Решение № 6049 от 08.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6049 гр. София, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Димитрова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Гражданско дело № 20231100105666 по описа за 2023 година

Предявени са от А. Й. Ц. против Прокуратурата на Република България кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът твърди, че бил привлечен в качеството на обвинаем по ДП ЗМ № 945/12 г. по описа на РУ на МВР, гр. Пазаджик на 14 декември 2012 г. за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. След тази дата бил привличан в същото качество и за същото престъпление многократно. С постановление от 10 юни 2013 г. по преписка № 02815/12 г. на Окръжна прокуратура - Пазарджик досъдебното производство било прекратено, поради недоказаност на обвинението. С определение № 280 от 10 юли 1013 г., постановено по ЧНД № 344/13 г. на Пазарджишки окръжен съд било отменено постановлението на окръжната прокуратура и делото било върнато за правилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Въз основа на внесен обвинителен акт било образувано НОХД № 44/2014 г. по описа на ОС – Пазарджик, по което ищецът бил признат за виновен с присъда № 4/16.01.2015 г.

Впоследствие с присъда № 14/16.01.2015 г., постановена по ВНОХД № 79/2015 г., Пловдивският апелативен съд отменил присъдата на Пазарджишкия окръжен съд и го оправдал по повдИ.ото обвинение. С Решение № 86/19.07.2016 г., постановено от Върховния касационен съд, по нд № 266/16 г. присъдата ва Пловдивския апелативен била отменена и делото - върнато за ново разглеждане, съобразно дадените от съда указания. С решение № 250/24.10.2016 г., постановено по ВНОХД № 396/2016 г., Пловдивският апелативен съд 1 върнал делото на Окръжна прокуратура - Пазарджик за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Въз основа на нов обвинителен акт със същото обвинение в Пазарджишкия окръжен съд било образувано НОХД № 422/2018 г. По това дело с протоколно определение от 7 септември 2016 г. производството било прекратено и делото - върнато на окръжната прокуратура. Определението на съда било потвърдено по ВНЧД № 558/2018 г. с определение № 630/2018 г. на Пловдивския апелативен съд. По внесен трети обвинителен акт със същото обвинение в Пазарджишкия окръжен съд било образувано НОХД № 257/19 г., по което съдът отказал да опрекрати производството и да върне делото на прокуратурата. Това определение било отменено от Пловдивския апелативен съд с определение № 386/19 г. от 12 юни 2019 г., постановено по ВНЧД № 306/19 г. и делото било върнато със съответните указания на Окръжната прокуратура в гр.

Пазарджик. Въз основа на четвърти обвинителен акт със същото обвинение в Пазарджишкия окръжен съд било образувано НОХД № 788/19г., по което с присъда № 250025/28.10.2021 г. ищецът бил оправдан. С Решение № 65/08.04.2022 г., постановено по ВНОХД №14/2022 г., Пловдивският апелативен съд, потвърдил първоинстанционната присъда. С решение № 127/16.01.2023г., постановено по н.д. № 445/22 г., Върховният касационен съд оставил в сила решението на Пловдивския апелативен съд. Така в продължение на повече от десет години ищецът бил обект на незаконно наказателно преследване. През м. декември 2011г. той прекарал масивен инфаркт и здравословното му състояние системно се влошавало. По време на наказателното производство, преди всяко от извършваните процесуални действия, психоемоционалното му състояние било силно изострено. Това довело до общо разстройство на здравето му, опасно за неговия живот по смисъла на чл. 128, ал. 2 от Наказателния кодекс. На ищеца била призната инвалидност с решения на ТЕЛК, II-ра МБАЛ - 72 % трайно намалена работоспособност. В резултат на наказателното производство психическото състояние на Ц. се влошило. Той развил тревожно разстройство, генерализирана тревожност/код F41.1/, съчетано с тежък депресивен епизод (включващ панически атаки) код F32.2 по Международната класификация на болестите. Отношенията в семейството на ищеца също се влошили. Наказателното производство предизвикало у него потиснатост, нервни изблици и постоянна тревога за изхода от делото, нарушени били социалните и професионалните контакти на ищеца, той се отчуждил от колеги и приятели, напуснал фирмата. В хода на наказателното производство Ц. направил разходи за адвокатско възнаграждание в размер на 5 500 лв. При така изложените твърдения ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 5 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2012 г./датата на привличането му като обвиняем/ до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявените искове като нередовни и неоснователни. Оспорва иска за неимуществени вреди, като поддържа следните възражения: оспорва ищецът да е претърпял описаните в ИМ вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и твърдените от ищеца вреди; оспорва размера на иска. Оспорва иска за имуществени вреди – твърди, че липсват доказателства да е било уговорено и 2 заплатено адвокатско възнаграждение в наказателния процес; на следващо място оспорва адвокатското възнаграждение в наказателното производство като прекомерно, с оглед на фактическата и правна сложност на производството. Твърди, че при евентуално уважаване на главните искове, законна лихва се дължи от датата на подаване на исковата молба, не и за периода преди тази дата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.:

