Определение № 992 от 19.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 992 гр. София, 19.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Стойчев

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно дело № 20231000601208 по описа за 2023 година

Производството пред САС е по реда на чл 440 ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения Г. В. Ц. срещу определение на Вр.ОС от 29.09.2023г. по нчд№671/2023г., с което съдът:. ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Г. В. Ц., роден на ******** год. в гр.***, с постоянен адрес гр.***, общ.***, обл.***, ул."***", №***, ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на определеното му наказание "лишаване от свобода" в размер на 8 месеца, с остатък от 1/един/ месец и 17/седемнасет/ дни САС като съобрази доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото намира следното:

Производството пред Вр.ОС е протекло по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от Г. В. Ц., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр.

***, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

За да постанови решението си първият съд изложил следните съображения:

С определение, постановено по НОХД № 182/2023г. по описа на РС Монтана е одобрено споразумение с което на Г. Ц. е определено наказание от 8 месеца „лишаване от свобода“, за престъпление по чл.281, ал.2, т.1,3,4 и 5 и чл. 345, ал.1, пр.1 НК. От 21.04.2023 г. л.св. Ц. е започнал да изтърпява наказанието, като към настоящият момент е изтърпял фактически 5 месеца и 8 дни, като от работа му се зачитат 1 месец и 5 дни или общо изтърпяната част е 6 месеца и 13 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 1 месец и 17 дни.

При това положение осъденият Г. Ц. е изтърпял фактически по- голямата част от наложеното му наказание, така, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал.1 НК.

1

От приложения доклад за оценка на риска и вреди, изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС е видно, че при първоначалната оценка на риска от вреди е отчетен среден риск от рецидив 43т. Като дефицитни зони са отчетени Настоящо правонарушение - осъден по две деяния; превозвал 21 чужди граждани- 3- ма от тях ненавършили 16 години; Отношение към правонарушението-въпреки, че поема вина за настоящото престъпление е със силни оневинителни нагласи и омаловажава извършеното. С неясна мотивация за промяна;

Умения за мислене -не разпознава голяма част от наличните си проблеми, не полага усилия за разрешаването им, използва неадекватни или незаконосъобразни методи за разрешаването им, не се замисля за негативните последици от собствените си действия, с ригиден модел на мислене и поведение. Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е отчетен с ниски стойности, тъй като на този етап не е демонстрирал непристойно отношение съм служителите и към останалите осъдени лица, с прогноза за стремеж към дистанциране от конфликти и проблемни взаимоотношения. Не проявява дискриминационни нагласи. Рискът от суицид и самоувреждане е отчетен с ниски стойности, тъй като не споделя за суицидни мисли в миналото, който да с индикация за подобен тип поведение в затвора. Емоционално стабилен. Рискът от бягство е отчетен с ниски стойности, като това обстоятелство се извежда от липсата на данни в криминалната история на л. св. Ц. за бягство или опити за бягство. Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наказанието е отчетен със средни стойности. Аргумент в тази насока е настоящето правонарушение- трафик на хора.

В изготвения план на присъдата като цели са заложени: формиране на известна самокритичност, превенция на бъдещи правонарушения, пълноценно оползотворяване на престоя в затвора, ограничение на участието в субкултурни дейности, формиране на умения за разпознаване на проблемите и осъзнаване на последствията.

При изготвената последваща оценка, рискът от рецидив се запазва в границите на средно нива -43 точки. Дефицитните стойности се запазват в следните раздели:

“Настоящо правонарушение“, “Отношение към правонарушението“ и „Умения за мислене“. Рискът от вреди е отчетен нисък за служителите и за останалите лишени от свобода. Рискът от суицид и самоувреждане също е нисък. Не са регистрирани суицидни мисли и чувства. Не е имал автоагресивни прояви по време на престоя си в затвора. Нисък е и рискът от бягство поради липсата на предпоставки и фактори за подобни действия. Рискът от вреди е отчетен среден за обществото. Индикация за тези стойности е настоящото престъпление. Под влияние на криминално обкръжение има вероятност за подобни прояви след освобождаването му от затвора.

В доклада за оценка на риска по чл.155 от ЗИНЗС е отбелязано, че към момента рискът от рецидив е със средни стойности- 43 точки. С близки до дефицитните стойности и повлияващи вероятността от рецидив остават разделите:„Настоящо правонарушение“, „Отношение към правонарушението“ и „Умения за мислене“.

Отчетено е, че л.св. Ц. в затворническата общност заема ниски позиции, поради липса на потенциал за по-високо място в затворническата йерархия. Контактите му с останалите 2 лишени от свобода са предпазливи. Уточнено е, че л.св. Ц. формално се опитва да спазва установените норми и правила в затвора, но не винаги се съобразява с тях. По време на престоя си в затвора няма наложени дисциплинарни наказания. Не е награждаван поради липса на системни положителни прояви. Рискът от вреди е отчетен нисък за служителите и за останалите лишени от свобода. Към служителите от НОС и администрацията се отнася толерантно, няма регистрирани случаи на обидно и грубо отношение, както и на неизпълнение на съответните разпореждания. Не са констатирани конфликти с лишени от свобода. Не проявява дискриминационни нагласи. Рискът от суицид и самоувреждане е отчетен нисък. Не са регистрирани суицидни мисли и чувства. Не е имал автоагресивни прояви по време на престоя си в затвора. Нисък е отчетен и рискът от бягство поради липсата на предпоставки и фактори за подобни действия. По време на престоя при смекчен надзор и охрана не са наблюдавани подобни действия или нагласи.

