Решение № 20277 от 08.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20277 гр. С, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110105347 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. Д. Б., чрез законния й представител Д. К.

Б., срещу А. Д. А., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 56, ал. 1, предл. 2 ЗС за осъждане на А. Д. А. да заплати на Д. Д. Б., действаща чрез законния й представител Д. К. Б., сумата в размер на 5500 лв., представляваща получени от А. Д. А. добиви под формата на наем от обременените с правото на ползване на Д. Д. Б. 1/8 ид. части от апартамент с идентификатор ********* находящ се в гр. С, ул. „Т.л“, бл. ****, за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 31.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е носител на ограничено вещно право на ползване на 1/8 идеална част от притежаван в съсобственост между майка й М.Б.Г – Б. и А. Д. А. недвижим имот с идентификатор ********* находящ се в гр. С, ул. „Т.л“, бл. ****, с площ от 87,76 кв.м, заедно с 1/8 идеална част от две избени помещения, заемащи западната половина от сутеренната част на блока, заедно с две избени помещения, заемащи западната половина от сутеренната част на блока, едно зимнично помещение под терасата от северната страна на блока и две тавански помещения, заемащи западната половина от таванската площ на блока, заедно с прилежащите към апартамента ½ ид. ч. от общите части на сградата и 5/10 ид. ч. от поземления имот с идентификатор ******** в който е построена сградата, целият с площ по нотариален акт от 595 кв.м.

Твърди, че майка й учредила в нейна полза пожизнено право на ползване на притежаваната от нея 1/8 идеална част от посочения апартамент и 1/10 ид.ч. от прилежащите към апартамента 5/10 ид.ч. от поземления имот. Сочи, че ответникът е собственик на останалите 7/8 идеални части от апартамента и 4/10 ид. ч. от поземления имот. Процесният имот се ползвал единствено от ответника, който го преустроил в четири самостоятелни ателиета, от които две в жилищния етаж и по едно в сутерена и на таванския етаж. Твърди, че единствено ответникът разполагал с ключове от посочените имоти, като същият ги отдавал под наем и събирал наемните вноски без да й предостави припадащата й се част от реализираните доходи от вещта. Претендира изплащането на сбора от получените от ответника граждански плодове, представляващи наемни възнаграждения за отдаването под 1 наем на имота в периода 01.01.2018 г. - 31.12.2021 г., съобразно припадащата й се част.

Моли съда да осъди ответника да й заплати сума в размер на 5500 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. К., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявеният иск като недопустим, евентуално - неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че притежава в съсобственост с М.Б.Г – Б. процесният недвижим имот, както и обстоятелството че е отдавал под наем имота в рамките на посочения период.

Твърди, че майката и законен представител на ищцата – М.Г – Б., в качеството й на собственик на процесния имот, е завела по съдебен ред поредица от искове за заплащане на припадащата й се част от получените доходи, представляващи наемни възнаграждения за отдаването под наем на съсобствения имот в рамките на периода 28.11.2017 г. – 31.12.2021 г. Поддържа, че М.Г – Б. е получила изпълнение на претендираните вземания за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г., въз основа на влезлите в сила съдебни решения. С поставено Решение № 1290/29.01.2023 г. по гр.д. № 48040/2022 г. по описа на Софийски районен съд, заявените от М.Г - Б. претенции за получените доходи от отдаване под наем на имота в периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. били отхвърлени поради факта, че в края на 2022 г. ответникът установил, че същата е учредила право на ползване на Д. Б. върху притежаваната от нея 1/8 идеална част от имота. По отношение на претендираните от нея доходи от отдаване под наем на имота в периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. също било налице влязло в сила съдебно решение за сумата от 1239,30 лева, като обжалвал постановения съдебен акт в частта, с която е осъден да й заплати сума над посочения размер.

В тази връзка, счита че заявените от ищцата претенции са недопустими и неоснователни.

Навежда доводи относно злоупотреба с право във връзка с настоящите претенции на ищцата, предвид обстоятелството, че по отношение на процесните вземания са постановени влезли в сила съдебни актове по заявени от майка й, в качеството й на собственик на имота, искове. В условията на евентуалност, в случай че настоящите претенции бъдат приети за допустими, заявява, че е изпълнил претендираните от ищцата вземания за сумата от 2976,30 лева, чрез нейната майка и законен представител М.Г – Б.. Релевира възражение за прихващане със заплатения от него данък върху стойността на получените наемни вноски, съответстващи на дела на ищцата. Моли съда да остави без разглеждане исковата претенция като недопустима, съответно да я отхвърли като неоснователна. В условията на евентуалност, моли съда да отхвърли иска за сумата от 2976,30 лева, както и за стойността на заплатения от него данък върху получените доходи от наем за периода 2018 г. – 2021 г.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 56, ал. 1, предл. 2 ЗС.

Уважаването на предявения иск е предпоставено от положителното установяване от ищеца, че: 1/ притежава право на ползване върху 1/8 от процесния имот; 2/ добивите от имота под формата на наем са получени от ответника, както и 3/ размера на получените от ответника добиви от вещта, т.е. наемните възнаграждения от отдаването под наем на имота в рамките на процесния период.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 22.08.2023г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 09.11.2023 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите, че: 1/ през исковия период ответникът А. Д.

