Решение № 186 от 27.05.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Смолян, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20225400500114 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С Решение № 422/23.12.2021 г., поправено с Решение № 56/11.03.2022 г., по гр.дело № 28/2021 г. Смолянският районен съд ОСЪЖДА община Смолян да заплати на основание чл.49 във вр. с чл. 45, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД на Е.К. Ч. обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 820,60 лева, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, причинени от настъпило пътно-транспортно произшествие на 30.01.2020 г. на ул. „М.“ № 49, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата над уважения размер от 5 000 лева до пълния предявен размер от 7 000 лв.

Също така, общината е осъдена да заплати на Е. Ч. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 385,78 лв. за направените деловодни разноски, пропорционално на уважената част от исковете.

На свой ред, Е.Ч. е осъдена да заплати на основание чл.

78, ал. 3 във вр. с ал.8 ГПК на община Смолян сумата от 103,50 лв. разноски, 1 пропорционално на отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на третото лице „Еко Традекс Груп“ АД-гр.Хасково, което е помагач на ответника.

Срещу решението са подадени допустими въззивни жалби и от двете главни страни.

С въззивна жалба вх.№ 232/18.01.2022 г. Е. К. Ч., чрез пълномощника адв.В.П., обжалва горното решение в частта, с която е отхвърлен искът и против общината за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 5 000 лв. до предявения от 7 000 лв.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият по тази жалба ОБЩИНА СМОЛЯН я оспорва, моли решението в обжалваната от Е.Ч. част да се потвърди и да се присъдят разноските за двете инстанции.

С въззивна жалба вх.№ 219/17.01.2022 г.

ОБЩИНА СМОЛЯН обжалва горното решение в частите, с които е осъдена да плати на Е.Ч. обезщетение за имуществени вреди от 3 820,60 лева, както и обезщетение за неимуществени вреди от 5 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2020 г. до окончателното изплащане. Иска се отмяна в тези части и цялостно отхвърляне на исковете; евентуално – намаляване на присъдените обезщетения.

От въззиваемата по тази жалба Е.Ч. не е даден отговор по реда на чл.263, ал.1 ГПК.

Третото лице-помагач „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП“ АДгр.Хасково, чрез пълномощника си адв.И. И., представя отговор по чл.263, ал.1 ГПК на въззивните жалби на главните страни. Излага становище, че жалбата на община Смолян е основателна, с изключение на частта, с която оспорва приетото от СмРС, че договорът между него и общината за зимно поддържане не се отнася до улицата, на която се случва ПТП; а жалбата на Е.Ч. – лишена от основание.

В съдебно заседание Е.К. Ч., редовно призована, не се явява и не изпраща представител. За нея от пълномощника и адв.В.П. е постъпило писмено становище в подкрепа на нейната жалба и против тази на общината.

Представя писмена защита.

За община Смолян, редовно призована, юрк.З. К. иска

2 отхвърляне жалбата на Ч. и отмяна на решението в обжалваните от общината части. Представя писмена защита в дадения от съда срок.

Третото лице - помагач „Еко Традекс Груп“ АД- гр.Хасково, редовно призовано, не изпраща представител на съдебното заседание.

Въззивният съд намира, във връзка с жалбата на община Смолян, че решението е правилно в частта, с която е уважен искът на Е.Ч. за 3 820,60 лв. обезщетение за имуществени вреди и 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва; но то следва да се отмени изцяло в частите за разноските и частично – в отхвърлителната част за разликата над 5 000 лв. до поисканите 7 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Относно фактите, установени от документите, заключенията по съдебно-автотехническата и медицинската експертизи и свидетелските показания и изводите от тях следва да се имат предвид изложените от първоинстанционния съд мотиви по арг. от чл.272 ГПК; с изключение на приетото от СмРС, че отговорността за поддръжката на улицата, където става ПТП, не е на третото лице-помагач „Еко Традекс Груп“ АД-гр.Хасково.

Въззивният съд счита, че величината само от 5 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди се явява занижена с оглед критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД и разясненията по ППВС № 4/1968 г.

