Решение № 524 от 19.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. София, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20221001000198 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 362503/12.11.2021 г., подадена от К. Х. П. чрез адвокат Д.Ж. от САК срещу решение № 266077/12.10.2021 г., постановено по търг. дело № 2699/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Имоти лукс“ ЕООД, както следва: на основание чл. 145 ТЗ сумата от 30 000 лв., представляваща част от общо дължими 129 325.98 лв. - обезщетение за причинена вреда на дружеството, изразила се в изтеглени през периода 02.09.2013 г. - 02.09.2014 г. парични средства от банковата сметка на „Имоти лукс“ ЕООД в „Уникредит Булбанк“ АД, за които не са представени разходнооправдателни документи, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2017 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 340 лв. - направени по делото разноски.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано.

Излага съображения, че липсвала абсолютната процесуална предпоставка за разглеждане на иска по чл. 145 ТЗ – решение на общото събрание за търсене на отговорност от управителя и лицето което да води този процес; че не било изяснено дали счетоводните записвания били правилни и законосъобразни и правилно и точно отразявали всички стопански операции, когато липсвал и акт на общото събрание, с който да се приемат извършените счетоводни вписвания, вследствие на което съдът не следвало да кредитира като достоверни вписванията в счетоводните регистри, респективно ангажираните първични документи; че не били ангажирани доказателства от ответника К.П. да са били искани документи касаещи извършените стопански операции от ищцовото дружество, нито, че са му били поискани възстановяване на касова наличност; че към 1 момента на освобождаването му като управител, ответникът не можел да взема каквито и да било решения без задължителния подпис и съгласуване с другия управител А. А., която била и счетоводител на ищцовото дружество; че било нелогично да липсват 130 000 лв. в касата и да не били предприети необходимите действия по незабавното им събиране, а същото да било извършено почти три години по-късно; че нямало връзка между балансите за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., което се явявало съществено нарушение на чл. 26 от Закона за счетоводството, от гледна точка на правилното и коректното водене на търговските - счетоводните книги, поради което, счетоводните записвания не следвало да се вземат предвид, както от вещото лице, така и от съда по аргумент от чл. 182 ГПК.

По тези възражения, жалбоподателят моли апелативния съд да отмени обжалваното решение и да прекрати съдебното производство поради наличието на абсолютна процесуална пречка за разглеждане на исковата молба - липса на решение на общото събрание. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът по делото „Имоти лукс“ ЕООД чрез адвокат А.Л. от САК е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли апелативния съд да я остави без уважение като потвърди решението на първоинстанционния съд.

Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се е явил и не е изпратил представител. Представил е писмено становище от 05.05.2022 г., с което поддържа въззивната си жалба – изложените в нея съображения и направени искания. От своя страна насрещната страна „Имоти лукс“ ЕООД чрез адвокат Л. поддържа отговора си на въззивната жалба и по изложени съображения за нейната неоснователност моли апелативния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирания като разноски адвокатски хонорар.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Имоти лукс“ ЕООД срещу К. Х. П., с която са предявени искове с правно основание чл. 145 ТЗ и чл. 86 ЗЗД: ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв., представляваща част от общо дължими 129 325.98 лв. - обезщетение за причинена вреда на дружеството, изразила се в изтеглени през периода 02.09.2013 г. - 02.09.2014 г. парични средства от банковата сметка на „Имоти лукс“ ЕООД в „Уникредит Булбанк“ АД, за които не са представени разходно-оправдателни документи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2017 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че ответникът бил управител на „Имоти лукс“ ЕООД през периода 02.09.2013 г. - 02.09.2014 г., през който изтеглил и разрешил на упълномощено лице - съпругата му да изтегли от банковата сметка на дружеството сумата от 139 383.48 лв. На 02.09.2013 г. и на 03.09.2013 г. били изтеглени суми от съпругата на ответника - Ц. А. П., а всички останали тегления били извършени лично от него. В счетоводната документация на дружеството липсвала информация къде са били пренасочени и как са били разходвани паричните средства след 2 изтеглянето им. Ответникът възстановил на дружеството 10 057.50 лв., но за останалата част от изтеглената сума на стойност 129 325.98 лв. липсвали счетоводни документи за какво била изразходвана. Така дружеството било увредено с неотчетената сума от 129 325.98 лв.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Неоспорва обстоятелствата, че в периода 2013 г. – 2014 г. е бил единствен управител на „Имоти лукс“ ЕООД и че Ц. А. П. е негова съпруга.

