Решение № 5305 от 06.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5305 гр. София, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110215006 по описа за 2024 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ххх чрез упълномощен защитник срещу Наказателно постановление (НП) № 787781 – F701878/19.09.2024г. издадено от Директора на офис "Младост" при ТД на НАП – София, с което на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КС0/ за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО вр. чл. 4, ал. 1. т. 1, б. "а" от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.

В жалбата се излагат доводи, че в хода на административното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на наказателното постановление а случаят е малозначителен. Моли се НП да бъде отменено.

В съдебно заседание ххх, редовно призован, не се представлява. В писмена молба от защитника му не се възразява съдебното производство да бъде разгледано в негово отсъствие. В нея се поддържа жалбата по изложените 1 съображения като се иска да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Административно наказващият орган: Директора на офис "Младост" при ТД на НАП – София, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Предлага на съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление като присъди и направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 06.01.2023г. в ТД на НАП офис ,,Младост“, находящ се на бул.,,Цариградско шосе“ № 111 по повод извършен анализ на данъчно – осигурителната сметка и възложена проверка № ПО – 22221522110606 – 073 – 001/12.01.2023г. била извършена проверка от свидетелката ххх– главен инспектор по приходите в НАП–София, офис "Младост", на ххх. Вследствие на нея било констатирано, в качеството му на работодател и осигурител по смисъла на чл.5 от КСО, не подало в срок до 26.10.2022г. декларация образец № 1 за дължимите осигурителни вноски за месец септември 2022г. спрямо три лица, като декларацията е била подадена едва на 14.02.2023г. Това, че не била подадена декларацията в срок свидетелят счел за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО вр. чл. 4, ал. 1. т. 1, б. "а" от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F01878/ 05.04.2023г., чиито свидетел по съставяне и връчване била свидетелката ххх. Актът бил връчен лично срещу подпис на упълномощено от управителя на търговеца лице на 07.08.2024г. Срещу него било подадено писмено възражение, което не било уважено и въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.

2

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите ххх, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприета от съда. По административната преписка е приложен и Протокол № 15 095/07.06.2023г., установяващ резултата от извършена проверка.

Същевременно жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП, а акцентира единствено върху процесуални пороци и малозначителността на деянието. По делото няма спор кога е следвало да бъде подадена въпросната декларация и кога същата действително е била подадена. Като писмено доказателство е приложено Предупреждение № 787568 – F700578/ 09.09.

2024г., издадено от Директора на офис "Младост" при ТД на НАП – София, с което ххх е било предупредено, че не е било подало декларация Образец 1 за месеците януари, март и април 2022г. и то за същите лица, за които не е подал в срок и за месец септември 2022г.

Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да са основание за отмяна на обжалваното НП на формално основание, съответно които да са довели до ограничаване или нарушаване правото на наказаното лице на защита. Актът и НП са издадени при съблюдаване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, в предвидената от закона форма.

Издадени са от компетентни лица - съгласно Заповед № 3ЦУ – 384/27.02.2024г. на изпълнителният директор на НАП, директорите на офиси в ТД на НАП имат право да издават НП за нарушения по чл. 355 КСО, а органите по приходите – АУАН за нарушения по КСО.

Актът е издаден в срока по чл. 34 ЗАНН – той тече от откриване на нарушителя, което в случая е станало с установяване на факта на нарушението при проверката на 06.01.2023г. – когато е била и подадена декларацията.

Неправилно е виждането на жалбоподателя, че това се известно от датата на деянието. нарушаването на месечния срок за произнасяне от страна на наказващия орган не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като срокът е инструктивен.

3

Разпоредбата на чл.5 от КСО въвежда задължение за осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите задължение периодично да представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите". Материята е доразвита в Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба Н-13 работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации по образец № 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3. В нея се вписват: ЕИК по БУЛСТАТ/ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическителица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) (клона/поделението), служебен номер, издаден от Националната агенция за приходите за осигурители и самоосигуряващи се лица; самоосигуряващите се лица, които са съдружници в търговски дружества или собственици на ЕООД, и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, вписват ЕИК по БУЛСТАТ/ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ или служебен номер на дружеството; единният граждански номер, личен номер, личен номер на чужденец (служебен номер), имената по документ за самоличност, дните в осигуряване, осигурителният доход; брутно трудово възнаграждение, задължителните осигурителните вноски за осигурените лица, включително самоосигуряващите се, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", начисленият облагаем доход и начисленият данък за доходи от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ и други данни, свързани с осигуряване на лицата.

От своя страна разпоредбата на чл. 4, ал. 1. т. 1, б. "а" от Наредба № Н-13 изисква Декларация образец № 1 да се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки 4 календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

В този смисъл, за процесния период – месец септември 2022г. крайният срок за подаване на декларация № 1 е бил до 26.10.2022г.

/присъствен ден/. Декларация образец № 1 за дължимите осигурителни вноски за месец септември 2022., не е подадена от дружеството в този срок, а чак на 14.02.2023г.

С бездействието си дружеството – жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.

355, ал. 1 КСО за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО вр. чл. 4, ал. 1. т. 1, б. "а" от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, съгласно която "който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

От субективна страна отговорността на жалбоподателя – юридическо лице е обективна и безвиновна.

По делото не се събраха доказателства, жалбоподателят да е пропуснал срока за подаване на декларацията по някакви обективни причини, стоящи извън него и неговите възможности да ги избегне и предотврати, поради което и тъй, като срокът на закъснението е съществен, а и деецът е бил предупреден за предходни месеци на противопрано бездействие, случаят не следва да се възприеме като малозначителен.

По отношение на вида и размера на наказанието съдът счита, че административно наказващият орган е наложил имуществена санкция в минимален размер от 500 лева, поради което за съда не съществува 5 възможност да редуцира размера й.

По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде потвърдено.

При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обусловят отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

Наведените в жалбата оплаквания не накърняват неотстранимо правата на търговеца, още повече че същият е депозирал възражение срещу връчения му АУАН, което не е било уважено.

Тъй като наказващият орган бе представляван в съдебното производство от юрисконсулт, в полза на НАП следва да се присъди по реда на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл.

27е от Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от 80 до 150 лева. Съдът намира, че той следва да е минимален, защото казусът е елементарен и от фактическа и от правна страна; налице са множество еднотипни дела от този вид, т. е. случаят не разкрива нищо ново, което да наложи някаква особена допълнителна подготовка; представителството на наказващия орган не е коствало особени усилия от фактическо и професионално естество, които да обуславят по-високо възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 787781 –

F701878/19.09.2024г. издадено от Директора на офис "Младост" при ТД на НАП – София, с което на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, на ххх е било наложено наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за административно нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО вр. чл. 4, ал. 1. т. 1, б. "а" от Наредба Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.