Решение № 107 от 27.02.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Монтана, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251630103101 по описа за 2025 година

Правното основание на предявения иск е по чл.124 ГПК във връзка с чл.26, ал.2 ЗЗД във връзка с чл.22 ЗПК и чл.143 и 146 ЗЗП.

Ищецът Н. Р. Н. твърди, че сключил с ответника договор за паричен заем MAX 500082257. Страните договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 511.29 Евро и да бъде погасен за срок от 12 месеца. В договора били предвидени такси за бързо разглеждане и динамично плащане. Посочените такси не били включени в разхода по кредита, като по този начин е налице заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. Налице е нищожност на договора, която следва да бъде прогласена от съда. Твърди също, че до момента за погасяване на задълженията по договора е заплатил сумата от 388.58 Евро.

Недействителността на кредитното правоотношение има за последица според чл.23 ЗПК дължимост само на чистата стойност на кредита. Ето защо, моли съда с решението си да установи в отношенията между страните, че дължимата от него сума по договора е 122.71 Евро. Претендира заплащане и на сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество Б************* ООД взема становище за неоснователност на предявения иск и излага подробни доводи за валидност на възникналото правоотношение. Заявява, че по конкретния договор е включена такса динамично плащане, но не и бързо разглеждане, както и че действително нейният размер не е включен в ГПР.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, от които доказателства се установява следното:

Няма спор между страните, че на 26.02.2025 година между тях бил сключен 1 договор за паричен заем MAX 500082257, по силата на който ищецът получил сумата от 511.29 Евро. Заетата сума следвало да бъде върната в срок от 12 месеца. Според клаузите на договора ищецът следвало да заплати разсрочено с всяка от погасителните вноски и възнаграждение за услуга „динамично плащане“ в размер на 1167.95 Евро. Към момента на приключване на съдебното дирене по признание на ответното дружество ищцата е заплатила сума в размер на 296.56 Евро. Въпреки дадените от съда указания, ищцата не ангажира доказателства да е заплатила твърдяната от нея сума от 388.58 Евро. Ето защо съдът приема, че за погасяване на задължението ищцата е внесла сумата от 296.56 Евро.

От представените по – горе писмени доказателства съдът обосновава извод, че между страните на 26.02.2025 година е възникнало облигационно отношение по повод предоставен потребителски кредит. Отношенията между кредитора и заемателят са подчинени на общите правила на Закона за задълженията и договорите – договор за заем и на специалните разпоредби на Закона за потребителския кредит.

В настоящия случай съдът намира, че в договора за потребителски кредит не е посочен действителния размер на ГПР и поради това не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по ясен и разбираем начин в договора да бъде посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва.

Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Следователно, като част от ГПР следва да се разглеждат и вменените задължения за заплащане на такса, независимо дали дължимостта й предхожда сключване на договора или не. Ясно е, че таксата е дължима като част от задължението по кредита и заплащането й е включено в погасителния план. С включването на таксата ГПР реално надхвърля допустимия, определен в чл.19, ал.4 ЗПК (задължението по претендираните такси надхвърля размера на отпуснатия заем). Напрактика се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, а посочената такса е прикрит разход по кредита. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е 2 нищожна.Заобикалянето на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК има за последица недействителност на цялото кредитно правоотношение, при което заемателят – потребител дължи връщане единствено на главницата.

В настоящия случай е предявен и изричен установителен иск, който да установи в отношенията между страните размера на дължимата сума по кредита. Както бе посочено по – горе, ищцата не ангажира доказателства за направените от нея вноски, поради което съдът следва да приеме, че е погасила посочената от ответника сума в размер на 296.56 Евро. При това положение дължимата от ищцата сума е 214.73 Евро С оглед този изход на делото ответникът дължи на ищеца заплащане на направените в производството разноски.

По горните съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между Н. Р. Н. с ЕГН ********** от град М******* и „Б*************“ ООД с ЕИК *********** със седалище и адрес на управление град С*********, ул.*********** нищожността на договор за паричен заем MAX 500082257 от 26.02.2025 година.

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между Н. Р. Н. с ЕГН ********** от град М******* и „Б*************“ ООД с ЕИК *********** със седалище и адрес на управление град С*********, ул.*********** дължимостта на сумата 214.73 Евро за погасяване на остатъка от дължимата главница по договор за паричен заем MAX 500082257 от 26.02.2025 година, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер ОСЪЖДА „Б*************“ ООД с ЕИК *********** със седалище и адрес на управление град С*********, ул.*********** ДА ЗАПЛАТИ на А************* с ЕГН ********** от град Монтана, жк.Младост, бл.28, вх.В, ап.5 сумата от 328.78 Евро направени в производството разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

3