Решение № 220 от 04.08.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Враца, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря Пламена М. Димитрова като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20251420200587 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Враца, представлявано от управителя Виктория

Христова-Начева, против

Наказателно постановление

****/07.05.2025 г., издадено от началника на ОО на „Автомобилна администрация“, гр. Враца, с което за нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1, пр.2 ЗАвтП, на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

С така подадената жалба се прави искане за отмяна на издаденото НП, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно отразяване на фактическата обстановка. Излага се, че при издаване на НП е нарушен чл.53, ал.1, вр. чл.13 ЗАНН. Жалбоподателят не бил извършил вмененото му нарушение. АНО не бил приложил и въобще не бил обсъдил приложението на чл.28 ЗАНН. НП било издадено в нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН. В НП липсвали мотиви. Не били обсъдени възраженията на жалбоподателя против съставения акт. Не било ясно коя от хипотезите на чл.7б, ал.1, пр.2 ЗАвтП е имал предвид АНО. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв.Красимир Колев, ВрАК поддържа жалбата, така както е подадена.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, и не е ангажира становище по жалбата. В съпроводителното писмо до РС Враца, с което е представена административната преписка, ответникът моли обжалваното НП да бъде потвърдено. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя 1 и присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимум.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Административно-наказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение №****/15.04.2025 г., след извършена комплексна проверка на 15.04.2025 г., за това, че на 03.08.2024 г. превозвачът /жалбоподателя/, притежаващ лиценз за превоз на пътници в Р България №**********, е допуснал водача Александър Валентинов Трифонов да извърши превоз на пътници по основна градска линия №1 с маршрут о т бл.26, ж.к. Дъбника до Химко, с автобус марка Golden Dragon Е12С кат. МЗ с рег. №**********, като водачът не отговаря на изискванията да притежава валидна карта за квалификация, видно от справка в системата на АИС на ИААА. Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.7б, ал.1, изр.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози, съгласно чиято разпоредба лицензираните превозвачи, лицата по чл.24е от същия закон, и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за квалификация на водача и притежават карта за квалификация за съответната категория. Жалбоподателят подписал акта без възражения, като е депозирал такива в законоустановения срок по чл.44, ал.1 ЗАНН.

Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение, след преценка на събраните доказателства по случая, при идентично словесно описание на извършеното нарушение, след анализ на постъпилите възражения, наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №26-0001342/07.05.2025 г., с което за нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1, пр.2 ЗАвтП, на основание чл.96г , ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

Изложеното се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Разпитан е св. К. К. – актосъставител, и същия т установява отразените в акта факти и обстоятелства. Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел, който споделя свои непосредствени впечатления.

Показанията му са последователни и безпротиворечиви и се подкрепят и от останалите доказателства по делото - писмени.

По делото са събрани и писмени доказателства: Процесните АУАН и НП с възражение към него, заповед №РД-08-107/29.02.2024 г. на министъра на транспорта и съобщенията, длъжностна длъжностна характеристика, трудов договор №8/09.06.2014 г.,маршрутно разписание, цитирания в акта и НП пътен лист, КП за извършена комплексна проверка от 07.04.2025 г., справка за наличието на удостоверения на водача и др .

При така изяснената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени съгласно изискванията съответно на чл.37, ал.1, б.

„б” ЗАНН и на чл.47, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.47, ал.1, б.„а” ЗАНН, от материално и териториално компетентни органи, видно и от приложената по делото заповед. И АУАН и НП отговарят формално на изискванията съответно на чл.42 ЗАНН и на чл.57 ЗАНН, тъй като съдържат необходимите реквизити, 2 посочени и в двете разпоредби. При съставяне на АУАН и издаване на НП, обаче, според настоящия състав са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна на последното на това основание.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и изявленията на жалбоподателя се установява по категоричен начин, че на 03.08.2024 г. превозвачът е допуснал да се извърши обществен превоз на пътници на територията на Р България от водач, видно от пътен лист №0522-480/02.08.2024 г. по посочения в акта и НП маршрут, допускайки водача Александър Трифонов да извърши този превоз, който не е притежавал валидна карта за квалификация към момента на извършвания превоз.

