Решение № 174 от 27.10.2026, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно гражданско дело 158/2026
- Вид
- Решение № 174
- Подписан
- 27.10.2026
- Състав
- Красимира Веселинова Тагарева, Яна Вълкова Ангелова, Калина Иванова Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Закон за наследството
- чл.31 · Закон за собствеността
- чл.68 · Закон за собствеността
- чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл.79 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.69, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.70 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.70, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 174 гр. Ямбол, 27.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря Ц. Х. Г. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20262300500158 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Г. В., В. В. В. и Г. В. В., тримата от с.******, Обл.******, подадена от пълномощника им адв.М.Х., срещу Решение рег.№122/10.03.2026г. на Ямболски районен съд, постановено по гр. дело №685/2024г. по описа на този съд, в частта, с която е допусната съдебна делба между Р. З. В. от гр.******, Г. З. М. от гр.******, С. Г. В. от с.********, В. В. В. от с.******** и Г. В. В. от с.********, на поземлен имот с идентификатор *** в землището на село *******, общ.******, обл.******, с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива, категория на земята - трета, с площ от 19 137 кв.м. по кадастралната карта и с площ от 19 140 кв.м. по документ за собственост, с номер по предходен план 022014 в местността „********“, при граници на имота: №***; № ***; № ***; № ***; №
***, при квоти: по 9/36ид.части за Р. З. В. и Г. З. М., 4/36ид.части за С. Г. В. и по 7/36ид.части за В. В. В. и Г. В. В..
Оплакването в жалбата е за неправилност на решението в оспорената му част, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Според въззивниите, съдът неправилно е изяснил фактическата обстановка, превратно е тълкувал събраните доказателства и е направил незаконосъобразния извод, че липсват доказателства въззивниците да са установили владение върху процесния имот по смисъла на чл.68 от ЗС и това да е достигнало да знанието на останалите наследници. Твърденията в жалбата са, че още преди смъртта си наследодателят В. В. П. е поделил между двете си деца -В. В. В., поч. на *******г. и Н. В. В., поч. на*******г., притежаваните от него недвижим имоти, като на сина си В. В., В. В. е предоставил процесния ПИ с идентификатор ***, а на дъщеря си ПИ №20063 в с.******* - нива с площ от 43.501 дка, който имот В. В. е прехвърлил на В. В.
- съпруга на ищцата Р. В.. Въззивниците поддържат, че повече от 30 години те са установили фактическата си власт по отношение на процесния ПИ и са го придобили по давност.
Всички в семейството, роднините и съседите са знаели, че този имот е на въззивниците, че 1 те са го владяли и никога никой друг не е упражнявал фактическата власт върху имота и не е имал претенции към него, и тези обстоятелства са установени с показанията на свидетелите И. и Ж., както и с декларация, подписана от останалите ответници, като придобивната давност е изтекла много преди смъртта на наследодателя на ищците Н. В. В.. Въззивниците са изтъкнали, че процесният имот е обработван и стопанисван единствено от Г. В. и В. В., а приживе и от техния баща В. В., като това е далеч назад във времето за период по-дълъг от 10 години, а със свидетелските показания, събрани по делото е установено, че ищците не са посещавали имота, не са се интересували от него нито след смъртта на общия наследодател дядо В., нито след смъртта на тяхната майка, а въззивниците са демонстрирали по несъмнен начин промяната в намерението си за своене на имота спрямо всички и са осъществявали владението си явно върху целия имот, по начин, че всяко лице да може да го възприеме. По направените оплаквания са изложени подробни аргументи в жалбата, с посочване, че приложими в случая са постановките на ТР№1/2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС.
По тези съображения въззивниците молят за отмяна на решението на ЯРС в обжалваната му част и за постановяване на друго решение, с което ЯОС да отхвърли иска за делба по отношение на поземления имот с идентификатор *** в землището на село *******, общ.******, обл.******, с площ от 19 137 кв.м. по кадастралната карта и с площ от 19 140 кв.м. по документ за собственост, находящ се в местността „********“, при посочени граници, като неоснователен.
Въззиваемите Р. З. В. и Г. З. М., двамата чрез пълномощника адв. С. Й. от *АК, са подали писмен отговор, с който са оспорили въззивната жалба като неоснователна, споделяйки изводите на първоинстанционния съд и излагайки подробни съображения.
Твърдят, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Изтъкват, че ЯРС е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е приложил правилно материалния закон и задължителната практика на ВКС относно придобивната давност при съсобственост на основание наследяване, като по делото не е доказано предаване приживе от В. П. на владението на спорния имот в полза на сина В. В..
Въззиваемите молят за постановяване на решение от въззивната инстанция, с което да бъде потвърдено решението на първата инстанция в атакуваната му част, с присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
В о.с.з. въззивната жалба се поддържа от пълномощника на въззивниците адв.Х., която пледира за уважаване на жалбата, с присъждане на разноските по делото. В дадения й срок адв.Х. не представя писмена защита.
Въззиваемите Р.В. и Г.М., чрез процесуалния си представител адв.Й., настояват за потвърждаване на първоинстанционното решение в оспорената му част, като също молят за присъждане на разноските пред настоящата инстанция. Пълномощникът адв.Й. представя подробна писмена защита.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежни страни, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Производството е за делба, в първа фаза.
