Решение № 467 от 22.05.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 324/2024
- Вид
- Решение № 467
- Подписан
- 22.05.2024
- В сила
- 22.05.2024
- Състав
- Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Тихомир Руменов Рачев
Цитирани разпоредби
- чл. 102ж ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11 ал. 1 т. 5 и 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.11 ал. 1 т. 5 и 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 13, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 17 ал. 6 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 38 ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 50 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51 ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51 ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 7, ал. 2, т. 5 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 7, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 467 гр. Бургас, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мариана Г. Карастанчева
Членове:
Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20242100500324 по описа за 2024 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на А.М.Д. ,гражданка на *** ***, ,чрез процесуалния й представител –ответник по гр.д. № 647/2023 г. по описа на Несебърския районен съд против решение № 463/13.11.2023 г. постановено по същото дело ,с което въззивницата – ответница е осъдена да заплати на ищцовата етажна собственост на комплекс“Сан Сити 3“,представляваща сграда с идентификатор *** в к.к. Слънчев бряг на осн.чл. 38 ал. 1 ЗУЕС сумата от 1762 лв. – сбор от дължимите вноски за бйджетната 2022-2023 г.,определена с решение на ОСЕС от 01-02.06.2022 г.,ведно със законната лихва ,считано от подаването на исковата молба – 19.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането ,както и 172,77 лв.-лихви за забава върху главниците за периода 02.07.2022 г.-19.06.2023 г. и сумата от 620,48 лв.
– направени разноски пред първата инстанция .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като твърди ,че е постановено при поредица от процесуални нарушения ,довели до неправилност противоречие с материалния закон ,както и постановяването 1 му при нарушение на правото на защита на ответницата. от ищцата.Счита се ,че е нарушено правото на защита на ответницата –неправилно не е приет от съда далидно подаден по електронната поща отговор на исковата молба ,в която са направени редица възражения.В отговора са направени редица възражения ,които не са били обсъдени от съда .Затова и решението е необосновано и неправилно .Ищецът не е провел пълно и главно доказване на размера на претенциите си – не е ясно как е определен броят на действителните собственици и ползватели на обекти в етажната собственост Въведено е и възражение ,че през периода 2022/2023 г- ответницата не е обитавала процесните недвижими имоти и съгл. чл. 51 ал. 2 ЗУЕС лицата е освободена изцяло от всички разходи за поддръжка и управлениеКато не е приел отговора ,съдът не е разгледал това възражение ,което е нарушен принципът на състезателност в гражданския процес ,както и правото на защита на страната .Не е разгледано и възражението по отношение претенциите за разходите ,ме същите са неопределяеми и не е взето вализно решение по чл. 17 ал. 6 ЗУЕС.
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново се отхвърлят искове .Не се сочат нови доказателства . с което
Въззивната жалба е допустима ,подадена от процесуално легитимирано лице ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт .
В писмения си отговор по реда на чл. 263 от ГПК ищцовата етажна собственост ,чрез процесуалния си представител, оспорват въззивната жалба и считат ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати сочените нарушения.
Подробно се изтъкват аргументи ,че първоинстанционният съд не е ограничил правото на ответницата да подаде отговор на исковата молба по ел. поща на съда ,нито пък е игнорирал подадения такъв съгл. изискванията на чл. 102 ж ал. 2 ГПК.По делото са налице доказателства ,че ответницата е получила исковата молбас приложенията на 07.08.2023 г.,при което районният съд е насрочил делото в открито съдебно заседание ,като е указал книжата да се връчват по ел. поща на ответницата . Междувременно по ел. поща на съда е постъпила молба от адв. Т.Илиева ,с която се заявява ,че е пълномощник на ответника по делото и иска книжата да се връчват на съдебен адрес – кантората на адвоката .Въпреки това ответницата не е подала 2 в срок отговор на исковата молба ,в. това число и по ел. поща ,поради което абсолютно неоснователно е възражението й в тази насока-че съдът неправилно не е приел валидно подаден отговор на исковата молба .Не е поискано и удължаване на срока за отговор поради обективни причини .В крайна сметка не е нарушено правото й на защита .
