Определение № 6983 от 18.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6983 гр. София, 18.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20261110100205 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Страните са представили писмени документи, които са допустими, относими и необходими за разрешаване на предмета на правния спор, поради което и следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Искането на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК следва да бъде уважено относно задължаването на ответника да представи фиш за работна заплата на ищеца за последния пълен отработен от него месец преди уволнението, а в останалата му част следва да бъде отхвърлено, доколкото трудовият договор и сключените към него допълнително споразумения между страните са представени към отговора на исковата молба.

Следва да бъде оставено без уважение искането на ответника за ангажиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел за установяване на обстоятелството, че на ищеца е заявявано многократно, че следва да защити докторантурата си, като ненеобходимо за решаване на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪДЪТ приканва страните към спогодба!!!

ПРИЕМА И ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените от страните писмени документи.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, ответника, в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба до съда, с препис за ищеца, да представи по делото в заверен препис фиш за работна заплата на ищеца за последния пълен отработен от него месец преди уволнението, като ОТХВЪРЛЯ искането в останалата му част.

1

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за ангажирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел за установяване на фактите, посочени в отговора на исковата молба

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з на 23.04.2026 г. от 09:45 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:

Производството е бързо по реда на Глава 25 от ГПК.

Предявени са конститутивен иск за отмяна на дисциплинарното уволнение, извършено със Заповед № РД 04-9/07.11.2025 г. и Заповед № РД – 12 -1/10.11.2025 г. на директора на Институт по криобиология и хранителни технологии – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, и осъдителен иск за заплащане на сумата 6090,00 лева, равняващи се на 3113,77 евро – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 07.11.2025 г. – 06.01.2026 г. – чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Претендира законната лихва за забава върху вземането за обезщетение от 06.01.2026 г. – датата на подаване на исковата молба пред съда, до окончателното изпълнение.

В исковата молба ищецът Н. Н. Д. твърди, че по силата на трудов договор от 20.08.2018 г., изменен с допълнително споразумение от 30.11.2020 г. в срочен такъв, за срок от 4 г., е заемал длъжността „асистент“ при ответника Институт по криобиология и хранителни технологии, при условията на чл. 17, ал. 1 ЗРАСРБ, във вр. с чл. 44, ал. 1 ППЗРАСРБ. Посочва, че със заповед № РД 04-9/07.11.2025 г. на директора на ответния институт му е било наложено наказание дисциплинарно уволнение и трудовото му правоотношение е било прекратено, считано от 07.11.2025 г. Поддържа, че работодателят е издал и нарочна заповед № РД – 12 -1/10.11.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Ищецът излага твърдения, че е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения по договора. Сочи, че причината за прекратяването на правоотношението между страните е бил отказът му от защита пред научно жури на дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ на тема „Технологични подходи за определяне в реално време на сурово месо и удължаване на срока на хладилно съхранение“.

Признава, че в действителност на насрочената дата 27.10.2025 г. не се явил пред журито да защити дисертационния си труд, но излага довод, че това му поведение не съставлява виновно нарушение на трудовата дисциплина, а мотив за прекратяване на трудовия договор между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, доколкото служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа.

Поддържа, че придобиването на научна степен доктор не е задължение на служителя, заемащ академичната длъжност „асистент“, а нормативна предпоставка той да заема тази длъжност по безсрочно трудово правоотношение. Излага довод, че в този смисъл не е налице неизпълнение на трудово задължение, характерно за заеманата от него длъжност, 2 което да съставлява основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Сочи, че неправилният избор от работодателя на прекратителното основание на трудовия договор, при положение че приложимото правно основание е различно от използваното, несъмнено води до отмяна на незаконното уволнение. Евентуално излага, че дори и да се приеме, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, наложеното наказание е несъответно на тежестта на нарушението. Предвид изложеното моли процесните заповеди да бъдат отменени и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа. Моли за присъждане на разноските по делото.

Ответникът Институт по криобиология и хранителни технологии, редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, в който оспорва исковете. Не оспорва съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение между страните. Поддържа, че отказът на ищеца да защити дисертационния си труд и да придобие образователна и научна степен „доктор“, съставлява нарушение на трудовата дисциплина, доколкото лицето, заемащо длъжността „асистент“, е длъжно да предприеме действия за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ по време на сключения от него срочен трудов договор със срок от 4 години, по силата на нормата на чл. 44, ал. 3 ППЗРАСРБ, съответно е и основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, което е сторено с мотивирана писмена заповед, изхождаща от компетентния орган, при спазване на предвидената в Кодекса на труда процедура. Поддържа, че ръководството на ответника е възложило задача на ищеца да придобие образователна и научна степен „доктор“, с оглед на заеманата при него длъжност „асистент“, поради което се касае за неизпълнение на трудово задължение, което е съществено, доколкото основната крайна цел служителят да постъпи като „асистент“, е да бъде зачислен впоследствие като „доктор“ и да придобие научна и образователна степен „доктор“. Сочи, че ищецът, включително в дадените писмени обяснение в хода на проведената дисциплинарна процедура, е отказал да се развива в академичния състав на института. Излага довод, че срочното трудово правоотношение между страните се е трансформирало в безсрочно, доколкото ищецът е продължил да работи след изтичане на уговорения срок на договора на 30.11.2024 г., като е прекратено законосъобразно, в законоустановените срокове за налагане на наказание, поради допуснатото нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на ищеца на насроченото заседание на научното жури за защита на дисертационния си труд. Излага довод, че е съобразил характера на нарушението и счита, че е достатъчно тежко, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказания – уволнение. Посочва, че доверието му е било подкопано, вложил е средства да организира докторантурата на ищеца, включително е организирал научно жури, след което е последвал доброволен отказ на ищеца за академично развитие, което е задължително с оглед заемната от последния длъжност.

Оспорва дължимостта на претенцията за обезщетение, доколкото уволнението е извършено законно, както и доколкото ищецът не доказва факта на оставането си без работа през исковия период. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноските, сторени по делото.

3

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е прекратено. Тези факти не се оспорват от ответника. По иска по чл. 225, ал. 1 КТ ищецът твърди да е останал без работа в резултат от незаконното уволнение за процесния период, като в негова тежест е да докаже сочения изгоден за него факт – че е останал без работа в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за оставането си без работа през исковия период, за което му предоставя срок до открито съдебно заседание.

В тежест на ответника е да докаже, че са били налице твърдените основания за уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено, т.е. че са извършени конкретните нарушения на трудовата дисциплина, от ищеца са поискани обяснения, съответно, че при издаването на заповедта е съобразил тежестта на нарушенията с тази на наложеното наказание, заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и със съответните мотиви относно индивидуализация на нарушенията и наложеното наказание, в установените от закона преклузивни срокове, както и момента на връчване на заповедта за прекратяване.

Страните не спорят относно фактите на съществуване и прекратяване на трудовото правоотношение между тях за длъжността „асистент“ със заповед № РД 04-9/07.11.2025 г. на директора на Институт по криобиология и хранителни технологии, считано от 07.11.2025 г., както и че размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за последния пълен отработен месец преди уволнението е 3045,00 лева, равняващи се на 1556,88 евро, поради което и тези обстоятелства не се нуждаят от доказване и съдът приема същите за безспорни по делото.

УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия, включително представяне на доказателства и оспорване на представените с отговора, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4