Определение № 1166 от 29.09.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1166 гр. Стара Загора, 29.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20265500500656 по описа за 2026 година Производството е образувано е по частни жалби на „К.“ ЕАД, гр.С., подадена чрез юрисконсулт В.Т. и на „А.Т.“ ЕООД, гр.С., подадена чрез юрисконсулт С.С. против определение № 1407 от 21.07.2026 г., постановено по гр. д. № 1474/2025 г. на Районен съд – Казанлък, с което са оставени без уважение като неоснователни молба вх.№ 11103 от 22.06.2026г. на „К.“ ЕАД, молба вх.№ 11104 от 22.06.2026г. на „К.“ ЕАД и молба вх. № 11356 от 25.06.2026г. на „А.Т.“ ЕООД, с които се иска да бъде изменено постановеното по делото решение № 408 от 29.05.2026г. в частта за разноските чрез намаляване размера на присъденото адв. възнаграждение и за присъждане на разноски на „К.“ ЕАД по насрещния иск.

В двете частни жалби се твърди, че определението е неправилно.

Жалбоподателите считат, че присъденото на адв. Д. адвокатско възнаграждение в размер на общо 490.84 евро за двата иска е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на делото. По предявените искове срещу двамата ответници имало многобройна практика на съдилищата и по делото били налице множество безспорни обстоятелства, процесните договори били свързани и не изисквали сложна и разнопосочна защита от пълномощника на ищеца.

Частният жалбоподател „К.“ ЕАД оспорва определението и относно претенцията си за присъждане на разноски по насрещния иск, като сочи, че представил списък с разноски, не било налице признание на ответника по насрещния иск, и не било налице обстоятелството ответникът да не е дал повод за завеждане на иска, доколкото не било възстановено вземането му за главницата по договора за кредит. Позовава се на т.5 от Решението по съединени дела С -224/19 и С 259/19 на Съда на ЕС, като смята, че се отнасяло само за решенията по искове за възстановяване на недължимо платени суми над главниците по нищожни договори за кредит.

1

Частният жалбоподател „К.“ ЕАД, чрез процесуалния си представител моли съдът да отмени обжалваното определение, като вместо него постанови определение, с което да присъди разноски в негова полза за уважения насрещен иск – 76.69 евро юрисконсултско възнаграждение и 25.56 евро – заплатена държавна такса, както и да намали дължимото от ответника в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. до сумата от 150 евро.

Частният жалбоподател „А.Т.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител моли съдът да отмени обжалваното определение и да измени постановеното по делото решение в частта за разноските за адв. възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца на 100 евро.

Въззиваемият К. В. И., чрез адвокат М. Д. в подадените писмени отговори оспорва жалбите като неоснователни. Излага подробни съображения по оплакванията в двете жалби и моли първоинстанционното определение да бъде потвърдено.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частните жалби са подадени в срок от надлежни страни, имащи правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, заплатена е дължимата за разглеждането им държавна такса. Ето защо жалбите са процесуално допустими и редовни.

С решение № 408/29.05.2026 г., постановено по гр. д. № 1474/2025 г. на Районен съд – Казанлък, са уважени предявените от К. В. И. срещу ответниците „А.Т.“ ЕООД и „К.“ ЕАД искове за обявяване нищожност на договор за предоставяне на поръчителство и договор за потребителски кредит.

Ищецът И. – ответник по насрещния иск е осъден да заплати на „К.“ ЕАД сумата от 232.80 евро – чистата стойност по кредита по обявения за недействителен договор за кредит. Със същото решение ответникът „К.“ ЕАД е осъден да заплати в полза на адвокат М. Д. сумата от 245.42 евро, а ответникът „А.Т.“ ЕООД - сумата от 245.42 евро - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

С молби от 22.06.2026г. и от 25.06.2026г. ответниците са поискали така постановеното решение да бъде изменено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта му за разноските, а дължимите от всеки от ответниците суми за адвокатско възнаграждение по чл. 38,ал. 2 ЗАдв. да бъдат намалени. С молба от 22.06.2026г. ищецът по насрещния иск „К.“ ЕАД е поискал присъждане на разноски за държавна такса и юриск. възнаграждение по уважения насрещен иск.

В обжалваното определение № 1407/21.07.2026 г., с което молбите по чл.

