Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 408 от 05.09.2023, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно частно гражданско дело 305/2023
Вид
Определение № 408
Подписан
05.09.2023
В сила
05.09.2023
Състав
Пламен Неделчев Димитров, Кремена Иванова Краева, Натали Ясенова Жекова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 408 гр. Силистра, 04.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20233400500305 по описа за 2023 година Производство по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, против Разпореждане № 669/07.08.2023г. по ч.гр.д.

339/2023г. по описа на PC - Тутракан, с което съдът е отхвърлил изцяло заявлението с Заявление вх. № 3111/26.07.2023 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Л. Й. А..

В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Според жалбоподателя погрешно в мотивите на обжалвания съдебен акт се посочва, че в процесния случай са нарушени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и че застрахователната премия представлява разход пряко свързан с кредита, с оглед което следва да бъде включен в ГПР. В процесния случай, тъй като сключването на застрахователния договор не е предпоставка за отпускане на кредита, размерът на застрахователната премия не следва да бъде включван в размера на годишния процент на разходите и така не оскъпява кредита. Изтъква, че съдът погрешно е отхвърлил изцяло претенциите, след като е счел че са налице основания за недействителност на договора за кредит.

Моли съда да отмени атакуваното Разпореждане № 669 от 07.08.2023 г. по ч.гр.д. 399/2023 г. по описа на Районен съд Тутракан, с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу Л. Й. А., като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесете по съществото на въпроса.

По допустимостта на частната жалба:

Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по 1 същество.

По основателността на частната жалба:

Съдът след анализ на доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по жалбата, приема последната за неоснователна по следните съображения:

АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД (цесионер) е подало пред Районен съд – Тутракан заявление с вх. № 3111/26.07.2023 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Л. Й. А. за: главница 591,43 лева, договорна лихва 28,03 лева за периода 01.04.2021-01.08.2021, обезщетение за забава 123,75 лева за периода от 04.04.2021 до датата на подаване на заявлението в съда и законна лихва от 26.07.2023 до изплащане на задължението, дължими по договор за кредит CREX17994747/23.07.2020, сключен с „Бнп париба пърсънъл файненс С.А., клон България“ КЧТ с ЕИК 204915054- цедент.

Първоинстанционният съдебен състав с нарочно Разпореждане № 639/31.07.2023 г. указал на заявителя в тридневен срок от получаването на разпореждането да: 1./ посочи на коя дата, как и в какъв размер е усвоен от кредита от длъжника; 2./ представи справка за извършените погасителни плащания по от длъжника.

Видно от молба вх. №3283/04.08.2023г. заявителят излага съображения за редовността на заявлението и не изпълнява указанията на съда. Навежда принципното си становище, че по въпроса за извършените плащания по процесния договор, то същите са от категорията на правопогасяващи ЮФ, които са в тежест на доказване от длъжника, в исковото състезателно производство.

С обжалваното разпореждане Районен съд-Тутракан е отказал издаване на заповед за изпълнение по отношение на всички претендирани вземания. За да направи това първоинстанционният съд констатирал и отчел, че в договора за кредит е посочено, че следва да бъде заплатена застрахователна премия по за застраховка „Закрила на плащанията”, в размер на 105,12 лв., по който ползващо се лице е кредитодателя; застраховката е обвързана с договора за кредит и ползва кредитодателя. Поради тази причина същата представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР и след преизчисляване стойността на

ГПР, отчитайки като разходи застрахователните премии, то ГПР нараства на 56,77%. 8(а не- 32,46 %), което следва да бъде приравнено на непосочване на ГПР, доколкото лишава потребителя от възможността да съпостави икономическите ползи от договора сравнявайки условията по кредита с други сходни финансови продукти, предлагани на пазара. Предвид липсата на данни, не е успял да приложи чл. 23 от ЗПК.

По отношение на ГПР договорът следва да съдържа вярно и коректно посочване, а то ще е вярно и коректно, ако съответства на параметрите на договореното, във връзка със задълженията на потребителя, неговите преки и косвени разходи, оскъпяващи кредита. В настоящия случай разходите за застрахователната премия е следвало да бъдат включени в годишният 2 процент на разходите, тъй като са разход пряко свързан с кредита, същевременно и както се посочва в жалбата премията е част от месечната погасителна вноска по погасителния план. Липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК/Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о ./ При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Жалбоподателят поставя въпроса, че заповедният съд неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 23 ЗПК в производството по издаване на заповед за изпълнение, след като е счел че са налице основания за недействителност на договора за кредит. Доколкото въпреки дадените изрични указания / Разпореждане № 639/31.07.2023 г./ заявителят не е посочил какви плащания е направил длъжника по кредита, в настоящото производство не е възможно да се приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК и заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна, а атакуваното със същата разпореждане – правилно, поради което следва да се потвърди изцяло.

Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 669/07.08.2023г. по ч.гр.д. 339/2023г. по описа на PC – Тутракан.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3