Решение № 1234 от 09.04.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1234 гр. Варна, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Х.а при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Х.а Гражданско дело № 20243110111809 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от М.

Х. В., ЕГН **********, *** съдебен адрес за призоваване: ***, чрез адв. Н. Н.

С. против „Е. и." АД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: **, представлявано от Изп. директор Ж. Ж.

С исковата молба са предявени обективно съединени искове, с които ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да признае уволнението на М. Х. В., ЕГН ********** за незаконно и отмени заповед № ZO0000000331 /19.07.2024 г., издадена от Изп. директор на ответното дружество, с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ и да осъди ответното дружество „Е. и." АД, ЕИК*** да му заплати обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение от 19.07.2024 г. до 19.01.2025 г., или до приключване на устните състезания пред първата инстанция, но за не повече от 6 месеца в размер на 38 952.66 лв., ведно със 1 законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът е работил по трудов договор с ответното дружество „Е. и." АД, ЕИК ** на длъжност „Изпълнителен директор" от 16.04.2015г. до 19.07.2024 г., когато трудовото му правоотношение е прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ - при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

Счита уволнението му за неправилно и незаконосъобразно по следните съображения: На първо място твърди, че издадената заповед № ZO0000000331/19.07.2024 г., с която е прекратено трудовото правоотношение е незаконосъобразна, тъй като не е мотивирана и няма изложени доводи за наличието на обективни причини за прекратяване на трудовото правоотношение.

В оспорената заповед е цитирана само законовата разпоредба на чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, без да се посочи на какво се дължи обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Липсата на мотиви в заповедта относно причините за настъпилата обективна невъзможност за изпълнение на трудовите задължения прави невъзможна преценката за законосъобразност на заповедта и е основание за нейната отмяна.

Върховният касационен съд, в своята трайна и непротиворечива практика, прави интерпретация на обективната невъзможност като основание за уволнение и определя, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ предполага наличие на безвиновна фактическа невъзможност, която може да се дължи на различни причини, които обикновено са външни за страните по трудовия договор и които трябва да са непреодолими за тях. В настоящия случай, не е налице такава безвиновна фактическа невъзможност за изпълняване на задълженията по сключения трудов договор, която да се дължи на причини, които са външни и непреодолими за страните по трудовото правоотношение.

На следващо място счита, че в конкретния случай уволнението е извършено при заобикаляне на закона и злоупотреба право от страна на работодателя. Заобикаляне на закона е налице, когато с правомерни средства 2 се постига забранен резултат, а злоупотребата с право представлява упражняване на субективното право с цел да се увреди друго лице. Когато работодателят знае, че работникът или служителят е годен за изпълняване на длъжността и прекратява трудовото правоотношение без мотиви на основание, което изисква наличието на външни и независещи от волята на страните причини, то работодателят действа недобросъвестно и цели заобикаляне на закона, като привидно на законно основание прекратява трудовото правоотношение.

На последно място, счита че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като при издаването й е нарушена разпоредбата на чл.

8, ал. 1 от Кодекса на труда, според която трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Това се отнася и за работодателя при упражняване на субективното му право на уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда. Тази разпоредба не допуска извършване на уволнение на посоченото основание при липсата на предпоставки за това, а именно: наличие на обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Това води до еднозначният извод, че в конкретния случай е оборена презумпцията на чл. 8, ал. 2 от Кодекса на труда, според която добросъвестността при трудовите права и задължения се предполага до доказване на противното.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответникът "Е. И." АД, с ЕЖ:

**, със седалище и адрес на управление, **, представлявано от Ж. Г. Ж. самостоятелно и от К. Г. Н. и К. И. Г. - заедно, чрез адв. К. Г. К., с личен номер по Единен регистър на адвокатите **********, вписан в регистъра на адвокатите при Адвокатска колегия - гр. Варна, с номер по Булстат ********** със съдебен адрес:***, тел: **: депозира отговор.