Установява се от Листа за преглед на пациент в

КДБ/СО от 30.01.2020 г. и Допълнителния лист към него, Амбулаторен лист от същата дата, два болнични листа от личния лекар д-р Марияна ВасилеваБакларова за периодите на домашен амбулаторен режим съответно от 30.01.2020 г. до 05.02.20202 г. и от 06.02.20202 г. до 12.02.2020 г., Съдебномедицинското удостоверение № 5/2020 г. на съдебния лекар към МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“-Смолян, резултатите от две образни изследвания от 30.10.2020 г. от лицева пулмограма и на гръдна клетка и от ехографско изследване от същата болница, резултатите от лабораторните изследвания от 30.01.2020 г. и заключението по съдебно[1]медицинската експертиза, че Е.Ч., вследствие ПТП от 30.01.2020 г., претърпява контузия на главата и лицето с охлузвания и кръвонасядания, контузия на шията; контузия и кръвонасядане на гръдния кош, контузия на хълбочно-поясна област, контузия и кръвонасядане на корема, контузия и кръвонасядане на 3 лява ръка, контузия на дясна ръка, довели до разстройство на здравето и, извън случаите на чл.128 и 129 НК,по смисъла на чл.130, ал.1 НК.

Интензитетът на болките през първите 4-5 дни е силен, след това постепенно намалява и се очаква пълно отзвучаване за срок от 30 дни, като през това време ищцата е имала страдание и неудобство при извършване на обичайните си житейски дейности.

Назначени и осъществени са били реанимационно-венозно влИ.ия на болкоуспокояващи медикаменти в КДБ/СО на МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“-Смолян на 30.01.2020 г. При напускане на болницата са назначени обезболяващи медикаменти. Режимът на поведение е бил домашноамбулаторен.

Вещото лице д-р С.К. заключава още, че описаните травматични промени са причинени по механизма на действие на твърди, тъп предмет, удар или притискане от такъв. По време и начин те отговарят много добре да са получени в резултат на претърпяното ПТП на 30.10.2020 г.

Възможно е също така те да бъдат причинени при движение със скорост, посочена в исковата молба – 25 км/час, тъй като ищцата е била най-вероятно с колан в автомобила.

На съдебното заседание от 23.12.2021 г. същият лекар обяснява допълнително, че болките биха могли да имат неврогенен характер; няма нарушаване на тъканите, функционално белият дроб на ищцата е без увреди; става въпрос по-скоро за интеркостална невралгия във връзка с травмите, което означава разтягане на меките тъкани. Счита, че болките биха могли да затихнат в рамките на 30 дни.

По делото са разпитани като свидетели С.Ч., съпруг на ищцата, и Т. Ч., нейна свекърва, чиито показания се преценяват съобразно изискването на чл172 ГПК. С.Ч. сочи, освен друго, че ищцата първоначално, след отваряне вратите на колата, се мъчи да диша, но не може да поеме въздух, плаче. Личният лекар и изписва обезболяващи и успокоителни лекарства. Това обаче не и помага много, защото почва да спи дълго и се налага да посетят психолог. След неколкократни посещения при психолога в Смолян, тя я изпраща в Пловдив при психиатър, който и изписва други лекарства. Независимо от това, посещенията при психолога продължават.

Болките по тялото на ищцата траят твърде дълго време, което е 4 притеснително. Съпругата му има нужда от помощ при ставане, което е много болезнено, макар тя да се движи; но не може да върши нищо. Всичко това налага семейството да живее за известно време в жилището на неговата майка – св.Т. Ч.. Съпругата му често плаче, както се изразява той, „за щяло и нещяло“.

Св.Т. Ч. установява, че, след катастрофата, ищцата и съпругът и се прибират не в своя дом, а в този на свидетЕ.та и стоят повече от две седмици. Е.Ч. е много изплашена, пребледняла прежълтяла, едва върви.

