Решение № 563 от 20.06.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

Гр.София, 20.06.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III въззивен състав в публично съдебно заседание на шести март две хиляди и деветнайсета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МИРОСЛАВА ТОДОРОВА

МАРИНА

ГЮРОВА при участието на секретаря Нели

Драндарова, като разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.ч.х.д. № 4052/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по въззивни жалби на защитниците на подсъдимия С.Х.З. и на подсъдимия В.С.С. срещу присъда от 13.11.2017 г. по н.ч.х.д. № 16383/2012 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, с която подсъдимият В.С.С. е признат за виновен в това, че на 29.02.2012 г. около 10:30 часа в град София, пред офиса на фирма „Газтехника”, находящ се на бул. „**********, в съучастие като съизвършител със С.Х.З., чрез нанасяне на удари по лицето и тялото, причинил на А.Г.Ф. следните травматични увреждания: кръвонасядания и подкожни хематоми в лявата лицева област и двете устни, охлузвания по лигавицата на горната устна, разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна, контузия с луксация I-ва степен на централните горни резци и десния горен резец, които реализират медикобиологичната характеристика временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди лева) лв. за престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК.

Със същата присъда подсъдимият С.Х.З. е признат за виновен в това, че на 29.02.2012 г. около 10:30 часа в град София, пред офиса на фирма „Газтехника”, находящ се на бул. „**********, в съучастие като съизвършител с В.С.С., чрез нанасяне на удари по лицето и тялото, причинил на А.Г.Ф. следните травматични увреждания: кръвонасядания и подкожни хематоми в лявата лицева област и двете устни, охлузвания по лигавицата на горната устна, разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна, контузия с луксация I-ва степен на централните горни резци и десния горен резец, които реализират медикобиологичната характеристика временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) за престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите С. и З. са осъдени да заплатят всеки поотделно в полза на частния тъжител А.Ф. сумата от 472.70 лв. (четиристотин седемдесет и два лева и седемдесет стотинки) и по сметка на съда сумата от 199.49 лв. (сто деветдесет и девет лева и четиридесет стотинки) представляващи разноски в хода на производството.

На основание чл.190, ал.2 от НПК всеки от тях е осъден да заплати и по 5 (пет) лева за служебното издаване на изпълнителен лист.

Във въззивната жалба на защитника на подс. З. са развити съображения за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Изтъква се, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Излагат се доводи, че събраните по делото доказателства не водят до категоричен извод за авторството на деянието. Посочва се, че в хода на съдебното следствие не е събрано нито едно доказателство, че подсъдимият З. е нанесъл удар на частния тъжител. Твърди се, че първата инстанция е признала подсъдимия за виновен за нанасяне на удари по лицето и тялото на частния тъжител, което не кореспондирало с приетата от съда съдебномедицинска експертиза и с показанията на свидетелите. Навежда се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е дал ход на тъжбата без в нея да е конкретизирано по какъв начин подсъдимият З. се е включил в побоя. Изтъква се, че наказанието „глоба“ в размер на 2000 лв. е прекомерно завишено. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В допълнението към въззивната жалба на защитника на подс. З. се изразява несъгласие с приетата от съда фактическа обстановка в частта, в която „тъжителят Ф. се опитал да избегне ударите, нанасяни от подсъдимия С. и се насочил към входа на сградата, когато подсъдимият З. се пресегнал и с дясната си ръка нанесъл удар в гръб на тъжителя в областта на лицето“, тъй като това не кореспондирало с показанията на свидетелите К. А. и П.С.. Навежда се, че последната свидетелка заявява, че подсъдимият З. се е появил, след като тъжителят е излязъл от сградата с пистолет. Все в коментирания аспект се допълва, че липсва описание с какво точно е допринесъл всеки един от съучастниците за настъпването на вредоносния резултат и че наличните по делото доказателства не установяват нанесен удар в гърба на частния тъжител. Поддържа се тезата, че е допуснато нарушение при формирането на вътрешното убеждение на съда, защото подсъдимите са осъдени въз основа на показанията на свидетелите П. и Т., въпреки че първият е заинтересован от изхода на делото, тъй като работел във фирма с управител бащата на тъжителя, а вторият е пострадал от действията на подсъдимия С.. Сочи се, че безмотивно съдът е отказал да кредитира показанията на свидетелите А. и Каменова дори и в частта кой е бил шофьор на служебния автомобил, вместо което са били възприети показанията на свидетеля Т., който дори не е бил очевидец. Поддържа се искането за постановяване на оправдателна присъда и алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или намаляване размера на наказанието глоба от 2000 лв. на 1000 лв.

Във въззивната жалба и допълнението към нея на защитника на подс. С. се твърди, че присъдата е необоснована, незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. Излагат се доводи, че по делото не се установява по несъмнен начин подс. С. да е причинил посочените в тъжбата увреждания, поради което не се доказва и да е извършил престъплението, за което е осъден. Поддържа се, че възприетата фактическа обстановка и по отношение на участниците в конфликта, и по отношение на нанесените удари не кореспондира на събраните доказателства. Твърди се липса на мотиви при дискредитиране на част от свидетелските показания. Наред с това се излагат оплаквания и по отношение на редовността на тъжбата, като се приема, че в нея липсва описание на конкретните действия, за които се повдига обвинение. Изтъква се, че наложеното наказание е прекомерно тежко, защото размерът на глобата не е съобразен с наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства. Прави се искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият С. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Алтернативно се иска изменение на присъдата и намаляване на размера на наложената глоба на 1000 лв. Не се правят искания за събиране на нови доказателства.

