Решение № 1313 от 12.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1313 гр. София, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000500610 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 273 вр. чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК).

Предмет на разглеждане е искане на М. И. В., представлявана от адв. Я.

С. от САК, да бъде отбелязано недоразумение по делото предвид обявено по него решение, неотносимо към ищцата и въззивник в настоящото производство.

В указания срок за отговор на въззиваемия не се установява да е постъпил отговор.

Законът предвижда ред за отстраняване на порок в решението, произтичащ от прието, но неразгледано по същество искане. Необходимо, но и достатъчно е депозирано искане за произнасяне в срока за обжалване.

Съобщение за обявеното решение е получено за ищцата на 19.09.2025 г., а искането за произнасяне по предявената от нея жалба е постъпило в съда на 24.09.2025 г., обуславящо и искането като надлежно упражнено. Естеството на искането не налага допълнително изслушване на страните.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

По електронната папка на делото е обявено Решение рег. № 1

1056/08.08.2025 г. Видно от съдържанието му то отразява разгледано искане на неучастващо в настоящото производство лице. Липсват и съображения, относими към повдигнатия пред въззивния съд спор с въззивните жалби. Ето защо съдът приема, че макар и по делото да е обявено решение, то не отразява правораздавателна воля по предявеното искане за защита. С оглед нормата на чл. 2 ГПК съдът дължи да разгледа и разреши подадената молба за защита, поради което установеният порок следва да бъде отстранен по реда на чл. 250, ал. 3 ГПК – с допълнително решение. Доколкото обаче обявеното Решение рег.

№ 1056/08.08.2025 г. не касае спора между страните, не се налага обективиране в диспозитива на връзката между настоящото и предходно обявеното.

По съществото на спора съдът съобрази следното:

С решение № 260611 от 29.11.2024 г на Софийски градски съд, ГО, I-18 състав на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. И. В. сумата 15000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по ЗМ № 265/2013 г. по описа на ГДНП и пр.пр. 279/2013 г. по описа на Специализираната прокуратура за извършено престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК, по което ищцата е била оправдана с присъда по НОХД № 761/2014 г. по описа на СпНС, влязла в сила на 18.09.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, а предявеният иск е отхвърлен за разликата до пълния му размер от 100 000 лв.

В полза на адв. С. е присъдено възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА в размер на 600 лв. като с необжалваното определение № 260207 от 17.01.2025 г. е отказано изменение на решението в тази му част.

Решението в осъдителната част е обжалвано от Прокуратурата на Република България – ответник в първоинстанционното производство.

Поддържа се теза, че периодът на разследване и приключване на делото от почти 6 години да е разумен с оглед изключителната фактическа и правна сложност на случая, поведението на страните и на техните представители, на останалите участници в производството и на компетентните органи. Оспорва да са доказани неимуществени вреди. Иска се решението да бъде отменено.

Евентуално се оспорва размерът на присъденото обезщетение при твърдение, 2 че не съответства на икономическия стандарт в страната, на константната практика на ЕСПЧ, принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ и трайната съдебна практика по аналогични случаи.

Решението е обжалвано и от ищцата в първоинстанционното производство – М. И. В., в отхвърлителната му част. Първоинстанционният съд е упрекнат за неправилна интерпретация на доказателствата по делото и необосновано изключване на свидетелски показания, че не е отчел проведените 52 открити съдебни заседания с участието на ищцата и постановената оправдателна присъда, медийното отразяване на случая, довело до доказани репутационни вреди и увреденото й здраве – развит диабет тип 2, депресия и сърдечна недостатъчност, които се твърди да са непосредствена последица от предприетите срещу нея действия по повод на незаконното й обвинение. Иска се решението да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен в пълния му предявен размер от 100 000 лв. Претендира се и възнаграждение по чл. 38 ЗА за процесуално представителство пред двете инстанции.

В съдебно заседание процесуалният представител на Прокуратурата на Република България – прокурор Славов, поддържа жалбата досежно размера на присъденото обезщетение като твърди, че на ищцата не е наложена найтежката мярка за неотклонение и оспорва да са настъпили трайни вредни последици в това число за физическото и психическото й здраве.