За да бъде уважен предявеният иск трябва да бъдат ангажирани доказателства за следните юридически факти: 1/срещу ищеца да е повдИ.о обвинение за извършено престъпление; 2/ищецът да е оправдан по повдИ.ото обвинение; 3/да е настъпила вреда за него; 4/да е доказана причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредата;

5/да е установен размерът на дължимото обезщетение.

Видно от присъда от № 260025/28.10.2021 г. по НОХД № 788/2019г. на Окръжен съдПазарджик, подсъдимият А. Й. Ц. е признат за невиновен в това, на 26.07.2012 г., в с.Черногорово, обл.Пазарджик, е причинил смъртта на Н. П. М., ЕГН **********, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - да е допуснал нарушение на НАРЕДБА № 3 от 14.10.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводни линии, а именно: допуснал е машината HOPPER да е токозахранена с открити контакти и щепсели, със степен на защита IP 20 /първата цифра показва стелен на защита от прах, а втората – степен на защита от влага/ и да не е спазил изискванията за устройството на електрическите уредби, в нарушение на чл.200, ал.1, т.1, т.2 и т.З от НАРЕДБА № 7 и да е допуснал машината HOPPER да не е обезопасена, чрез добавяне на дефектнотокова защита, в нарушение на чл.1789, чл.1790 и чл.1796 от НАРЕДБА № 3, поради което е оправдан по повдИ.ото обвинение по чл.123, ал.1 от НК, вр. чл.200, ал.1, т.1, т.2 и т.З от Наредба № 7, вр. чл. 1789, чл.1790 и чл.1796 от Наредба № 3.

От приложените по делото НОХД № 788/2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик и ДП № 945/2012 г. на Окръжа прокуратура - Пазарджик се установява, че наказателното производство срещу Ц. е започнало на 14.11.2012 г., когато е привлечен като обвиняем за извършено на 26.07.2012 г. престъпление по чл.123, ал.1 от НК, и е приключило на 16.01.2023 г., когато оправдателната присъда е влязла в сила/общо 10 години, 2 месеца и 2 дни./. Установява се, че първоначално ищецът е бил признат за виновен с присъда № 4/16.01.2015 г. по НОХД № 79/2014 г. по описа на ОС – Пазарджик, която е била отменена с присъда № 14/14.12.2015 г. по ВНОХД № 44/2015 г. на Пловдивският апелативен съд и е бил оправдан по повдИ.ото обвинение. С решение № 86/19.07.2016 г. по нд № 266/16 г.

Върховният касационен съд е отменил оправдателната присъда и е върнал делото за ново разглеждане. С решение № 250/24.10.2016 г., постановено по ВНОХД № 396/2016 г.