Поддържа следните възражения: оспорва да е изтеглил средства от банковата сметка, за които да липсват разходно-оправдателни документи; поддържа становището, че изтеглените суми следвало да бъдат съпоставени с разходваните средства и със заприходените средства в касата на дружеството; твърди, че в баланс и отчет за приходи и разходи за 2013 г. изтеглените парични средства били осчетоводени като касова наличност; за 2013 г. дружеството платило корпоративен данък от 4 222 лв.; цялата документация и касова наличност била взета още през 2014 г. от представители на новия съдружник в дружеството - „Иновейшън трейд“ ЕАД, поради което ответникът не изготвил счетоводни отчети за 2014 г.; дружеството за 2015 г. публикувало отчет, в който имало графа и за 2014 г. В този отчет имало данни какви разходи били направени през 2014 г.; посочено било, че дружеството имало вземания за 129 000 лв. от свързани дружества, което обстоятелство било индиция, че на тези дружества били предоставяни парични средства от „Имоти лукс“ ЕООД. Ищецът за 2014 г. отчел 199 000 лв. разходи, а тези разходи били излезли от касата на дружеството.

Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София намира, че така предявените обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 145 ТЗ и чл. 86 ЗЗД са процесуално допустими и правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд, с оглед на което обжалваното решение се явява допустимо.

Необосновано е твърдението на въззивника, че липсвала абсолютната процесуална предпоставка за разглеждане на иска по чл. 145 ТЗ – решение на общото събрание за търсене на отговорност от управителя и лицето което да води този процес. От приложения и приет по делото като писмено доказателство протокол от 28.02.2017 г. за проведено заседание на Съвета на директорите на „Иновейшън трейд“ ЕАД е видно, че това дружество в качеството му на едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество е взело решения последното да заведе искове срещу бившия си управител – ответника К. Х. П. за заплащане / възстановяване на изтеглени и неотчетени парични средства в общ размер на 129 325.98 лв. и съответните лихви върху главницата, считано от завеждането на исковете до окончателното издължаване, което е възложено да бъде извършено от конкретно лице - управителя на „Имоти лукс“ ЕООД А. Б. А.. Следователно, в случая е налице абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 145 ТЗ, а именно: наличието на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ на Общото събрание на съдружниците, респ. на едноличния собственик на капитала (каквато е настоящата хипотеза).

Относно законосъобразността на обжалваното решение по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

Настоящият съдебен състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед неприети в настоящата инстанция нови доказателства, които да обуславят променени фактически констатации, напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което и при условията на 3 чл. 272 ГПК въззивният съд препраща изцяло към изложените от първоинстанционния съд изводи от фактическа страна. На същото основание, въззивният съд препраща и към правните съображения на първоинстанционния съд, налагащи извод за основателност на иска по чл. 145 ТЗ и съответно – на акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД, които съображения са правилни и съобразени с установените по делото факти и обстоятелства.

С оглед изложените във въззивната жалба възражения по същество на спора, конкретно посочени по-горе, настоящият съдебен състав приема и следното, намирайки тези възражения за неоснователни:

В случая по несъмнен начин е установено, че ответникът със свои действия, лично и чрез упълномощаване на съпругата си Ц. А. П., е причинил вреда на ищцовото дружество в размер на 129 325.98 лв., която сума се формира от изтеглени през периода 02.09.2013 г. - 02.09.2014 г. парични средства от банковата сметка на „Имоти лукс“ ЕООД в „Уникредит Булбанк“ АД, за които не са представени разходно-оправдателни документи и за които няма основание. Тези обстоятелства се установяват от подписани от ответника лично (а в два случая от съпругата му) и удостоверени от банката 36 броя нареждания-разписки до обслужващата банка, в които документи като основание за теглене на съответната парична сума е посочено „теглене“, което е видно и от движението по банковата сметка, удостоверено от „Уникредит Булбанк“ АД, както и от заключението на вещото лице П. Д.. Явно е че ищецът е доказал, при условията на пълно и главно доказване, причинената му от ответника имуществена вреда в конкретен размер – за така изтеглените суми липсва счетоводна документация за съответния период и касова наличност, каквито ответникът не е предал, което е било негово задължение в качеството му на управител.

Същевременно, при така установеното по категоричен начин изтегляне на суми от банковата сметка на ищцовото дружество, ответникът, върху когото е доказателствената тежест в тази връзка, не е доказал наличието на разходно-оправдателни документи и съответно основание за изтегляне на сумите, като не представя доказателства относно такива обстоятелства, дори и не посочва такива, и то при положение, че към момента на извършване на тези банкови действия същият като едноличен собственик и управител на ищцовото дружество би трябвало да разполага с разходно-оправдателни документи, най-малкото да знае за наличието на такива и съответно за основанието за изтегляне на сумите. При това се налага извод, че с тези средства не са извършвани плащания от името и в полза на дружеството, нито са предадени като налични средства в каса на дружеството, нито такава каса е предадена от ответника при освобождаването му от длъжност като управител на дружеството или в друг момент.