Решение № 338 от 25.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Пазарджик, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500445 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Панагюрски районен съд

№49 от 09.04.2025г. постановено по гр.д.№20235230100817 по описа на същия съд за 2023г. E ОСЪДЕНА Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София., бул.

"Витоша" №2, да заплати на М. С. Б., с ЕГН: **********, от гр. *****, сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди болки и страдания, в хода на наказателното преследване за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК срещу ищеца по ДП № 121/2022 година по описа на РУ Костенец, пр. пр. 1193/2022г. по описа на РП - Самоков, ТО Ихтиман, ведно със законната лихва върху сумата считано от 15.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като Е ОТХВЪРЛЕН иска за присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 3000 лева до пълния й предявен размер от 5000 лева.

Със същото решение е осъдена Прокуратурата на Република

България, с адрес: гр. София., бул. "Витоша" №2 , да заплати на М. С. Б., с 1

ЕГН: **********, от гр. *****, разноските по делото, както следва: сумата от 10 (десет) лева - за внесена държавна такса и сумата от 264.68 лева (двеста шестдесет и четири лева и 68 стотинки) - за адвокатско възнаграждение, изчислено по съразмерност.

Решението се обжалва в осъдителните му части от ответника Прокуратурата на РБ /ПРБ/, чрез прокурор от РП-Пазарджик с въззивна жалба с вх.№2221 от 23.04.2025г. с доводи за порочност на решението като неправилно като се иска да бъде отменено и да се отхвърли предявения срещу ПРБ иск. Твърди се, че представените към исковата молба писмени доказателства, както и събраните в хода на гражданското дело, не установяват наличието на претърпени неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена последица от действията на Прокуратурата и че в тежест на ищеца е да докаже по безспорен начин такива твърдения. А когато вредите са последица от образуваното досъдебно производство, то е следвало да представи пред Съда по гражданското дело безспорни и категорични доказателства и да проведе пълно и главно доказване кои конкретни вреди по вид, размер и интензитет са в резултат само и единствено от образуването на досъдебно производство от страна на органите на полицията. Поддържа се че в случая не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на прокуратурата по реда на ЗОДОВ- да е извършено съответното незаконосъобразно действие от страна на държавния орган, в случая Прокуратурата, да е причинено увреждане и то да не е по изключителната вина на ищеца; както и вредите да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Посочва, че всички изнесени в исковата молба претенции за неимуществени вреди се оказват само и единствено твърдения, които не били доказани от ищеца и че едно осъдително решение не може да почива на базата на твърдения и необосновани и недоказани претенции. Заключава, че на базата на всички събрани по делото доказателства, съдът е следвало да отхвърли изцяло иска на ищеца, като неоснователен и недоказан и да не присъжда каквото и да било обезщетение, доколкото волята на законодателя при приемането на ЗОДОВ е била гражданите да бъдат възмездени за реално причинени им имуществени и неимуществени вреди от незаконни действия и актове на държавата. Противоречало на логиката на закона, на всяка цена и при всички случаи да се приема, че след като е било образувано досъдебно производство и впоследствие наказателното производство е било прекратено, то непременно да са претърпени вреди. Счита, че такава презумпция не е 2 залегнала в закона и именно поради това твърдените вреди следва да бъдат доказвани в гражданския процес от ищеца, а ако се присъдят такива вреди то размера им да бъде определен по справедливост, или лицето да се обезвъзмезди, но не и да се обогати.

Относно размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, жалбоподателят счита, че определеният от съда размер на обезщетение от 3 000лв. е завишен и не е в съответствие с принципа, заложен в чл.52 от 33Д и трайната съдебна практика, доколкото неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на лицето, изразяват се в търпенето на болки и преживяване на страдания, като в тежест на ищеца е да докаже твърдените вреди, техният размер и връзката им с обвинението. Поддържа, че по делото не са събрана доказателства за твърдените неимуществени вреди, както и доказателства, които да установяват, че те са пряк резултат от образуването на досъдебно производство. Заключава, че размерът на претендираното обезщетение, така и присъденото такова не съответстват на принципа за справедливост и че макар съдът правилно да е посочил критериите, въз основа на които се обуславя размера на обезщетението, в случая не се доказват силни отрицателни изживявания, явяващи се следствие от действията на органите на прокуратурата ,извън обичайните психични страдания при образуване и водене на ДП с обвинение за подобно престъпление, разумен срок на провеждане на наказателното производство, няма наложена мярка за неотклонение, липса на предприемане на други мерки за процесуална принуда. Счита, че изложените обстоятелства, са достатъчно основание за значително намаляване на присъденото обезщетение, което в случая се явявало несправедливо и водещо до неоснователно обогатяване на ищеца, защото съдът определил сума, която обичайно се присъжда за много по-тежки случаи от този на ищеца . Оспорва се решението и в частта съдът в която е присъдил законната лихва върху размера на обезщетението, считано от 15.05.2023г. като поддържа, че в тази част следва да бъде отменено като неправилно, тъй като ищеца не е търпял посочените вреди, за които претендира законна лихва.

По отношение осъждането за разноски в размер на 10,00 лв.-за внесената държавна такса и 264,68 лева за адвокатско възнаграждение по настоящото производство, счита, че такива не са дължими, поради неоснователността на иска. Препраща и към доводите изложени в отговора на 3

Прокуратурата на исковата молба. М о л и да се отмени обжалваното

РЕШЕНИЕ в осъдителните му части и се отхвърли изцяло искът на ищеца М.