Процесуалният представител на въззивницата-ищца – адв. С. поддържа подадената от нея жалба. Позовава се на незаконосъобразно задържане и продължително съдебно производство.

Жалбите са допустими – предявени са от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок. Прокуратурата на Република България не дължи държавна такса, а ищцата в първоинстанционното производство е освободена от задължението й да внесе такава.

Въззивният съд е овластен служебно да извърши проверка за валидност.

При служебната проверка не се установява порок от очертаното естество.

3

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи по съществото на спора (извън приложението на императивна норма или при интерес, чиято защита законът възлага непосредствено на съда) е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК).

Повдигнатият спор от Прокуратурата на Република България обхваща възприетото от първоинстанционния съд основание за отговорността, а и двете жалби поставят под въпрос съответствието на размера на присъденото обезщетение на утвърдения от закона критерий – справедливостта. Това налага в настоящото производство да бъдат формирани непосредствени изводи по фактите и правото.

В исковата молба се твърди, че на 16.08.2013 г. върху ищцата да е упражнен изключителен психически тормоз. Била задържана от органите на полицията в дома й като при задържането не й било разрешено да си преоблече нощницата. Покрили главата й с дрехи и не могла да вижда нищо, а трябвало да стои права с часове. Била настъпвана по босия й палец, въпреки че уведомила за причиняваната й изключително силна болка поради страдание от подагра. След отвеждане в Генерална дирекция „Национална полиция“ на МВР била задържана за срок от 24 часа, в рамките на който срок била привлечена като обвиняема по ЗМ № 265/2013 г. и пр.пр. № 279/13 г. заедно с още 11 обвиняеми. С присъда от 11.05.2017 г. по НОХД № 761/14 г. ищцата била оправдана от Специализирания наказателен съд. Присъдата била протестирана от Специализираната прокуратура, но била потвърдена с решение от 07.02.2019 г. по ВНОХД № 24/2018 г. Апелативна Специализирана прокуратура протестирала и потвърдителното решение като с решение № 149 от 18.09.2019 г. Върховният касационен съд потвърдил оправдателната присъда спрямо ищцата.

Твърди се полицейската акция, наименувана „Килърите 3“ да е отразена медийно. Пред дома на ищцата идвали журналисти, изискващи отговори от ищцата, събирали информация за нея от съгражданите й.

През периода на разследване, обвинението и съдебното производство ищцата изпаднала в дълбока душевна депресия. В последните години на съдебни битки била непрестанно напрегната, безпокояла се, преживяла стрес, отчаяние, загубила вяра за справедливост и желание за живот.

4

Появили се и здравословни проблеми като през 2016 г. при ищцата бил диагностициран неинсулинов диабет тип 2 и заболяване на сърцето.

Твърди се повечето й приятели да прекратили взаимоотношенията си с нея, а други започнали да я отбягват, за да нямат проблеми с органите на реда и правосъдието дори и след като била оправдана на първа инстанция. Съседи коментирали статии от медиите и изложеното в тях относно личността на ищцата. Наведен е довод за уронена чест и добро име в обществото в резултат от незаконно обвинение. Претендира се обезщетение в размер на 100 000 лв.

В отговор по исковата молба са оспорени медийното отразяване на случая, твърдяното душевно страдание, както и причинно-следствената връзка между наказателното преследване и твърдяното влошаване на здравословното й състояние. Оспорен е и размерът на претендирано обезщетение.

Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства настоящият състав приема за установено следното:

С постановление от 07.08.2013 г. на прокурор при Специализирана прокуратура е образувано досъдебно производство по пр.пр. № 7-1114/2013 г.

(пр.пр. 279/2013 г. – явен).

На 15.08.2013 г. съдия при Специализирания наказателен съд е разрешил претърсване и изземване в помещения, находящи се на адрес: ***.

Свидетелката М. – сестра на ищцата, сочи да е присъствала в дома на ищцата по повод именния й ден. В жилището влезли органи на МВР с качулки.

Ищцата била по нощница, но не й разрешили да се преоблече. Сложили й белезници, а на главата разни покривки и кърпи. Свидетелката знае, че сестра й страда от много силна подагра. От друга стая в жилището чувала ищцата да се моли да не я настъпват, защото е с подагра. След това я отвели в София.