Двете и деца, едното от които е ученик, а другото посещава детска градина, също изпадат в шок, като я в виждат в това състояние. Ищцата обаче дори на тях не позволява да я прегърнат, защото всичко я боли, не иска никой да я докосва; много плаче; плачат и децата и. Е. не се храни, налага се да и помагат; много я болят гърдите, трудно диша. Предписаните от личния лекар успокоителни лекарства приема със седмици. Тъй като ищцата не може да се грижи за себе си и за семейството си в това състояние, свидетЕ.та поема тези грижи в своя дом. Ищцата споделя на свекърва си, че много се притеснява и страхува, даже да излезе на пътя; не може да спи нощно време. Тя и съпругът и посещават психолог и психиатър.

Свидетелят М. Г., който е съсед на ищцата в нейната махала, също дава показания, че ищцата непосредствено след катастрофата, когато я извеждат от автомобила и, не може да диша, много я болят гърдите.

Свидетелят научава от съпруга на ищцата, че тя две седмици живее при свекърва си, тъй като не може сама да се оправя с децата. Знае, че е посещавала лекари.

Св.Д. Д., управлявал насрещно движещия се багер, в чиято кофа се блъска автомобилът на ищцата, също сочи, че, когато отваря вратата на колата, Е.Ч. е много изплашена, едва диша.

Не се спори и е установено със свидетелски показания и заключенията по двете експертизи, че ищцата управлява автомобила с поставен предпазен колан. Част от травмите са причинени и от притискането му в тялото и.

Въззивният съд приема, че е напълно доказано претърпяването от ищцата и на сериозни психически страдания, като резултат от ПТП - страх, безпокойство, подтиснатост, страдание от натрапчивото 5 повтаряне в съзнанието и на спомена от катастрофата, който се превръща в кошмар, заради който не може да спи, и всичко това до степен да не е в състояние да се грижи сама за себе си и за децата си, което налага престой от повече от две седмици в дома на свекърва и, както и грижи от страна на последната. Също така, макар ищцата да е била много добър шофьор, дори притежател на т.нар. златен талон, доста време след катастрофата тя се страхува да управлява автомобил, в началото – даже да излезе на пътя, а се налага съпругът да вози нея и децата им до работа и до училище/детска градина /показанията на св.Г. и на Ч.и/.

От приложената справка на л.14 от НАХД №203/2020 г. на Смолянския районен съд се вижда, че Е.Ч. няма наложени наказания за нарушения на ЗДвП от снабдяването и за първи път през 2010 г. със свидетелство за управление на МПС до 30.01.2020 г., поради което през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. са и издавани т.нар.контролни талони за водач без наказание.

Представен е на л.132 от делото на РС-Смолян амбулаторен лист № 000426 от извършен на 11.02.2020 г. преглед на Ека Ч. от психиатър в Пловдив. Основната диагноза е :“Други реакции на тежък стрес. Доуточн.:

Тревожно-депресивно състояние.“ Разказаното от ищцата и отразено като анамнеза в листа е, че вследствие инцидента от 30.01.2020 г., тя става напрегната, тревожна, плачлива; непрекъснато мисли за случилото се, често има главоболие, нарушен сън с пробуждания и затруднено повторно заспИ.е; избягва контакти с хора и разговори за случилото се; страхува се да се качи на кола дори като пътник; посещава психолог и приема „Валериан, глог, мента“. Като обективно състояние е описано, че ищцата е психомоторно спокойна, леко вътрешно тревожна, леко дистимна, с вегетативни спазми и безсъние; апсихозна; критична. Предписано е лечение с препарат „Тритико“, за което е дадена и рецепта. Представен е и фискален бон за покупка на „Ксанакс“ на таблетки.

В тази връзка напълно необосновани се явяват оплакванията в жалбата на общината, че съдебното решение било основано единствено на и препращало към заключението на психологическа експертиза, представено от ищцата и оспорено от ответника, като не било доказано да са претърпени от Ч. психически травми; че не било отчетено как психолозите са лица, 6 които, използвайки различни тестове, не могат да направят оценка за психиатричното състоянието на пациента, а дават единствено и само хипотези за различни поведенчески и личностни характеристики, базирайки се на тестове; че психолозите не са медицински лица, не предписват медикаменти и не назначават лечение.