Б., като неоснователен и недоказан, както и да се отхвърли изцяло и иска за лихвите и разноските, евентуално-да се намали съществено размера на присъденото обезщетение и съответно - съдебните разноски.

Няма постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна. Няма направени доказателствени искания от страните по делото по реда на чл.266 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Прокуратурата на Република България, с вх.№2221 от 23.04.2025г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.2 ал.1 т.3 и т.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди , в хипотеза на отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от Прокуратурата, при: т.3 предложение 2-ро-второ-обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, и при т.4-налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено;

В исковата си молба с вх.№4773 от 21.11.2023г. / гр.д.№817/2023г. по описа на РС-Панагюрище/ подадена против Прокуратурата на Република България, ищецът М. С. Б., с ЕГН- **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.***** твърди, че на 05.10.2022г. около 22:00 часа в град Костенец, обл. Софийска, по ул.“Цариградско шосе“ е управлявал МПС-л.а. марка ****, модел ****, с ДК№ ****, когато бил спрян от служителите на РУ-Костенец при ОДМВР-София – мл.автоконтрольор А. М. и полицай В. А.. Същите го тествали за употреба на наркотични вещества с техническо средство ***** с фабр. № *****, проба №***, което отчело положителен резултат за амфетамини. Твърди се, че ищецът Б. се притеснил силно и уверявал полицаите, че никога не е употребявал наркотични вещества и не допуска, че изобщо е възможно техническото средство да отчете положителен резултат.

Твърди, че полицаите настоявали, че той не казва истината, като на място, съставили надлежен „Протокол за извършване на проверка за 4 употреба на наркотични или упойващи вещества“ рег.№**** от 05.10.2021г. по описа на РУ-Костенец при ОДМВР-София; уведомили го, че срещу него започва наказателно производство - ДП №121 от 05.10.2022г. по описа на РУКостенец при ОДМВР-София, за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК във връзка с чл.343г и във връзка с чл.37 ал.1 т.1 и чл.49 ал.1 от НК , за което се предвиждало наказание лишаване от свобода до три години, глоба от 1500 лева и лишаване от право да управлява МПС поне за две години/;

Твърди се, че мл. автоконтрольор А. М. съставил срещу него АУАН /акт за установяване на административно нарушение/ , серия GA № ****г., по описа на РУ-Костенец при ОДМВР-София, като го уведомил че с този АУАН срещу него започва административнонаказателно производство за нарушаване на чл.5, ал.3, т.1,пр.2 от ЗДвП; Отнети му били СУМПС № **** и Контролен талон № *****, което удостоверил в АУАН и обявил, че го лишава от право да управлява МПС за срок от 18 месеца; Твърди се още, че там и тогава мл.автоконтрольор А. М. издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 22-1184-000112 от 05.10. 2022г., по описа на РУ- Костенец при ОДМВР-София, с която му била наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок до 18 месеца; Същият издал на М. Б. Талон за изследване № **** от 05.10.2022г. по описа на РУКостенец при ОДМВР-София. Твърди се ,че веднага след това двамата полицаи демонстративно пред присъстващите граждани го качили в патрулния автомобил и го отвели до ФСМП-Костенец, където му били взети проби от кръв и урина за химически анализ. Незабавно след това го обискирали, иззели личните му вещи и връзките на обувките и го заключили в помещението за задържани в РУ-Костенец при ОДМВР-София;

Твърди се, че докато Б. бил зад решетките, полицай А. издал Заповед за задържане на лицето М. Б. за срок от 24 часа по ЗМВР, с рег.№ 1184зз121/05.10.2022г., по описа на РУ-Костенец при ОДМВР-София, на основание започнало срещу него наказателно производство във връзка с чл.343б,ал.3 от НК, във връзка с ДП-121/05.10.2022г. по опис на РУ-Костенец при ОДМВРСофия; Ищецът бил уведомен, че има право да ангажира адвокат, който да му окаже правна помощ в хода на воденото срещу него ДП № 121/2022г., пр.пр.

№ 1193/2022г., което ще се води срещу него от дознател А. Р. с наблюдаващ прокурор Д. Х. от районна прокуратура-Самоков, ТО-Ихтиман; Твърди се, че почти веднага след това – в 00:10 часа на 06.10.2022г., бил освободен, след 5 което ищецът М. Б., който бил изпаднал в паника от случилото му се в последните 2 часа, тръгнал пеша за дома си в град Панагюрище.

Твърди ищецът М. Б., че като последица и в причинна връзка от горните действия на държавните органи, претърпял имуществени и неимуществени вреди-чувствал унизен и отчаян от действията на държавните органи, недоумявал относно причините за случващото му се и прекарал най-тежката нощ в живота си. На 07.10.2022г. потърсил правна защита и съдействие и сключил договор за такава с адвокат П. Г. М.- кантора, гр.Панагюрище.

Поддържа, че според сключения между двамата Договор за правна защита и съдействие с издадено пълномощно № 003876 от 07.10.2022г., на АКПазарджик, адвокат П. М. се е задължил да го защитава /евентуално - при и след привличане като обвиняем/ или консултира /евентуално - при разпит като свидетел/ по ДП № 121/2022г., пр.пр. № 1193/2022г., водено за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, а М. Б. му изплатил адвокатски хонорар в размер на 1000 лева.