2

248, ал. 1 ГПК са оставени без уважение, първоинстанционният съд е приел, че възнаграждение на адвоката се дължи по всеки от обективно съединените искове. Посочил е, че определеното възнаграждение на адв. Д. не е прекомерно, не е налице основание за неговото намаляване и за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Позовал се е на изложените съображения в решението на съда и по отношение на обстоятелството, защо е приел, че искането на ищеца по насрещния иск е неоснователно.

Обжалваното определение е правилно.

При наличие на отговорност на насрещната страна за разноски съгласно правилата на чл. 78 ГПК, за да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да се установи наличието на изявления за оказване на безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. В чл. 38 ЗАдв. липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗАдв. и той не може да бъде лишен от него, щом са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за присъждането му.

С оглед решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа.

Съгласно съществуващата съдебна практика на ВКС, приетата от Висшия адвокатски съвет НМРАВ, към която чл. 38 ЗА препраща, не намира приложение в никоя част, тъй като противоречи на правото на ЕС.

Задължителни остават разясненията в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС за процесуалните правомощия на съда и критерия за упражняването им, израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Съчетано се прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение /чл. 38, ал. 2 ЗА, чл. 36, ал. 2 ЗА/ и правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес /чл. 78 ГПК/. Отчита се разумната връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати - справедливо възмездяване на положения от адвоката труд, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и действително извършената работа, без за съда да са обвързващи диктуваните минималните размери по приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 3

1/2004 г. /в този смисъл - определение № 1640/04.04.2024 Г. по ч. гр. д. № 3549/2023 г. на ВКС, III г. о.; решение № 409/26.06.2024 г. по гр. д. № 1857/2023 г. на ВКС, III г. о. и др./.

Настоящият съдебен състав намира, че фактическата и правна сложност на процесното първоинстанционно производство, макар и да не е висока, обуславя присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. в приетия от районния съд размер. Процесуалният представител на ищеца адвокат М. Д. е изготвила подробна искова молба, с която са предявени два обективно и субективно, кумулативно съединени установителни искове срещу двама ответници. При извършване на преценка за адекватността на възнаграждението следва да бъде отчетен и материалния интерес по спора, който не е висок. От единия ответник е предявен насрещен иск, по който пълномощникът на ответника по насрещния иск – адв. Д. е представил писмен отговор. В хода на делото са събрани писмени доказателства. За разглеждането му са проведени три открити съдебни заседания, в които процесуалният представител на ищеца се е явил. Назначена е и е изслушана съдебно – техническа експертиза. След даване ход на устните състезания, представителят на ищеца е изразил становище по съществото на спора по предявените искове.

С оглед на горното, присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д. въззивният съд намира, че е разумно и пропорционално. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази и пазарната цена на труда към момента на предоставяне на адвокатската защита. Ето защо наведените с частните въззивни жалби оплаквания за прекомерност на възнаграждението се явяват неоснователни.

В процесното исково производство ответникът по насрещния иск И. има качеството на потребител, а спорът касае съществуването на задължение към банката, произтичащо от признат от съда за изцяло недействителен договор за потребителски кредит, поради което в случая следва да бъде съобразено разрешението, дадено с решението от 16.07.2020 г. по съединени дела С224/19 и С-259/19 на СЕС. Според това решение: „Член 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи". При съобразяване на принципното разрешение в посочената задължителна практика на СЕС и доколкото процесният договор за потребителски кредит е обявен от съда за изцяло недействителен, следва да се приеме, че и при уважаване на предявената срещу К. И. претенция по насрещния иск с правно основание чл.

4

23 ЗПК, за последния изобщо не е възникнало задължение за извършените от дружеството - кредитодател съдебни разноски, /в този смисъл - определение № 65/12.01.2026 г. по ч. т. д. № 2213/2025 г. на ВКС, II т.о./.

Доколкото, в случая не е налице основание за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, правилно районният съд е оставил без уважение подадените от ответниците молби по чл. 248, ал 1 ГПК. Предвид изложеното, частните жалби се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

С оглед изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1407 от 21.07.2026 г., постановено по гр. д. № 1474/2025 г. на Районен съд – Казанлък, с което са оставени без уважение като неоснователни молба вх.№ 11103 от 22.06.2026г. на „К.“ ЕАД, молба вх.№ 11104 от 22.06.2026г. на „К.“ ЕАД и молба вх. № 11356 от 25.06.2026г. на „А.Т.“ ЕООД, с които се иска да бъде изменено постановеното по делото решение № 408 от 29.05.2026г. в частта за разноските чрез намаляване размера на присъденото адв. възнаграждение и за присъждане на разноски на „К.“ ЕАД по насрещния иск.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________