Решение № 2121 от 04.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2121 гр. Пловдив, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20255330115557 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.372, ал.1 ТЗ, във вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 288 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени от „ДАНИ ТРАНС” ООД – гр. Пловдив против „Адонай Лоджистик” ООД– гр. Пловдив, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1411,17 евро (с левова равностойност 2760 лв.), представляваща възнаграждение по заявка – договор за транспорт № **** г., обектививран във фактура №**** г.; сумата от 2086,07 евро (с левова равностойност 4080 лв.), представляваща възнаграждение по заявка – договор за транспорт № **** г., обективиран във фактура № **** г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – *** г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 30,99 евро (с левова равностойност от 60,61 лв.), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 2760 лв., обективирана във фактура № **** г. за периода 01.09.2025 до 28.10.2025 г., както и сумата от 42,65 евро (с левова равностойност от 83,42 лв.), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 4080 лв., обективирана във фактура № **** г., за периода от 05.09.2025 г. до 28.10.2025 г.

В исковата молба се твърди, че между страните са възникнали търговски правоотношения, по силата на които ищцовото дружество било доставчик, а ответното – получател. По повод на твърдените правоотношения бил осъществен международен превоз на товари от Германия до България, за които били подадени заявки № ***** г. и № **** г. Ищецът излага твърдения, че превозваната стока е надлежно изпратена и получена без забележки. Посочва, че за извършения международен превоз била издадена фактура № **** г. на стойност 2760 лв. и № **** г. на стойност 4080 лв., но сумата не била заплатена в уговорения 30-дневен срок, считано от датата на предаване на фактурата. Твърди, че с ответника са водени преговори за доброволно плащане на процесната сума, но изпълнение не последвало. Претендира и заплащане на обезщетение за забава за периода от 01.09.2025 г. до 28.10.2025 г. в размер на 60,61 лв. и обезщетение за забава за периода от 05.09.2025 г. до 28.10.2025г. в размер на 83,42 1 лв. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „АДОНАЙ ЛИДЖИСТИК” ООД – гр. Пловдив. Оспорва изцяло изложените в исковата молба обстоятелства. Прави възражение за изтеклата погасителна давност.

Твърди, че исковата претенция е недоказана, както по основание, така и по размер.

Моли за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.372, ал.1 ТЗ, във вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

За основателността на заявената главна искова претенция следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: между страните да са възникнали валидни облигационни правоотношения по процесните договори за превоз на стоки с твърдяното от ищеца съдържание на правата и задълженията на всяка страна; ищецът в качеството си на превозвач да е изпълнил точно в качествено, количествено и времево отношение задълженията си по договора. В доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване на основание чл. 154, ал.1 ГПК е установяването на посочените обстоятелства.

Ищецът основава исковата си претенция на сключен между страните договори от 24.07.2025 г. и 30.07.2025 г. Видно от заявка-договор за транспорт № *** г. (л.11 от делото) възложителят „Адонай Лоджистик“ ООД възлага, а изпълнителят/превозвач „Дани Транс“ ООД приема, да извърши превоз с товарен адрес Ludwig Edinger Strase 3, 99510 Apolda и дата на товарене *** г., и разтоварен адрес: ДОКА България, с.

Кривина 1588, ул. „Розова градина“ № 12 и дата на разтоварване – *** г., с товарен автомобил с рег. № ***** , при договорено възнаграждение от 2300 лв. без ДДС.

Уговорен е и падеж на плащане на възнаграждението – 30 дни след получаване на 2 броя фактури, както и 2 бр. оригинални ЧМР-та.

Съгласно заявка-договор за транспорт № **** г. (л.11 от делото) възложителят „Адонай Лоджистик“ ООД възлага, а изпълнителят/превозвач „Дани Транс“ ООД приема, да извърши превоз с товарен адрес Ludwig Edinger Strase 3, 99510 Apolda и дата на товарене *****г., и разтоварен адрес: ДОКА България, с. Кривина 1588, ул.

„Розова градина“ № 12 и дата на разтоварване – *** г., с товарен автомобил с рег. № ****, при договорено възнаграждение от 3400 лв. без ДДС. Уговорен е и падеж на плащане на възнаграждението – 35 дни след получаване на 2 броя фактури, както и 2 бр. оригинални ЧМР-та.

По делото са представени процесните фактури - № **** г. на стойност 2760 лв. с ДДС (л.15 от делото) и №**** г. на стойност 4080 лв. с ДДС, както и процесните ЧМР-та, двустранно подписани, без възражения.

По делото се установи от фактическа страна, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по процесните договори за спедиция, с твърдяното от ищеца съдържание на правата и задълженията на ищеца и на ответника.

Това обстоятелство се потвърди и от разпитаната на ищеца свидетелка М. И. К., която потвърждава възлагането от страна на ответника, ищцовото дружество да извърши двата процесни превоза, които били реализирани в срок, като за целта били издадени фактури и надлежно оформени ЧМР-та. Последните били изпратени на ответника по куриер, но въпреки това плащане на уговореното възнаграждение не последвало.

