионалното развитие и благоустройството- Управляващ орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. (УО), на осн. чл. 45 ал. 2 от ЗУСЕСИФ бил сключен Административен договор № РД-02-37-94/16.09.2016 г. (АДБФП) за предоставяне на 3 бенефициента УХТ безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на одобреното проектно предложение № BG16RFOPOO 1-3.003- 0002 „Изграждане на модерна образователна инфраструктура в Университета по хранителни технологии- Пловдив“.

Със Заповед № 915/29.09.2016 г. на предишния ректор проф. д.т.н. К.Д. бил определен екип за изпълнение на договора от страна на УХТ, като за негов координатор бил посочен ищеца- проф. д-р Н. М.. Административният договор би изпълнен изцяло, считано от 19.08.2019 г.- датата на окончателното плащане по него, като съобразно чл.

67, ал. 2 от Общите условия- неразделна част от адм. договор, в петгодишен срок от тази дата Управляващият орган можел да приложи Глава XVIII и да констатира нередности, с всички последици от това. Ответникът счита, че независимо от приключването на фактическата работа по проекта през 2019 г., административният договор продължава да действа и към момента, като от страна на УХТ по него не била извършена промяна в екипа, тъй като отговорността в петгодишния срок на контрол следвало да остане за същият екип, доколкото членовете му продължават да бъдат служители в УХТ. Твърди се, че ищецът е имал задължението да осъществява кореспонденцията в системата ИСУН- 2000 относно сключения административен договор, поради което и е бил длъжен да уведомява ръководството на УХТ за разменената там кореспонденция. Освен това самият ищец признал в дадените от него по реда на чл. 193 ал. 1 от КТ писмени обяснения, че е извършил действия през м. октомври 2021 г. във връзка с проверка на място от Управляващия орган по повод констатирани нередности и отстраняването им, като постъпил Решението на Управляващия орган от 02.11.2021 г. и бил в течение на неговото съдържание. А на въпроса дали е бил наясно със съдържанието на Решението от 02.11.2021 г., което вменявало финансово задължение на УХТ, видно от отговора му, ищецът не дал еднозначен отговор. На искането да предостави паролата си и елементите за достъп до системата на работодателя му , ищецът с писмо от 06.10.2022 г. заявил такава готовност при определени условия, включително и да се определи на кои дати е осъществяван достъп от името на УХТ в системата. На следващия ден - 07.10.2022 г. обаче ищецът уведомил ръководството на УХТ, че няма да предостави достъп до системата ИСУН. От писмата личало унизително отношение на ищеца към ръководството на УХТ , безпринципно поведение и незачитане на ръководството като такова. С непредоставянето на информация за решението на Управляващия орган от 02.11.2021 г. и въвеждането на финансово задължение за УХТ, ответникът следвало да изплати и натрупани лихви за забава на изпълнение на държавно вземане, които биха били избегнати, ако ищецът е изпълнил коректно задължението си. Поради забавата за плащане на задължението, поради незнанието от страна на ръководството на УХТ за това задължение, Управляващият орган бил уведомил Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите, че държавното висше училище УХТ- Пловдив не изпълнява задълженията си навреме като по този повод 4 нанася вреди на бюджета, като УХТ е представен на двете ведомства като некоректен към бюджета платец и така е уронен престижа му на най- високо ниво. Всеки работодател разчитал на коректно отношение на служителите си към него, включително и за оповестяване на научени от тях факти, които биха могли да увредят името на работодателя, да го злепоставят, да го представят в отрицателна светлина и т.н. Тези етични норми на поведение са обективирани в чл. 72 от Правилника за вътрешния трудов ред на УХТ, публикуван на интернет страницата на ХУТ и са валидни за всички служители, вкл. и за ищеца, независимо от преките им задължения по трудовия договор. В този смисъл ищецът единствен бил наясно с решението на УО от 02.11.2021 г. като съзнателно не бил уведомил ръководството, вероятно търсейки ефекта на злепоставяне на ръководството му пред принципала МОН и пред Министерството на финансите. На УХТ била нанесена и имуществена вреда в размер на платените лихви върху неизплатеното държавно вземане за повече от десет месеца до 23.09.2022 г., когато задължението е платено изцяло. Изложеното по- горе определяло действията на ищеца като злоупотреба с доверието и уронване на престижа на работодателя. Ето защо счита, че оспорената с исковата молба заповед за определяне на наказание е законосъобразна, спазени били всички законови изисквания при издаването й и същата отразявала вярно и точно извършеното от ищеца и резултата от него. Определеното наказание отговаряло и на степента и последиците от действията на ищеца.