Решение № 6426 от 11.09.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е №….. гр. София, 11.09.2019 г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV - Д състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

Мл. съдия : Боряна Петрова при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 13524 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на 258 и сл. ГПК.

С решение от 21.05.2018 г. на СРС 76 с - в, по гр. д. № 30712/2018 г. е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, че Ю.Й.В. дължи на „Ю.Б.“ АД сумата от 13 989 лв., представляваща неизплатена главница по договор от 16.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 20.01.2017 г. (подаване на заявлението) до окончателното изплащан, като претенцията на ищеца е отхвърлена за разликата над уважения размер до претендирания размер от 16 095, 58 лв.

Със същото решение изцяло са отхвърлени изцяло предявените от ищцовото дружество искове за установяване дължимост на суми по договор за кредит от 16.04.2014 г., както следва: за сумата от 1 451,37 лв. - договорна лихва за периода от 16.10.2015 г. до 21.07.2016 г., за сумата от 128, 43 лв. - мораторна лихва за периода от 16.10.2015 г. до 21.07.2016 г., за сумата от 22,50 лв. - такса за периода от 16.10.2015 г. до 21.07.2016 г., както и сумата от 55, 20 лв. - такса за периода от 01.01.2016 г. до 21.07.2016 г.

Предвид изхода на спора, в полза на ищеца Ю.Б.“ АД са присъдени разноски за заповедното производство в размер на 889, 54 лв. и такива в исковото производство в размер на 516, 17 лв.

Срещу първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени претенциите на ищеца, е подадена въззивна жалба от „Ю.Б.“ АД с оплаквания за неговата неправилност. Оспорват се изводите на СРС за нищожност на клаузите, касаещи формирането на възнаградителната лихва, като се твърди, че същата е променлива величина, формирана от сбора на референтния лихвен процент „Прайм“ на Ю.Б. АД за необезпечени кредити в лева за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка. Посоченият в чл. 3, ал. 6 от договора начин, по който се определя „Прайм“, е съгласно методология на Банката за определяне на референтен лихвен процент „Прайм“ по потребителски и жилищно - ипотечни кредити, публикувана на интернет сайта на Банката и представляваща приложение към договора за кредит. В Методологията била описана формулата, по която се определя лихвения процент „Прайм“, с подробно описание на всички параметри, включени в нея, както и основанията за промяна/непромяна на лихвения процент, придружени с конкретни примери, като същата е била оповестена по подходящ начин и е била известна на ответника, доколкото е подписана него. Поддържа се, че основанията за изменение на възнаградителната лихва са от обективно естество, като клаузите са с ясно уговорени параметри и не са неопределени, не са обвързани със стоящи извън предварително известните и договорени от страните обстоятелства и не водят до липса на защита и накърняване на интересите на потребителя. Налице е ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и/или индикатори, поради което не е налице неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Моли да се отмени решението в отхвърлителните части, като се уважат предявените искове до пълните размери, а именно: за сумата от още 2 106, 58 лв. - главница, 1 579 лв. - лихви, 77, 70 - такси. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззиваемата - ответница Ю.Й.В. не е изразила становище по въззивната жалба в законоустановения срок.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия си въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за нарушения на императивните материалноправни норми.

Обжалваното решение е валидно постановено и допустимо, като при постановяването му не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението не е обжалвано в частта, с която е признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 13 989 лв., представляваща неизплатена главница по договор за кредит от 16.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 20.01.2017 г. и в тази си част е влязло в законна сила.

Като взе предвид доводите на въззивника в жалбата и след преценка на доказателствата по реда на въззивната проверка, настоящият състав приема следното:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 430 ТЗ, вр чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване, че Ю.Й.В. дължи на „Ю.Б.“ АД, неизплатени суми по сключен между страните Договор за потребителски кредит № FL 727769/16.04.2014 г., както следва: 16 095, 58 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата от 20.01.2017 г. до окончателното изплащане на вземането; 1 451, 37 лв. - договорна лихва от 16.10.2015 г. до 21.07.2016 г.;

128, 43 лв. - мораторна лихва от 16.10.2015 г. до 21.07.2016 г.; 22,50 лв. - такса за периода от 16.10.2015 г. до 21.07.2016 г.; 55, 20 лв. - такса за периода от 01.01.2016 г. до 21.07.2016 г.

За сумите в полза на банката е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 26.01.2017 г. и изпълнителен лист, по ч. гр. д. № 3948/2017 г. по описа на СРС, 76 с - в.

От съдържанието на приложения по делото Договор за потребителски кредит № FL 727769/16.04.2014 г. се установява, че между банката и ответницата е налице валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, въз основа на който на кредитополучателката Ю.Й.В. е следвало да бъде предоставен кредит в размер на 17 170 лв. Видно от приложеното към исковата молба платежно нареждане № 6497143/16.04.2014 г., кредитът е усвоен на 16.04.2014 г.

Според чл. 3 от договора за кредит длъжникът дължи възнаградителна лихва през първата година, в размер на сбора от договорна надбавка от 1, 55 % и референтен лихвен процент „Прайм“ на банката за необезпечени кредити в лева за съответния период на начисляване, който към датата на сключването на договора е в размер на 5, 95 %. За всяка следваща година след първите 12 месеца, до крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателят дължи променлива годишна лихва в размер на сбора на референтния лихвен процент „Прайм“, плюс договорна надбавка в размер на 8, 05 %.