А. е собственик на 7/8 идеални части от процесния апартамент, респ. че през същия период е съсобственик на имота с М.Б.Г – Б. (майка на ищцата Д. Д. Б.); 2/ че на 13.12.2017 г. в полза 2 на ищцата е било учредено вещно право на ползване върху 1/8 идеална част от процесния апартамент, притежаван в съсобственост от ответника и М.Б.Г – Б.; 3/ че процесният апартамент е бил отдаван под наем от ответника в рамките на периода 01.01.2018 г. – 31.12.2021 г.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано. Същите се установяват и от приетите по делото писмени доказателства:

- от Нотариален акт за дарение на недвижим имот *******, дело №****г. по описа на нотариус Ж.Б с район на действие СРС, Нотариален акт за дарение на недвижим имот при условие на запазено право на ползване №*********. по описа на нотариус К.Б с район на действие СРС и Нотариален акт за продажба и прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на парично задължение ******, дело №****г. по описа на нотариус К.Б с район на действие СРС, се установява, че М.Б.Г – Б. и ответникът А. Д. А. са съсобственици на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. С, СО, район К.п ул. „Т.л” №24 (старо име „Б.б”) на целия втори (първи надпартерен) етаж, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******** със застроена площ от 87,76 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-тоалетна и тераса, заедно с прилежащите му две избени помещения, заемащи западната половина от блока в мазето, едно зимнично помещение под терасата от северната страна на блока, две тавански помещения, заемащи западната половина на блока от таванската площ с развито стълбище на блока и разпределителното антре в мазето на блока, заедно с ½ идеална част от общите части на сградата и 3/10 иделани части от дворното място, в което е построена, съставляващо ************, по плана на С, местност „НПЗ С”, нанесено в кадастралната карта като ПИ с идентификатор ******** при квоти: 1/8 идеална част за М.Б.Г – Б. и 7/8 идеални части за ответника;

- от приетия по делото Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване № 093, том II, рег. № 2003 по нот. дело ***** г. по описа на нотариус С.М с район на действие СРС, се установява, че на 13.12.2017 г. М.Б.Г учредила на дъщеря си Д. Д. Б. вещно право на ползване върху притежаваните от нея 1/8 ид. части от процесния недвижим имот с идентификатор ********. и адрес: гр. С, ул. „Т.л“, бл. 24, втори етаж. Вещното право е учредено пожизнено и безвъзмездно;

- от представените годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ се установява, че ответникът е декларирал получени доходи от наем за 2018 г. в размер на 6100 лв., за 2019 г. в размер на 15 040 лв., за 2020 г. в размер на 12 240 лв. и за 2021 г. в размер на 11 020 лв.

Спорни между страните са въпросите, свързани с това има ли право ищцата да получи претендираните суми в посочения размер и в случай на положителен отговор на този въпрос, следва ли да се извърши прихващане със следните суми: 63,13 лв., представляващи 1/8 от платения от ответника данък за 2018 г.; 163,26 лв., представляващи 1/8 от платения от ответника данък за 2019 г.; 137,70 лв., представляващи 1/8 от платения от ответника данък за 2020 г. и 123,97 лв., представляващи 1/8 от платения от ответника данък за 2021 г.

Съгласно чл. 56 ЗС, правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено. Съгласно чл. 93 от ЗС, добивите от вещта, като плодове, прираст на добитък, наем и други такива, принадлежат на собственика на вещта. Това е деривативно придобиване на собственост, макар че няма правоприемство (лицето е собственик на плодовете от една вещ, само доколкото е собственик на вещта). При учредено право на ползване обаче собственик на плодовете е ползвателят, а не собственикът на земята – вещта, от която се отделят плодовете, тъй като в предметното съдържание на правото на ползване върху същия имот се включва и правото да се получават и добивите от нея – чл. 56, ал. 1 ЗС.

Съдържанието на вещното право на ползване се определя изключително от правомощията да се ползва вещта съобразно нейното предназначение и да се събират плодовете, в това 3 число и гражданските плодове от наем – в този смисъл напр. Решение № 14 от 20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5426/2014 г., II г о. на ВКС, Решение № 347 от 02.12.2011 г. по гр. д. № 20/2011 г., II г. о. на ВКС, и др. Следва да се посочи, че притежателят на правото на ползване по смисъла на чл. 56 ЗС има право да ползва имота лично или да го отдава под наем, което изключва правото на собственика да ползва вещта, както и да получава добиви от нея, вкл. и под формата на граждански плодове.

Същевременно, обаче, от доказателствата по делото се установява, че с Решение № ***** от 30.04.2020 г., постановено по гр.д. № 80366/2018 г. по описа на СРС, ГО, 40 състав, А. Д. А. е осъден да заплати на М.Б.Г – Б. (майка на ищцата Д. Д. Б.), на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата от 1259,56 лв. – дял от получен доход от отдаване под наем на съсобствения недвижим имот – апартамент с идентификатор ********* намиращ се в гр. С, ул. „Т.л“, бл.24, за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2018г. до изплащане на вземането. Представено е и споразумение от 20.09.2020 г. между М.Б.Г – Б. и А. Д. А., от което се установява, че М.Б.Г – Б. получила в брой от А. Д. А. сумата в размер на 279,99 лв., представляваща остатък за доплащане от страна на А. А. във връзка с Решение № ***** от 30.04.2020 г., като с подписване на споразумението двете страни изрично се съгласили, че нямат бъдещи претенции по отношение на паричните им задължения един към друг във връзка с решението от 30.04.2020 г.