Решение № 220 от 21.04.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. гр. Хасково, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640100788 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК:

203374133, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1404, район Триадица, бул.

„България” № 81 В, ап.3, представлявано от Христо Маринов Маринов и Джозеф Мартинак - Управители, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 ГПК, вр. чл.79 ал.1, вр. чл.86 ал.1, вр. чл.99 и сл.

ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземания против П. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: **********. За претендираните суми е издадена заповед № 762 от 04.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2533 по описа за 2021г. на Районен съд – Хасково.

Ищецът твърди, че предявява иска си в срок, по повод съобщение от 24.02.2022 г. по ч.гр.д. № 2533/ 2021 г. на ХРС, получено на 11.03.2022 г., че заповед за изпълнение на парично задължение № 762/04.11.2021 г. е надлежно връчена на длъжника - ответник в настоящото производство, при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. На 07.04.2016 г. ответницата сключила договор за кредит № 647388 с Кредисимо, по силата на който получила сумата от 890,17 лева, която се съгласила да върне 9 броя вноски по 131.06 лева в срок до 31.12.2016 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащо погасителен план, неразделна част към договора. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. Приложените ОУ и договор установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Договорът бил 1 сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование:

Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство. Приложение намирали чл.9, чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК и процесният договор бил действителен като сключен според цитираните повелителни норми и чл.22 от ЗПК. В Раздел X, чл.2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /ОУ/, неразделна част от договора, страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска; а в Раздел VI, чл. 7 от ОУ - същият да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл.2.6 от ОУ, било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. Ответницата сключила на 07.04.2016 г. и договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст, което се задължило да сключи договор с трето за процеса лице - Кредисимо и да отговаря пред него солидарно с длъжника за всички задължения по договора за кредит, така както те са установени в договора и приложенията му. Съгласно чл.3 от договора за предоставяне поръчителство, дружеството се задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от Кредисимо. На 07.04.2016 г. Ай Тръст и Кредисимо сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на ответницата по процесния договор за кредит. Така поръчителят изпълнил задълженията си към ответницата по договора за предоставяне поръчителство.

Същевременно, тя не изпълнила в срок задълженията си по договора за кредит, при което Кредисимо поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми нейни задължения на 18.02.2021 г., за което същия ден й било изпратено уведомление, според чл.3 ал.2 от договора за предоставяне на поръчителство. На 23.02.2021 г. Ай Тръст погасило дължимите от ответницата на Кредисимо суми, както следва: 890,17 лв. главница по договор за кредит;

114,15 лв. договорна лихва за периода 30.04.2016 г. - 31.12.2016 година; 380,72 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава; във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението. Същия ден Ай Тръст уведомил по електронна поща ответницата за извършеното плащане, според чл.3 ал.4 от договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението й за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 605,36 лева и 229,47 лева обезщетение за забава върху него. С договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД, като цедент, прехвърлило своите вземания към ответницата по описания договор за потребителски кредит на цесионера ищец в настоящото производство. Ответницата била уведомена за цесията на посочената от нея в договора електронна поща с имейл от 02.04.2021 г. Ответницата не изпълнила в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, като и към предявяване на иска задължението все още било непогасено.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за 2 установено по отношение на ответницата, че тя му дължи сумата от общо 1 329,79 лв., формирана както следва:

890,17 лв. главница по договор за кредит;

114,15 лв. договорна лихва за периода 30.04.2016 г. - 31.12.2016 г.;

380,72 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава; както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане.

Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала за всяка забавена погасителна вноска, по силата на чл.2 раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ, неразделна част от договора за кредит. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по договора за кредит не била начислявана, според чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците. Ответницата следвало да бъде осъдена, да заплати на ищеца деловодни разноски за заповедното производство и за настоящото, в т.ч. и юрисконсултски възнаграждения.