Погасяването на кредита е следвало да бъде извършвано чрез заплащане на анюитетни месечни вноски (чл. 6, ал. 1 от договора), като през първите 12 месеца от срока на кредита на ответницата е предоставен гратисен период (чл. 4, ал. 1), през който е дължала единствено заплащането на възнаградителна лихва. Според приложения към договора за кредит и подписан от страните погасителен план от 16.04.2014 г. задължението е следвало да бъде погасено за 72 месеца - до 16.04.2020 г. с падеж на всяка вноска 16 - то число от месеца.

Видно от отразеното в извлечението от счетоводни книги кредитополучателят е изпаднал в забава по отношение на вноските с настъпил падеж, считано от 16.10.2015 г.

По делото е приложена нотариална покана рег. №7120/14.07.2016 г., том 3, рег. № 137, на нотариус М. Калоянова, връчена лично на Ю.Й.В. на 21.07.2016 г., с която банката е обявила вземанията по процесния кредит за предсрочно изискуеми.

Както в първоинстанционното, така и във настоящото въззивно производство ответницата не е изразила становище по исковете, като не е подала в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба. Единствено във възражението, подадено по реда на чл. 414 ГПК, тя оспорила дължимостта на част от изискуемите вземания, поради неравноправност на чл. 3, ал. 6, чл. 6, ал. 2 и ал. 4 и чл. 12, вр. чл. 15 от процесния договор за кредит.

Предвид приетото в т. 11 а от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, така въведените възражения за неравноправност на договорните клаузи са допустими и поначало съдът следва да ги приеме за разглеждане в производството по иска по реда на чл. 422 ГПК.

Договорна клауза е неравноправна на основание чл. 143 ЗЗП при наличието на следните предпоставки: 1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя (така и Решение № 378 от 28.03.2019 г. по т. д. № 2775/2017 г., II т. о. на ВКС).

Изброяването на хипотези по т. 1 - 19 на чл. 143 ЗЗП не е изчерпателно и съдът дължи съобразяването на клаузите от потребителски договор с горепосочените общи критерии за неравноправност.

Тъй като твърдяната от кредитополучателя неравноправност на визираните клаузи е заявено като защитно възражение, а не като насрещен иск, преценката на съда относно основателността на това възражение следва да бъде извършена дотолкова, доколкото обявяването на клаузите за неравноправни има отношение към предмета спора, свързан с претендираните от банката суми по банковия кредит.

Съгласно чл. 3, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 от договора възнаградителната лихва по кредита се формира от два компонента - фиксирана надбавка и променлив референтен лихвен процент (РЛП), наречен „Прайм“, изчисляван по методология на банката, публикувана на интернет страницата й.

Като съобрази конкретиката на делото, твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, настоящият състав намира, че преценката за неравноправност на горепосочената клауза, е ирелевантна за предмета на спора. В сбора на лихвата за първите 12 месеца от действието на договора се включва, наред с фиксираната надбавка от 1, 55 % и РЛП в размер на компонента „Прайм“, който е посочен по размер в чл. 3, ал. 1 от договора - 5, 95 %. Следователно за кредитополучателят е било ясно, че лихвата по кредита за първите 12 месеца от договора е в размер на 7, 50 %, като в чл. 3, ал. 4 от договора са посочени ГПР (12, 90 %) и общата дължима сума по кредита в размер на 25 438,70 лв., изчислени именно към момента на подписване на договора.

Към договорът е приложен и погасителен план от 16.04.2014 г. за целия срок на кредита, носещ подписа на ответницата, който не е оспорен в производството.

Действително, за втората и следващите години от срока на договора, страните са уговорили, че се дължи лихва, формирана от сбора на РЛП „Прайм“, плюс фиксирана надбавка от 8, 050 %, но по делото не се твърди, а и не се установява, първоначално уговорения за първата година лихвен процент по чл. 3, ал. 1 от договора да е бил изменян. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че друг погасителен план, освен този от 16.04.2014 г., не е приложен по делото и няма данни да е изготвян, и съгласно него съдът служебно изчисли (за която математическа операция не са необходими специални знания), че сборът от непогасените вноски за лихви за процесния период 16.10.2015 г. - 21.07.2016 г., e в размер на 1 796, 96 лв. Съпоставен с претендираната за същия период възнаградителна лихва от 1 451, 37 лв. и при липсата на данни да са погасявани задължeнията по вноски с падеж 16.10.2015 г. и последващите, то и не може да се направи извод за изменение на първоначално договорения лихвен процент в размер на 7, 50 %. В този смисъл безпредметна се явява преценката за неравноправност на клаузата на чл. 3, ал. 6, тъй като тя има отношение към формирането на лихвата след изтичане на първите 12 месеца от действието на договора и то при положение, че кредиторът измени размера на лихвата, определен в чл. 3, ал. 1 от договора.

Дори и да се приеме за неравноправна клаузата на чл. 3, ал. 6, нищожността ѝ на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, не рефлектира върху вземането на ищеца за претендираната възнаградителна лихва, чийто размер, както се посочи, е по - малък от този по първоначално уговорените условия и погасителен план. Евентуалната нищожност на уговорката в клауза от договор за банков кредит, даваща право на банката - кредитор да променя едностранно лихвата по кредита при промяна на променливата компонента, не обуславя нищожност и на уговорката за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в размер, формиран като сбор от БЛП с точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка (в този смисъл