Свидетелката знае също така да се водело дело под името на „Килърите 3“, както и че ищцата била оправдана. Сочи най-малко 4 години журналистите да дежурели на портала. Били почти денонощно на входа, разпитвали хората.

Идвали и от ТВ предаване „Жега“ като разпитвали по селата. Свидетелката гледала предаване, в което се казало „тук, на тази могила са закопани хиляди хора“.

От материалите по съдебното производство се установява, че то е 5 образувано под номер 761/2014 г. по описа на Специализирания наказателен съд, 1 състав на 17.06.2014 г. по внесено обвинение от Специализираната прокуратура срещу 12 лица, сред които и ищцата.

На 11.05.2017 г. е постановена присъда по делото като ищцата е призната за невинна в това, че на 16.08.2013 г. в дома си е държала огнестрелно оръжие – сигнално-газов пистолет „ИЖ“ 78-8 без номер, преработен в боен, чрез подмяна на цевта му с бойна (нарезна) и 3 бр. патрони като е оправдана по повдигнато й обвинение за престъпление по чл. 339 ал. 1 НК.

Оправдателната присъда е протестирана от прокурор при Специализираната прокуратура, довело до образуване на 19.01.2018 г. на ВНОХД № 24 по описа на Апелативен специализиран наказателен съд. След проведени седем съдебни заседания при участието на ищцата с решение № 53 от 07.02.2019 г. постановената оправдателна присъда спрямо ищцата е потвърдена.

Решението е протестирано от прокурор при Апелативна специализирана прокуратура и в частта, с която е потвърдена оправдателната присъда спрямо ищцата. По протеста е образувано касационно наказателно дело № 490/2019 г. по описа на Върховния касационен съд като след проведено едно съдебно заседание при участие на ищцата с решение № 149/18.09.2019 г. протестираното решение в посочената част е потвърдено.

При интервюто в рамките на изследване от комплексната съдебнопсихологична и съдебно-психиатрична експертиза ищцата е споделила, че през 2000 г. влязла в болница за сърцето, но не било установено точно какво е.

Сочи да е арестувана заедно с мъжа си, който лежал 6 г. в затвор – бил осъден, без да е виновен. При психологическото изследване по скала за безнадеждност е установен резултат, който отговаря на данни от извадка на група депресивно болни пациенти със суицидна проблематика и се различава значително от нормативната извадка. Въпросникът за депресивност е показал повишена депресивност, а въпросникът за посттравматични стресови симптоми – резултат значително над праговата стойност, указващ прояви на хроничен стрес и изразена посттравматична стресова симптоматика. Вещите лица определят възприетото при ареста на ищцата като травмиращо и заплашващо личността й като разкрива белезите на „Остра стресова реакция МКБ F43,0“, 6 изразено в относително не тежка степен, е последвало разстройство в адаптацията, което може да включва депресивно настроение, тревожност, безпокойство или смесица от тях и в известна степен затруднява извършването на рутинни ежедневни дейности. Обичайно е да настъпва до един месец след стресогенното събитие или жизнената промяна. В случая е установена протрахирана депресивна реакция, обуславяща и превишаване на обичайната продължителност на разстройството на адаптацията от 6 месеца при запазена интензивност през първата година и по-слабо, но значимо за ежедневието на ищцата притеснение и потиснатост. Вещите лица заключават, че и към момента на изследване са налице тревожни и депресивни симптоми, които не са тежко изразени, снижават качеството на живот без да проявяват значимо въздействие върху общото функциониране. Определят оттеглянето от активен социален живот като обичайно при преживяванията на тревожност и потиснатост, свързани с адаптационните предизвикателства, особено в период докато са по-силно изразени. Потенциал за оттегляне от социални контакти вещите лица придават и на промяната в социалния статут на семейството като цяло след случилото се без да са установени обективни данни за приоретизиране на който и да било от тези фактори. Като най-вероятно вещите лица определят началото на промяна в психичното състояние на ищцата с убийството на сина й, последвалата смърт на снаха й и поетия ангажимент за отглеждане на тяхното дете. На този фон се случват и процесните събития – арест по травмиращ за ищцата начин, повдигане на обвинение и интензивен наказателен процес.