Решение № 260105 от 18.09.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№……… гр. София,

18.09.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на деветнадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА

ЗИСОВА при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №297/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Н.Й.С. срещу Т. П. А., с която са предявени искове както следва:

1). иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „б“ ЗН за признаване за нищожно на саморъчно завещание, извършено от К.С.П.на 29.11.2011 г.

2). иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.10, вр. чл.5 ЗН за признаване за установено на правото на ищеца на собственост по силата на наследствено правоприемство от К. С. П. върху 22/24 ид.ч. от следните имоти:

- недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 673 кв.м. и построените в имота:

- сграда на един етаж, с идентификатор

***, с площ от 24 кв.м.,

- жилищна сграда, еднофамилна, на два етажа, с идентификатор ***, с площ от 72 кв.м.,

- жилищна сграда, еднофамилна, на един етаж, с идентификатор ***, с площ от 72 кв.м.,

- сграда на един етаж, с идентификатор

***, с площ от 4 кв.м.

3). евентуален иск с правно основание чл.30 ЗН за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на К.С.П., накърнена със завещанието от 29.11.2011 г.

4). евентуален иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.30 ЗН за признаване за установено на правото на ищеца на собственост по силата на възстановена запазена част от наследството от К.С.П.върху 11/24 ид.ч. от следните имоти:

- недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 673 кв.м. и построените в имота:

- сграда на един етаж, с идентификатор

***, с площ от 24 кв.м.,

- жилищна сграда, еднофамилна, на два етажа, с идентификатор ***, с площ от 72 кв.м.,

- жилищна сграда, еднофамилна, на един етаж, с идентификатор ***, с площ от 72 кв.м.,

- сграда на един етаж, с идентификатор

***, с площ от 4 кв.м.

Ищецът твърди, че е сред наследниците по закон на починалия К.С.П.и обявеното саморъчно завещание на П.е нищожно – не е написано ръкописно от завещателя и не е подписано от него. Моли след установяване на нищожността на завещанието, да бъде признато правото му на собственост върху собствените на наследодателя имоти, съобразно наследствената му квота. При условията на евентуалност – в случай, че искът по чл.42 ЗН бъде отхвърлен, моли да му бъде възстановена запазената част от наследството на наследодателя К.С.П.– негов дядо, която е накърнена с процесното завещание, както е да бъде признат за собственик на имотите, притежавани от наследодателя, съобразно възстановената запазена част от наследството му.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че документът, представляващ саморъчно завещание, отговоря на изискванията на закона и е написан и подписан от завещателя. Позовава се на недопустимост на вещните искове, като твърди, че у ищеца не е налице правен интерес от установяване на собственост по наследство върху идеална част от имотите, тъй като наследодателят приживе се е разпоредил с тях в полза на трето за процеса лице.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „б“ ЗН:

Представено е по делото саморъчно завещание от 29.11.2011 г., с което К.С.П.завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на Т. П.А..

Видно от препис-извлечение от акт за смърт, К.С.П.е починал на 01.01.2018 г.

Завещанието е обявено с протокол рег.№610 от 26.01.2018.2018 г. на нотариус рег. № 404 на НК по искане на Т. П.А..

Нотариусът е удостоверил представените от молителя документи – акт за смърт, удостоверяващ, че К.С.П.е починал на 01.01.2018 г. и саморъчно завещание, както и изявлението на молителя, че завещанието се е намирало у молителя.

Спорен по делото е въпросът дали представеният документ „Саморъчно завещание от 29.11.2011 г.“ е автентичен – написан и подписан от сочения автор К.С.П..

Установява се от изслушаната съдебно-графическа експертиза, че ръкописният текст в завещанието е изписан от К.С.П.– вещото лице е установило устойчиви, индивидуални и достатъчни по обем съвпадения, за да приеме с категоричност, че изследвания ръкописен текст и образците от почерка на К.С.П.са написани от едно и също лице. Категоричен е и изводът, че подписът, положен след текста, е положен от П.. Съдът кредитира експертизата като компетентна, обоснована и убедително аргументирана.

Ето защо съдът приема, че текстът на процесното саморъчно завещание е написан ръкописно от завещателя, а подписът – лично положен от него. Поради това неоснователни са твърденията за неавтентичност на документа.

По изложените съображения съдът приема, че при съставяне на процесното завещанието са спазени изискванията на чл.25, ал.1 ЗН. По делото се установи, че завещанието е изцяло написано ръкописно от завещателя, съдържа означение на датата, на която е съставено, подписано е от него, като подписът е поставен след завещателните разпореждания.

Поради това съдът приема, че предявеният иск за признаване на завещанието за нищожно е неоснователен.

По иска по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.6 ЗН, за установяване на право на собственост на ищеца върху 22/24 ид.ч. от процесните имоти:

1.