Пловдивският апелативен съд е върнал делото на Окръжна прокуратура - Пазарджик за 3 отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Отново е внесен обвинителен акт в съда за същото престъпление, по който е образувано НОХД № 422/2018 г. на Окръжен съд-Пазарджик, но с определение от 7 септември 2016 г. производството е прекратено и делото отново е върнато на окръжната прокуратура. Определението на съда е потвърдено по ВНЧД № 558/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив. Отново е внесен обвинителен акт в съда по същото обвинение, по който е образувано НОХД № 257/19 г. на Окръжен съд-Пазарджик, но по силата на определение № 368 от 12 юни 2019 г., постановено по ВНЧД № 306/19 г. на Апелативен съд-Пловдив делото е върнато отново на прокуратарута с указания за отстраняване на нередовности. Отново е внесен обвинителен акт в съда по същото обвинение, въз основа на който е било образувано НОХД № 788/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, по което е постановена оправдателна присъда № 260025/28.10.2021 г., потвърдена при инстанционен контрол с решение № 65/08.04.2022 г. по ВНОХД №14/2022 г. на Апелативен съд-Пловдив и решение № 127/16.01.2023 г. по н.д. № 445/2022 г. на ВКС. Наказателното производоство е приключило на 16.01.2023 г., когато оправдателната присъда е влязла в сила.

По време на наказателното производство спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение “подписка“.

Представени са етапна епикриза от 21.04.2023 г., издадена от д-р С. К., за периода 01.01.2023 г. -21.04.2024 г., в която е посочена водеща диагноза“ стар инфаркт на миокарда“; придружаващи заболявания- хипертонично сърце/без застойна/ сърдечна недостатъчност. В раздел “анамнеза“ е отразено, че ищецът страда от ИБС. През 2011 г. е преживял преден МИ/миокарден инфракт/ със СТ елевация, усложнен с камерно мъждене. В етапната епикриза са посочени конкретните изследвания, които са били проведени и конкретните лекарства, които са изписани.

Представен е амбулаторен лист от 21.04.2023 г., издаден от д-р С. К., в който също е отразена водеща диагноза “стар инфаркт на миокарда“ и е описаната същата анамнеза, каквато е посочена и в етапната епикриза.

Представен е документ от 21.03.2023 г., озаглавен „Психиатрична преценка на А. Й.

Ц.“ за извършена консултация от д-р И. П. в психиатричен кабинет в Медицински център „Академик Иван Пенчев“ ЕООД. В документа на ръка е написан изх. № 5/2023 г. В писмената консултация е посочено общо, че са изписани антидепресивни лекарства и е предписана психотерапия, но не са посочени конкретните лекарства, които са били предписани на ищеца.

От писмо от 16.04.2024 г. на Медицински Център „Академик Иван Пенчев“ ЕООД се установява, че в центъра няма регистриран психиатричен преглед на ищеца А. Й. Ц.

/л.173/, поради което съдът прие, че документът, издаден от д-р И. П., е антидатиран и с невярно съдържание.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по негово искане са събрани гласни доказателствени средства. Разпитан е неговият лекуващ лекар – кардиолог – св.К., който заявява, че познава Ц. от няколко години, но не може да каже точно откога.

4

Спомня си, че ищецът е бил приет в клиниката на Университетска болница „Света Анна“, гр. София по повод на сърдечни оплаквания. Той бил преживял миокарден инфаркт и по повод на това се наложило да му с е направи коронарография и да му сложат стент, след което идвал на контролни прегледи в клиниката. По време на прегледите съобщавал за лесна умора - недостиг на въздух, отвреме навреме тежест зад гръдната кост и подобни стенокардни оплаквания. Той бил хипертоник с високо кръвно налягане. Няколко пъти сменяли терапията му, за да може да го контролират по-добре. Имал оплаквания от хипертония. Свидетелят твърди, че не е коментирал с ищеца дали е подсъдим, обсъждали само медицински въпроси. Заявява, че исхемичната болест на сърцето и артериалната хипертония могат да бъдат предизвикани от много фактори, включително и от житейски проблеми, тъй като това е стрес за организма, който оказва влияние върху органите и системите в него. Разяснява, че в неговата практика, при пациенти, които имат някакъв стрес, контролът на кръвното налягане е по-труден.