С отговора на исковата молба ОСПОРВА като несъстоятелни твърденията на ищеца, че същият е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, възникнало по силата на трудов договор № 00214/16.04.2015 г., приложен като доказателство към исковата молба, с който трудов договор бил назначен да работи на длъжност „Изпълнителен директор".

В тази връзка ответникът твърди, че в конкретния случай, между ищеца и ответното дружество НЕ Е било налице трудово правоотношение, тъй като такова никога не е възниквало и не е съществувало. В периода от 16.04.2015 г.

3 до 19.07.2024 г., в който ищецът твърди да е съществувало такова трудово правоотношение, същият е бил избран за член на Съвета на директорите на дружеството и като такъв е бил избран от съвета на директорите за Изпълнителен директор, а сключеният между него и дружеството договор, макар и озаглавен „трудов договор", по своя характер представлява договор за управление по смисъла на чл. 244, ал. 7 от Търговския закон, а НЕ трудов договор, уреден в Кодекса на труда, поради което и в конкретния случай разпоредбите на Кодекса на труда са неприложими нито към възникване на отношенията между ответното дружество - търговец и ищеца - член на управителния орган на дружеството, нито към прекратяването на тези отношения.

В подкрепа на горното сочи, че ответното дружество "Е. И." АД е акционерно дружество, вписано в търговския регистър на Добрички окръжен съд с Решение № 1500/22.07.2004 г., постановено по фирмено дело № 721/2004 г. по описа на съда, пререгистрирано на 03.04.2008 г. и вписано в Търговския регистър с ЕИК: **, което е видно от Електронни справки от 30.10.2024 г. направени в Търговския регистър за актуално състояние на дружеството и по фирменото дело по първоначалната му регистрация. Видно от цитираното Решение за регистрацията на ответното дружество, същото е с едностепенна система на управление и съответно се управлява и представлява от съвет на директорите.

Видно от Протокол от Общото събрание на акционерите на „Е. И." АД от 27.03.2015 г. и от Протокол от заседание на Съвета на директорите на „Е.

И." АД от 28.03.2015 г., ищецът М. Х. В. е избран за член на Съвета на директорите и за Изпълнителен директор, на основание чл. 221 от ТЗ и чл. 9.2, т. 4 от действащия към 27.03.2015 г. Устав на дружеството, приет на 23.06.2014 г. и чл. 244, ал. 4 от ТЗ. Горните документи, относно избирането на ищеца М.

Х. В. като член на Съвета на директорите на ответното дружество и относно представителните му функции са вписани в Търговския регистър на 15.04.2015 г. Последното е видно от подадено в Търговския регистър Заявление за вписване на обстоятелства относно Акционерно дружество № 20150407114026 и справка от историята на представителите на ответното дружество.

Съгласно трайно установената и константна съдебна практика (Решение 4

№ 306 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2011 г., IV г. о., ГК, Решение №222/10.05.2019 по дело №2972/2017 на ВКС, ТК, I т.о.; Решение № 204/28.07.2014 г. на ВКС по гр.дело № 983/2014 IV г. о., ГК; Решение № 241 от 16.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 322/2017 г., IV г. о., ГК), в която е разглеждан въпросът за характера на правоотношението, което възниква от договора за управление по чл. 141, ал. 7 от ТЗ между управителя на дружество с ограничена отговорност и управляваното дружество, която практика е приложима и в конкретния случай, безспорно се приема, че това правоотношение е мандатно, а не трудово. В същата практика се приема, че:

