Решение № 1469 от 12.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1469 гр. Бургас, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря СТОЙКА Т. КАСЪРОВА като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20252120105740 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 33193/28.07.2025 г. на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в ***, чрез адвокат С. М. от САК, със съдебен адрес: ***, срещу П. С. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните сумата от общо 399,96 лева, формирана както следва: 110,34 лева – сбор от неплатени месечни абонаментни такси и стойност на ползвани услуги, дължими за периода от 01.07.2022 г. до 31.10.2022 г. по сключен между страните договор за мобилни услуги с номер ********** от *** г. и допълнително споразумение от *** г.; 289,62 лева - неплатени лизингови вноски по сключен между страните договор за лизинг на мобилно устройство от *** г.; ведно със законната лихва върху главниците, начислена за периода от 07.02.2025 г. до окончателното им изплащане, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

№ *** г. по описа на БРС. Претендират се разноските, сторени в исковото и заповедното производство.

Излагат се подробни фактически и правни твърдения, обосноваващи основателността на претенцията, като се посочва, че ответникът бил клиент на ищеца и между страните били сключени договор за мобилни услуги с номер ********** от *** г. и допълнително споразумение от *** г. към него, както и свързан с него договор за лизинг на мобилно устройство *** от *** г. Твърди се, че поради допуснато от ответника договорно неизпълнение по посочените съглашения, ищецът прекратил едностранно договорите на 26.10.2022 г. и на осн. чл. 11, ал. 1 и т. 19б от ОУ, при които били сключени. Заявява се, че по прекратените договори за ответника останали задължения за абонаментни такси, потребени услуги и лизингови вноски. Част от претендираните суми били индивидуализирани в издадени от ищеца три броя фактури ***.; ***; ***.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител – адв. Б. К. от БАК, с който претенциите се оспорват като неоснователни. Правят се оплаквания за недоказаност на изложените от ищеца 1 твърдения, обосноваващи претенциите и при липса на ангажирани доказателства за валидно сключени договори, стойността на договорените абонаментни такси, потребените по тях услуги и лизингованата вещ, размера и броя на вноските по лизинга, както и за едностранното прекратяване на договорите. В обобщение се моли за отхвърляне в цялост на исковете.

Ищецът не изпраща представител в проведеното по делото открито съдебно заседание. С молба-становище вх. № ***. поддържа исковата молба и уточнява заявление вх. ***, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в рамките на ч.гр.д. № *** г. по описа на БРС, като посочва, че в същото е допусната техническа грешка, като макар правилно индивидуализиран по ЕГН, ответникът-длъжник е посочен с некоректни три имена, които поддържа, че са действително „П. С. Т.“. Представя в приложение доказателствата, представени към заявлението по ч.гр.д. № *** г. по описа на БРС. С молба вх. № ***. излага допълнителни доводи в подкрепа на исковете и по повод възраженията на особения представител, изложени в писмения му отговор, представя доказателства за сторените съдебни разноски, които претендира.

Ответникът не се явява в съдебно заседание по делото. Представлява се от назначения особен представител – адв. К. от БАК, който оспорва исковата молба, поддържа дадения отговор. Моли за отхвърляне на претенциите.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е изискано и приложено ч.гр.д. № *** г. по описа на Бургаския районен съд, по което е издадена заповед № *** от *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 110,34 лева – сбор от неплатени месечни абонаментни такси и стойност на ползвани услуги, дължими за периода от 01.07.2022 г. до 31.10.2022 г. по сключен между страните договор за мобилни услуги с номер ********** от *** г. и допълнително споразумение от *** г.; както и сумата от 289,62 лева - неплатени лизингови вноски по сключен между страните договор за лизинг на мобилно устройство от *** г.; ведно със законната лихва върху главниците, начислена за периода от 07.02.2025 г. до окончателното им изплащане. Последната е била връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 от ГПК, предвид което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. В дадения от съда едномесечен срок е предявен искът по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, който има за предмет вземания, идентични на тези, предмет на издадената заповед. Поради изложените съображения съдът намира, че предявените искове са допустими.

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, при което в тежест на ищеца е възложено пълното и главно доказване на следните обстоятелства: наличието на облигационни правоотношения по посочените договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения и договори за лизинг; неизпълнение от страна на ответника по договорите; едностранно прекратяване на договорите от ищеца; размера на задълженията на ответника, а в тежест на ответника при условията на непълно насрещно доказване - обстоятелствата относно факта на изпълнение на паричните задължения, както и направените възражения.

С определение № ***. по делото съдът е указал на страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителски договори, като на основание чл. 7, ал.

3 от ГПК им е дал възможност да вземат отношение по релевантните правни въпроси.

2

С приетия без възражения на страните окончателен доклад по делото съдът е указал изрично на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за едностранното прекратяване на договорите с ответника и датата на прекратяването им.