Превозът е извършен с МПС рег. №ВР0522СМ. От словесното описание на нарушението в АУАН и в наказателното постановление е видно, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че е „допуснал водача Александър Трифонов да извърши превоз на пътници“ по оп исания маршрут с посоченото МПС, като същият не отговаря на изискването да притежава карта за квалификация - няма валидна карта за квалификация. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.7б, ал.1, изр.1, пр.2 ЗАвтП, а като основание за налагане на санкцията - чл.96г, ал.1 от същия закон.

В направеното в АУАН и НП описание на нарушението е допуснато несъответствие между фактически и правни основания, които според настоящия съдебен състав водят до неяснота относно конкретното вменено на дружеството административно нарушение, съответно затрудняват възможността му да разбере какво конкретно противоправно поведение му е вменено да е извършило и нарушават правото му на защита, което прави нарушенията съществени, а именно: Имуществената санкция е наложена на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 ЗАвтП. Според чл.96г, ал.1 ЗАвтП, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв. Съгласно чл.7б, ал.1, изр.1, пр.2 ЗАвтП, лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация. В обстоятелствената част на АУАН и НП е вменено на жалбоподателя деяние - „допуснал водача да извърши превоз“ чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвтП. Съгласно посочената разпоредба, наказуемо е допустителството да бъде извършен превоз от водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвтП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Посочените в АУАН и в НП правни норми са бланкетни и следва да бъдат допълнени с такива от други нормативни актове.

Разпоредбата въз основа, на която е наложена санкцията - чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвтП - изрично сочи, че е наказуемо допустителството да бъде извършен превоз от водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвтП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съответно в посочената като нарушена разпоредба на чл.7б, ал.1, изр.1, пр.2 ЗАвтП е въведено изискването водачите да отговарят на изискванията за карта за квалификация. Липсва обаче словесна конкретизация на тези изисквания и непосочването на нормативния акт и неговата конкретна разпоредба, в която те се съдържат е довело до неконкретизиране на административно-наказателното обвинение и съответно не е изпълнило със съдържание бланкетната правна норма на вмененото административно 3 нарушение. Към момента на извършване на нарушението , изискванията за карта за квалификация са регламентирани в Наредба №41/04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация. В чл.2, ал.3 от посочената Наредба с е посочва, че изискването за начална квалификация на водача е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит, а в ал.4 е отразено, че водачите, придобили начална квалификация, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията им на всеки 5 години. В чл.6 от наредбата пък е посочена минималната възраст, на която водачът трябва да бъде. При това положение, настоящият състав на съда приема, че вмененото на жалбоподателя словесно и като правна квалификация нарушение е посочено бланкетно, което в максимална степен нарушава правото му на защита и препятства проверката от страна на съда дали същият е извършил административно нарушение.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП следва да съдържа законово определен минимален обем информация, посочен в чл.57 ЗАНН. Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път. Фактическото описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от административнонаказващия орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение, които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай. В процесните АУАН и НП не е конкретизирано на кое точно изискване за карта за водач, визирани в приложимата Наредба №41/2008 г., не е отговарял водача на процесното МПС .

Този подход при описание на нарушението от АНО, е довел до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като същият е поставен в невъзможност да узнае всички елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на административният акт.

Извеждането на тези съставомерни елементи от описанието на нарушението, от други налични по административно-наказателната преписка документи е недопустимо, както се изложи, тъй като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път се извличат изводите на административно-наказващият орган. В този смисъл е както съдебната теория така и съдебната практика, вкл. и на АдмС Враца.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски от страна на жалбоподателя, такива му се дължат на основание чл. 63д, ал.2 ЗАНН - в размер на 600 лв. - адвокатско възнаграждение.

Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата 4 е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.