По отношение на това дали е отчетена поръчката, съдът съобрази обстоятелството, че процесните фактури са осчетоводени в дневника за покупки на ответното дружество и същото е ползвало данъчен кредит – факт, който се установи от приетата по делото ССчЕ, която се кредитира от съда като обективно и компетентно дадена на основание чл.202 ГПК. Категорична и непротиворечива е съдебната 2 практика на ВКС, че отразяване на паричната престация по доставката като дължима в счетоводството на ответника и ползването на данъчен кредит, съобразно стойността и, съставлява извънсъдебно признание на задължението. В този смисъл - Решение № 228 от 07.01.2015 г. по търг. д. № 3597/2013 г. на Върховен касационен съд, Р Е Ш Е Н И Е № 30 от 08.04.2011 г. по т.д.№ 416/2010г., I т.о., ВКС, Решение 172 от 13.01.2016 г. по т. д. 2535/2013 г. на 1 ТО, Решение 47 от 08.04.2013 г. по т. д. 137/2012 г. на 2 ТО. В последното решение се приема, че отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни, вписването й в дневниците за покупко - продажби и в справкитедекларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата.

Предвид изложеното, съдът приема, че с факта на вписването на процесните фактури в дневниците за покупки и с ползването на данъчен кредит, е налице признание за възникване на задължението по фактурите и за размера му. От това следва, че е налице и извършване на изискуемия отчет и приемането му от страна на доверителя по спедиционния договор. Затова предявеният иск е доказан по своето основание. Не е спорен размерът му, а и той се установява от представените фактури.

Поради това ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1411,17 евро по фактура № **** г. и сумата от 2086,07 евро по фактура № **** г.

Като законна последица от уважаване на иска ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда *** г. до окончателното изплащане на вземането.

По уважаване на иска за заплащане на лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД, следва да се докаже, че длъжникът е изпаднал в забава, както и размерът на претенцията.

Съгласно двата процесни договора падежът на плащане на възнаграждението е 30 дни след получаване на 2 броя фактури, както и 2 бр. оригинални ЧМР-та. От представените по делото доказателства – товарителници от куриерски услуги, адресирани до „Адонай Лоджистикс“ ООД (л.12 и л.14 от делото), процесните фактури и ЧМР-та са изпратени на ответното дружество и са получени на **** г., съответно на*** г. Срокът за плащане е изтекъл на *** г. по фактура № *** г. и на **** г. по фактура № **** г. Поради това от следващия ден – от 01.09.2025 г. и от 05.09.2025 г. ответникът, който не е изпълнил задълженията си (факт, който се установява от заключението на ССчЕ) е изпаднал в забава на основание чл.84, ал.1 ЗЗД. Така предявените акцесорни искове са доказани по своето основание. Касателно размерът им, същият се определи от съда на основание чл.162 ГПК, посредством използването на он-лайн калкулатор, разпечатка от който е представен от ищеца, като приложение към исковата молба. Затова предявените акцесорни искове подлежат на уважаване.

Предвид доказване на исковите претенции по основание и размер, на разглеждане подлежи релевираното в писмения отговор възражение за погасителна давност. Същото е неоснователно. Съгласно чл.32, ал.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г. – ДВ, бр. 61 от 05.08.1977 г., в сила за България от 18.01.1978 г. исковете, свързани с превози, подчинени на тази конвенция, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок, който тече от изтичането на тримесечен срок от сключването на превозния договор. В случая, процесните договори за сключени на 24.07.2025 г. и на 30.07.2025 г., съответно давностният срок не е изтекъл към момента на подаване на исковата молба в съда – 29.10.2025 г. Поради това исковите претенции не са погасени по давност и подлежат на уважаване, доколкото се доказаха по основание и размер.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК има ищецът. Същият е доказал заплащането на съдебно деловодни разноски в размер на общо 751,93 евро, от които 140,64 евро за ДТ, 100 евро – депозит за вещо лице и 511,29 евро - заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от *** г.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Адонай Лоджистик” ООД, ЕИК: 160069144, със седалище и адрес на управление: село Бенковски, общ. Марица, обл. Пловдив, ул. „1-ва“ № 29Д да ЗАПЛАТИ на „Дани Транс“ ООД, ЕИК: 160112421, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 160 по предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.372, ал.1 ТЗ, във вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 288 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД следните суми: сумата от 1411,17 евро (с левова равностойност 2760 лв.), представляваща възнаграждение по заявка – договор за транспорт № **** г., обектививран във фактура № ****г.; сумата от 2086,07 евро (с левова равностойност 4080 лв.), представляваща възнаграждение по заявка – договор за транспорт № **** г., обективиран във фактура № ****г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – *** г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 30,99 евро (с левова равностойност от 60,61 лв.), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 2760 лв., обективирана във фактура № *** г. за периода 01.09.2025 до 28.10.2025 г., както и сумата от 42,65 евро (с левова равностойност от 83,42 лв.), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 4080 лв., обективирана във фактура № **** г., за периода от 05.09.2025 г. до 28.10.2025 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 751,93 евро (седемстотин петдесет и едно евро и деветдесет и три евроцента), представляваща сторени съдебно деловодни разноски.