Решение № 103 от 09.06.2023, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Търговище, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Ив. Димитров при участието на секретаря Анна Г. Александрова като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно наказателно дело № 20233530200065 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Б. ТРАНС“ ЕООД гр.Търговище, представлявано от управителя Т. С. Б., чрез пълномощник адв.Д. П. от АК – Търгоище, против Наказателно постановление № 38 – 000 3256/30.11.2022 г., издадено от Директор Регионална дирекция „Автомобилна администрация” Русе. Считайки, че НП е издадено в противоречие със закона, жалбоподателят желае същото да бъде отменено. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника. Претендират се разноските по делото.

Ответникът - Регионална дирекция „Автомобилна администрация” Русе, редовно призован, не се представлява по делото. С писмено становище, част от придружителното писмо, предлага НП да бъде потвърдено, алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираният по делото адвокатски хонорар.

Съдът, като прецени становищата на страните във връзка с представените доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

1

От фактическа страна е установено следното: На 23.09.2022 г. контролни органи от Регионална дирекция „Автомобилна администрация” Русе извършили комплексна проверка в административната сграда на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Търговище на транспортното предприятие „Б. транс“ ЕООД за периода от 23.09.2021 г. до 22.09.2022 г. , като от съставеният констативен протокол било установено следното нарушение : транспортното предприятие е използвало моторно превозно средство – влекач Даф ФТ ХФ 95.430 с рег.№ ***** от категория N3 , снабдено д дигитален тахографски апарат Continenta Automotive DTCO 1381 със сериен номер 0003323735, като не осигурява съхранение на данните от карта на водача Д. Н. за дигитален тахограф, на дейностите извършени от водача Д. Н. за транспортното предприятие. На дата 05.10.2021 г. водача Н. е извършил международен превоз на товари с CMR от 04.10.2021 г., с пътен лист серия Т № 5141308 от 05.10.2021 г. от Р.България до Р.Турция.

С оглед така установените обстоятелства, инспектор от Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Русе съставил на дружеството АУАН № 326294/23.09.2022 г. за нарушение на чл. 10, §5, б.“а“, точка „i“ от Регламент (ЕО) 561/2006. Актът бил връчен лично на управителя на дружеството и подписан от негова страна без възражения, като такива не са постъпвали и в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт Директор Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Русе издал Наказателно постановление № 38 – 0003256/30.11.2022 г., с което за нарушение на на чл. 10, §5, б.“а“, точка „i“ от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и на основание чл. 93г, ал.2, пр.2 от ЗАвПр наложил на жалбоподателя „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Дружеството е санкционирано за нарушение на чл. 10, §5, б.“а“, точка 2

„i“ от Регламент (ЕО) 561/2006 , който гласи :„ Транспортно предприятие осигурява записването на всички данни от оборудването на превозното средство и от картата на водача на предвидените от държавата-членка интервали и по-честото записване на съответните данни, с цел осигуряване на записването на всички данни относно дейностите, извършени от или за това предприятие.“

Относно съставения АУАН - Актът е съставен от длъжностно лице служител на ИА”АА”, РД“АА“ - Русе, имащо правомощия за това по силата на чл. 92, ал.1 ЗАвтП. При прегледа на този акт съдът стигна до извода за липса на реквизити по смисъла на чл.42, т.3 ЗАНН. В съставения АУАН са посочени ясно датата и часа на извършената проверка, при която е констатирано описаното нарушение. Но цитираната норма на ЗАНН не изисква това, а визира като задължителен реквизит на акта датата на извършване на нарушението. В случая липсва посочване на такава дата. В АУАН е цитиран констативен протокол от 2 3.09.2022 г., но по никакъв начин не се сочи ясно, че това е датата на извършване на нарушението. Не става ясно коя дата е приета от актосъставителя за дата на извършване на нарушението, а това е равнозначно на липса на задължителния реквизит по чл.42, т.3 предл.първо ЗАНН. Важността на този реквизит произтича не само от ролята му на гаранция нарушителят да разбере в какво точно нарушение е обвинен, но и от значението му като начален момент за протичане на сроковете по чл. 34 ЗАНН, определени като давностни съгласно Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. по тълк.д.№1/2014г. на ОСС на ВКС и ВАС, тъй като не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН след изтичане на една година от извършване на нарушението. Налице е липса и на друг реквизит в АУАН място на извършване на нарушението. И в това отношение актосъставителят се е ограничил да посочи само мястото на извършване на проверката, но не и приетото от него място на извършване на описаното нарушение. В показанията си свидетеля, извършил проверката, посочва, че тя е осъществена в сградата на ОО“АА“ – Търговище. Въпреки това в АУАН липсва ясно изявление на актосъставителя относно установеното от нето време и място на извършване на нарушението. При така констатираната липса на два особено важни за административнонаказателното производство реквизити на акта съдът намира, че при съставяне на последния са допуснати съществени 3 нарушения на процесуалните правила.