Ищците Р. З. В. от гр.****** и Г. З. М. от гр.****** са предявили против ответниците Г. Х. М. от гр.*****, В. Г. М. от гр.******, Ж. Г. Ж. от гр.******, В. Г. Ж. от с.********, С. Г. В. от с.********, В. В. В. от с.********, Г. В. В. от с.********, Ц. В. П. от с.******** и Н. А. Б. от гр.****** иск за делба при посочени квоти, на останалите в наследството на общия наследодател на страните П. В. П., поч. на******г.., три земеделски имота в землището на с.******, обл.******: ПИ с идентификатор *** по КККР на село *******в местноста******** с площ от 18 974кв.м., ПИ с идентификатор *** в местността „********“ с площ от 36 795кв.м. и ПИ с идентификатор *** по КККР на с.******* с площ от 19137кв.м., които имоти са подробно индивидуализирани.
Ответниците Г. М., В. М., Ж€ Ж.,В. Ж., Ц. П. и Н. Б. са оспорили иска за делба с възражението, че през*****г. родителите им доброволно са си поделили процесните имоти и 2 същите са придобити от участвалите в делбата наследници, като наследникът А. В. П. е получил нивата от 18,976дка в местността „********“, наследникът В. В. П. - нивата от 19,137дка в местността „********“; наследникът М. В. Т. е получила 1/2ид.част от нивата от 36,795 дка в местността „********“ и наследникът на П. В. И.-В. К. И. е получил другата 1/2ид.част от нивата от 36,795дка в местността „********“.
Ответниците С. Г. В., В. В. В. и Г. В. В. с подадения от тях отговор на исковата молба също са оспорили предявения иск за делба на ПИ с идентификатор ***, с възраженията, че този имот при извършената доброволна делба от****г. е бил поставен в дял на наследодателя на ищците и на тези трима ответници - В. В. П., починал на********г., който приживе е поделил имотите си между двете си деца - В. В. В., поч. на *******г. и Н.
В. В., поч.********г., като на сина си В. В., В. В. е предоставил процесния ПИ в местността „********“, а на дъщеря си е предоставил друг имот –ПИ №20063 в землището на с.*******, представляващ нива с площ от 43.501дка в м."********“,с който имот по желание на дъщеря му В. В. се е разпоредил в полза на В. С. В., който е съпругът на ищцата Р. З. В. - дъщеря на Н. В. В.. За този имот - ПИ с идентификатор *** ответниците са поддържали, че са го владяли повече от 30 години – владели са, ползвали са, обработвали са имота и са събирали плодовете му, владението е било явно и необезпокоявано и те са действали със съзнанието, че имотът е техен, като към същия имот ищците не са имали каквито и да е претенции.
С постановеното в първата фаза на делбата решение, ЯРС е отхвърлил иска за делба по отношение на два от делбените имота - ПИ с идентификатор *** в местността „********“ и ПИ с идентификатор *** в местността „********“, излагайки съображения, според които през*****г. наследниците на общия наследодател П.П. са извършили неформална делба на трите имота, останали в наследството на този наследодател и до 2024г. двата имота - в м.“********“ и „*******“ са придобити от наследниците в колената на част от наследниците на наследодателя. Решението на първата инстанция в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила. С решението в обжалваната му част съдът е допуснал делбата на ПИ с идентификатор *** по КККР на с.******* между ищците Р.В., Г.М. и онветниците С. В., В.В. и Г.В., при квоти – по 9/36ид.части за ищците, 4/36ид.части за ответниците С. В. и по 7/36ид.части за ответниците В.В. и Г.В.. За да постанови този резултат, ЯРС е приел, че при извършената през*****г. неформална делба прекият наследодател на тези съделители – В. В. П. е получил в дял нивата от 19,137дка в м.“********“, но ответниците не са установили наследодателят им В. В. да им е предал владението на този имот и същите да са го придобили по давност в резултат на упражнявано давностно владение съгласно чл.79 ЗС, тъй като не са установили владение върху имота по смисъла на чл.68 ЗС, което да е достигнало до знанието на останалите наследници. С решението ЯРС е отхвърлил иска за делба на ПИ с идентификатор *** по КККР на с.******* по отношение на останалите ответници, като и в тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Или в предмета на въззивното обжалване е решението на ЯРС само в частта, с която е допусната делбата на ПИ с идентификатор *** по КККР на с.******* между ищците и онветниците С. В., В.В. и Г.В..
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Извършвайки служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо и при постановяването му не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.
По съществото на жалбата и във връзка с оплакванията на ответниците срещу решението в оспорената му част, въззивният съд намира следното:
При преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ЯОС установи, че фактическата обстановка по делото правилно е разкрита и 3 установена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал събраните писмени доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са събрани нови доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК. С оглед на това не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред районния съд доказателства, но предвид оплакванията на въззивниците, въззивният съд ще обсъди само доказателствата за фактите, относими към въззивното оспорване:
Установено е, че с Решение №83 от 25.10.1996г. по преписка №6670/92г. на ОСЗ „********“, на наследниците на П. В. П., б.ж. на с.*******, е възстановено с плана за земеразделяне правото на собственост върху три земеделски имота в землището на с.******* – нива от 18,976дка в м.„********“, сега ПИ с идентификатор *** по КККР на с.*******, нива от 36,800дка в м. „********“, сега ПИ с идентификатор *** по КККР на с.******* и овощна градина от 19,140 дка в местността „********“ – сега ПИ с идентификатор *** по КККР на с.*******.
Разпечатката съдържа 33 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e6ae0d1e-bc51-4177-8471-ddc41cc08a70