По допустимостта на иска:

Ответникът твърди, че искът е недопустим, тъй като за ищеца не е налице правен интерес да установява свои права върху тези имоти спрямо ответника, тъй като наследодателят приживе е прехвърлил имотите на трето за спора лице. Поради това ответникът счита, че ако е налице спор за собственост, то този спор е с въпросното неучастващо в процеса трето лице.

Във връзка с указания за обосноваване на правния интерес с писмена молба и с изявления в първото съдебно заседания ищецът прави твърдения, които могат да се обобщят по следния начин: според ищеца е към момента на смъртта на наследодателя, процесните имоти са се намирали в неговия партимониум и поради това те са включени в наследствената маса, част от която, съобразно наследствената си квота, ищецът придобива по силата на наследяване по закон. Доколкото ответникът оспорва правото на ищеца да придобие част от имотите по наследство, като оспорва тези имоти да са били собствени на наследодателя, то за ищеца е налице правен интерес да отстрани спора, като по съдебен ред да установи твърдението си, че имотите са били собственост на наследодателя, съответно – че е придобил идеална част от тях.

По тези съображения съдът приема, че е налице спор между страните относно собствеността върху процесните имоти и в полза на ищеца е налице валиден правен интерес от предявяване на установителния иск. Възражението на ответника за недопустимост на иска е неоснователно.

2.

По основателността на иска:

Искът е обусловен от уважаване на иска по чл.42, б. „б“, вр. чл.25, ал.1 ЗН за признаване на нищожността на извършеното от наследодателя саморъчно завещание в полза на ответника, в който случай имуществените права преминават по силата на чл.10, вр. чл.5 и сл. ЗН към наследниците по закон. Доколкото по делото не се установи порок във волята на наследодателя по смисъла на чл.42, б. „б“, вр. чл.25, ал.1 ЗН, то ищецът не е материално легитимиран като наследник на К.С.П.и в негова полза не е възникнало правото по чл.5, ал.1 ЗН да придобие по силата на наследствено правоприемство по наследство по закон имуществени права на наследодателя. Ето защо предявеният иск е неоснователен.

По евентуален иск с правно основание чл.30 ЗН:

С оглед отхвърляне на главните искове, налице са процесуалните предпоставки за разглеждане на евентуалните.

Установява се от Удостоверения за наследници на Д.П.и на Й.С., удостоверяващи родствените връзки, а и не се спори по делото, че К.С.П.и съпругата му Д.Р.П.а са имали двама синове – Й.С. и Р.С., като Й.С. е починал на 06.11.2012 г. и е оставил за свои наследници по закон Н.С.– съпруга и Н.С. – син. Р.С. е починал, без да остави низходящи. От тук следва, че ищецът Н.Й.С. е внук на К.С.П.и единствен негов низходящ родственик.

Както бе посочено по-горе, от препис-извлечение от акт за смърт се установява, че К.С.П.е починал на 01.01.2018 г. С протокол рег.№610 от 26.01.2018.2018 г. на нотариус рег. № 404 на НК по искане на Т. П.А. е обявено оставеното от К.С.П.завещание, по силата на което последният завещава на ответника Т. П.А. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си. Доколкото разпореждането се отнася до цялото имущество на завещателя, същото е общо завещателно разпореждане по смисъла на чл.16, ал.1 ЗН.

По силата на чл.28, ал.1 и чл.29, ал.1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството, като запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг, при едно дете или низходящи от него (какъвто е настоящия случай), е 1/2. Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.

По делото се установи, че ищецът е низходящ на наследодателя (негов внук), поради което на основание чл.28, вр. чл.29, ал.1 ЗН, той е наследник със запазена част от наследството на наследодателя К.С.П.. Тъй като наследодателят не е оставил съпруг и има низходящ от едно дете, запазената част на ищеца от наследството е 1/2.

Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът не може да иска възстановяване на запазена част, тъй като не е приел наследството по опис. Съобразно т.4 ТР №3/2013 г. на ОСГК на ВКС, приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. Както бе посочено по-горе, процесното завещание е универсално, същото се отнася до цялото имущество на завещателя, съдържа общо завещателно разпореждане и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. Т.е. искът по чл.30 ЗН не се упражнява спрямо заветник по смисъла на чл.16, ал.2 ЗН, поради което и приемане на наследството по опис не е предпоставка за упражняване на правата по чл.30 ЗН.

С оглед изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало потестативното право по чл.30 ЗН да иска намаляване на процесното завещание за възстановяване на запазената му част от наследството на К.С.П., поради което следва да се намалят с 1/2 завещателните разпореждания, извършени със Саморъчно завещание от 29.11.2011 г., като се възстанови запазената част на ищеца от наследството на К.С.П.в размер на 1/2 част.

По евентуалния иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.30 ЗН, за установяване на право на собственост на ищеца върху 11/24 ид.ч. от процесните имоти:

Разпечатката съдържа 60 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e6abab8b-9b39-4cb7-8c5c-382dde49b923