Съгласно чл.92, ал.2 ЗАвтПр наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. Досежно компетентността на АНО по делото е приложена Заповед №РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на ТИТС, с която в т.1.6 са оправомощени директорите на РД“АА“ да издават НП за установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПревози, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето защо посоченият в НП АНО е имал законовата компетентност да издаде обжалваното НП. След преценка на тази компетентност съдът прави проверка за наличие на реквизитите по чл. 57 ЗАНН. При същата съдът установи, подобно на проверения АУАН, липса на реквизити по смисъла на чл.57 , ал.1, т.5 предл.второ и трето ЗАНН, а именно на дата и място на извършване на нарушението. Въпреки вмененото му съгласно чл.52, ал.4 о т ЗАНН правомощие да провери акта с оглед на неговата законосъобразност, АНО не е сторил това и е възпроизвел в НП допуснатата в АУАН липса на тези два реквизита. И в НП са посочени датата на извършване на проверката и е цитиран констативния протокол, но не е конкретизирана датата на извършването на описаното нарушение. В изпратената покана до провереното дружество липсва дата до която следва да се представят посочените документи. Няма доказателства, че процесните данни не са съхранени.

Липсата на посочена дата на извършване на нарушението в НП поставя страните в административнонаказателното производство и съда, контролиращ законосъобразността на същото, пред невъзможност да преценят изтичането на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН и при това положение се предпоставят условия за издаване на АУАН след изтичане на тези срокове.

Липсата на посочено място на нарушението е пропуск, представляващ съществено нарушение на процесуалните правила, защото не позволява на визирания нарушител да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен, но и не дава възможност да се прецени каква е местната подсъдност на казуса при съдебен контрол.

В НП липсва и реквизита по чл.57 , ал.1, т.5 предл.посл.ЗАНН посочване на доказателствата, които потвърждават нарушението. Посочен е констативен протоколол, който дори не е представен от наказващият орган, 4 което е негово задължение. Представените копия на пътен лист и товарителница установяват само извършване на международен превоз на дата 05.10.2021 г. от водача Д. Н.. Липсата на посочване на тези доказателства, въз основа на които АНО е стигнал до извода за извършено административно нарушение, прави издаденото НП не само незаконосъобразно, но и необосновано.

Изложените пропуски представляват съществени нарушения на процесуалния закон и като такива са достатъчно основание за пълна отмяна на обжалваното НП без да се прави проверка по съществото на фактите и правилното приложение на материалния закон. НП следва да отговаря на всички изисквания, които законът поставя към него и най - вече на реквизитите на съдържанието му. Само с изискваното от закона съдържание НП би могло да бъде законосъобразен санкционен акт, който да ангажира административно- наказателната отговорност на нарушителя без да ограничава процесуалните му права в АНПроизводство.

Според наказателното постановление нарушението на транспортното предприятие се състои в това, че същото не осигурява съхранение на данните от карта на водача Н.. Разпоредбата на чл. 10, §5, б.“а“, точка „i“ от Регламент (ЕО) 561/2006, гласи :„ Транспортно предприятие осигурява записването на всички данни от оборудването на превозното средство и от картата на водача на предвидените от държавата-членка интервали и по-честото записване на съответните данни, с цел осигуряване на записването на всички данни относно дейностите, извършени от или за това предприятие.“ Следователно в посочената разпоредба няма задължение за транспортното предприятие да осигурява съхранение на данните от картата на водач. Аналогична е и разпоредбата на чл.93г, ал.2, пр.2 от ЗАвПр която гласи : „ На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили извличането на всички данни от тахографа или от картата на водача, се налага имуществена санкция 3000 лв“. Тук отговорността на превозвача е за осигуряване извличането на всички данни от тахаграфа, а не за съхранение на данните от картата на водач. Предвид на това се налага извода, че оспореното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалният закон.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде 5 отменено изцяло като незаконосъобразно.

По претенцията за разноски с правно основание чл. 63 ал. 3 ЗАНН - в случая процесуалният пълномощник на жалбоподателя претендира присъждане на разноски по чл. 63 ЗАНН, а именно платен адвокатски хонорар в размер на 720 лева. Съгласно чл. 63 ал.4 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена изцяло. Съгласно чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалвания акт, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНО, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски. И тъй като видно от приложената фактура жалбоподателят е превел по банков път договореното адвокатско възнаграждение от 720 лева – 600лв.+120лв.ДДС, то ИА“АА“ като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя тази сума. Съдът намира за неоснователно направеното от АНО на основание чл. 63 ал.4 ЗАНН възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат, тъй като съгласно тази разпоредба минималното адвокатско възнаграждение се определя съгласно чл. 36 ЗАдв, който препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.