Решение № 488 от 04.06.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 4279/2023
- Вид
- Решение № 488
- Подписан
- 04.06.2024
- Състав
- Минчо Стоянов Минев
Цитирани разпоредби
- чл. 69 ал.1 т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.122 ал.2 · Семеен кодекс
- чл.125 ал.1 · Семеен кодекс
- чл.143 ал.4 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 488 гр. Сливен, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230104279 по описа за 2023 година
В исковата си молба, депозирана със съгласието на майка й Р. Д. В., непълнолетната Д. Н. излага, че с влязло в сила решение от 2018-та година на Сливенски районен съд баща й Н. Д. Н. е осъден да й заплаща ежемесечно издръжка в размер на 200лв. Твърди, че сумата вече е недостатъчна, тъй като в изминалото до момента време разходите й се увеличили многократно, а единствено майка й продължава да се грижи за нея. В тази връзка изтъква, че са се завишили, като неизбежна последица от възрастовото й израстване, разходите за облекло, за учебни пособия; необходими били повече средства за посрещане на нарасналите й нужди от социален и битов характер; за ежедневни пари. Също така, посещавала „Волейболен клуб- Сливен“, което било свързано със заплащане на парична такса.
Ищцата изтъква, че са й били поставени брекети, за което била платена сумата 3 800лв., а НЗОК не поема никаква част от нея.
Категорична е, че при всички тези разходи дохода на майка й, който е невисок, е недостатъчен, за да ги поеме, още повече, че поемала и консумативите за ток, вода и др..
Счита, че тъй като баща й работи в БДЖ и реализира добри трудови доходи, няма да бъде затруднен да й заплаща издръжка в увеличен- на 350лв., размер месечно. Търси и половината от заплатената за специализираното дентално лечение сума- 1 900лв.
Претендира сторените от нея разноски по делото.
Ответникът депозира писмен отговор и в него признава, но частично, първия от исковете- за увеличаване размера на месечната издръжка до 250лв., както и признава част от обстоятелствата, на които е основан той. Претендира разноски.
Той се яви, а и бе представляван на проведеното съдебно заседание, като заетата в писмен вид негова позиция остана непроменена. В него ищцата не присъстваше, но чрез пълномощник-адвокат, поддържа претенциите си.
След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема за установени следните факти:
1
От удостоверението № 101388, издадено от община Сливен се установява, че Д. Н. е родена на 13.10.2009г., в Гърция, а нейни родители са майката Р. Д. Н. и бащата Н. Д. Н..
Видно от служебна бележка № РД-04- 167/ 02.10.2023г., тя е ученик, редовна форма на обучение, в 8-ми клас за учебната 2023/24г. в ПГИ “Проф. д-р Димитър Табаков“ Сливен.
Видно от служебна бележка изх. № 231/03.10.23г., Д. тренира/играе волейбол, във „Волейболен клуб Сливен“. Месечната такса за това е 40лв. Заслужава на това място да се коментира, че ответника, чрез адвокати си, изрази съмнение за колко време се плаща тази сума- че не е сигурно, че е за месец, а може да е за година. Съдът не може да кредитира товазащото в документа ясно е отбелязано, че е за месец. А и 1989-та г. мина отдавна; социализма отдавна е в историята и събира прах! /т.е., не е възможно понастоящем такса от 30лв. да е годишна/. А и вероятно няма да е далеч времето, когато сумата ще бъде не месечна, а дневна дори, такса.
Видно от удостоверението, представляващо лист № 20 от материалите по делото, ответника работи като „началник влак“ в НПП-Пловдив, „БДЖ- ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ЕАД и е получавал за периода края на 2022-ра- 2023-та година, средно месечно брутно трудово възнаграждение от приблизително 1 685лв.
С договор от 25.04.2023г. той е взел кредит, за текущи разходи, от 4 516.56лв. , който трябва да върне за осем години, с месечна вноска от около 55лв.
Жената, с която ответника твърди, че съжителства в момента, работи- видно от удостоверението № 1241/ 24.11.2023г., в „Ауто плюс“ и получава брутен доход от около 1100лв. месечно. Тя е кредитополучател на около 88 000 х.лв., получени по договор от началото на 2019-та година, които трябва да върне до края на 2043г. с месечни вноски от по 463лв.
