Решение № 1012 от 18.10.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 1012/18.10.2023 година по НАХД № 3836/2023г. по описа на Районен съд-Бургас

Производството е по реда на чл.375 НПК и е образувано по повод постановление от 19.09.2023 г. на прокурор при БРП, с което е внесено мотивирано предложение обвиняемият С. Н. Д. с ЕГН: **********, да бъде освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, а именно за това, че на 12.09.2023 г., в ****, държал без надлежно разрешително, съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2 и чл. 30 и чл. 31 от ЗКНВП и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал.1 от ЗКНВП, високорискови наркотични вещества по см. на чл. 3, ал.1, т. 1 и ал. 2, т.1 от ЗКНВП, вр.

Списък 1 - /„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина от НПКРВН, а именно: метамфетамин с нетно тегло 3,327 грама, със съдържание на активно действащ компонент метамфетамин 43,80 %, на стойност 232,89 лв./ двеста тридесет и два лева и осемдесет и девет стотинки/, като деянието представлява маловажен случай, и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а НК.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа внесеното предложение. Счита, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства по несъмнен начин се е доказала вината на обвиняемия за извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, с оглед на което иска от съда да признае обвиняемият за виновен и да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание в минимален размер.

В съдебно заседание се явява назначеният още в хода на досъдебното производство служебен защитник на обвиняемия - адв. М. Н. от БАК, която моли съда да освободи нейният подзащитен от наказателна отговорност и да му наложи минимално административно наказание.

Обвиняемият, редовно призован, се явява лично. Придържа се към изложеното от своя защитник. Изразява съжаление за извършеното и моли за минимално наказание.

Съдът, след като обсъди събраните в хода на Досъдебно производство №434 ЗМ-660/2023г. по описа на Второ РУ при ОДМВР- Бургас, пор.№ 2294/2023г. по описа на БРП доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК, намери за установено следното:

Обвиняемият С. Н. Д. е роден на **** и е с ЕГН **********. Той е ****р.

На 12.09.2023 г., около 16.20 часа, в ****, полицейски служители забелязали лице със съмнително поведение и извършили проверка. Установили, че това бил обв.

С. Н. Д.. В хода на проверката същият заявил, че държи в себе си наркотични вещества - метамфетамин. Обв. Д. бил задържан и отведен в сградата на Второ РУ на МВР — Бургас, където бил съставен нарочен протокол за доброволно предаване от 12.09.2023 г., от който било видно, че обв. С. Д. предал 1/един/ брой свивка от сиво фолио, съдържаща прозрачна полиетиленова торбичка, съдържаща жълтеникаво кристалообразно вещество, реагиращо на „метамфетамин“ при направен полеви тест.

Посочената „свивка“ била приобщена по реда на НПК и съдържанието й било изследвано по назначена химическа експертиза на БНТЛ при ОДМВР Бургас. За целта бил изготвен Протокол № 839 от 14.09.2023 г. на БНТЛ ОДМВР – Бургас, видно от който е, че влажното кристално вещество има нетно тегло 3,327 грама и съдържа хранителни добавки метилсулфонилметан, както и метамфетамин, като съдържанието на последния било 43,80 %.

Общата стойност на държаното наркотично вещество от обвиняемия съгласно приложение номер 2 към чл. единствен на Постановление номер, 23 на МС/29-01-98 1 год. за определяне цената на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството възлизала в размер на 239,89 лв.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от материалите по Досъдебно производство №434 ЗМ-660/2023г. по описа на Второ РУпри ОДМВРБургас, пор.№ 2294/2023г. по описа на БРП, а именно: гласните доказателствени средства, инкорпорирани в показанията на свидетелите – В.Т. и А.Д.Г. веществените и писмени доказателствени средства, а именно протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум, заключението на химическата експертиза, както и останалите писмени доказателства по делото, а именно протокол за доброволно предаване и справка за съдимост на обвиняемия.

Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода на проведено досъдебно производство. Събраните писмени доказателства в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. Показанията на разпитаните свидетели са последователни, логични и водят до установяване на едни и същи факти. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

Всички тези доказателства, както и останалите приложени и приети по делото такива навеждат към единствено възможния извод за съпричастност на обвиняемия към повдигнатото му обвинение. Липсва доказателствен материал, който да постави под съмнение възприетата от съда фактическа обстановка и достоверността на кредитираните от съда доказателства. От изложеното по - горе безспорно се установява обективната страна на вмененото във вина на обвиняемия деяние по чл.354а, ал.5 във вр. ал.3, предл.второ, т.1 НК.

Осъществяването на така посочения състав на престъпление не се оспорва и от самия обвиняем, на чиито обяснения съдът също дава вяра.

При така установените факти от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да признае обвиняемият за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по - горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият С. Н. Д. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.354а, ал.5 във вр. ал.3, предл.второ, т.1 НК, за което му е повдигнато обвинение.

На първо място, от обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното деяние на престъплението, вменено във вина на обвиняемия, се изразява в „държане“ на наркотично вещество. Съдът счита, че от показанията на свидетелите Т. и Г. и обясненията на обвиняемия, както и приложеното писмено доказателство – протокол за доброволно предаване, безпротиворечиво се установява, че на 12.09.2023г., в ****, обвиняемият е държал процесното наркотично вещество. Т.е то се е намирало във владение на обвиняемия и той е упражнявала фактическата власт над него, което е напълно достатъчно да обоснове извод, че с поведението си Д. е „държал“ наркотичното вещество, поради което и е осъществил горепосочената форма на изпълнителното деяние.

На следващо място от обективна страна, видно от заключението на приобщената химическа експертиза, веществото, което е било държано от Д., е метаамфетамин, и е с тегло 3,327 грама със съдържание 43,80 %.

Веществото метамфетамин е високорисково наркотично вещество съгласно Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като се намират в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 на Наредбата, включващо Списък 1. То е посочено в списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като такова с висока степен на риск за общественото здраве, 2 поради вредния ефект от злоупотребата с него, забранено е за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Веществото метамфетамин е високорисково наркотично вещество без легална употреба, пазари производство и по силата на нормативните актове е поставено под контрол.

Доколкото по делото не се установи обвиняемият да е държал високорисков ото наркотично вещество въз основа на разрешително - лицензия за това, издадена при реда и условията на ЗКНВП, то следва да се приеме, че е осъществил държането незаконно, в нарушение на установения за това ред и без надлежно разрешение.

На последно място, съдът счита, че деянието на обвиняемия носи всички признаци на „маловажен случай“. В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК).

Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II НО, Решение № 69/2010 г. на II НО, Решение № 306/2009 г. на III НО).

В настоящия случай общото количество наркотично вещество е малко и на стойност значително под минималната работна заплата в страната. Количеството и стойността на предмета на деянието несъмнено е съществен белег при преценката на маловажността на случая, като не следва да се пренебрегват и останалите факти по делото, свързани както с деянието, така и с личността на дееца. В тази връзка, от значение за преценка на степента на обществена опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на високорискови наркотични вещества за лична употреба, което сочи на неголяма степен на засягане на правнозащитения обект обществените отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите.

Установените по делото обстоятелства, свързани с личността на дееца, несъмнено следва да повлияят върху преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид.

Обвиняемият е млад човек, работещ и няма данни за други противообществени прояви, поради което съдът приема, че настоящият случай е изолиран в живота му. В хода на досъдебното производство е съдействал на органите на полицията, а пред настоящата инстанция изрази искрено съжаление за стореното. Следователно, съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, както и на моралната му укоримост, сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид.

Поради изложените съображения, престъплението следва да се квалифицира като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото обвиняемият Д. е съзнавал общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че държейки го в себе си, същият упражнява фактическа власт върху високорисково наркотично вещество, без да има разрешително за това, 3 като от волева страна обвиняемият е искал именно това упражняване на фактическа власт.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което Д. беше признат за виновен, законът предвижда наказание глоба до хиляда лева. В същото време по отношение на обвиняемия са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, тъй като към датата на деянието не е осъждан не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; за престъплението се предвижда наказание глоба до 1000 лева; с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди и не са налице отрицателните предпоставки на разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК.

Разпечатката съдържа 31 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e6a93a20-4d58-4440-b8bf-d521de3c0a80