От приобщените писмени доказателства, приложени в електронен вид по ч.гр.д. № *** г. по описа на Бургаския районен съд, както и в писмена форма /л. 55-90; л. 100-106 от исковото производство/ се установява, че между страните по делото са били сключени Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от *** г. и допълнително споразумение от *** г. при Общи условия, с последно уговорен срок от 24 месеца, при абонаментен план с месечна такса от 52,99 лева. Съгласно допълнителното споразумение и Договор за лизинг от *** г. /сключен при ОУ/ ищецът предоставил на ответника за ползване мобилно устройство *** с обща лизингова цена от 527,76 лева, разсрочена на 23 месечни вноски за периода на абонамента за мобилни услуги и с дата на последна вноска – 05.08.2023 г., с дадена отстъпка от цената в размер на 382,14 лева. Във връзка с предаването на устройството като разписка следва да се цени и Допълнително споразумение от *** г. – раздел II, т. 1, удостоверяваща изрично това обстоятелство.

Установява се, че по договора за мобилни услуги са потребени такива от ответника и за исковия период 01.07.2022 г. до 31.10.2022 г., като в тази връзка ищецът е представил и неоспорени от ответната страна фактури в приложение на молба от 20.04.2026 г. /л. 112-115 от делото/, установяващи стойността им за отчетения период 01.07.2022 г. - 31.10.2022 г., която съответства на претендираната.

Така, съобразявайки писмените доказателства и възраженията на особения представител на ответника, съдът намира, че исковете се явяват основателни и доказани по размер. Оплакванията на особения представител са основно насочени към факта, че иницииралото заповедното производство заявление на ищеца е било насочено срещу M. Х. А. с ЕГН на ответника, респ. че исковата молба не съответства на заявлението. Съдът намира, че действително посоченото противоречие между имената и индивидуализиращия длъжника ЕГН е било основание за даване на указания до заявителя за изправянето му. Въпреки това, след преценка на доказателствата и обосноваващите дължимостта на вземанията доказателства, съобразявайки като водеща индивидуализацията на лицата по ЕГН, заповедният съд е издал заповед по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредил вземанията да бъдат заплатени от длъжника-ответник с правилно посочени три имена, служебно изведени от НБД „Население“ по ЕГН. Същевременно, в хода на исковото производство и въз основа на указания на исковия съд ищецът извърши надлежно уточнение на заявлението си, като отстрани коментираната нередовност. Така, настоящият съд, взимайки предвид, че исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното, намира че не се установява несъответствие между заповедта по чл. 410 от ГПК и заявените по основание и размер вземания и исканията, предмет на иска по реда на чл. 415 от ГПК. Индивидуализацията на ответника-длъжник безспорно бе изправена и с оглед изявление на ищеца-заявител в хода на исковия процес.

Във връзка с възражението на особения представител за отсъствие на доказателства за надлежно едностранно прекратяване на договора от ищеца, съдът намира същото за неотносимо към предмета на спора. Действително, независимо от изрично дадените от съда указания по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК, ищецът не представи такива, годни да установят едностранно прекратяване /развалена/ на правоотношенията по процесните договори по волята на мобилния оператор. Този извод се налага от една страна с огле осъществена от съда преценка за неравноправност на клаузата по т. 19б от ОУ, предвиждаща право за автоматично едностранно прекратяване на абонамента по 3 волята на икономически по-силната страна и без уведомяване на потребителя. Доколкото празнотата, по силата на препратката на раздел XXIV „Приложимо право“ от ОУ на оператора, следва да се запълни с уредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, настоящият съд приема, че едностранно прекратяване /разваляне/ на договора по вина на потребителя е допустимо при предварително даден на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока договора ще се смята за развален, като предупреждението трябва е писмено, когато договорът е сключен в писмена форма, какъвто е процесният случай. Действително, в приложение на молба от 20.04.2026 г. ищецът представя писмено уведомление с нужното съдържание /последна покана за доброволно плащане – л. 111 от делото/, но не и доказателства за достигането му до насрещната страна. В този смисъл по делото безспорно не се установи договорните правоотношения между страните да са надлежно прекратени по посочения от ищеца ред. Независимо от изложеното, както бе посочено по-горе, съдът намира този факт за ирелевантен към спора. Това е така, доколкото още към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК вземанията на ищеца за потребени мобилни услуги и абонаментни такси по процесните договори са били изискуеми - задълженията са били падежирали с настъпване на посочените конкретно определени с дата срокове за плащане във фактурите, издадени за тях. Идентичен извод се налага и по отношение на заявените вземания за лизингови вноски, доколкото към 07.02.2025 г. всички вноски по лизинга са били изискуеми – падежирали вцялост с настъпване датата за плащане на последната от тях – 05.08.2023 г. Общо дължимата сума по лизинга за периода от 01.07.2022 г./начало на твърдяното неизпълнение/ до края му възлиза в размер на 307,86 лева, който надхвърля заявеното вземане. Следва да се поясни, че обстоятелството относно едностранното разваляне на договора би имало отношение, в случай, че предмет на установяване по делото бяха и вземания по заповедта с неустоечен харакТ.. В случая обаче такива не се претендират, като съгласно окончателния доклад по делото е прието, че се касае до искове за установяване дължимостта на договорни парични задължения по мобилен абонамент и лизинг.