Решение № 7870 от 23.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7870 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100500546 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №18040 от 03.11.2023г., постановено по гр.дело №29761/2023г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, е отхвърлен предявения от Я. Р. Б., с ЕГН **********, срещу "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът - Я. Р. Б., с ЕГН **********, не дължи на ответника "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, сумата от 1283.8 4 лв., представляваща 1/3 част от главница за доставена топлинна енергия в имот за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., както и сумата от 176.1 0 лв., представляваща 1/3 част от лихва за забава за периода от 30.06.2013г. до 14.06.2016г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.11.2016г. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.07.2016г. по ч.гр.дело №34741/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав срещу неговата наследодателка Ви. Фи. Б.а. С решението е осъден Я. Р. Б., с ЕГН **********, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК сумата от 100.0 0 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - Я. Р. Б., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Р. А., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №18040 от 03.11.2023г., постановено по гр.дело №29761/2023г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.439 ГПК, като са инвокирани доводи за неправилност и 1 незаконосъобразност на обжалвания съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства.

Поддържа се, че по изп.дело №20177860400528 на ЧСИ М.М., с рег.№786 на КЧСИ, с район на действие СГС, не е била редовно връчена на длъжника покана за доброволно изпълнение, поради което всички извършени от съдебния изпълнител изпълнителни действия са незаконосъобразни и не са породили правно действие, т.е. не са довели до прекъсване на давността относно вземанията, предмет на принудителното изпълнение.

В тази връзка се поддържа, че неправилно първостепенният съд е приел, че извършените изпълнителни действия по налагане на запори върху банкови сметки на длъжника са годни да прекъснат давността. Твърди се още, че по образуваното изпълнително дело не са били извършвани изпълнителни действия за период по-голям от две години, предвид на което е настъпила перемция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Поддържа се, че след прекратяване на изпълнителното дело извършените изпълнителни действия, съответно подадени молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия не могат да доведат до прекъсване на давностния срок, тъй като са извършени, съответно подадени по прекратено изпълнително производство и като такива следва да се обезсилят по право. Излага се още, че в случая първостепенният съд не е отчел факта, че след настъпилата перемция по образуваното изпълнително дело съдебният изпълнител не е предприел действия за образуване на ново изпълнително дело, по което да бъдат предприети законосъобразни изпълнителни действия. На следващо място са наведени аргументи в смисъл, че първостепенният съд не е взел предвид факта, че след като е било прекратено изп.дело №20177860400528 на ЧСИ М.М., с рег.№786 на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано следващо изп.дело №20238380401204 на ЧСИ М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, с район на действие СГС, с молба от взискателя - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД от 22.03.2023г. – повече от шест години след датата на настъпване на изискуемостта на процесните вземания – 01.11.2016г. /дата на влизане в сила на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.07.2016г., постановена по ч.гр.дело №34741/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, срещу Ви. Фи. Б.а /наследодател на ищеца/, въз основа на която е издаден и процесният изпълнителен лист от 18.11.2016г./, т.е. след като вземанията са били погасени по давност, което е основание за уважаване на предявения иск. По горните съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения отрицателен установителен иск като основателен и доказан.

Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна – ответник - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, чрез процесуален представител юрисконсулт М.П., с приложено пълномощно, взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Твърди се, че постановеното съдебно решение е обосновано и законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е приложил правилно материалния закон и при съобразяване с трайно установената съдебна практика, е обосновал правилен краен извод, че вземанията, предмет на изпълнителен лист, издаден на 18.11.2016г. срещу Ви. Фи. Б.а – наследодател на ищеца, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.07.2016г., постановена по ч.гр.дело №34741/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, въз основа на който е образувано изп.дело №20238380401204 на ЧСИ М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, с район на действие СГС, не са погасени по давност и на това основание е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск с правно 2 основание чл.439 ГПК. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. В депозирана молба от 25.11.2025г. е обективиран списък по чл.80 ГПК.

Предявен е от Я. Р. Б., с ЕГН **********, срещу "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от Г П К за недължимост на суми като погасени по давност, за които е издаден изпълнителен лист на 18.11.2016г. срещу Ви. Фи. Б.а – наследодател на ищеца, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.07.2016г., постановена по ч.гр.дело №34741/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, въз основа на който е образувано изп.дело №20238380401204 на ЧСИ М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, с район на действие СГС. Уточнението относно вида на търсената защита ищецът е направил с молба-уточнение от 13.06.2023г., в която изрично е посочено, че е предявен само един отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за недължимост на 1/3 част от сумите, предмет на процесния изпълнителен лист /до размер на наследствените права на ищеца/ поради изтекла погасителна давност.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г., ОСГТК на ВКС).

В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение на СРС за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от Я. Р. Б. срещу "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на суми като погасени по давност, за които е издаден изпълнителен лист на 18.11.2016г. срещу Ви. Фи. Б.а – наследодател на ищеца, 3 въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.07.2016г., постановена по ч.гр.дело №34741/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, въз основа на който е образувано изп.дело №20238380401204 на ЧСИ М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, с район на действие СГС. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон и при зачитане и прилагане на установената съдебна практика, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения от Я. Р. Б. срещу "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед доказателствата по делото и приложимия материален закон и при съобразяване с трайно установената съдебна практика. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/.

Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В случая с подадената искова молба и молба-уточнение от 13.06.2023г. ищецът – въззивник в настоящото производство, оспорва дължимостта на суми, предмет на изп.дело №20238380401204 на ЧСИ М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, с район на действие СГС, което обуславя правната квалификация на иск като такъв по чл.439 ГПК.

Процесното изпълнително дело е образувано на основание изпълнителен лист, издаден на 18.11.2016г. срещу Ви. Фи. Б.а – наследодател на ищеца, въз основа на влязла в сила и подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.07.2016г., постановена по ч.гр.дело №34741/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав. Настоящият състав намира, че правилно е прието в мотивите на обжалваното решение, че в процесната хипотеза относно вземанията, предмет на изпълнителен лист, издаден на 18.11.2016г. срещу Ви. Фи. Б.а – наследодател на ищеца, на основание влязла в сила и подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е приложима нормата н а чл.117, ал.2 ЗЗД и давностният срок е 5 години. До този извод съдът достига, тъй като заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като след влизането им в сила имат същият краен ефект на окончателно разрешен правен спор, както силата на присъдено нещо по влязло в сила съдебно решение. В този смисъл е трайно установената съдебна практика постановено по реда на чл.290 ГПК решение №37/24.02.2021г. по гр.дело №1747/2020г. на ВКС, Г.К., IV Г.О., съгласно което "По делото не е отчетено също, кога е влязла в сила заповедта за изпълнение, тъй като от изтичането на срока за възражение, когато влиза в сила на заповедта за изпълнение, започва да тече 5годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо" както и определение №214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч.гр.д. №1528/2018 г. на ВКС, Г.К., IV Г.О., съгласно което "Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.". В същия смисъл са и определение №480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч.гр.д. №221/2010г., IV Г.О., 4