Оспорва се и възражението ,че не ставало ясно как е определен броят на действителните съсобственици и ползватели в обектите в етажната собственост . На първо място се соче ,че възражението е преклудирано ,а и са представени доказателства какъв е бил действителния брой собственици ,която бройка е послужила при определяне на точния размер на дължимите разходи за управление и поддръжка .
Сочи се ,че и възражението за освобождаване от заплащане на разходите по чл. 51 ал. 2 ЗУЕС е преклудирано ,а и не е било доказано от страната .Сумите по чл. 50 от ЗУЕС пък са дължими по силата на закона ,независимо от пребиваването в ЕС/но възражението ,че не е имало решение по чл. 17 ал. 6 ЗУЕС също е преклудирано и недопустимо,независимо ,че такова решение за площообразуването е имало и то е било предмет на съдебен контрол /.
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноските пред настоящата инстанция .Не се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 38 ал. 1 вр.чл.11 ал. 1 т. 5 и 7 ,чл. 50 и чл. 51 ал. 1 ЗУЕС, и чл. 86 ЗЗД, на които са противопоставени правозащитни възражения с правно основание чл. 51, ал.
2 ЗУЕС .
Производството е образувано по искова молба от ЕС на комплекс " Сан Сити 3",-сграда с инеднт.*** , с административен адрес - гр.
Несебър , к.к.Слънчев бряг ,к-с“Сан Сити 3“,представлявана от управителя В.Л. , против А.М.Д. ,гражданин на *** *** . Твърди се, че въззивникътответник е собственик на студиоСОС с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър ,гараж в сграда ,представляващ парко-място № 10 на партерния етаж в секция „В“,със застроена площ от 24,35 кв.м. ,,както и СОС 3 с идент. ***-гараж в сграда ,представляващ парко-място № 18 на партерния етаж ,в секция „Д“,застроено на площ от 27,45 кв.м. ,двете находящи се в гр.Несебър ,к-с“Сан сити 3“,к.к.Сл.бряг , ведно с прилежащите ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена ,с граници ,подробно описани в исковата молба, придобити през 201 1 с нот. акт за покупко-продажба № 108/01.06.2011 г. на нотариус с рег. № 110 при НРС .
В случая по делото се установява, че са налице влязло в сила решение на общото събрание на процесната етажна собственост ,проведено на 01.06.2022г.02.06.2022г. (видно от протокол на л. 24 – л. 31 от делото),с което бил приет предложеният проектобюджет на етажната собственост/решението по т. 5 от дневния ред / за сезон 2022/2023г. Самият бюджет е инкорпориран в протокола и видно от него (раздел „Разходи“) били приети разходи по следните пера: за фонд „Ремонт и обновяване“ общо 168 000 лв. и за разходи по чл. 51 от ЗУЕС – общо 18 500 лв. По т. 6 от дневния ред от същото събрание се взело решение разходите по чл. 50 от ЗУЕС да се разпределят съобразно идеалните 2 части, а тези по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС – поравно, според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят. По т. 7 от дневния ред за началото на финансовата година се приела дата 01.06.2022г., а за край – дата 31.05.2023г. Бил определен и срок за плащане на таксите – 01.07.2022г.
Видно от протокол от проведено общо събрание на етажната собственост от 23.07.2018г., ведно с приложена таблица за площообразуване (на л. 8 – л.
23) идеалните части от общите части на ползваните от ответницата обекти били преизчислени на 0,424 % за самостоятелен обект с идентификатор *** (на гърба на л. 19 от делото) и 0,477 % за самостоятелен обект с идентификатор*** (на л. 23 от делото).
От управителя на етажната собственост били изготвени 2 бр. уведомления до ответника (на л. 33 – л. 34 от делото) за определяне на дължимите от него суми по двете пера, приети от общото събрание, като за разходите по чл. 51 от ЗУЕС било вписано разпределение съобразно броя на собствениците – 149.