Рискът от вреди за обществото обаче е отчетен среден. Индиция за тези стойности е освен настоящото правонарушение на л. св. Ц., многостранността на извършените от него криминални деяния и фактът, че извършва правонарушения през различни периоди от време, като всичко това сочи на утвърждаващи се криминални нагласи. Отчетено е, че наложените по- леки наказания като пробация, глоба и условно лишаване от свобода не са оказали необходимият поправителен и предупредителен ефект, което е показател за слабите възможности да ограничава собственото поведение в съответствие с правилата и нормите в обществото. Отчетено е също, че л.св. Ц. декларира известно желание за позитивна промяна, но все още същият е с неясна представа за постигането й.

Л.св. Ц. е преместен е от ЗООТ „***“ в 10-та група, поради трудова ангажираност като строител външен район и ПДНМ на 1/2 домакински щат- със заповед №2225/13.07.2023г на Началника на затвора- ***. От 10.08.2023г., поради възникнала необходимост и показани умения е назначен като строител външен район и ПДНМ на основание чл. 80 от ЗИНЗС до 4 часа със Заповед №2532/10.08.2023г. на Началника на затвора.

Л. св. Ц. след депозирана молба по утвърден от Началника на затвора, график за провеждане на корекционни програми през 2023 год. е включен и завършил програма „Живот на свобода“ за периода от 04 - 14.09.2023г„ за която програма л.св. навежда доводи в предоставеното му право на последна дума и в с.з.'

Според затворническата администрация л.св. Ц. е съгласен с договорените дейности от плана на присъдата, но не проявява активност при тяхното реализиране и към настоящият етап от изтърпяване на присъдата си все още не е дал достатъчно категорични доказателства за промяна в нагласите за водене на законосъобразен начин на живот. Счита се за удачно да продължават усилията на пенитенциарната администрация в насока мотивирането му за включване в корекционна програма „Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето“, която ще се проведе през месец октомври и ноември 2023 год., тъй като участието му в същата е заложено като задача в плана на присъдата, с които той добре е запознат, с оглед определяне на тази зона като дефицитна и набелязана за въздействие.

3

В обобщение затворническата администрация счита, че л. св. Ц. все още не е преминал през всички етапите на прогресивната система, а именно замяна на режима от общ в лек, при което лишените от свобода се възползват от ползването на месечен домашен отпуск до две денонощия по право, съгласно чл. 51, ал. 3 от ППЗИНЗС, което ще доведе до по-плавен и успешен преход към живот на свобода. Счита в бъдеще индивидуално - корекционната работа с л. св. Ц. да продължи в посока към промяна на нагласите, формиране на самокритично отношение към собственото поведение и затвърждаване на създадените навици за системно полагане на труд.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.439а, ал.1 НПК, обстоятелствата, сочещи за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието са доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

В разпоредбата на ал.2 на чл.439а НПК изрично с е предвижда, че доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.155 ЗИНЗС и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон. Прочита на приложените по делото доказателства и най-вече на доклада по чл.155 ЗИНЗС, изготвен от компетентно длъжностно лице - ИСДВР, сочи че не са налице данни за окончателна положителна промяна у л.св. Ц..

В случая, от данните по делото е видно, че не са налице и двете законови предпоставки за УПО, а именно Ц. е изтърпял фактически по- голямата част от наложеното му наказание, но същият с поведението си не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Индивидуално- корекционната работа със същия следва да продължи в насока промяна в нагласите, формиране на критично отношение към досегашното криминално поведение, правилно формулиране на проблемите и създаване на алтернативи за тяхното решаване.

Всичко това е основание да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание. Основателни доводите на затворническата администрация, че е препоръчително процеса на ресоциализация на л.св. Ц. да продължи в условията на затвора за изпълнение на плана на присъдата в пълен обем.

Неоснователни са доводите на л.св. Ц., че тъй като е завършил програма „Живот на свобода“ за периода от 04 - 14.09.2023г., то становището на затворническата администрация е неправилно. Съдът от първа инстанция се солидаризирал с извода на затворническата администрация, че в бъдеще индивидуално- корекционната работа с л. св. Ц. следва да продължи, както и че л. св. Ц. все още не е преминал през всички етапите на прогресивната система, което ще доведе до по-плавен и успешен преход към живот на свобода.

Изложените дотук мотиви на Вр.ОС се споделят изцяло от настоящия състав на САС. От тях е видно, че противно на изложеното от осъдения във въззивната му частна жалба съдът от първа инстанция е съобразил всички факти относно престоят му в местата за лишаване от свобода във връзка с настоящото осъждане. И според САС съвкупната им оценка води до краен извод, че липсват доказателствата за поправяне в обем и с характер достатъчни да 4 обосноват УПО. Налице е известна положителна промяна,но и продължаващ съществен дефицит във важни области от личностното развитие, който налага корекционната работа да продължи в условията на Лишаване от свобода

Не са били обсъдени единствено обстоятелствата свързани със семейството на осъдения и в частност отсъствието на съпругата му от страната и невъзможността нейните родители да полагат адекватни грижи за непълнолетните им деца. В тази насока САС намира, че от една страна жалбоподателят не сочи доказателства за тези си твърдения, нито пред първия, нито пред въззивния съд, а от друга дори те да са обективно верни, не биха могли да бъдат самостоятелно основание за УПО.