Видно от материалите по гр.д.№ 3485/ 2018г. на СлРС, производството по него е приключило с влязла в сила съдебна спогодба, по силата на която Н. Н. се е задължил да заплаща, за малолетната си тогава дъщеря Д., издръжка от по 200лв. месечно.
Въз основа на документите, представляващи листи 29-48 от делото съда приема, че през есента на 2022-ра година е проведено ортодонтско лечение на момичето, чрез поставяне на брекети. Съвсем сигурно е, че то е платено, а дадената на специалиста сума е общо 3 300лв. Последното съда приема въз основа на записа на страницата, представляваща лист № 44 от настоящото дело: „към 25.09.2023г. - внесени 2850лв; остават 950лв.- 450лв. от 25.10., остават 500лв.“. Вярно е, че за този разход не се представиха, както възрази адвоката на ответника, фактура и касова бележка, издадена от денталния лекар /колко надуто звучи само- лекар по дентална медицина, вместо простото и ясно- зъболекар!/. Вярно е обаче и че истинността на коментирания в този абзац документ, представен от ищцовата страна, не бе оспорена от ответната. Ето защо съда му дава вяра и приема, че направения от майката на момичето разход за тази манипулация/лечение възлиза на 3 300лв.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК, съгласно който може да бъде изменен размера на вече определена от съд издръжка, ако обстоятелствата, при които е било сторено това, са се изменили, при това трайно. В случая в някои от тях, от значение за правилото разрешаване на поставения пред съда въпрос, не е настъпила промяна от 2018г., когато е бил определен размер на сега плащаната за Д. издръжка: освен, разбира се, че Р. Д.
В. и Н. Д. Н. продължават да са нейни родители, те- родителите, са разделени. Така също, и към момента момичето живее при майка си и единствено последната полага грижите по отглеждането и възпитанието му.
Настъпила е промяна обаче, изразяваща се в израстването на момичето- вече е на четиринадесет и половина години, свързано и с факта, че така е преминала в по-горен клас на обучение- осми. Това неминуемо е свързано с по-високи разходи за задоволяване на ежедневни потребности, за облекло, учебници. Също така, то посещава „Волейболен клуб2 Сливен“, за което заплаща месечна такса от 40лв. И макар това да не е безусловно присъщ разход, следва да се вземе предвид, тъй като спорта благоприятства израстването на човешкия организъм /здрав дух в здраво тяло/.
От значение при определяне размера на издръжката за детето са финансовите възможности и на двамата родители. За тези на майката не се ангажираха доказателства /то бе в тежест на ответника/, а доказания по делото месечен доход на бащата е в брутен размер 1 685лв. Една от защитните му тези е, че този доход се намалява с вноските, които той прави за погасяване на личен заем, както и за погасяване на паричен заем, получен от жената, с която понастоящем съжителства. В случая съда приема, че месечен разход на Н. представлява само месечната погасителна вноска по договора, по който той е кредитополучател. Така е, защото той не ангажира доказателства за твърдяния в писмения отговор факт, че живее на семейни начала с жена и че това е Радка Н. Стоянова. От друга страна, съда няма да счита, че с вноската за погасяване на заема си финансовите възможности на мъжа се намаляват- тя е в твърде нисък месечен размер – едва 55лв., а и издръжката на детето е приоритетен разход!
При всички тези доводи е ясно, че размера на издръжката, която ответника-баща на непълнолетната ищца, трябва да й заплаща, следва да се завиши. Това и той самия съзнава, тъй като признава иска до месечен размер 200лв. Според съда обаче увеличението следва да е близо до търсеното с исковата молба. Така е, защото за момиче на възраст четиринадесет години са необходими поне 500-550лв. месечно. И тъй като основните грижи, отглеждането и възпитанието на Д. са поети от майката, която при това заплаща и консумативните за жилището, което обитават, разходи, а бащата-ответник участва единствено с паричната издръжка, то той следва да поеме по-голямата част от нея. При това положение съда ще уважи иска до размера 320лв. месечно.