Ответницата, призована при условията на чл.47 ал.6, вр. ал. 1 от ГПК, не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя назначеният й на същото основание особен представител, който оспорва изцяло предявения иск, като необоснован и недоказан. По делото не били представи документи в оригинал, а представените копия не удостоверявали волята на ответницата, т.к. налице било поставено и то не навсякъде сканирано копие на подпис, както от едната страна, така и уж от ответницата. Всъщност липсвал подпис от страна на ответницата на всички представени документи. Възразява, че липсвал превод по банкова сметка на ответницата. Налице било съществено разминаване между представените като текст документи и претенцията. Претендирал се даден заем в размер на 1 000 лв., а в последствие - в размер на 890,17 лв. Особеният представител на ответницата възразява още, че тя не е сключвала договор с Кредисимо, не е подписвала общи условия или договор за поръчителство, не е уведомявана за наличието на какъвто и да е договор между Кредисимо, поръчителя или сегашното дружество; не е уведомявана, че е изпаднала в забава или че е налице предсрочна изискуемост на кредит, който не е теглила, не е получавала суми от така посочения кредит, нито на ръка, нито по банкова сметка; никога не била уведомявана за наличието на някаква претенция от което и да е от трите дружества, не е уведомявана и за настъпила цесия. Ако все пак се докажело, че договорът за кредит е сключен от ответницата, същият съдържал неравноправни клаузи /напр. по чл.4/, водещи да такова изменение на волята на страните, че се достигало до нищожност на този договор. От друга страна, така предоставеният кредит заобикалял закона и по съществото си надхвърлял законовото ограничение от оскъпяване на годишна база с повече от 50%. Така договорът бил нищожен 3 и липсвало основание за предявяване на претенция срещу ответницата, която била жертва на измамливи действия от страна на предварително сговорили се лица. Липсвало доказателство, ищецът да е вписан в регистъра при БНБ за кредитни институции, което предпоставяло липсата на възможност за придобиване чрез цесия на претендираното вземане и съответно липса на възможност за водене на настоящото производство, като липсвала легитимация. Липсвало и представено приложение №1 към договор за цесия, доколкото самият договор за цесия не прехвърлял вземане към ищецът със страна ответницата. Предвид изложеното, особеният представител на ответницата иска отхвърлянето на предявения иск изцяло. Не представя писмени доказателства, иска изискването на справка и задължаването на ответника, да представи допълнителни писмени доказателства по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените материали, частно гражданско дело № 2533 по описа за 2021г. на Районен съд - Хасково е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 81В, ап.3 и длъжник П.

Д. Д., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 890,17 лв. – главница, представляваща платена главница на „Кредисимо“ АД от „Ай тръст“ЕООД по Договор за потребителски кредит № 647388, сключен на 07.04.2016г., между „Кредисимо” АД, град София и П. Д. Д., обезпечен чрез Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД, град София и П. Д. Д. на 07.04.2016г., вземането по който е прехвърлено от страна на „Кредисимо” АД и „Ай тръст“ЕООД на „АПС Бета България” ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания (цесия) и Приложение 1 към Договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021г.; сумата в размер на 605.36 лв. – възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство; сумата в размер на 114,15 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.04.2016г. до 31.12.2016г. по договора за кредит; сумата в размер на 380,72 лв. – лихва за забава за периода от 30.04.2016г. до 23.02.2021г. по договора за кредит; сумата в размер на 229.47 лева - лихва за забава за периода от 23.02.2021г. до 02.03.2021г. по договора за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.11.2021г. до окончателното й изплащане.

В заявлението си, заявителят е посочил, че паричното вземане представлява неплатени суми по Договор за потребителски кредит № 647388, сключен на 07.04.2016г. между „Кредисимо” АД, град София и длъжника, както и по Договор за предоставяне на поръчителство от същата дата, сключен между «Ай Тръст» ЕООД и П. Д. Д., вземанията по който са прехвърлени с договор за прехвърляне на вземания (цесия) и Приложение 1 към Договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021г. от „Ай Тръст" ЕООД в полза на „АПС Бета България” ЕООД.

4

Съдът е уважил това заявление като е издал за част от претендираните суми заповед № 762 от 04.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, вкл. и за разноските по делото в размер на общо 58.90 лв., а именно за сумата от общо 1 329,79 лв., формирана както следва: 890,17 лв. главница по договор за кредит; 114,15 лв. договорна лихва за периода 30.04.2016 г. - 31.12.2016 г.; 380,72 лв. лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от 02.11.2016 г. до изплащане на вземането. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответника настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.