„Тъй като основните правомощия на управителя да управлява и представлява дружеството произтичат от закона и от факта на избирането му, в договора за възлагане на управлението неговите права само се конкретизират, като могат да се уговорят и размера на възнаграждението му, определено от общото събрание, начина на плащането му, размера и начина на ползването на отпуски, различни обезщетения и пр., но без това да превръща създаденото мандатно правоотношение в трудово, дори когато договорът е озаглавен "трудов ". В последния случай, независимо от това как страните са озаглавили договора и независимо дали той е сключен преди или след влизането в сила на правната норма на чл. 141, ал. 7 (нова - ДВ, бр. 58/2003 г.) от ТЗ, този договор, уреждащ отношенията между управителя и ООД, не е трудов договор, а е договор за поръчка (мандат) и е действителен, а не е нищожен като сключен в противоречие с посочената правна норма. Именно с оглед вида и характера на правоотношението между управителя и управляваното от него ООД и с оглед правната природа на договора за възлагане на управлението между тях възнаграждението на управителя, дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като също е без значение как то е наименувано и как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по него." (така в Решение № 306 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2011 г., IV г. о., ГК).

Цитираната съдебна практика е относима и в конкретния случай, тъй като правоотношението което възниква между акционерното дружество и членовете на Съвета на директорите, на които е възложено управлението на дружеството, възниква от решението на Общото събрание на акционерите по чл. 221 т. 4 и т. 5 ТЗ, като в чл. 244 ал. 7 ТЗ е предвидена факултативна възможност за сключване на писмен договор с тези членове на съвета на 5 директорите. За възникване на мандатното правоотношение с изпълнителен член на Съвета на директорите, избран при условията на чл. 244, ал. 4 от ТЗ, разпоредбата на чл. 244 ал. 7 ТЗ изисква задължително сключване на писмен договор за възлагане на управлението. Това правоотношение, което възниква от този договор не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Договорът за възлагане на управлението е мандатен - договор за поръчка, поради което управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. Ето защо, макар и сключеният между ищеца и ответното дружество договор от 16.04.2015 г., да е озаглавен „трудов договор", същият по своя характер представлява договор за възлагане на управлението по чл. 244 ал. 7 ТЗ, от който договор е възникнало мандатно правоотношение между дружеството и ищеца, като изпълнителен член на Съвета на директорите, а не трудово правоотношение, което възниква между работодател и работник. С оглед на последното, регламентираните в Кодекса на труда, основания за възникването и прекратяването на трудовите правоотношения са неприложими по отношение на изпълнителния член на Съвета на директорите, какъвто е ищецът в настоящия случай и сключения между него и дружеството мандатен договор за възлагане на управлението, озаглавен като Трудов договор.

По отношение на прекратяването на мандатното правоотношение с член на Съвета на директорите е необходимо да се посочи, че съгласно чл. 233, ал. 1 от ТЗ членовете на Съвета на директорите се избират за срок до 5 години, освен ако в устава не е определен по-кратък срок. Съгласно чл. 233, ал. 3 от ТЗ членовете на съвета на директорите могат да бъдат преизбирани без ограничение, а съгласно ал. 4 същите могат да бъдат освободени от длъжност и преди изтичане на мандата, за който са избрани. Съгласно чл. 221, ал.1, т. 4 от ТЗ, общото събрание е компетентно освен да избира, но и да освобождава членовете на Съвета на директорите. В конкретния случай, ищецът М. Х. В. е освободен като член на Съвета на директорите и като Изпълнителен директор с Решение на Общото събрание на акционерите на „Е. И." АД, обективирано в Протокол от Общото събрание на акционерите от 28.06.2024 г., което е вписано в Търговския регистър на 17.07.2024 г. със Заявление за вписване на обстоятелства в Търговския регистър относно Акционерно дружество № 20240711103202. Съгласно чл. 231, ал. 2 от ТЗ решенията на Общото събрание на акционерите влизат в сила незабавно освен ако действието им не бъде 6 отложено. В конкретния случай, видно от цитирания протокол от 28.06.2024 г., в който е обективирано решението на Общото събрание за освобождаване на ищеца М. Х. В. като член на Съвета на директорите и като Изпълнителен директор, действието му не е отложено, поради което и същото е влязло в сила незабавно, в резултат на което мандатното правоотношение между ответното дружество и ищеца е прекратено по решение на органа, който го е избрал общото събрание.

Разпечатката съдържа 31 от 121 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e6abe052-dc87-49cc-b875-c27370148767