Уведомленията са връчени на ответницата с исковата молба ,като са й начислени суми по посочените в решенията правила, като за всеки собственик е начислена такса по чл. 51 от ЗУЕС по 124,16 лв. (чрез разделяне на цялата сума от 18 500 лв. на 149 обекта), а вноските по чл. 50 от ЗУЕС са определени 4 за ответницата като съотношение на преизчислените й идеални части от общите части (касаещи двата процесни обекта) към общата сума от 168 000 лв. Посочените в уведомленията до нея суми за плащане отговарят на така определените (при спазване на т. 5 и т. 6 от протокола и правилата на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС) суми.Сумите, които се претендират за плащане от ответника за процесните периоди, са както следва: 801,36 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за обект с идентификатор *** ,сумата от 124,16 лв. – вноска по чл. 51 от ЗУЕС за същия обект, сумата от 712,32 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за обект с идентификатор ***..52 и сумата от 124,16 лв. – вноска по чл. 51 от ЗУЕС за същия обект.
В тази връзка са налице влезли в сила решения на общото събрание, с които е определено задължение на етажните собственици да заплащат такса за поддръжка и управление за общите части на етажната собственост по смисъла на чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Правното основание за вземане на тези решения се състои в разпоредбата на чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС. В решенията е определен и размерът на задължението, както и падежът за изпълнение на задълженията на отделните етажни собственици. Твърди се от ищеца, чеответницата не е изплатила в посочения срок задължението си ,поради което се претендират заплащането им, ведно с лихвата за забава за периода от датата на забавата за всяка от тях до завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху всяка главница от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и съдебно-деловодните разноски.
В първоинстанционното производство ответницата не е била намерена на посочения от ищеца адрес за призоваване .С молба от 25.07.2023 г. същата е посочила ,че случайно е разбрала за заведено срещу нея дело по повод исковете на етажната собственост ,поради което моли да й бъдат изпратени книжата по делото на посочен от нея електронен адрес ,тъй като е невъзможно както личното й явяване по делото ,така и идването й в страната /по обективни причини / ,за да извърши плащане и да се запознае с материалите по делото .Исковата молба ,ведно с приложените към нея доказателства ,са били връчени на ищцата по посочения от нея елекронен адрес,като с разпореждане от 25.07.2023 г. съдът е указал на страната ,че няма пречка и отговорът на исковата молба ,заедно с други доказателства да бъдат подавани чрез интернет ,но задължително условие е същите да бъдат подписани с електронен подпис на осн.чл. 102ж ал. 2 ГПК .Липсват 5 доказателства и потвърждение ,чесъобщението ,заедно с приложенията към него ,е получено от ответницата ,но с молба от 27.09.2023 г. адв. Илиева е уведомила съда ,че е упълномощена от ответницата да я представлява по делото ,като е приложила и пълномощно .Съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание ,в което ответницата е представлявана от упълномощения от нея адв.Илиева ,която е заявила ,че е получила на личната си ел. поща становище от ответницата ,придружено с доказателства ,в което са направени множество възражения против исковата молба ,но поради невъзможност да бъдат изпратени по пощата ,или по друг начин/поради ограниченията ,наложени на държавата ,чийто гражданин е ответницата /са били изпратени на личната ел.поща на адвоката и са се забавили .Затова е поискала да се приеме ,че поради обективни причини не са могли да пристигнат в срок по делото и да бъдат приети в първото по делото заседание ,без да се счита ,че е настъпила преклузията за тях.
Първоинстанционният съд е счел ,че за ответницата не са съществували обективни причини за невъзможност да изпрати документите по електронната поща на съда в установения в процесуалния закон срок ,че е имало достатъчно механизми за продължаване на сроковете ,поради което не следва представеното становище от ответницата да бъде ценено като отговор на исковата молба/при това ,макар и изпратено по ел. поща ,то не е подписано от страната с елекронен подпис /.Затова не е разгледал направените възражения ,нито е ценил приложените доказателства .