По претенцията за заплащане на половината от сумата, дадена от майката, за поставяне на брекети на момичето: тя е с пр.осн.чл.143 ал.4 от СК и също е основателна.
Общоизвестно е, че това е широко прилагано дентално лечение, като в съответните случаи е безусловно необходимо. Тази необходимост е доказана в случая – от становище на лекар по дентална медицина /а не е мимолетна прищявка на подрастващата!/. Съдът прие, че майката на Д. е заплатила 3 300лв. и тъй като съгласно Семейния кодекс родителите следва да имат равностойно участие в отговорностите за детето си, то е редно половината от сумата да се поеме от бащата- чл.122 ал.2 и чл.125 ал.1 от СК.
Този изход на делото налага да се уважи и претенцията на ищцата за разноски- на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. Те са 600 лева - заплатено в брой възнаграждение за адвоката, който представляваше по пълномощие момичето. Съразмерно уважената част от исковете, на ищцовата страна се следват разноски от 500,53лв.
Ответникът също има право на разноски, каквито претендира с писмения си отговор, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК. Те са в размер на 500лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, а съразмерно отхвърлената част от исковете му се следват 132,90 лева.
Върху ответника следва да се възложи, на осн.чл.78 ал.6 от ГПК, следващата се за образуване на делото държавна такса, тъй като ищцата е освободена- на осн.чл.83 ал.1, т.2 от ГПК, от внасянето й. Цената на иска за издръжка занапред се формира от сбора на всички дължими платежи- по правилото на чл. 69 ал.1 т.6 от ГПК. В случая увеличението е от 120лв. месечно, а издръжката в увеличен размер ще се заплаща от момента на депозиране на исковата молба пред съда до навършване на пълнолетие от момичето, т.е. поне тридесет и шест месеца. Така цената на иска, определена от размера, до който е уважен иска, е 4320лв., а дължимата върху нея такса от 4% се равнява на 172,80лв.- чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
3
На основание чл. 150 от СК ИЗМЕНЯВА размера на дължимата от Н. Д. Н. с ЕГН:
********** и съдебен адресат адв.Г.С. от БАК, последния на адрес: гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“№9, ет.2, съгласно влязла в сила спогодба, постигната по гр.д.№ 3485/ 2018г. на СлРС, месечна издръжка, която той заплаща на дъщеря си- непълнолетното към момента дете Д. Н., род. на 13.10.2009г., с ЕГН: **********, със съдебен адресат адв.Ш. от АКБургас като я УВЕЛИЧАВА от 200лв. на 320 лв. /триста и двадесет лева/ месечно, считано от 01.11.2023гг., ведно със законната лева за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, до настъпване на законови причини за изменяването или прекратяването на издръжката.
Издръжката трябва да се заплаща до 10-то число на месеца, за който се дължи.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за горницата над този размер до пълния претендиран- 350 лв. месечна издръжка.
ОСЪЖДА Н. Д. Н. с ЕГН: ********** да заплати на детето Д. Н., род. на 13.10.2009г., с ЕГН: ********** сумата от 1650,00лв. /хиляда и шестстотин и петдесет лева/, като добавка към определената по-горе издръжка, за покриване на изключителни нужди на детето. Сумата представлява половината от парите, заплатени от майка й, за провеждане на ортодонтско лечение- поставяне на брекети, в периода 23.09.2022г.17.10.2022г., а ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за горницата над тази сума до пълния претендиран размер- 1 900лв.
Сумата 1 650лв. следва да се заплати на вноски- всяка по 100лв. /сто/ месечно, считано от влизане на решението в сила, с падеж -десето число на месеца, за който се дължи, със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н. Д. Н. с ЕГН: ********** да заплати на детето Д. Н., род. на 13.10.2009г., с ЕГН: **********, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените от последната разноски в това дело, съразмерно уважената част от исковете- 500,53лева (петстотин лева и петдесет и три стотинки), а отхвърля като неоснователно искането за горницата над този размер до пълния претендиран- 600лв.