Срещу всяка въззивна жалба и съответното й допълнение са постъпили възражения от частния тъжител, в които се отговоря на оплакванията на жалбоподателите и се изразява становище, че са неоснователни.

Частният тъжител приема за несъмнено установено от събраните доказателства авторството на всеки от подсъдимите. Оспорва твърдението, че районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон.

В закритото съдебно заседание по реда на чл.327 от НПК и в откритото въззивно заседание за изслушване на страните въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимите, на свидетелите и на вещите лица, тъй като събраните пред първата инстанция доказателства позволяват правилното му решаване.

В хода по същество повереникът на частния тъжител моли присъдата да бъде потвърдена изцяло, а въззивните жалби – оставени без уважение. Поддържа, че районният съд е приел обоснована фактическа обстановка, въз основа на която правилно е приложил материалния закон. Прави искане да бъдат присъдени направените от доверителя му разноски и за тази инстанция.

Защитникът на подсъдимия С. и на подсъдимия З. моли въззивният съд да уважи жалбите и да обърне внимание на липсата на конкретика в мотивите досежно причастността на всеки от подсъдимите за постигането на престъпния резултат, както и на обстоятелството, че СРС е основал изводите си на несъществуващи доказателства, доколкото нямало нито един свидетел, който да твърди за нанесени удари. Иска отмяна на присъдата, признаване на подсъдимите за невиновни, алтернативно – връщане на делото на друг състав или намаляване на наказанията поради продължителността на наказателното производство.

Подсъдимият

З. поддържа, че никога не е удрял частния тъжител в лицето. Моли да бъде оправдан.

Подсъдимият

С., нередовно призован, не се явява и не взема становище по съществото на делото. Съдът е приел, че той сам се е поставил в невъзможност да участва, тъй като не може да бъде намерен, за да бъде призован на известните на държавните власти адреси и ход на делото е даден в негово отсъствие.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.

Въззивните жалби са допустими – подадени са в законния срок от надлежно легитимирани страни срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства при спазване на съответните процесуални правила чрез гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля Г.П. П. (л.190); показанията на свидетеля Б.Г.Т. (л.190-191); показанията на свидетеля К. С. А.

(л.261-262); показанията на свидетелката П.Г.К.-С.(л.283-284); писмените доказателства – справка за съдимост № 16246/23.10.2017 г. (л.277-278); справка за съдимост № 16247/23.10.2017 г. (л.280); протокол за доброволно предаване от 05.03.2012 г.

(л.268), СМУ І-58/2012, прочетени по реда на чл.283 от НПК; веществените доказателства – 1 бр. CD с надпис „SONY CD –R” и допълнителен надпис 10250, запечатан с картон на СДВР, серия А0295319 с дата 19.05.2017 г. към протокол № 2014-Ф/2017 г. (л.271); чрез способите за събиране и проверка на доказателствения материал – заключението на СТЕ (л.194-197); заключението на СМЕ (л.47-49); заключението на видеотехническа експертиза (л.236-240); оглед на електронен носител (диск), съдържащ файл с разширение № 320120229103143 avi.

След самостоятелна оценка на събраните доказателствени източници, която не налага съществено изменение на изводите на първостепенният съд, СГС приема за установено от фактическа страна следното.

Обосновано районният съд е приел, че през 2012 г. подс. С., подс. З., св. К.-С.и св. А. били колеги и офисът им се намирал в сграда, находяща се на бул. "Ген. ********, гр. София. В същата сграда се помещавал и офисът на фирма "Газтехника", в която работели частният тъжител Ф. и св. П.. На 29.02.2012 г. около 10:30 часа подсъдимите С. и З. и свидетелите К.-С.и А. трябвало да пътуват съвместно по работа. Автомобилът им бил паркиран пред офиса на бул. "Ген. ********, пред подземния паркинг на сградата. Пътното платно било заснежено и при извършване на маневра движение на заден ход автомобилът, в който се намирали подсъдимите и свидетелите, реализирал леко пътно произшествие с попътно движещия се микробус, управляван от св. Б. Т.. Микробусът спрял през две – три коли, за да освободи локалното платно, по което се движел. Подсъдимите и св. Т. слезли от автомобилите, след което подс. С. и св. Т. се скарали, а подс. С. нанесъл удари с ръце по свидетеля, повалил го на земята и започнал да го рита. В същото време тъжителят Ф. *** и след като чул разправията по повод пътното произшествие, отишъл на мястото на сборичкването в опит да преустанови възникналия конфликт. При появата на тъжителя Ф. подс. С., раздразнен от намесата му, му нанесъл няколко удара в областта на лицето. Тъжителят Ф., за да избегне ударите, се опитал да се отдръпне към входа на сградата, когато подсъдимият З. се пресегнал и с дясната си ръка нанесъл откъм гърба на тъжителя удар странично в лицето му. Тъжителят Ф. влязъл в сградата и след малко се върнал, като носел газов пистолет, който насочил в лицето на подс. С. без да произвежда изстрели. Междувременно на място пристигнали органи на 6 РУ – СДВР, които отвели подсъдимите, тъжителя и св. Т. в сградата на районното управление за изясняване на случая. По-късно същия ден тъжителят Ф. посетил кабинет по съдебна медицина, където му било извършено съдебно-медицинско освидетелстване.