Решение № 648 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 648 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110133319 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № ********/02.10.2025г. от “************” ЕАД срещу О. И. К., с която се предявени осъдителни искове за вземания за сумите от 2853,69 лв. – главница за цената на доставена, неплатена топлинна енергия до жилищен имот с административен адрес гр. София, ж.к. „*******“, бл. 10, вх. Б, ет. 7, ап. 42 за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, 434,64 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на доставената топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2022г. до 21.05.2024г., както и 34,18 лв. – главница за цената на услугата по дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане и 7,80 лв. за обезщетението за забава върху тази главница в размер на законната лихва за периода от 16.07.2021г. до 21.05.2024г.

Ищецът твърди, че било налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника като собственик на топлоснабдения имот по силата на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не му заплатил дължимата се цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Съгласно общите условия ответникът бил в забава, поради което претендира законна лихва. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът чрез назначения му особен представител оспорва предявените искове като недоказани и неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва пасивната си материална легитимация, като поддържа, че от ангажираните от ищеца доказателства не се установявало да е потребител на топлинна енергия за битови нужди за имота. Оспорва доставката на топлинна енергия на твърдяната стойност. Иска от съда да отхвърли предявените искове.

1

Третото лице-помагач на страната на ищеца „*******“ ЕООД не ангажира становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Клиенти на топлинна енергия съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битови клиенти по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ, са всички собственици и титуляри на вещно право върху топлоснабден имот. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот по силата на договорно правоотношение със собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото лице придобива качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди, респ. битов клиент по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ и дължи цената на доставената топлинна енергия на топлопреносното предприятие – ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. В мотивите на това ТР посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.153, ал.1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Без значение е дали клиентът фактически е обитавал топлоснабдения имот. Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

От приетите като доказателства по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №121, том III, рег. №11 *********, дело № 439/2011г., пълномощно в полза на ***** и заявление-декларация за откриване на партида от последната в качеството й на пълномощник на О. И. К. следва несъмнен извод, че като собственик на жилищен имот с адрес гр. София, ж.к. „*******“, бл. 10, вх. Б, ет. 7, ап. 42 /съгласно уточнението от ищеца с молба с вх. № ********/02.10.2025г./ през исковия период ответникът е имал качеството клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битов клиент по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, и е бил длъжен да заплаща цената за доставената до същия имот топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане 2 на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от ФДР, като това обстоятелство не е спорно по делото и се установява от приложиените писмени доказателства.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

Предвид изложеното дотук по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че в процесния период е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца "************" ЕАД и ответника, възникнало по силата на индивидуалния договор за покупко-продажба на топлинна енергия, в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "************" ЕАД на клиенти в град София.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач "*******" ЕООД, в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебнотехническата експертиза.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът 3 кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че в СЕС не се е ползвало отопление, като по данни на ФДР в процесния имот се е ползвала топла вода.

Според експертизата за процесния период ФДР е отчитала водомера в имота с изключение на периода от 2021-2022г., когато не е бил осигурен достъп. За този период поради липсата на отчет разходът за топла вода бил изчислен на 2 бр. потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно чл. 69, ал. 2 НТ. По време на отчетите бил попълнен документ за главен отчет. Вещото лице изяснява, че отчетите са били правилно отразени в изравнителните сметки, като всяка изравнителна сметк, съставена от ФДР, съдържала само ТЕ за загряване на топла вода. Според експертизата топломерът в абонатната станция е преминал метрологична проверка през 2-годишен период. Вещото лице е посочило детайлно как са формирани сумите за БГВ, като е достигнало до извода, че ищецът е начислявал същите съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Предвид изложеното и при съобразяване на изравнителните сметки, изготвени за процесния период, вещото лице е стигнало до извод, че стойността на потребената топлинна енергия за исковия период общо за имота е 2853,69 лв.

В действащата към съответния период Наредба за топлоснабдяването е предвидено, че рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/ за преработване на изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са ангажират доказателства за подаването на възражения срещу отчетите на ФДР в установения за това срок, а представения по делото отчет е подписан от потребител, като поставеният подпис не е оспорен в законоустановения срок. Ето защо съдът приема, че ищецът е доставял топлинна енергия на адреса на стойността по изравнителните сметки, както и, че на потребителя е предоставяна услуга дялово разпределение.